О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
гр. Сливен, 08.11.2019
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в закрито заседание
на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 467 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 166 ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 65 ал. 4 предл. второ от Закона за
общинската собственост.
Образувано е по
жалба от ПК „К.“, с. Б., представлявана от П. Р.Н.Д. срещу Заповед № РД–15–2603/23.10.2019
г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65 ал. 1 предл. второ от ЗОбС е наредено да
се изземе от ПК „К.“ имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII,
кв. 9 с площ от 310 кв.м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП
на с. Б., общ. Сливен, актуван с АЧОС № ********** г. Оспорващата страна излага
доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
В жалбата е формулирано
искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Във
връзка с това искане се твърди, че в резултат на предварителното изпълнение на
акта би се причинила значителна и трудно поправима вреда на к..
Съдът, за да се
произнесе по направеното искане за спиране изпълнението на акт, съобрази представените
с административната преписка писмени доказателствени средства и прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
С Протокол №
2/18.08.1971 г. е дадена строителна линия и ниво за сглобяем павилион от 96
кв.м. на С. с. Б..
На ****** г. бил
съставен Акт за частна общинска собственост № ** на УПИ № XXIII, кв. 9 с площ
от 310 кв.м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ.
Сливен.
На 06.08.2019 г. П.
О. подала молба вх. № 9400-14541 до Община Сливен, в която заявила, че по
силата на Договор за наем от 10.12.2015 г. е ползвала имот – масивна сграда,
собственост на ПК „К.“ на адрес с. Б., ул. “Ч.“ № **, като на 28.04.2017 г. П.т на к. Р.Д. ѝ разрешила да ползва павилион на
адрес с. Б., ул. “Ч.“ № **, за който плащала наем по устна договорка. Заявила
молба до общинската администрация да се извърши проверка за законността на
павилиона.
Със Заявление вх. №
9400-15020/13.08.2019 г. до Кмета на Община Сливен Р.Н.Д. заявила, че от 1971
г. притежава павилион върху общинска земя в кв. 9, УПИ XXIII и изразила желание да закупи земята, като се
инициира процедура за това.
По повод молба вх.
№ 9400-14541/06.08.2019 г. от П.И. работна група от специалисти при Общинска
администрация Сливен извършила проверка на място, при която констатирали, че в УПИ
№ XXIII, кв. 9, частна общинска собственост, с площ от 310 кв.м. е поставен
павилион с размери 11 м./6 м., който се ползва от „К. 15“ ЕООД с управител П.
О. И..
С писмо изх. № 9400-15020(1)/09.09.2019
г. Кметът на Община Сливен уведомил Р.Д., че имотът може да бъде закупен или
отдаден под наем само след провеждане на търг или конкурс, при извършена
проверка е констатиран поставен без правно основание в парцела павилион (без
сключен договор с Община Сливен за временно и възмездно ползване под наем). Със
същото писмо Д. била уведомена, че следва в 30-дневен срок да демонтира
павилиона и освободи ползвания без правно основание общински имот.
Съгласно
Констативен протокол от 18.10.2019 г. от работна група при Общинска администрация
Сливен било установено, че павилионът не е демонтиран.
Със Заповед №
РД–15–2603/23.10.2019 г., издадена на основание чл. 65 ал. 1 предл. второ от ЗОбС Кметът на
Община Сливен наредил да се изземе от ПК „К.“ имот – частна общинска
собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв.м., отреден за
комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен, актуван с АЧОС №
********** г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 65 ал. 4, предл. второ от Закона за общинската собственост
обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди
друго, т. е. за категорията административни актове по чл. 65 е предвидено
предварително изпълнение по силата на закона, като възможността за спиране е
предоставена на преценката на съда. Предварителното изпълнение на актовете по
чл. 65 от ЗОбС предполага, че от закъснението биха
могли да настъпят значителни или трудно
поправими вреди, да бъде засегнат важен обществен интерес. В случаите, когато
законът разпорежда предварително изпълнение на определена категория
административни актове, той презумира наличието на
една, повече или всички предпоставки на чл. 60 ал. 1 от АПК. В конкретния случай
оспорената заповед е издадена на основание чл. 65 от ЗОбС
и съгласно ал. 4 предл. второ обжалването не спира нейното изпълнение. Следователно,
за да бъде оборена презумпцията за наличието на условия, обосноваващи
предварителното изпълнение на заповедта, е необходимо оспорващата страна –
адресат на акта да докаже липсата на предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК,
както и да установи, че от предварителното изпълнение на акта за нея ще
последва значителна или трудно поправима вреда или ще бъдат засегнати лични
интереси, противопоставими на обществения интерес,
който се охранява с оспорената заповед. В настоящия случай жалбоподателят не
ангажира никакви доказателства в горната насока, а излага единствено твърдение,
че за к. би настъпила значителна и трудно поправима вреда. Настоящият състав
намира, че това твърдение, освен недоказано, е и в противоречие с останалите,
събрани по преписката доказателства. От същите се установява, че процесният павилион не се ползва от к., а получаваният по
устна договорка месечен наем в размер на 70,00 (също – недоказан) само по себе
си не може да се квалифицира като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от
законодателя. Като значителна и трудно поправима вреда може да се определи само
такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен
ред, а доводите на оспорващия в тази насока не мотивират наличие на такава
вреда. Предвид това настоящата съдебна инстанция намира, че твърдяните
от оспорващата к. значителни и трудно поправими вреди, които може да претърпи
от предварителното изпълнение на обжалваната заповед, на първо място не са
доказани и второ – не биха могли да се противопоставят като интензитет на
заложения в закона обществен интерес, конкретизиран в разпоредбата на чл. 60
ал. 1 от АПК. Изложеното дотук налага извода, че не са налице основанията за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
обжалваната заповед.
С оглед изложеното,
съдът намира, че не са налице основания за спиране изпълнението на Заповед №
РД–15–2603/23.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен, поради което искането за
спиране като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Предвид липсата на
доказателства за внесена държавна такса, оспорващото дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 12
ал. 3 от АПК да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса
за образуване на административно дело в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Водим от горното и
на основание чл. 166 ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 65
ал. 4 предл. второ от ЗОбС,
Административен съд Сливен
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на ПК „К.“, с. Б., представлявана от П. Р.Н.Д. за спиране на предварителното
изпълнение на Заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен, с
която на основание чл. 65 ал. 1 предл. второ от ЗОбС е наредено да се изземе от ПК „К.“ имот – частна
общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв.м.,
отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен, актуван
с АЧОС № ********** г., като недоказано и неоснователно.
ОСЪЖДА П. к. „К.“, със
седалище и адрес на управление с. Б., ул. “Ч.“ № **, ЕИК *********, представлявана
от П. Р.Н.Д. да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса
в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото Определение да се изпрати НЕЗАБАВНО на оспорващото
дружество и административния орган Кмет на Община Сливен.
Административен
съдия: