Решение по дело №2506/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………….

 

гр.София, 10.05.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков

 

при секретаря В.С.

като разгледа докладваното от  съдията т. д. № 2506 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).

Производството е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „П.“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че управителят на дружеството е починал на 12.09.2014 г., а нов управител не е вписан за период повече от 3 месеца.

В отговор по исковата молба – адв. М. от САК, действаща по пълномощие от адв. В.А.Н., назначена за особен представител на „П.Б.“ ЕООД, счита за неустановен факта на смъртта на собственика на търговското дружество, както и всички негови наследници да са се отказали от наследството.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – прокурор Стефанов, поддържа иска като излага довод, че предписаните от закона предпоставки за прекратяване на дружеството са налице.

Процесуалният представител на ответника – адв. М., оспорва иска. Счита за неустановен кръга от лица, измежду които би трябвало да се поиска смяна на управителя.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Ответното дружество е вписано в търговския регистър на 30.07.2010 г., а на 31.05.2013 г. за управител на дружеството е вписан Д.А.Х...

От представения и неоспорен акт за смърт се налага извод, че Д.А.Х.. е починал на 13.09.2013 г.

Не се установява да е вписан нов управител на дружеството както в предписания от закона тримесечен срок, така и към датата на приключване на устните състезания.

 

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Търговското дружество е възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност, чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и съществуването му предпоставя правосубектно лице, натоварено от дружеството да го представлява. Липсата на вписан управител, притежаващ посочените вече характеристики за период по-дълъг от три месеца, овластява прокурора да поиска и съда да наложи прекратяване на търговското дружество.

Наличните по делото доказателства навеждат на извод, че вписаният управител на ответното дружество е загубил правосубектността си с факта на своята смърт, настъпила на 13.09.2013 г. и не се установява да е вписан нов управител.

Без правно значение в случая остава въпросът за наследственото правоприемство. Както бе посочено вече обект на защита при предявения иск е обществения интерес да бъде обезпечена дееспособността на търговското дружество. Предписаната от закона възможност наследниците на едноличния собственик да продължат дейността на дружеството, обезпечава техния частен интерес. Единствено от наследниците зависи дали ще встъпят в членствено правоотношение и ще продължат дейността на дружеството, или ще реализират имуществените права, произтичащи от дружествения дял, до които е ограничено наследственото правоприемство. В контекста на обществения интерес обаче дължат да обективират своевременно намерението си за продължаване дейността на дружеството и на тази основа да изберат негов управител.

Следва да се има предвид, че и този резултат сам по себе си не препятства възможността за продължаване дейността на дружеството – арг. от чл. 274 ал. 1 изр. второ предл. първо ТЗ. Ето защо безпредметно остава изследването в настоящото производство на желанието на наследниците да продължат дейността на дружеството. Бездействието им понастоящем, обусловило липсата на вписан нов управител е необходимо, но и достатъчно основание за прекратяване на дружеството.

 

По разноските

Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена дължимата в случая държавна такса.

Законът задължава съда да осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Смъртта на законния представител на дружеството е обективна пречка този правен субект да реализира непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране на лице с призната по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в съдебно производство. Предприетите в интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства, определят дружеството като задължено и за определената сума за особен представител.

 

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „П.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано в процеса от особен представител – адв. В.А.Н. с адрес ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „П.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 350,00 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен  съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за администриране на производство по ликвидация.

 

                                                                        Съдия: