РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300503348 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Образувано по въззивна жалба подадена от Т. И. И., ЕГН:**********,
от ***, против решение № 3535 /31.10.2022г., постановено по гр.д.№
14170/2021г. по описа на РС-Пловдив, с което е определен режим на лични
отношения между бабата по бащина линия С. И. Ц., ЕГН **********, от ***,с
детето К.В. Г., ЕГН **********, както следва: всеки втори петък от месеца за
времето от 17.00 часа в петък до 9.00 часа в събота с преспиване, както и
всяка година на 17 септември от 17.00 часа до 19.30 часа.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на
първоинстанционното решение, като постановено свръхпетитум, тъй като
определеният от съда режим на лични отношение излиза извън рамката на
петитума на исковата молба. Поддържа се в жалбата , че бащата на детето и
баба му по бащина живеят заедно , в едно жилище и не е в интерес на детето
да бъде определен отделен режим на лични отношения с бабата, тъй като
същата осъществява съвместно с бащата определения му от съда режим на
лични отношения. Твърди се, че детето се чувства притеснено,
уплашено,объркано и разстроено след всяко посещение в дома на бабата и
бащата, като бабата работи на смени и няма възможност да се грижи за
детето.Същата никога не се е интересувала от здравословното му състояние и
от учебния процес. Твърди се,че определеният от съда режим на лични
отношения значително ограничава възможността на майката , на която са
предоставени родителските права , да общува с детето през почивните дни и
не е съобразен с учебния процес и извънкласните занимания на детето. С
1
оглед на така инвокираните оплаквания е отправено искане към въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да отхвърли
исковата претенция като неоснователна.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е
постъпил.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първостепенният районен съд е бил сезиран с предявен от С. И. Ц., ЕГН
**********, срещу Т. И. И., ЕГН ********** и В. Ч. Г., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 128, ал.1 от СК за определяне на режим на лични
отношения между бабата по бащина линия с малолетния й внук К.В. Г., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота за времето от 10 часа до
19 часа; в дена на рождения й ден -*** - от 10 часа до 10 часа на следващия
ден , но не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на
детето при присъственост на деня; 5 последователни дни през лятната
ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и които
не съвпадат с определените на бащата дни на лични отношения с детето.
Безспорно е по делото, а и от приобщения доказателствен материал се
установява, че двамата ответници са родители на малолетното дете К.В.Г.,
роден на ***г., а ищцата е негова баба по бащина линия.
С Решение №4055/29.12.2016г. постановено по гр.д.№13789/2016. по
описа на РС-Пловдив, влязло в законна сила на 07.02.2017г. е одобрено
постигнатото между родителите споразумение относно упражняването на
родителските права спрямо детето, неговото местоживеене, издръжката му и
режима за осъществяване на лични отношения, като упражняването на
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката и
определен режим на лични отношения на бащата с детето както следва:
● всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 9 часа до 19
часа, до навършване от детето на седемгодишна възраст, а след това – всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 9 часа в събота до
19 часа в неделя, с преспиване, както и първите 5 дни от пролетната ваканция
на детето и 1 (един) месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск;
● в четните години без преспиване за 1 (един) ден през Коледните
празници, за времето от 9 часа до 19 часа, до навършване от детето на
седемгодишна възраст , а след това – за Коледните празници, така както те са
посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда или по решение
на Министерски съвет, взето на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда,
за времето от 9 часа на първия ден до 19 часа на последния ден; за рождения
ден на детето за времето от 9 часа до 17 часа;
● в нечетните години без преспиване за 1 (един) ден за Нова година и 1
2
(един) ден за Великденските празници, за времето от 9 часа до 19 часа, до
навършване от детето на седемгодишна възраст, а след това – за Нова година
и за Великденските празници, така както те са посочени в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от Кодекса на труда или по решение на Министерски съвет, взето на
основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, за времето от 9 часа на първия
ден до 19 часа на последния ден.
Социалният доклад, приложен във въззивното производство, след
проведено от социалните работници анкетиране, сочи, че детето К.Г. е
ученик в първи клас, в ***. Бащата на детето и баба му по бащина линия
живеят в къща на два етажа с прилежащ двор в ***. На първия етаж живеят
бабата и дядото по бащина линия, а на втория етаж живее неговия
баща.Ищцата работи на смени като ***в ***, а бащата на детето работи като
„***“ в ***.
