Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,11.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№14 по описа
за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Б. М.М. с ЕГН ********** ***
ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК … със седалище и адрес на управление град С.., ж.к.“Л.“№..,
бул.“Д-р П. Д.“№.., офис сграда Л., ет.., офис ..4, представлявано от Н. Т. С.
твърди, че на 12.09.2015г между „Вива
кредит“ООД като заемодател и ответника в
качеството на заемател е сключен договор за паричен заем №5211579.Предвид
разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват договора на
основание предложение за сключване на договор, направено от заемателя,
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, както и
че приемат да се прилагат Общите условия, инкорпорирани в договорите за паричен
заем VivaExpress ,
сключвани от „Вива кредит" ООД, които са в сила към датата на сключване на
договора. Съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на заемателя заемна сума в размер на 600,00 лв., а заемателят се е
задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в
размер на 92,28 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на
38,46 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 26.09.2015 г., а
падежа на последната погасителна вноска е 21.05.2016 г. Така, страните са
договорили общ размер на плащанията - 692,28 лв.С подписването на договора за
заем, Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя изцяло заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена
заемна сума.На основание сключения договора за заем, при забава на плащането на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, Заемателят
дължи на Заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания, които се начисляват, както следва: по 12,50 лв. на всеки
четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150,00 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на просрочени вземания в размер на 150,00 лв. Също така, страните са
договорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия
ден забава Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на еднократна сума в
размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това
основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер
на 100,00 лв.
Съгласно клаузите
на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят
не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 494,46 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 27,47 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следва да заплаща заемателя за срока на договора е в размер на
65,93 лв.Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава
за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят
дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 27.09.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 59,69
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.Въпреки отправените покани за
доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е
заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
платена до момента, е в размер на 66,00 лв., с която са погасени, както следва:
такса разходи за събиране на просрочени вземания: 12,50 лв., неустойка: 27,47
лв., договорна лихва: 9,30 лв., главница: 16,73 лв. На 8.06.2016 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит" ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5211579/12.09.2015 г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********. На длъжника за станалата продажба на
вземането от страна на „Вива кредит" ООД е изпратено Уведомително писмо, с
върната обратна разписка, че получателят се е преместил на друг адрес. Алтернативно,
моли да се приеме като доказателство към настоящата
искова молба - уведомлението за извършената цесия с №УПЦ-П-ВИВ/5211579,
изхождащо и подписано от „Агенция за събиране на вземания" АД, в
качеството му на пълномощник на цедента, което да бъде връчено на длъжника
ведно с исковата молба и приложенията към нея. В случая следва да се има
предвид, че „Агенция за събиране на вземания" АД изрично е упълномощено от името на цедента
да уведоми по законоустановения ред всички длъжници, чиито задължения са
прехвърлени на дружестото - цесионер, за сключения на 22.01.201 Зг. Рамков
договор за цесия.
В тази връзка за
„Агенция за събиране на вземания"АД е възникнал правния интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №1929/2017г. е
издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя подаването на настоящата
искова молба.
Моли се съда да постанови решение, с което да се да се признае за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане за сума в общ размер на 1430.43 лв., от
която главница 583,27 лв. договорна лихва: 82,98 лв. от
26.09.2015 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 21.05.2016 г. (падеж на
последната вноска), такса
разходи за събиране на просрочени вземания: 137,50 лв.
,
такса разходи за дейност
на служител:
100,00 лв., неустойка:
466,99 лв. за периода от 10.10.2015 г. до 21.05.2016 г. /падеж на
последна вноска/, лихва
за забава: 59,69 лв. за периода от 27.09.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, законна лихва от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.Претендират
се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника, чрез особения му
представител адв.Г., е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска по
основание.Сочи се, че претендираната неустойка в размер на 466.99 лв. противоречи на принципа на справедливостта и
равнопоставеноста на страните в процесното договорно правоотношение. Сочи се,
че тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП и нищожна по смисъла на чл.146 от същия закон .
Разпоредбата на чл.11 от
договора,регламентираща вземането за неустойка, създава значително неравновесие
в правата и задълженията на страните. Тази клауза на договора, не е била
индивидуално уговорена. Съгласно чл.143, ал.1т.5 от ЗЗП „Неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя , като задължава потребителя
при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“. Твърди се, че ищецът не
е ангажирал доказателства, ответникът да е уведомен за това , че вземането по
процесния договор е прехвърлено на ищеца.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е подадена
молба, с която се излагат съображения по съществото на спора.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа направеното с
писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1929/2017г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 30.05.2017г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1156/01.06.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Б. М.М. / ответник в настоящото производство/ да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК … ищец в настоящото производство / главница в размер на 583.27 лв., договорна
лихва в размер на 82.98 лв. за периода от 26.09.2015г / падежа на първа
неплатена вноска/ до 21.05.2016г/ падеж на последна вноска/, сумата от 137.50 лв.-такса разходи за
събиране на просрочени вземания, сумата от 100 лв. такса разходи за дейност на
служител, неустойка в размер на 466.99 лв. за периода от 10.10.2015г. до
21.05.2016г,/ падеж на последна вноска/,
лихва за забава в размер на 59.69 лв. за периода от 27.09.2015г до
датата на подаване на заявлението -30.05.2017г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -30.05.2017г до окончателното изплащане на
задължението. В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от
следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски заем №5211579,
сключен между „Вива кредит“ООД и М. на 12.09.2015г. Заповедта за изпълнение е
връчена по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . На заявителя са дадени указания на
предяви иск за установяване на вземането си на основание чл.414, ал.1т.2 от ГПК. Тези указания са съобщени на заявителя на 01.12.2017г. В законният
едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложеното към исковата молба писмено
доказателство/ договор за предоставяне на паричен заем №5211579/ , че на
12.09.2015г между „Вива кредит“ООД с ЕИК ********* от една страна в качеството
на заемодател и от друга страна ответника в качеството на заемополучател е
сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя парична сума в размер на
600 лв., която сума заемополучателят е
следвало да върне на 18 двуседмични погасителни вноски , всяка в размер на
38.46 лв. като падежа на първата погасителна вноска е на 26.09.2015г., а падежа
на последната погасителна вноска е на 21.05.2016г. Уговорен е общ размер на
договорната лихва в размер на 92.28 лв. или заемополучателят се е задължил да
върне общо сумата от 692.28 лв. Съгласно чл.4 от договора заемателят се
задължава в 3 дневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно
1/поръчител- физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните 5
години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да
има кредитна история със статут не по-лош от 401 „редовен, да нее поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2/ банкова
гаранция , издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение на заемателя. В чл.11 от договора е предвидено, че в случай на
неизпълнение на задължението по чл.4 на
заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 494.46 лв. , която
се разсрочва на равни части , като всяка част е платима на същата падежна дата
и в този случай дължимата вноска е в размер на 65.93 лв. Съгласно чл.12, ал.3
от договора при забава на плащането на погасителна вноска по договора
заемателят дължи на заемодателя заплащане на 12.50 лв. на всеки четвърти и
единадесети ден на забава, представляващи направени разходи за провеждане на
телефонни разговори , изпращане на писмени покани и електронни съобщения за
събиране на просрочени вземания , но не повече от 150 лв. В алинея 4 е
предвидено при забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е
погасителна вноска, заемателят дължи еднократно 100 лв.,представляващи направени разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/ служител, което осъществява
административна дейност по събиране на вземането.
Между
страните няма спор, че сумата по заема е усвоена от заемополучател в деня на сключване на
договора, като този релевантен факт се установява и от ангажираното писмено
доказателство – разходен касов ордер №72 от 12.09.2015г.
Установява
се от представените от ищеца писмени
доказателства/ лист 15-22 от делото/, че на 22.01.2013 между „Вива Кредит“ООд
от една страна в качеството на цедент и
„Агенция за събиране на вземания“ООД/ чиито правоприемник е ищеца/ в качеството
на цесионер е сключен договор е сключил
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който вземането
по договор за предоставяне на паричен
заем №5211579 от 12.09.2015г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ООД.
С писмения си отговор ответникът оспорва, че
не е уведомен за цесията. Съдът приема, че е налице надлежно уведомяване,тъй
като в кориците на делото се съдържа уведомително писмо, изходящо от „Вива
кредит“ООД , адресирано до ответника, с което последната се уведомява, че вземанията
на кредитора са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“АД, чиито
правоприемник се явява ищеца. Това
уведомително писмо, придружаващо исковата молба и останалите приложени
към нея писмени доказателства, е връчено на ответника като приложение към
исковата молба.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
–икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните.
Според констатациите на вещото лице ответникът е направил една вноска по
кредита на 05.10.2015г в размер на 66 лв., от които със сумата от 12.50 лв.
частично са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания,
със сумата от 53.50 лв. , частично е погасена първата погасителна вноска. След
тази дата и до настоящия момент не е извършвано плащане по кредита. Към датата
на сключване на договора за цесия прехвърленото по процесния договор вземане е
в размер на 1 370.74 лв., от които 583.27 лв.остатък от главница, 466.99
лв. начислена неустойка по договора, 82.98 лв. договорна лихва , 137.50 лв.
остатък от начислени разходи за просрочени задължения, и 100 лв. разходи за
ангажиране дейността на служител по събиране на вземането. Вещото лице
заключава, че общия размер на задълженията по процесния договор за паричен заем
е 1 430.43 лв., от които 583.27 лв. главница, 82.98лв. договорна лихва за
периода от 26.09.2015г./ падеж на първата неплатена вноска/ до 21.05.2016г./
падеж на последната вноска , 137.50лв. остатък от начислени разходи за събиране
на просрочени задължения, 100 лв. разходи за служител по събиране на вземането,
466.99 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Вещото лице заключава, че размера на лихвата за забава
за периода от 27.09.2015г. до
30.05.2017г. датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 59.69 лв.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен
установителен иск за съществуване на
вземането , предмет на ч.гр.д.№1929/2017г по описа на ПРС, за което е издадена
заповед №1156 от 01.06.2017г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащите
факти, от които черпи правата си , е договор за цесия, по сила на които „Вива кредит“ООД в качеството на цедент
е прехвърлил на 22.01.2013г. на „Аганция за събиране на вземания“ООД ,
вземането си, което има спрямо ответника, по силата на облигационната им
връзка, а именно- договор за паричен
заем, сключен на 12.09.2015г.
Ищецът
установи наличието на валидно договорно отношение между „ „Вива кредит“ООД и ответника. Установи, че
вземанията по този договор са му цедирани.
Съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията, поради което
възражението му в тази насока е неоснователно.Това е така, тъй като
съгласно решение №3/16.04.2014г. по
т.д.№1711/2013г на ВКС- изходящо от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея/а обсъдени по-горе данни в
тази насока водят категорично до този извод/
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърленото вземане поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД . като факт с правно значение за спорното право , настъпил след предявяване
на иска , извършеното по този начин уведомяване се съобразява от съда на
основание чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника.
Установи
се от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК дължимата главница
възлиза на сумата от 583.27лв., дължимата договорна лихва е в размер на 82.98
лв. за периода от 26.09.2015г./ датата на първата неплатена вноска до
21.05.2016г./ падежът на последната вноска/. Ответникът, носещ
доказателствената тежест да установи факта на плащане по договора, не ангажира
каквито и да било доказателства в тази насока.Ето защо същият дължи на ищеца
тези суми. Тъй като се касае за
неизпълнение в срок на парично задължение ответникът дължи и лихва за забава в
размер на 59.69 лв. / установена с експертизата, която сума е в рамките на
заявената претенция/ за периода 27.09.2015г до датата на подаване на
заявлението в съда.
Ответникът, сключвайки процесния договор, се е съгласил
да при неточно изпълнение от негова страна, а такова е налице, да заплати и
съответните такси, регламентирани в чл.12 от договора и обсъдени по-горе.Тези
вземания бяха установени от експертизата
и са в претендирания размер, а именно такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 137.50
лв. и такса разходи за дейност на служител в размер на 100 лв.
Основното,
поддържано от ответника възражение, е за неоснователност на претенцията за
неустойка в размер на 466.99лв., което вземане е уговорено в чл.11
от договора/ обсъден по-горе/, поради неравноправност на тази клауза по смисъла
на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Действително
процесният договор, от който ищецът черпи правата си, по своята правна природа
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и следващите от ЗПК.
Съгласно чл.24 от ЗПК за тези договори се прилагат чл.143-143 от Закона за защита на
потребителите. Разпоредбата на чл.143 от
ЗЗП съдържа примерен и неизчерпателен списък на неравноправни клаузи. Нормата
дава легално определение на неравноправна клауза в договор, което включва в
себе си следните белези: 1/ уговорка във вреда на потребителя, 2/ която не
отговаря на изискването за добросъвестност,3/води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Алинея 2 от
същата разпоредба дефинира, че не са индивидуално уговорени клаузите , които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи условия. Наличието
на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. При
потребителския договор и възражение за неравноправен характер на клауза на
същия , тежестта на доказване , че определено условие е уговорено индивидуално
, е на търговеца или доставчика .Съгласно чл.5 от ЗПК преди потребителят да е
обвързан от предложението или от договора за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените
от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на
договора необходимата информация и
вземане на информирано решение за
сключване на договора за потребителски кредит. Информацията по ал.1 се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация . Представеното
към договора Предложение за сключване на договор за паричен заем / лист 10-12
от делото/ е подписано от ответника, но не е ясно кога е станало това , поради
което не установява отнапред разясняване на потребителя на клаузите във връзка
със задълженията по договора. Видно от съдържанието на процесния договор същият
е изготвен въз основа на типизиран стандартен европейски формуляр, който не е
приложен. Не се установи заемателят да се е запознал с този формуляр, а дори и
да се приеме обратното, няма данни за разясняване на отделните клаузи на договора и по- конкретно с
оспорената клауза за неустойка. Както се посочи по- горе в разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП са
посочени критериите , според които клаузи от договора не са индивидуално
уговорени. От дефиницията на законодателя следва по аргумент на противното, че
индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или
дори да са изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно при
достатъчно информиран избор ги е приел.Клаузите, към които препраща
договора, в случая стандартен европейски формуляр в чл.2,т.2 от договора,
независимо, че са обективирани като приети от потребителя при сключването му,
поначало се счита, че не са индивидуално уговорени. Независимо от включването в
чл.2 от договора декларация на потребителя, че е запознат с европейския
формуляр в тежест на ищеца е да установи предварително предоставяне на
формуляра и разясняване на условията на договора , респ. конкретно
оспорената от ответника като нищожна
клауза за неустойка. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия
договор с предложението към него, настоящият съдебен състав счита, че не е
установено от ищеца индивидуално договаряне на оспорената клауза на договора,
поради което са налице предпоставките за преценка на неравноправността на клаузата за неустойка. В светлината на така
изложените съображение и опирайки се нормата на чл.147, ал.5 от ЗЗП тук е момента да се отбележи, че съдът приема за абсолютно
неоснователен поддържания от
ищеца довод, развит в писмена молба
вх.№15627/02.07.2018г, че след като е подписал договора, кредитополучателят се
е съгласил с клаузите му.
Уговорената
в чл.11 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение съдът
намира за неравноправна по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Неустойката обезпечава
изпълнението и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
необходимо вредите да се доказват по
размер. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора. Доколкото в случая размерът на неустойката е
494.46 лв., който е почти еквивалентен на заетата сума от 600 лв. тя се явява
прекомерна и противоречи на обезщетителната си
функция. Тази неустойка по своя характер
е санкционна доколкото се дължи
за неизпълнение на договорно задължение.
Договорното задължение във връзка, с което е уговорена тази неустойка –
изискване на обезпечение за задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на
поръчителство от физическо лице / или банкова гаранция в същия размер, което да
отговаря на изискания , създаващи значителни затруднения/ виж чл.4 от договора/
за изпълнението му, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойка по чл.11 от договора.
Предвидено е самата неустойка да се кумулира към погасителната вноска и води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на
потребителя. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР
от 49.39% нараства допълнително с размера на неустойката по чл.11 от договора.
Включена по този начин в погасителните вноски неустойката всъщност се явява
добавка към възнаградителната лихва на заемодателя и го обогатява
неоснователно, доколкото лихвата именно е цената на услугата по предоставен заем и в този смисъл
представлява печалба на заемодателя.
Предвид
изложеното клаузата за неустойка,
уговорена в чл.11 от процесния договор поради неравноправния си характер е
нищожна, но същата не влече нищожност на целия договор по аргумент на чл.146,
ал.5 от ЗЗП. Ето защо ответникът не дължи на ищеца сумата от 466.99 лв.
неустойка и в тази част претенцията му като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Ето защо
следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане по Заповед №1156/01.06.2017г по ч.гр.д.№1929/2017г по описа
на РС-Пазарджик за следните суми : сумата от 583.27 лв. главница, сумата от
82.98 лв. договорна лихва за периода от 26.09.2015г до 21.05.2016г, сумата от
137.50 лв. такса разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 100
лв. такса разходи за дейност на служител, ведно с лихва за забава в размер на
59.69 лв. за периода от 27.09.2015г до датата на подаване на заявлението
30.05.2017г , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата като за сумата от 466.99 лв.
неустойка по договора искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
изхода да делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 53 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 525 лв. разноски по исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Б. М.М. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК… със седалище
и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“№…, бул.“.. П. Д.“№…, офис сграда Л., ет….,
офис .., представлявано от Н. Т. С. по Заповед №1156/01.06.2017г по
ч.гр.д.№1929/2017г по описа на РС-Пазарджик за следните суми : сумата от 583.27
лв. главница, сумата от 82.98 лв.
договорна лихва за периода от 26.09.2015г до 21.05.2016г, сумата от 137.50 лв. такса разходи за събиране
на просрочени задължения, сумата от 100
лв. такса разходи за дейност на служител, ведно с лихва за забава в размер
на 59.69 лв. за периода от
27.09.2015г до датата на подаване на заявлението 30.05.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата като за сумата от 466.99 лв. неустойка по договора
отхвърля иска.
ОСЪЖДА Благовестка М.М. с ЕГН **********
***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК … със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.“Л.“№.., бул.“.. П. Д.“№.., офис сграда Л., ет…, офис .., представлявано от
Н. Т.. С… сумата от сумата от 53 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 525 лв. разноски по исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :