№ 62
гр. Разград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20213300100344 по описа за 2021 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са искове от С. М. Х., действаща лично и като законен представител на
малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София с правно основание
чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата по 120 000 лева за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на застрахователно събитие – настъпило
ПТП, от което е причинена смъртта на техния наследодател Б. А. Х., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Ищците твърдят, че техният наследодател Б. А. Х. е
загинал в резултат на застрахователно събитие – ПТП на 14. 04. 2019 г. , като отговорността
на причинителя на събитието е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по полица № BG/02/118002817168. Претърпели са
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на застрахователното събитие.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „Бул инс” АД гр. София, в който
твърди, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между евентуално настъпилите вреди и застрахователното събитие. Пострадалият
бил алкохолно повлиян с концентрация на алкохол в кръвта 5,29 промила и не е ясно дали
смъртта е причинена от високото съдържание на алкохол или от пътния инцидент.
Алтернативно твърди, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен,
както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни
последици. Причинителят на ПТП бил син на пострадалия. Последният знаел, че синът му е
неправоспособен водач и че е употребил алкохол преди да се качи в автомобила и да
предприеме пътуването, както и че пострадалият е пътувал без предпазен колан. Прави
възражение за прихващане на насрещни задължения срещу двамата ищци. Виновният водач
е бил алкохолно повлиян и неправоспособен, което е основание за регресни права на
1
застрахователя срещу неговите наследници – ищците по делото.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата С. М. Х. е съпруга, а ищецът - малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ., е дете
на Б. А. Х., който е починал при ПТП на 14. 04. 2019 г., причинено от Д. Б. А.. Последният,
който е син на ищцата и пострадалия Б. А. Х. и брат на ищеца Боран Б. А., починал при
същото ПТП.
Видно от материалите по приложеното ДП № 27 ЗМ-131 / 2019 г. по описа на РУ
Исперих, Постановление от 13. 07. 2020 г. на ОП Разград и другите представени по делото
писмени доказателства, на 14. 04. 2019 г. след полунощ, Д. А. след употреба на алкохол и
въпреки, че не бил правоспособен водач, привел в движение и управлявал л. а. „Алфа Ромео
147“ с рег. № РР 0128 ВМ в посока от гр. Исперих към с. Драгомъж. До него, на предната
дясна седалка седял баща му - Бюлент А. Х.. След изхода на гр. Исперих следвал прав
участък с две ленти за движение по пътното платно. Д. А. управлявал автомобила със
скорост по-висока от 120, 92 км/ч, която е значително по-висока от максимално разрешената
за движение извън населено място /90 км/ч/. Изгубил контрол върху управлението на
автомобила и се насочил към десния край на пътното платно. Напуснал платното за
движение, навлязъл в затревения терен, забил се в намиращия се в канавката насип, след
което се завъртял няколко пъти около оста си и се ударил последователно в две крайпътни
дървета. От двата силни удара, Д. А. и баща му Б. А. Х. получили множество сериозни
телесни увреждания и починали на място. В хода на разследването чрез назначените
химически експертизи е установено, че в пробата кръв, иззета при аутопсията от Д. Б. А.
има наличие на етилов алкохол с концентрация 1, 46 промила, а в пробата, иззета от Б. Х. е
установено наличие на етилов алкохол с концентрация 5, 29 промила. Прокурорът е приел,
че с деянието си Д. Б. А. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, но
наказателното производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй
като деецът е починал. С Постановление от 13. 07. 2020 г. на ОП Разград на това основание
е прекратено наказателното производство.
По настоящото дело са назначени съдебно-психологическа експертиза, комплексна
САТЕ и СМЕ и СМЕ.
Заключението на СМЕ е, че при огледа и аутопсията върху трупа на Б. Х. са
установени травма на главата, травма на гръдния кош, травма на корема, травма на
крайниците, подробно описани, остра кръвозагуба – излив на 1400 мл кръв в гръдна кухина;
обща анемия на всички вътрешни органи; бледи послесмъртни петна; изразен мозъчен
оток; изразен оток на белия дроб; уголемен размер и дребноделчест строеж на черния дроб;
изгладен релеф на стомашната лигавица; 50 мл течно съдържимо в стомаха; празен пикочен
мехур; наличие на 5, 29 промила етилов алкохол в кръвта. Причина за смъртта е описаната
несъвместима с живота тежка съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и
крайниците. Всички травматични и инерционни увреждания са получени прижизнено, е
категорично заключението на вещото лице.