Според показанията на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел И.Г., дъщеря на ищцата, бащата на детето и бабата по
бащина линия живеят в една къща, в отделни домакинства, като са осигурени
нужните условия за отглеждането на детето.Когато е при баща си детото има
възможност да общува и с децата на свидетелката. Ищцата работи на смени в
***, като не е била информирана от майката на детето за здравословното му
състояние и за учебното заведение, което посещава.
Според показанията на свидетелката К.М.,баба на детето по майчина
линия, детето се отглежда от неговата майка в град Пловдив , като е вече е
ученик в първи клас. Детето е ангажирано и с извънкласни занимания, като
учи английски език , посещава тренировки по таекуондо- понеделник, сряда и
петък и модерни танци- вторник и четвъртък.Ищцата не се е интересувала от
здравословното състояние и образованието на детето, не му е подарявала и
подаръци.Бащата на детето живее в едно домакинство с родителите си , като
всички идват заедно да вземат детето от дома на майката и го връщат заедно.
При тези факти, приложеният режим на лични контакти, между детето и
неговата баба по бащина линия, определен от РС е както следва - всеки втори
петък от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 9.00 часа в събота с
преспиване, както и всяка година на 17 септември от 17.00 часа до 19.30 часа.
Така постановеното и атакувано пред настоящата инстанция решение на
първостепенния съд, е валидно и допустимо.Неоснователно е поддържаното
във въззивната инстанция възражение на жалбоподателката за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед специфичния характер на
настоящото производство –спорна съдебна администрация, в което има
предприемане на съдебна намеса въз основа на обществен интерес, съдът не е
обвързан от посочения в исковата молба режим на лични контакти и
определяйки нещо по-различно от исканото не излиза от предмета на делото,
тъй като от първостепенно значение е интересът на детето, основан на общите
принципи за всестранна закрила.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
128, ал. 1, изр. 1 от СК, която материалноправна норма предвижда, че бабата
и дядото могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да
определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
Като извърши собствена преценка на установените по делото факти
3
въззивният съд намира, че интересите на детето К.Г. изискват да бъде
определен режим на лични отношения между него и баба му по бащина линия
– ищца по делото. Съгласно § 1, т. 7 от Закона за закрила на детето бабата и
дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането
на отношения с тях. Интересите на всяко дете са да расте в нормална
семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и
да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се
отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и
възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът
му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества
на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те
могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията
между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата
и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин,
опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват
потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т. н.). Когато бабата и дядото имат поведение,
което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е
установено че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му,
то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от
възможност да имат лични отношения с него, в който смисъл е Решение №
672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о., ГК.
В процесния случай по делото няма никакви данни бабата по бащина
линия да вреди на своя внук. Социалният доклад, приложени по делото след
проведено от социалните работници анкетиране, сочи, че бабата притежава
нужните качества да се грижи за детето, че има подходяща обстановка за
това и че е в интерес на малолетния да не прекъсва контактите със своята
баба.
Действително по делото прозира междуличностен конфликт между
родителите на детето, но съдът вече изложи съображения, че този конфликт
не може да бъде основание да се откаже на бабата правото на лични
отношения с детето, щом по отношение на него няма основания поведението
й да се счита за укоримо или опасно.
Въпросът, по който страните не могат да постигнат единомислие, е
желанието на ищцата да има самостоятелен режим, извън така определения
режим на лични контакти на бащата с детето.
Съдебната практика по приложението на чл. 128 от Семейния кодекс е
насочена към охраняване интересите на детето по начин, че определеният
режим да бъде удобен за него и достатъчен за осъществяване на пълноценен
контакт с възходящите на единия родител. Поради това приема за допустимо
личните отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга, да се
осъществяват в дните, определени за упражняване на лични контакти между
бащата и детето. За да бъде приложен е необходимо на родителя, който не
упражнява правата спрямо детето, да е определен широк режим на лични
отношения с детето, той да живее на едно и също място с дядото и бабата, и
отношенията между тях да позволяват съвместно осъществяване на лични
4
контакти / решение № 139/16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6998/2013 г., IV г.
о. /.
Изброените условия в процесния случай са налице, доколкото няма
спор и по делото е категорично установено, че на бащата , който не
упражнява родителските права спрямо детето, е определен широк режим на
лични отношения с детето , по силата на утвърденото от съда съдебно
споразумение.Същевременно отношенията между бащата и бабата на детето
са много добри , живеят в един град, в една къща и общуват ежедневно,
постоянно са във връзка по повод на изпълнявания режим на лични
отношения с детето, и тези обстоятелства позволяват нейният режим да се
осъществява в дните, определени за лични контакти на детето с бащата. За
детето ще бъде удобно, ако е със своята баба в ден, който е определен за
бащата, защото по този начин ще се ограничат пътуванията през уикендите за
сравнително кратък период, и ще се създаде балансирано равновесие с
останалите почивни дни, в които майката да общува с детето. Допълнителен
аргумент за това решение е обстоятелството, че към настоящия момент
времето на бащата с детето в *** е било споделяно от неговите родители.
Фактически ищцата поддържа регулярни контакти с внучето си всеки месец и
не е изолирана от неговия живот.
Въззивният съд намира, че по този начин не се накърнява правото на
бабата по бащина линия на самостоятелни контакти с детето, отделно от
контактите на сина й. В производството по спорна съдебна администрация,
каквото е процесното, не се разрешава спор относно признаване
съществуването, респ. – отричането със сила на пресъдено нещо на
материалните субективни права на детето и на страните по тези производства
(родителите му и неговите баба и дядо), а по целесъобразност се разрешава
спорът относно тяхното упражняване, като с решението си съдът постановява
мерки (режим) за тяхното упражняване, служебно съобразявайки всички
конкретни обстоятелства, които са от значение за интереса на детето. Именно
поради това, че съдебните решения, с които приключват тези производства на
спорна съдебна администрация, не се ползват със силата на пресъдено нещо,
постановените с тях мерки относно упражняването на субективните
материални права могат да бъдат изменяни при всяко съществено изменение
на обстоятелствата, които са от значение за интереса на детето, включително
и служебно от съда.
По изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено
като бъде постановено ново, с което да бъде определен режим на лични
отношения между ищцата С. И. Ц., ЕГН ********** и нейният 7 - годишен
внук К.В. Г. , съвместно с бащата В. Ч. Г., ЕГН **********, съгласно
определеният му режим на лични отношения с Решение №4055 /29.12.2016г.
постановено по гр.д.№13789/2016. по описа на РС-Пловдив , със задължение
да връщат детето в дома на майката.
С оглед изразеното от майката на детето изрично съгласие в
проведеното по делото съдебно заседание на 15.03.2023г., въззивният съд
намира , че следва да бъде дадена възможност на ищцата да осъществява
самостоятелен контакт с детето на рождения й ден-***, за времето от края на
учебните занятия, от учебното заведение, до 19. 00 часа, когато да го върне в
дома на майката. Когато рождената дата се пада в почивен ден, бабата да
5
взема от дома на майката детето в 10. 00 часа и да го връща до 18. 00 часа.
При този изход на правния спор в полза на жалбоподателката ще се
присъдят направените по делото разноски в размер от 517,90 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3535 от 31.10.2022 г., постановено по гр.д. №
14170/2021г., по описа на РС Пловдив, I бр.с. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ по иска на С. И. Ц., ЕГН **********, от *** против В. Ч.
Г., ЕГН **********, от *** и Т. И. И., ЕГН **********, от ***, РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между С. И. Ц., ЕГН ********** и малолетният й
внук К.В.Г., ЕГН:**********, които да се упражняват съвместно с бащата В.
Ч. Г., ЕГН **********, в рамките на определения му режим на лични
отношения с Решение №4055/29.12.2016г. постановено по гр.д.
№13789/2016г.. по описа на РС-Пловдив, както следва:
● да вземат детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за
времето от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване, както и
първите 5 дни от пролетната ваканция на детето и 1 (един) месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск;
● да вземат детето през четните години за Коледните празници, така
както те са посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда или
по решение на Министерски съвет, взето на основание чл. 154, ал. 2 от
Кодекса на труда, за времето от 9.00 часа на първия ден до 19.00 часа на
последния ден; за рождения ден на детето за времето от 9.00 часа до 17.00
часа;
● да вземат детето през нечетните години за Нова година и за
Великденските празници, така както те са посочени в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от Кодекса на труда или по решение на Министерски съвет, взето на
основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, за времето от 9.00 часа на
първия ден до 19.00 часа на последния ден.
За осъществяване на съвместните лични контакти, бащата следва да
взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен в
случаите, когато бащата и майката предварително са се споразумели за друго.
● Бабата С. И. Ц., ЕГН ********** да взема детето
К.В.Г.,ЕГН:**********, всяка година за своя рожден ден на ***, за времето
от края на учебните занятия, от учебното заведение, до 19. 00 часа, когато да
го върне в дома на майката. Когато рождената дата се пада в почивен ден,
бабата да взема от дома на майката детето в 10. 00 часа и да го връща до 18.
00 часа.
ОСЪЖДА С. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на Т. И. И., ЕГН
**********, сумата от 517,90 лева -разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7