Определение по дело №1078/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер ІV-1462                             24.07.2018 г.                              Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен състав, 

На двадесет и четвърти юли, две хиляди и осемнадесета година,

    В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния състав:

                                                                   

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Веселка Узунова

                                                                                       Димана Кирязова-Вълкова

 

като разгледа възз.гр.д. № 1078 по описа за 2018 г., докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на Т.Ч.Я., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. С., против Решение № 778/02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 66/2018 г. по описа на PC-Бургас, с което е прието за установено, че ищецът Г.Б.Б. не дължи на ответника Т.Ч.Я. сумата от 10 000 лв. – главница по договор за паричен заем от 17.01.2011 г., сумата от 880 лв. – деловодни разноски, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 13.07.2012 г. до окончателното й изплащане, съгласно изпълнителен лист, издаден на 17.07.2012 г. по ч.гр.д. № 5826/2012 г. на БРС, които суми са предмет на висящото изп.д. № 20177050401110 на ЧСИ с рег. № 705, с район на действие – БОС, както и ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1 296,60 лв. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил приложените към отговора му писмени доказателства, а е обосновал решението си позовавайки се единствено на задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона. Твърди, че след получаване на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20127050400665 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705, по което на 13.12.2012 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Според въззивника заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са влезли в сила по отношение на длъжника на 27.12.2012 г., а освен това поканата за доброволно изпълнение е прекъснала давността, поради което районният съд неправилно е приел, че погасителната давност е започнала да тече на 02.03.2012 г. и е изтекла на 02.03.2017 г. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск.

Към въззивната жалба не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.

При проверката, извършена на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Г.Б.Б., като същата е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Въззиваемата счита за правилен извода на районния съд, че погасителната давност за процесното вземане е започнала да тече на 02.03.2012 г., тъй като падежът на задължението е настъпил на 01.03.2012 г., съответно давността е изтекла на 02.03.2017 г. Според въззиваемата, нито подаденото от Т.Я. заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито образуваното през 2012 г. предходно изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист са прекъснали погасителната давност, тъй като не е било образувано исково производство относно вземането, а по изпълнителното дело не са били предприети никакви принудителни действия спрямо нея - единствено й е била изпратена покана за доброволно изпълнение, както и са били извършвани справки от съдебния изпълнител относно имущественото й състояние и наличието на сключен трудов договор, които действия според въззиваемата не са принудителни изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД и не прекъсват погасителната давност.

Към отговора не са приложени писмени доказателства, не са  направени доказателствени искания.

Предвид редовността на въззивната жалба, съдът намира, че делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ възз.гр.д. № 1078/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 16.07.2018 г. - на 17.09.2018 г. от 14:30 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от постъпилия по делото отговор на въззиваемата страна.

УКАЗВА на процесуалните представители – адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон за адвокатурата.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                               

                                                                 

                                                        

                                                      2.