Решение по дело №639/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260053
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20203630200639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260053/22.1.2021г.                     гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав,

на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                          Председател: Валентина Тонева

 

Секретар:Й.К.,

като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 639 по описа на ШРС за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 20-0869-000340/ 10.03.2020г. на Началник група към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Г.С., с ЕГН **********, са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП;и „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

Представителят на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. 

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

С АУАН серия GA № 210417 актосъставителят - мл. автоконкрольор при ОДМВР - Шумен е констатирал, че на 03.03.2020г. в 17,45 часа в гр. Шумен, ул. „Шуменско плато“, в природен парк „Шуменско плато“, до Информационно бюро на СЪЗДАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА 1300 г., е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № Н 3355 ВМ, собственост на Б.И. П., с ЕГН **********, като:

1. Водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабр. № ARBB-0020 на 03.03.2020г. в 18,30 часа. Издаден талон за изследване № 0041570.

2. Водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с Дръг тест 5000, с фабричен № ARJF-0023 на 03.03.2020г. в 18,35 часа. Издаден талон за изследване № 0041571;

3. Не носи СУМПС и контролен талон.

Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на св. А.С.Д..

Въз основа на АУАН серия GA № 210417, е издадено Наказателно постановление № 20-0869-000340/10.03.2020г. на Началник група към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което, на П.Г.С., с ЕГН ********** са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП; и „глоба“ в размерна 10 лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Е.Б., Л.С. и М.Абраджиева, В.М., Й.Б., И.И., Г.Ц., А.С.Д. и Д. Н.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посочените свидетели съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични.

Част от тези свидетели, М.А., В.М. и Й.Б., И.И., Г.Ц. непосредствено са възприели действията на жалбоподателя – управляването на процесното МПС от него и то рисково. Друга част - Е.Б., Л.С., са свидетели на отказа да бъде изпробван жалбоподателят за употреба на наркотични вещества и за установяване употребата на алкохол в кръвта, с техническо средство. Свидетелите И.И. и Г.Ц., чиито показния се кредитират, също потвърждават, че автомобилът е управляван от жалбоподателя, както и че той, заедно със седящият до шофьорското место мъж, са били в нетрезво състояние.

Св. И.И., в съдебно заседание, проведено на 19.01.2021г., заяви: „На 03.03.2020г. ….. Бяхме там. Чуха се спирачки. Видях, че група младежи се разпръсват и някаква кола мина между тях, даде спирачка и с мръсна газ даде назад. От колата излязоха двама човека. Видях го, защото отидох да ги разтърва. В автомобила бяха двама души. Видях мъжа, който управлява колата. ……. Колегата отиде да хване другия. Двете лица бяха в нетрезво състояние. Този, който не караше, излезе и се клатеше. Водача го видях, мисля че е жалбоподателят, но не на сто процента. ……. Аз се обадих на 112, колегата се обади и други хора се обадиха. Двамата избягаха. Обяснихме  по телефона в каква посока са тръгнали. Всичко приключи. Минаха десетина минути и двамата се върнаха с мръсна газ. Завъртяха колата към групата на младежите, които бяха паркирали до тротоара и си говореха. Втория път пак излязоха  при младежите. Ние бяхме на площадката на 20-тина, 30-тина метра от тях. …….

Свидетелят Г.Ц., в съдебно заседание, проведено на 19.01.2021г., заяви: „На 03.03.2020г. …. Станахме свидетели. Група младежи се разхождаха. Чу се свирене на гуми и те се разпръснаха, за да не ги блъсне колата. Колата спря. Започнаха разправии. В колата бяха двама души. Колата беше с вишнев цвят. Видях кой е водачът на колата. Мисля, че жалбоподателят е водачът на колата. ……Двамата от колата не бяха в много адекватно състояние. …… Те се качиха на автомобила и потеглиха с въртене на гуми. На знак „Стоп“ не спряха. Аз отидох до автомобила. Водачът и спътника му излязоха сами. Не бяха много адекватни. Предположихме, че са употребили алкохол. Дали е нещо друго, не можехме да преценим. Водачът беше малко по-зле от пасажера. След около десетина минути колата пак се върна при младежите, с форсиране, с мръсна газ. Тогава се мъчи да направи някакви маневри. Там му бяха взели ключовете и ги бяха хвърлили, за да не може да продължи да кара. Той може би искаше да обърне, да тръгне обратно, но му беше трудно. Спря в това положение – напреки на пътя. Колата така си остана, когато дойдоха полицаите. Нямаха ключове вече да я преместят. ….“.   

Показанията на полицейските служители А.С.Д. и Д. Н.Д. съдът също кредитира, като намира, че те потвърждават извода на съда.

Като свидетели по делото са разпитани и Р.Б. и Б.П.- собственик на процесното МПС. Показанията на св. Р.Б. са ирелевантни, доколкото се отнасят до обстоятелства, осъществили се преди инцидента, както и поради обстоятелството, че същият не е присъствал и не е очевидец на ситуацията, случила се по- късно, след като си е тръгнал.

Показанията на Б.П. не се кредитират поради обстоятелството, че са в противоречие с показанията на присъствалите очевидци и се навеждат твърдения за „бутане на МПС от него с цел да се махне от пътното платно„, каквото действия не се потвърдиха да са извършвани от очевидците на ситуацията. Съдът намира, че този свидетел не може е предубеден и необективен поради  близките му приятелски отношения с жалбоподателя.

Кредитирайки показанията на посочените по-горе свидетели, както и анализирайки останалите доказателства, съдът обосновава мотивите си и прави извод, че именно жалбоподателя е бил водач на процесния лек автомобил на посочената в АУАН и НП дата. Жалбоподателят е притежавал качеството водач на МПС по смисъла на §6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и след като е отказал проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство, той е осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и спрямо него правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност. Съгласно чл.2 от Наредбата, при извършване на проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи разпореждания и указания, като видно от показанията на свидетелите, такива указания са били направени в процесния казус.

Възражението на представителя на жалбоподателя за незаконосъобразност на АУАН, изразяваща се в дописване ръкописно на АУАН досежно третото посочено нарушение, съдът намира за неоснователно, доколкото този факт не е довел до накърняване правата на жалбоподателя, както и поради обстоятелството, че това е сторено и на трите екземпляра на АУАН от актосъставителя.

В подкрепа на този извод са показанията на актосъставителя, който посочва следното, относно причината за ръкописно допълване на АУАН: „.. В акта има ръкописно дописване от мен за СУМПС,      което не го носи, защото помислих, че колегите, които са дошли, са му взели СУМПС. Впоследствие щях да го поискам от тях, но разбрах, че не го носи или не иска да го дава. Бях го разпечатал вече. Тези допълнения са отразени и в трите екземпляра. ………

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената норма, освен санкционна, е и материално-правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е, че водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Проявлението на която и да е от формите на изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП възпрепятства контролната дейност и осъществява състав на нарушение. В настоящия казус жалбоподателят е отказал две проверки- за наркотични вещества и за алкохол.

По изложените по-горе съображения, съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван както с техническо средство за употреба на наркотични вещества, така и за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство.

По отношение нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът съобрази обстоятелството, че в АУАН липсва отразяване на цифровото изписване на процесното нарушение, но същото е текстово изписано от актосъставителя: не носи СУМПС и контролен талон към него. В НП посоченото нарушение е отразено коректно, като е посочена и санкционната разпоредба. Съдът намира, че не е нарушено правото  на защита на санкционираното лице по отношение това нарушение, включително и на гореизложените мотиви, касаещи ръкописното допълване на АУАН.

Освен горното съдът констатира, че в АУАН и в НП при описване на нарушенията по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е посочена фамилия „Славов“, което обстоятелство съдът приема за техническа грешка.

По принцип евентуално грешно отразяване на име и адрес на нарушител, само по себе си не препятства възможността за еднозначно идентифициране на лицето, но ЕГН представлява уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно съгласно чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. В случая на необходимите места в АУАН и в НП са посочени коректно трите имена и ЕГН на нарушителя, които съответстват на тези на жалбоподателя, с оглед на което техническата грешка допусната при описване на нарушенията по чл. 174, ал.3 от ЗДвП с посочена фамилия „Славов“ налага извод за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, визирани в чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. В този смисъл, при извършената служебна проверка, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушенията са достатъчно пълни и ясни, като позволяват на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от този вид, а предвид обстоятелствата изяснени по делото е налице извод за създадена висока степен на обществена опасност в конкретната ситуация. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на посочените нарушения, които да доведат до формиране на извод за маловажност.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., със закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ е изменен ЗАНН, като с § 9 ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ АНО -ОДМВР по делото в размер на 100лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР - Шумен. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-000340-/10.03.2020г. на Началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което, на П.Г.  С., с ЕГН ********** са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП; и „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, като законосъобразно.

ОСЪЖДА П.Г.С., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен сумата от 100лв. (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                        

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: