Решение по дело №210/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 350
Дата: 3 февруари 2011 г.
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20103110100210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  ……….

 

       гр. Варна, 03.02. 2011г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение двадесет и четвърти състав в открито публично заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

 

при участието на секретаря А.Я. *** по описа за 2010 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от ****** срещу ****** иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 25000.00лева, представляваща главница по запис на заповед с дата на издаване 20.07.2009г., място на издаване гр. Варна и с падеж 31.07.2009г., с издател ******, ведно със законната лихва върху главнацата считано от датата на завеждане на заявлението 04.09.2009г. по ч.гр. дело№ 9296/2009г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. В исковата молба ищецът твърди, че между ищеца, като поемател и ответника, като платец е подписан запис на заповед с дата на издаване 20.07.2009г., място на издаване гр. Варна и с падеж 31.07.2009г. за сумата от 25000.00лева. На падежа ответника не заплатил дължимата сума. Твърди се, че между страните бил подписан договор, по силата на който, ответникът се задължил да посредничи, в качеството си на брокер, между ищеца и потребители във връзка с предлагането на застрахователни услуги срещу уговорено възнаграждение. За целта ищецът предоставил на ответника/брокер застрахователни полици, бланки под строга отчетност, предадени с приемо -предавателни протоколи. Твърди се, че ответникът е сключвал от името и за сметка на ищеца договори за застраховка, като е използвал предоставените му бланки, но не е отчитал получените застрахователни премии за периода 07.03.2008г. до 09.06.2009г., когато договорът за брокерство е прекратен. Управителят на ответното дружество с електронно писмо до ищцовото дружество е заявило, че размерът на неотчетените по догорите за застраховки застрахователни премии е 50457.75лв., чието плащане е разсрочено на две вноски – 25229лв., платими до 31.07.2009г. и 25228.75лв., платими до 31.08.2009г. На ищеца били представени от ответника по опис неотчетените застрахователни полици. Между страните е сключено нарочно споразумение, с което ответникът изрично признава, че дължи сумата от 49943.75лв. застрахователни премии. За сумите от 25000лв. и 24943.75лв. са подписани две записи за заповеди, една от които е процесната.

В съдебно заседание ищцовата страна ******, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. поддържа предявения иск моли същия да бъде уважен. Моли за присъждането на разноски, като представя списък по реда на чл.80 от ГПК. 

Ответната страна ******, редовно уведомена, в постъпилия отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск по основание и размер Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Не се оспорва факта, че между страните е бил сключен договор за брокерство. Не се оспорва факта, че ответното дружество не е отчело на ищеца сумата от 49943.75лв., за която сума е подписано споразумение от 09.06.2009г. и анекс, платими 25000лв. на 31.07.2009г. и 24943.75лв. на 31.08.2009г., за които суми са подписани две записи за заповеди, една от които е процесната от ответника, в качеството му на платец. Твърди се, че към настоящия момент на ищеца е заплатена сумата от 6649.50лв., като неотчетени премии.

Съобразно направените уточнения от адв. Сиракова в съдебно заседание от 07.07.2010г., че се поддържа възражение за прихващане за сумите от 18437.66лв. по т.2 от отговора и за сумата от 25000лв., частично от 32633.63лв. по т.4 от отговора по делото е прието за съвместно разглеждане наред с първоначално предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 25000лв., представляваща главница по запис на заповед с дата на издаване 20.07.2009г., възражение за прихващане от ****** срещу ****** при условията на евентуалност при уважаване на главния иск, за сумата от  18 437.66 лв., представляваща неплатено възнаграждение по отчетени застрахователни полици за периода 2008г. и 2009г., подробно индивидуализирани по номер и дата на л.92-123 от делото, в условия на евентуалност при неуважане на възражението за прихващане за сумата от 18437.66лв., и възражение за прихващане за сумата от 25 000 лв., част от сумата 32 633.63лв., представляваща изплатените застрахователни обезщетения на правоимащите лица по несвоевременно отчетените застрахователни полици за периода 07.03.2008г. до 18.06.2009г., платена без основание.

            След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Със запис на заповед, издаден на 20.07.2009г. ****** се е задължило неотменимо и безусловно да заплати на ****** сумата от 25000.00лв., с падеж на 31.07.2009г.

            По силата на споразумение от 09.06.2009г., сключено между „******”, застрахователно дружество АД и ******, застрахователен брокер, страните приемат, че към 18.06.2009г. ****** дължи на застрахователя неотчетени застрахователни премии в размер на 49943.75лв., платими на две вноски : сумата от 25000лв. в срок до 31.07.2009г. и сумата от 24.943.75лв. в срок до 31.08.2009г.

            По делото е приложено споразумение от 07.03.2008г., сключено между „******”, застрахователно дружество АД и ******, застрахователен брокер, с което страните, уточняват, че размерът на възнаграждението на застрахователния брокер е процент, съгласно приложение 1/посочени видове застраховки и проценти/ от събраната застрахователна премия от всяка издадена полица. Комисионната се заплаща пропорционално на база постъпили застрахователни премии по договора. Застрахователния брокер е длъжен да отчита сключените застрахователни полици, да вняса събраните застрахователни премии ежеседмично. Споразумението е прекратено, считано от 09.06.2009г., с споразумение между страните.

            По делото е изготвено заключение по допусната ССЕ.

            По делото са представени опис на неотчетени застрахователни полици от страна на „***” АД.

            При така установеното от фактическа страна съдът прие следното от правна.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК  да бъде прието за установено, че ответникът дължи вземанията по записа на заповед. В тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на кауза, за което ответникът се е задължил със записа на заповед, в този смисъл е трайната практика на ВКС /Решение № 1414 от 29.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2002 г., II т. о., Определение № 88 от 20.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 593/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева, Решение № 1231 от 11.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 530/2005 г., ТК и др., Определение № 181 от 7.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 55/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, Определение № 209 от 22.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Лидия И., Определение № 805 от 23.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 701/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, Определение № 328 от 8.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 158/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова/.

В настоящото производство съдът е длъжен да изследва дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, и с оглед абстрактния характер на тази сделка , съдът при възражения за недължимост на сумата по нея съдът трябва да изследва каузалните правоотношения между страните. В това производство длъжникът може успешно да направи възражение за липсата на основание за плащане по документа или за недействителност на материализираното в него волеизявление/Решение № 1231 от 11.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 530/2005 г., ТК/.

От представената по делото запис на заповед се установява, че същия е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на ****** да заплати на ****** сумата от 25000лв., падеж на определен ден, дата и място на издаване, подпис на издателя. Настъпил е падежа за плащане на сумата от 25000лв.

Следователно сумата по записа на заповед е дължима.

Изследването на наведената кауза от страните също обосновава извода за основатеност на твърдението за дължимостта на сумата от 25000лв.

Съгласно представените по делото доказателства и липсата на спор, по делото безспорно се установи, че страните са били в договорни отношения, ищеца в качеството му на застрахователно дружество, ответникът в качеството му на застрахователен брокер. По силата на споразуменията, сключени по между им, ответникът е следвало да сключва застраховки, да отчита същите, да събира застрахователните премии и да ги предоставя на застрахователното дружество. Договорните отношения между страните са прекратени по силата на споразумение от 09.06.2009г.

С изрично споразумение от 16.07.2009г. страните са приели, че ответникът «***» ЕООД не е отчитал застрахователни премии по сключени договори за застраховка за периода 2008г. и 2009г., като  към 18.06.2009г. ****** дължи на застрахователя неотчетени застрахователни премии в размер на 49943.75лв., платими на две вноски: сумата от 25000лв. в срок до 31.07.2009г. и сумата от 24.943.75лв. в срок до 31.08.2009г., за които суми страните са подписали записи на заповед.

Съгласно заключението по допусната ССЕ липсват доказателства за извършено плащане на неотчетените застрахователни полици. Приложените описи и вписвания по тях на полиците от 2008г. и 2009г. към отговора на исковата молба, представляват частни документи, съдържащи изгодни за страната факти и са съставени от сама нея, поради което съдът не кредитира същите, дори и съдържат оборващи факти заключението на вещото лице, което е извършило надлежна проверка на счетоводствата на страните.

Следователно се дължи цялата сума от 25000лв.

За недоказан съдът приема доводът на ответника, че е налице частично плащане със сумата 6649.50лв. по споразумението / за пълнота и яснота следва да се отбележи, че това изявление по своята същност не представлява възражение за прихващане, а материално правно изявление за недължимост на част от сумата, поради плащане от страна на ответника на признато вземане спрямо него/. Липсват доказателства за плащане, като тази сума дори да е платена, предвид тежестта на доказване, то няма каквото и да е отразяване в счетоводствата на страните, че касае това споразумение и тези полици. В този смисъл е установеното и от вещото лице по ССЕ и разясненията дадени в съдебно заседание.

По възражението за прихващане за сумата от  18 437.66 лв., представляваща неплатено възнаграждение по отчетени застрахователни полици за периода 2008г. и 2009г., подробно индивидуализирани по номер и дата на л.92-123 от делото, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ, за посочения период няма отчетени застрахователни полиции, същите са неотчетените такива, които касаят споразумението и записа заповед.

Възражение за прихващане за сумата от 25 000 лв., част от сумата 32 633.63лв., представляваща изплатените застрахователни обезщетения на правоимащите лица по несвоевременно отчетените застрахователни полици за периода 07.03.2008г. до 18.06.2009г., платена без основание, също е неоснователно. Според нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД всеки дължи връщане на даденото без основание. В тежест на страната, която се позовава на този вид неоснователно обогатяване е да установи плащане на сумата на другата страна, като твърди, че е дадена без основание. Съгласно ССЕ няма доказателства за плащане на процесната сума от страна на ищеца спрямо ответника. Дори и да имаше доказателства за плащане, по силата на споразумението от 09.06.2009г., подписано на дата 16.07.2009г. ответникът дължи заплащане на тези застрахователни обезщетения, съгласно т. 6 и т.7 от същото.

По отношение на останалите суми посочени в отговора на исковата молба като възражения за прихващане, а именно: сумата от 10173.34лв., неплатено възнаграждение за сключените неотчетени /процесни/ в срок застраховки за периода от 07.03.2008г. до 03.2010г. и сумата от 2320лв., без основание платени глоби от по 20лв. за несвоевременно отчетени застрахователни полици по договора за брокерство, съдът намира, че същите не представляват предмет на възражение за прихващане по настоящото дело, съобразно уточненията на адв. Сиракова в съдебно заседание. Същите суми са предявени, като възражения за прихващане по гр. дело №486/2010г. по описа на ВРС, което има за предмет иск между същите страни за установяване на сумата от 24943.75лв., по втория запис на заповед по споразумението, подписано на 16.07.2009г. и по него дело, съдът ще формира сила на присъдено нещо досежно тези суми на основание чл.298, ал.4 от ГПК.

            По делото е направена искане за разноски от ищцовата страна, поради което съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1450.00лв., представляваща платени държавни такси и юрисконсултско  възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

            Воден от горното, съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ******, ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от Д. Х. Д. и Ж МД. срещу „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от С. П К. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ответникът „***”ЕООД ДЪЛЖИ НА ищеца ****** към датата на издаване на заповед за изпълнение № 4852/08.09.2009г. сумата от 25000.00лева/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща главница по запис на заповед с дата на издаване 20.07.2009г., място на издаване гр. Варна и с падеж 31.07.2009г., с издател ******, ведно със законната лихва върху главнацата считано от датата на завеждане на заявлението 04.09.2009г. по ч.гр. дело№ 9296/2009г. по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от С. П. К. ДА ЗАПЛАТИ НА ******, ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М.Д. сумата 1450.00лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски - платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            Решението да се връчи на страните.

 

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се докладва по ч.гр.дело №9296/2009г. по описа на ВРС за издаване на изпълнителен лист и за обезсилване на заповедта за изпълнение за разликите.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/