№ 35
гр. *****, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от К. В. К. срещу постановеното решение
по гр.д.№1814/2023г. на РС-*****.
В жалбата са наведени доводи за злоупотреба с личните данни на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, в които се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
В с.з. на 05.12.2024г. жалбоподателят е изложил твърдения, че не е сключвал такъв
договор с тази фирма. Преди имал договор за 200лв.Те анулирали договора и после издали
пак карта за 700лв., обадили му се по телефона и той казал, че не иска.
От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство по гр.д.
№1814/2023г. на РС-***** е образувано по предявен иск по чл.422 ГПК от "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД срещу ответника К. В. К. за
установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 568/30.08.2023 г. по ч.гр.д. №1302/2023 г. на РС – *****.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск
като е признал за установено, че К. В. К. дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК:*********, сумата 700,00 лв. /седемстотин лева/
1
– главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, сумата 58,17 лв. /петдесет и осем лева и седемнадесет
стотинки/ - договорна лихва за периода от 02.07.2022 г. до 06.09.2022 г., сумата 74,02 лв.
/седемдесет и четири лева и две стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от
07.09.2022 г. до 22.08.2023 г., представляващи задължения по сключен договор за кредит
„Бяла карта“ №11014042 от 29.06.2022 г. с „*****" ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. и приложение
№ 1 от 26.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 568/30.08.2023 г. по ч.гр.д. №1302/2023 г. на РС – *****, на осн. чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
От представените писмени доказателства се установява, че на 29.06.2022г. между
„*****“ООД като кредитодател и К. В. К. като кредитополучател е сключен договор за
кредит „Бяла карта“. Съгласно чл.2 от договора кредитодателят се задължава да предостави
на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 700лв. под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта.
Като приложение 1 към договора страните са подписали и рамков договор за издаване и
предоставяне на платежна карта Бяла карта. Съгласно клаузите на договора ,същият е
сключен за неопределен срок , с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 43,20% – чл.
4 ал. 1 т. 2 от договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по заема е 45,90%, като са
посочени допусканията, при които е изчислен същият. Съгласно чл. 21 ал. 3 от договора, при
забава за плащане на което и да е парично задължение по настоящия договор,
кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава .Клаузата на чл.15 от
договора възлага в задължение на кредитополучателя да предостави едно от посочените в
нея обезпечения в срок до пет дни ,считано от датата на активиране на картата – Б.
гаранция за сумата от 1067,01лв.,срок на валидност от две години от датата на сключване на
договора или поръчителство от едно физическо лице с предвидени конкретни изисквания
към него, изрично посочени в т.2.1 до т.24. В чл.20 от договор е предвидено, че при не
предоставяне на обезпечението в посочения срок в чл.15 , кредитополучателят дължи
неустойка от 10% от усвоената и непогасена главница, която се включва в текущото
задължение за настоящия месец и се начислява на шесто число всеки месец до момента на
предоставяне на исканото обезпечение.
От изготвената във въззивното производство графическа експертиза се установява,
че подписите, положени от името на К. В. К. като кредитополучател и ръкописният текст,
с който са изписани имената на кредитополучателя К. В. К. в процесния договор за кредит“
Бяла карта“ от 29.06.2022г. и Приложение №1 към него от 29.06.2022г. , са изпълнени от К.
В. К., ЕГН**********.
Заключението на графическата експертиза не е опровергано. Същото е изготвено на
база извършени от вещото лице изследвания, онагледени с фотоалбум към заключението , и
2
на база притежавания професионален опит от вещото лице. Предвид на това съдът приема
заключението за обосновано и обективно.
Установеното от графическата експертиза опровергава твърдението на
жалбоподателя, че не е сключвал процесния договор с приложение №1 към него.
По своята същност процесният договор за кредит „Бяла карта“ от 29.06.2022г.
представлява потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла
на §13,т.1 от ДР на ЗЗП - физическо лице , като кредитът не е предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност , изхождайки от чл.2 от договора. Насрещната
страна по договора е търговец по смисъла на §13,т.2 от ДР на ЗЗП. Предвид на това за
процесните договорни правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит изрично е уговорено в чл.17
възможността кредиторът да прехвърли без ограничения и по всяко време вземанията си на
трето лице. В случая чрез цесия вземането по процесния договор е прехвърлено на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“АД , установено от представените по
делото писмени доказателства.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че кредитът в размер на 700 лв. е усвоен
на 01.07.2022 г., като липсват данни за извършени погасявания на претендираните в исковата
молба суми и размерът на процесните задължения е както следва: главница - 700.00 лв.,
договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 от процесния договор за периода от 02.07.2022 г. до
06.09.2022 г. – 58,17 лв., лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от 07.09.2022 г. до
22.08.2023 г. – 74,02 лв. Общият размер на задълженията освен усвоената главница от
700лв., договорна лихва ,лихва за забава, включва и неустойка за неизпълнение по чл.20 -
142,14лв., разход за събиране по чл.21,ал.4 и ал.5 – 80лв. и 120лв.,като общата стойност на
задълженията е 1174,33лв.
В случая включените в процесния договор клаузи на чл.15 и чл.20 и посочения в
договора ГПР, обосновават ,че е налице нарушение на чл.11,ал.1 ,т.10 ЗПК.
Въведеното с чл.15 от договора изискване за предоставяне на обезпечение от
кредитополучателя , чрез поръчителство или Б. гаранция, съдържа поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които на практика поставят изначално неизпълними
изисквания и поставят реално в невъзможност кредитополучателя в определения му срок от
няколко дни да представи такова обезпечение. Това води до обогатяване на кредитора с
начисляване на договорената неустойката по чл.20 от договор, с което реално кредитът се
оскъпява, а тази неустойка по своята същност съставлява допълнително възнаграждение за
кредитора /освен договорната лихва / и следва да се включи при формиране на ГПР , с оглед
даване възможност на потребителя да вземе информирано решение какви са реалните общи
разходи по кредита .
Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
3
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени. Посочената в чл.20 от договора
неустойка е с характер на възнаграждение и с невключването й в ГПР в нарушение на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК , кредитополучателят не е информиран за действителното оскъпяване на
кредита , при което се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от
15.03.2012г. по дело С-453/10/, което води и до прикриване на действителните разходи по
кредита за потребителя - конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита ,
при която хипотеза съгласно решение на СЕС по дело С-714/22/, в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя „ по смисъла на чл.3,б.ж) от Директива
2008/48/ЕО , а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на чл.3,
б.и) от Директивата са и тези разходи.
Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.
Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на
целия договор, тъй като касае съществено условие на договора.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, такси или други
разходи по кредита. В случая това е сумата от 700лв. главница , в какъвто размер е
усвоеният кредит по процесния договор. Не се твърди и няма доказателства да са извършени
погасявания по процесния договор за кредит . Предвид на това предявеният иск по чл.422
ГПК следва да се уважи само за сумата от 700,00 лв. /седемстотин лева/ – главница, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението 24.08.2023 г. до
окончателното й изплащане. В останалата част - за сумата 58,17 лв. договорна лихва за
периода от 02.07.2022 г. до 06.09.2022 г. и сумата 74,02 лв. лихва за забава върху главницата
за периода от 07.09.2022 г. до 22.08.2023 г., искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Поради частичното съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която искът по чл.422 ГПК е уважен за сумата 58,17 лв.
договорна лихва за периода от 02.07.2022 г. до 06.09.2022 г. и сумата 74,02 лв. лихва за
забава върху главницата за периода от 07.09.2022 г. до 22.08.2023 г., и се потвърди в частта ,
с която искът е уважен за главницата от 700лв., ведно с лихвата от 24.08.2023г.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца са дължими разноски
съразмерно уважената част на иска – за исковото и заповедното производство в размер на
400лв. / за сумата над 400лв. до присъдената с обжалваното решение от 475лв.
първоинстанционното решение следва да се отмени/, а за въззивното в размер на 84лв. , при
определено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100лв. с оглед
фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес и извършените
процесуални действия от представителя на ответника по въззивната жалба „Агенция за
контрол на просрочени задължения“АД.
4
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №322 от 26.06.2024г. по гр.д.№1814/2023г. на РС-***** В
ЧАСТТА , с която е признато за установено, че К. В. К. дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК:*********, сумата 58,17 лв. /петдесет и осем
лева и седемнадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 02.07.2022 г. до 06.09.2022 г.
и сумата 74,02 лв. /седемдесет и четири лева и две стотинки/ - лихва за забава върху
главницата за периода от 07.09.2022 г. до 22.08.2023 г., представляващи задължения по
сключен договор за кредит „Бяла карта“ №11014042 от 29.06.2022 г. с „*****" ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на рамков договор за цесия от
11.11.2016 г. и приложение № 1 от 26.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 568/30.08.2023 г. по ч.гр.д. №1302/2023 г. на РС
– *****, на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и в ЧАСТТА , с която К. В. К. е осъден да
заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД,
ЕИК:*********, сумата НАД 400лв. – до размер на 475лв., представляваща направени
разноски в исковото производство и в производството по ч.гр.д.№1302/2023г. на РС-*****,
вместо което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Панайот Волов" №29, ет. 3, срещу К. В. К., ЕГН:**********, с адрес гр. *****, ул. „*****"
№ 61, вх. Б, ет. 6, ап. 17, иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че К. В. К. дължи
на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД,
ЕИК:*********, сумата 58,17 лв. /петдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ -
договорна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 06.09.2022 г. и сумата 74,02 лв. /седемдесет и
четири лева и две стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 07.09.2022 г. до
22.08.2023 г., представляващи задължения по сключен договор за кредит „Бяла карта“
№11014042 от 29.06.2022 г. с „*****" ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
по силата на рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 26.01.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
568/30.08.2023 г. по ч.гр.д. №1302/2023 г. на РС – *****.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е признато за
установено по предявения иск по чл.422 ГПК, че К. В. К. дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК:*********, сумата от сумата
700,00 лв. /седемстотин лева/ – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.08.2023 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 568/30.08.2023 г. по ч.гр.д.
№1302/2023 г. на РС – *****.
5
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН:**********, с адрес гр. *****, ул. „*****" № 61, вх. Б, ет. 6,
ап. 17, да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Панайот Волов" №29,
ет. 3, сумата от 84 лева – разноски по делото за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6