РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Свиленград, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200317 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2435/2021 от 17.05.2022
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас,
с което от „Ерко отомотив санайи ич ве дъш тиджарет аноним ширкети” с
данъчен номер 27608376818 и със седалище и адрес на управление: град
Истанбул, кв.„Джумхурийет”, ул.„Картеп, Уста”, офис Плаза № 4/14 картал,
Република Турция, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Александър
Стамболийски” № 9, област Хасково, чрез адвокат Гергана Караджонова,
представлявано от управителя Дженк Копуз, на основание чл. 233, ал. 7,
вр.ал. 6 от Закона за митниците (ЗМ) са отнети в полза на Държавата 100
броя бутилки по 12 кг газ фреон R134А и 866 броя бутилки по 13.6 кг газ
фреон R134А.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител –
адвокат Гергана Караджонова, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
1
бил нищожен, незаконосъобразен и необоснован – Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали
законоустонавените реквизити, НП било издадено в нарушение на чл. 34, ал.
3 от ЗАНН, НП било издадено от некомпетентен орган и правната
квалификация била непълна, неясна и неточна. Оспорва НП. Претендират се
разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството -жалбоподател не
изпраща представител. За тях се явява адвокат Гергана Караджонова, която
пледира за отмяна на обжалвания акт на част от основанията, посочени в
Жалбата, като допълва, че поради липса на субективният елемент от състава
на нарушението липсва въобще деяние, поради което няма основание за
отнемане на процесните вещи. Процесуалният представител – адвокат
Караджонова в дадения й срок представя Писмени бележки, в сочи, че
поддържа доводите, изложени в Жалбата и посочва допълнителни
основанията за отмяна на обжалвания акт, като прилага Решения на
Административен съд - Хасково. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно
призован на посочения съдебен адрес, изпраща процесуален представител –
Старши юрисконсулт Елена Гъчева, която сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 14.01.2020 година, около 04.50 – 05.00 часа на Митнически пункт
(МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
автомобили”, на път от Република Турция за Унгария през Република
2
България, пристига товарна композиция, състояща се от влекач и
полуремарке с турски регистрационни номера, управлявана от турския
гражданин М.Ч. За превозваните стоки водачът представя Транзитни
митнически декларации, Фактури и ЧМР, с които декларира авточасти.
Превозното средство е изпратено за осъществяване на ренгенов контрол,
като при пролъчването са маркирани отметки с подозрение и с мнение за
извършване на митнически контрол.
Преди започване на митническата проверка, водачът е устно поканен от
митническите служители – свидетелите К. Ст. К. и Х. М. П. да декларира
носените от него стоки, валутни ценности и лични вещи. Лицето декларира
само превозвания товар съгласно представените документи.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка
на маркирани отметки от ренгеновия контрол, от свидетелите – митническите
служители К. и П., при която в товарното помещение установяват наличието
на процесните бутилки газ фреон, които не са декларирани.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 101 от дата
14.01.2020 година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от водачът е поискано Писмено
обяснение, в което сочи, че е само шофьор и че е взел автомобила натоварен и
с обработени документи.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на водача М. Ч.е съставен
АУАН № 71/14.01.2020 година за това, че превозил стоки, забранени за внос
през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи. Образувана е Административнонаказателна преписка (АНП) №
120/2020 година.
Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 0174634 от дата
14.01.2020 година. С Приемателно–предавателен протокол от дата 14.01.2020
година, процесните стоки са предадени на отговорно пазене в склад на
Териториална дирекция Южна морска (сега Териториална дирекция Митница
Бургас съгласно представените и приети като доказателства по делото
Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 година и Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021
година, двете на Министъра на финансите).
Образувано е на 15.01.2020 година Досъдебно производство (ДП) №
3
3/2020 година по описа Териториална дирекция Митница Бургас,
представляващо преписка с вх.№ 100/2020 година по описа на Окръжна
прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК; а
административнонаказателното производство по АНП № 120/2020 година,
образувано въз основа на посочения по-горе АУАН е прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. С Постановление от 03.11.2021 година,
Делчо Лавчев – Заместник Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура –
Хасково, прекратява наказателното производство по ДП, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В Постановлението е посочено, че
престъплението не е доказано от субективна страна поради наличие на грешка
при оформяне на документите за превоза и че стойността на процесните стоки
е внесена по банков път от унгарска фирма по сметка на дружеството –
жалбоподател под гаранция, т.е. парите ще бъдат платени на дружеството –
жалбоподател след като стоката достигне до унгарската фирма на
уговорените място и време. Постановлението от дата 03.11.2021 година,
ведно с ДП и веществените доказателства, са изпратени от Окръжна
прокуратура – Хасково на Териториална дирекция Митница Бургас по
компетентност за вземане на отношение относно предмета на нарушението и
относно това налице ли е административно нарушение по ЗМ. Документите
са получени от АНО на дата 05.11.2021 година.
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано настоящото
административнонаказателно производство – АНП № 2435/2021 година.
На 25.11.2021 година в Деловодството на АНО е входирана Молба от
адвокат Гергана Караджонова, ведно с приложено Пълномощно (с превод на
български език). На 30.11.2021 година в Деловодството на АНО е входирана
нова Молба от адвокат Гергана Караджонова, в което сочи, че дружеството –
жалбоподател желае издаденото в бъдеще НП да бъде връчено на служебния
адрес на адвокат Караджонова, т.е. е посочен съдебен адрес (в същия смисъл е
и Молба от 01.04.2022 година). Към последната Молба прилага и Фактура,
ведно с превод на български език, удостоверяваща собствеността на
процесните вещи по отношение на дружеството – жалбоподател.
Допълнително представя и последващи Пълномощни, удостоверяващи
представителна й власт по отношение на дружеството – жалбоподател.
Определена е видно от Заключението на Оценъчната експертиза
4
митническата стойност на стоките – предмет на нарушението, в общ размер
на 117 467.10 лв.
АНО издава НП № 2435/2021 на 13.12.2021 година срещу неизвестен
извършител за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и на основание чл. 233, ал. 6
от ЗМ са отнети процесните стоки от неизвестния извършител.
Постъпило е Искане за възобновяване на производството по АНП №
2435/2021 година. С влязло в сила Решение № 379 от 18.03.2022 година по
КАНД № 79/2022 година, Административен съд – Бургас, възобновява
административнонаказателното производство, отменя издаденото НП и
връща преписката на АНО за ново разглеждане в стадия на установяване на
собственика на процесните вещи, за извършване на преценка дали са налице
основанията за отнемане на тези вещи в полза на Държавата и ако такива са
налице, вещите да бъдат отнети от собственика, а не от неизвестно лице.
Документите са получени от АНО на дата 28.03.2022 година.
АНО издава процесното НП № 2435/2021 на 17.05.2022 година срещу
неизвестен извършител за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и на основание
чл. 233, ал. 7, вр.ал. 6 от ЗМ са отнети процесните стоки от дружеството –
жалбоподател като собственик на същите. Обжалваното НП е редовно
връчено на дружеството - жалбоподателя на съдебния му адрес на 20.05.2022
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано лично от съдебния му адресат адвокат
Гергана Караджонова, се намира приложено в АНП. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
1091/32-246841 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници”,
Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат право съобразно
териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. С
цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция
„Митници” делегира правомощията да издават НП за нарушения по ЗМ на
Заместник-Директорите на Териториалните дирекции. Персоналното заемане
на тази длъжност от издателя на процесното НП – Стефан Николов Марашев,
е служебно известно на Съда. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
5
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния
ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, възприета в НП, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 28.06.2022 година свидетели – К. Ст. К. и Х.М. П.. За
обективно верни се възприеха свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Териториална дирекция Митница
Бургас (бившата Териториална дирекция Южна морска), в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството - жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на двамата посочени свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с изключение на НП,
чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на дружеството -
жалбоподател не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
6
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозиране на Жалбата в Деловодството на Районен съд – Свиленград, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до този извод след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта, водещи до отмяната му.
Спазена е изцяло административната процедура по издаване на
обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването
на атакуваното НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Самото
нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл. 233,
ал. 1 от ЗМ, отнасяща се до настоящия случай, но в НП е направено
достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства,
7
при които е извършено. Ето защо наведените в тази насока възражения в
Жалбата е неоснователно.
За пълнота на настоящото изложение във връзка с липсата на превод на
НП, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие
на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български
език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила
за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на
вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по
разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред
Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК
в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане
на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на НП пред Съда. Преценката дали липсата на превод на НП
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави
формално и да се основава единствено на този факт. Европейските
регламенти установяват безусловно задължение за осигуряване на превод
единствено в рамките на наказателното производство. Затова, сама по себе си,
липсата на превод на НП не може да обуслови съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство. Отделно от това
по делото дружеството - жалбоподател е представлявано от адвокат. Т.е.
юридическото лице е организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод
на НП, е нарушение, то поради факта, че дружеството е имало възможност да
се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на
правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП. От друга страна
- правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за
получаването му – българският адвокат Гергана Караджонова.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, чиято материална компетентност да издава НП за
8
нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 1091/32-246841
от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора
на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция
Митница Бургас. Ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата,
както и в писмените бележки, е неоснователно.
При издаването на процесното НП е спазен предвидения от разпоредбата
на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок. 6-месечният срок по посочената разпоредба
следва да се счита започнал да тече от датата на получаване от АНО на
влязлото в сила Решение на Административен съд – Бургас за възобновяване
на административнонаказателното производство, защото в този момент на
АНО е станало ясно, че следва да издаде ново – процесното НП. Дори и да се
приеме, че този срок започва да тече от момента когато АНО е получил
Постановлението на Окръжна прокуратура – Хасково за прекратяването на
наказателното производство, то тъй като е давностен спира да тече за
времето, през което АНП е била в съдебна институция (давността не спира с
издаване на НП, както неправилно сочи адвокат Караджонова). Ето защо и
това наведено в Жалбата, респ. в съдебно заседание възражение е
неоснователно. Приложените към Писмените бележки Решения на
Административен съд – Хасково са неотносими към настоящия случай, както
и са несъстоятелни твърденията в тази насока на адвокат Караджонова в
писмените й бележки, тъй като видно от Писмо с дата 17.01.2020 година (стр.
64 от АНП) административнонаказателното производство, образувано въз
основа на АУАН с № 71 от 14.01.2020 година, е било прекратено най – късно
към датата на Писмото, т.е. до 17.01.2020 година, т.е. не е бил изтекъл 6 -
месечния срок за издаване на НП. Действително в АНП липсва нарочен акт
за прекратяване на АУАН, но предвид факта, че това прекратяване е изрично
посочено в Писмо, което представлява по същността си официален документ,
неоспорен от страните, Съдът приема, че най – късно към датата на Писмото
административнонаказателното производство, образувано въз основа на него
е било прекратено.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че се
9
неоснователни доводите, посочени в Писмените бележки на адвокат
Караджонова, че процесното НП било издадено въз основа на АУАН и на
Постановлението на Прокурора, тъй като изрично, точно и ясно е посочено,
че НП е издадено на основани ечл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на
Постановлението на Окръжна прокуратура – Хасково. Неоснователно е и
твърдението, че административнонаказателна отговорност могат да носят
само физически лица, напротив – юридическите лица също могат да бъдат
санкционирани по административен ред.
Доводите, изложени в Писмените бележки и касаещи приложението на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН само когато срещу лицето се било водило наказателно
производство и цитираното Решение са остаряла съдебна практика, която от
доста време вече не се прилага.
Не е погасена по давност възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение - в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно
тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, вр.чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от
ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение. Т.е. в конкретния случай не е
изтекъл 3 – годишния абсолютен давностен срок за издаване на НП, считано
от датата на нарушението – 14.01.2020 година.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на дружеството - жалбоподател и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Действително в Протокола за извършена митническа проверка бащиното
име на свидетеля Х.П. е посочено грешно, но съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.
348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено,
само ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. В случая правата на дружеството - жалбоподател не са
ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че
съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
10
довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на дружеството - жалбоподател, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе през държавната граница
стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с
линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
От показания на свидетелите – К. Ст. К. и Х.М. П. (митнически
служители, осъществили митническата проверка), по несъмнен начин се
доказва, от обективна страна, че на 14.01.2020 година при влизането си в
Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република
Турция, в процесната товарна композиция е имало недекларирани бутилки с
газ фреон. Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на
понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ЗМ,
която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху
11
добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и
недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или
хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт,
произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – бутилки с газ фреон, както
вече бе посочено. Същите не са обявени и декларирани в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Била са
открити в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях
митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е
категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на
митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия
на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране на носените
стоки също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства
(показанията на К. Ст. К. и Х.М. П.), което субсумира и липсата на дадено
надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради
отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата
територия на Република България. Именно тези два негативни признака (без
знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират
съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение
„митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ -
основен състав. Поради това, Съдебният състав приема, че така
осъщественото деяние по своите обективни признаци, покрива изцяло
фактическия състав на процесното нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар.
митническа контрабанда).
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв. Фактът, че АНО в НП не
е коментирал дали деянието представлява или не маловажен случай, не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като тази преценка
може да се извърши и от Съда и тъй като това не е сред задължителните
реквизити на НП съгласно чл. 57 от ЗАНН. Отделно от това във връзка с
изложеното от адвокат Караджонова в Писмените й бележки следва да се
12
посочи, че преценката за маловажност се прави вече на основание чл. 28, вр.§
1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а не чрез препращане към НК.
В НП правилно е посочено, че извършителят е неизвестен, тъй като не бе
установен субективният елемент от състава на нарушението по отношение на
водача на процесната товарна композиция, респ. по отношение на друго лице,
тъй като е установена грешка при оформяне на документите за превоза, т.е. не
е налице нито умисъл, нито непредпазливост като форма на вина. С оглед
наведените твърдения в писмените бележки на адвокат Караджонова следва
да се отбележи, че никъде в НП не се твърди наличие на виновно поведение
от страна на дружеството – жалбоподател, най – малко защото по отношение
на юридическите лица отговорността е безвиновна.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които дружеството -
жалбоподател не се е противопоставило и не е посочило доказателства за
тяхното оборване.
ПО ОТНЕМАНЕТО НА ВЕЩИТЕ
Съгласно чл. 233, ал. 7 от ЗМ недекларираните стоки - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата в случаите, когато
нарушителят е неизвестен. Т.е. НП е законосъобразно и правилно. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 7 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. Дори в
случая да се приеме, че ал. 7 на чл. 233 от ЗМ е неприложима поради липсата
на субективния елемент от състава на нарушението, то процесните вещи
подлежат на отнемане на основание ал. 6 от същата разпоредба - стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата
независимо от това чия собственост са.
По разноските:
13
По делото не се констатираха направени разноски от страна на
дружеството – жалбоподател, поради което и предвид потвърждаването на
обжалваното НП, искането в тази насока следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно НП № 2435/2021 от
17.05.2022 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което от „Ерко отомотив санайи ич ве дъш тиджарет
аноним ширкети” с данъчен номер 27608376818 и със седалище и адрес на
управление: град Истанбул, кв.„Джумхурийет”, ул.„Картеп, Уста”, офис
Плаза № 4/14 картал, Република Турция, представлявано от управителя
Дженк Копуз, на основание чл. 233, ал. 7, вр.ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата 100 броя бутилки по 12 кг газ фреон R134А и 866 броя бутилки по
13.6 кг газ фреон R134А.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ерко отомотив санайи ич ве
дъш тиджарет аноним ширкети” с данъчен номер 27608376818 и със
седалище и адрес на управление: град Истанбул, кв.„Джумхурийет”, ул.
„Картеп, Уста”, офис Плаза № 4/14 картал, Република Турция,
представлявано от управителя Дженк Копуз, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14