2
Според заключението на комплексната САТЕ и СМЕ, установените механични
увреждания на главата, тялото и крайниците на пострадалия, се дължат на действието на
твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети и е възможно да бъдат
получени от много силни удари и притискане на тялото в купето на автомобила, претърпял
ПТП. По своята морфология инерционните увреждания – разкъсванията на дясната камера
на сърцето, околосърцевата торбичка и слезката показват действие на огромна кинетична
енергия. Локализацията на травмите сочи на по-тежки поражения от лявата страна на тялото
и крайниците. Всички травми са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Вещите лица
са описали механизма на ПТП, според който автомобилът напуска пътното платно вдясно по
посоката му на движение, забива се в земен насип след канавката и се блъска челно с
предната си дясна част в долната част на първото дърво / на което обелва кората и се
откъсва предна дясна гума/, след което се завърта около оста си и се блъска странично в
областта на лявата врата във второто дърво, което изкоренява. Скоростта на автомобила
преди ПТП е била около 120 км/ч. При описания механизъм на ПТП са налице два
последователни удара – челен отпред вдясно и страничен ляв със значителна кинетична
сила. При този механизъм, тялото на пътника, возещ се на предна дясна седалка, какъвто е
настоящият случай, е получила тежка съчетана механична и инерционна травма и
получените увреждания не сочат на поставен предпазен колан. Според данните от
протокола за оглед на ПТП, при удара, тялото на пострадалия е извършвало свободно
инерционно движение и към момента на настъпване на произшествието същият е пътувал
без поставен предпазен колан. С оглед на механизма на ПТП, получената тежка съчетана
механична и инерционна травма на главата, тялото и крайниците на пострадалия, не би
настъпила с поставен предпазен колан и травмите биха били по-ограничени. Мястото, на
което е седял пострадалият – на предна дясна седалка, е било оборудвано фабрично с
триточков инерционен диагонално-поясен предпазен колан.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза, ищците С. М. Х. и
Б. БЮЛ. АХМ. са преживели силен шок и мъка от загубата на своя съпруг и респ. баща,
както и на Д. - техен син и респ. брат. Силната им емоционална връзка и травмиращото
събитие са причинили психо-емоционален стрес на освидетелстваните, изразяващи се в
система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции. Внезапната им
загуба, освен чисто физически симптоми /плач, тъга/, най – силни през първите шест месеца
след събитието, са довели и до емоционален отговор – засилена тревожност, нарушения в
съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни мисли, депресия,
напрежение, чувство за изолация, усещане за обща неудовлетвореност, апатия, чувство за
несигурност. Травматичното събитие с последвалите фази на скръб и траур са оказали
негативно въздействие на семейното и социално функциониране на ищците. Тези
нарушения при ищцата С. продължили около една година, което наложило приемане на
различни медикаменти при нужда, а при ищеца Б. интензитетът им бил по-силен през
първите шест месеца и постепенно са намалявали с времето. И при дамата освидетелствани,
към момента се отчита все още наличие на леки депресивни състояния и чувства, свързани с
преживяването на травмата от загубата на съпруг и баща. При двете освидетелствани лица
се идентифицира наличие на типичните негативни емоционални симптоми вследствие на
травмиращото събитие, което по интензитет може да се причисли като силно /хронично/
стресово състояние нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или
психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с
достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното
3
функциониране. Ищецът Б., предвид възрастта си и характерните особености на този
период, мобилизира ресурсите за справяне с травмата и въпреки силните негативни чувства
и преживявания на скръбта, се опитва да функционира нормално, посещавайки училище,
срещайки се с приятели. При ищцата С. се наблюдава друго развитие, относно справянето
със стреса и адаптиране към променената ситуация. Личностовите особености в съчетание с
особеностите на субкултурата и семейната общност, намаляват ресурсите на личността за
справяне със стресовата ситуация. При нея се наблюдава социална дезадаптация – затваряне
и ограничаване на контактите, прекъсване на трудовата заетост до степен насоченост
единствено към ежедневните битови дейности, по силно изразена в първите две години след
загубата.
По делото са разпитани като свидетели К.А. Х. и Д.С.А. – роднини по сватовство и
по съребрена линия на ищците.
Св. К.А. Х. дава показания, че са поддържали близки отношения със семейството на
пострадалия Б. и до сега са близки с ищцата С.. С. и Б. били неразделни, прекалено много се
обичали. Навсякъде ходели заедно, дори да пазаруват. Били много сплотено семейство. Б.
много обичал баща си, били много привързани един към друг. Ищците преживели прекалено
голям стрес от смъртта на Б.. И двамата се затворили в себе си, не общували с никого.
Детето Б. таяло всичко вътре в себе си и не искало да споделя, не искало да празнува дори
рождения си ден. По време на ПТП, Б. и Д. се прибирали от с. Малък Поровец. Свидетелят
не бил виждал двамата да употребяват заедно алкохол, не бил виждал Д. някога да пие
алкохол. Не е виждал Б. да разрешава на Д. да управлява автомобила му, не знае, че Д. е
можел да управлява автомобил.
Св. Д.С.А. дава показания, че е бил в много близки отношения със С. и Б.. Двамата
били много сплотено семейство, много се обичали. Били неразделни, дори до магазина да
купят хляб ходели заедно. Ищците много тежко преживели смъртта на Б. и Д.. Затворили се
в себе си, не контактували с никого, Б. не искал да празнува и рождените си дни. Приживе,
Б. не злоупотребявал с алкохол, употребявал в рамките на нормалното, а Д. не употребявал
алкохол. Свидетелят знаел, че Д. карал понякога колата на баща си. Веднъж я взел без
разрешение и му наложили глоба.
Представена е Справка от ОДМВР Разград, Сектор „Пътна полиция“ за
нарушител/водач за наложено административно наказание на Д. Б. А. с НП от 28. 11. 2017 г.
за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Страните по делото не спорят, че за автомобила, с който е причинено ПТП, към
момента на причиняването му е имало сключен валиден договор за застраховка с ответника
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG 02/ 118002817168.
Ищците С. М. Х., действаща лично и като законен представител на малолетното
дете Б. БЮЛ. АХМ. са предявили претенцията си пред застрахователя – ответник по
делото ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и са били
образувани преписки по щета № ********** и № **********, по които последният е
отговорил,че няма основание за изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Липсва спор между страните, че към 14. 04. 2019 г. за автомобила, с който е
4
причинено ПТП, към момента на причиняването му е имало сключен валиден договор за
застраховка с ответника „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG 02/
118002817168.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
Д. Б. А..
В случая, безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред
настоящата инстанция доказателства, че Б. А. Х. – съпруг на ищцата С. и баща на ищеца Б.,
е пострадал на 14. 04. 2019 г. от ПТП, при което е настъпила смъртта му, причинено от Д. Б.
А., при управление на лек автомобил, марка „Алфа Ромео 147“ с рег. № РР 0128 ВМ,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищците
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. В наказателното производство, което е
прекратено, както и от заключението на комплексната САТЕ и СМЕ, е установено, че Б. А.
Х. получил различни по характер телесни увреждания, които са довели до неговата смърт на
14. 04. 2019 г. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение, че причина за смъртта е
описаната несъвместима с живота тежка съчетана механична и инерционна травма на
главата, тялото и крайниците. Всички травматични и инерционни увреждания са получени
прижизнено. Заключението е обективно, компетентно и пълно, не е оспорено от страните,
поради което съдът го приема като доказателство по делото, че смъртта на Б. А. Х. е в пряка
причинна връзка с претърпяното ПТП. Въз основа на същото заключение се установява, че
5
възражението на ответника за липсата на причинна връзка между застрахователното
събитие и смъртта на пострадалият Б. А. Х., е неоснователно.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
От гласните доказателства събрани по делото се установява, че смъртта на Б. А. Х.
се е отразило изключително тежко на неговите съпруга и дете и те не са я преодолели и до
настоящият момент. Били са много привързани един към друг и са имали много силна,
дълбока емоционална връзка. Ищците разчитали и получавали неговата морална и
материална подкрепа и преживели много тежко смъртта на своя съпруг и баща, настъпила
внезапно и по нелеп начин. Отразила се изключително негативно на психическото им
здравословно състояние. Тези факти съдът приема за установени, както от показанията на
св. К.А. Х. и Д.С.А., които са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
приема за обективни, така и от заключението на съдебно-психологическата експертиза,
чието заключение кореспондира с гласните доказателства. Според заключението на вещото
лице, интензитетът на връзка между ищците и пострадалия бил толкова силен, че
травматичното събитие с последвалите фази на скръб и траур, довело до хронично стресово
състояние, нарушаващо емоционалния баланс, което оказало негативно въздействие на
семейното и социално функциониране на ищците. При двамата се идентифицира наличие на
типичните негативни емоционални симптоми вследствие на травмиращото събитие, което
по интензитет може да се причисли като силно /хронично/ стресово състояние, нарушаващо
емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, която няма характеристиките
на патологично, болестно разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък,
водещ до значима промяна в социалното функциониране. Съобразявайки това и
интензитетът на търпените болки и страдания, съдът намира, че справедливото по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди за ищците възлиза на 120 000 лева, като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат.
Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на
пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт на Б. А. Х.. Виновният за ПТП водач Д.
Б. А. е син на пострадалия Б. А. Х.. Д. към момента на ПТП е бил непълнолетен, живеели са
като семейство в едно домакинство с баща си – пострадалия Б. и е житейски логично
последният да е знаел, че синът му не е правоспособен водач на МПС и въпреки това му е
разрешил да управлява автомобила и се е съгласил да пътува с него преди настъпване на
6
ПТП. Съгл. чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, всяко превозно средство, което участва в движението по
пътищата, трябва да се управлява от правоспособен водач с валидно свидетелство за
управление, според чл. 150а, ал. 1 от с. з. Придобиването на правоспособност от водача на
МПС е от съществено значение, независимо дали сам се е научил да управлява автомобил,
тъй като преди това кандидатът за водач преминава практическо и теоретическо обучение,
практически и теоретичен изпит. Без да е преминал такова обучение, водача на МПС
представлява опасност за участниците в движението по пътищата и в настоящият случай
липсата на правоспособност за управление на МПС, на необходимите умения и опит на
водача Д. Б. А., е довела в значителна степен до причиняване на ПТП. Предвид изложеното,
съдът като взе предвид тези обстоятелства, приема, че приносът на пострадалия е по-голям
от този на причинителя и последният следва да отговаря до 30 %, а отговорността на
пострадалия е 70 %.
Основателно е възражението на ответника за принос на пострадалия за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен колан. От
заключението на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че към момента на настъпване
на произшествието същият е пътувал без поставен предпазен колан. С оглед на механизма
на ПТП, получената тежка съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и
крайниците на пострадалия, не би настъпила с поставен предпазен колан и травмите биха
били по-ограничени. Предвид изложеното, съдът приема, че приносът на пострадалия за
резултата, предвид липсата на поставен предпазен колан е 10 %.
Съдът приема, че е недоказано възражението на ответника за съпричиняване от
пострадалия на вредоносния резултат, тъй като знаел, че синът му е употребил алкохол
преди да се качи в автомобила и да предприеме пътуването. По делото не са събрани
доказателства при какви обстоятелства двамата преди ПТП са употребили алкохол и дали
пострадалият е знаел, че синът му е употребил алкохол преди да предприеме пътуването.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че общо приноса на пострадалия
е 80% и от така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000 лева за всеки от ищците, ответникът следва да отговаря до размера на 20 % или
24 000 лева. На това основание, предявените от ищците искове до първоначално предявения
размер за всеки от тях по 120 000 лв. , са неоснователни.
По възражението на ответника за прихващане:
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД
включва: съществуването на две действителни вземания/ задължения/; вземанията да са
насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи;
вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. При
материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни,
ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете
вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия
7
исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. В тази
хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила
решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. С решение №
696 от 7.07.2004 г. по гр. дело № 1911/2003 г. на ВКС, ТК, постановено по отм. ГПК, е
прието, че съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на
възражението за прихващане. Становището е аргументирано с чл. 221, ал. 2 ГПК отм.,
съгласно който силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и върху
вземания, предявени с възражението за прихващане. Вземането, предявено в процеса с
възражение за прихващане, става ликвидно дори да е било спорно, тъй като за напред
получава качеството на "присъдено нещо".
В случая, ответникът е предявил възражение за съдебно прихващане с насрещното
вземане на ищците за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
застрахователното събитие. Възражението е предявено своевременно с писмения отговор от
ответника в срока по чл. 131 от ГПК и е допустимо. Разгледано по същество, е основателно.
Налице са предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ, при които застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ има право на регресен иск срещу застрахования
причинител на вредата за платеното обезщетение.
С Постановление от 13. 07. 2020 г. на ОП Разград по ДП № 27 ЗМ-131 / 2019 г. по
описа на РУ Исперих, с което наказателното производство е прекратено, е прието, че с
деянието си виновният водач Д. Б. А. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК. Установено е, че Д. А. управлявал автомобила със скорост по-висока от 120, 92 км/ч,
която е значително по-висока от максимално разрешената за движение извън населено място
/90 км/ч/ и след употреба на алкохол с концентрация 1, 46 промила. Постановлението на
прокурора представлява официален документ, отговарящ на изискванията на чл. 179, ал. 1
ГПК, а именно: документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за
извършените от него и пред него действия и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверението с него факти, до оборване на същата.
Ищците не оспорват тези факти, установени в проведеното разследване и които се
установяват и от заключението на Комплексната САТЕ и СМЕ, изследвала механизма на
ПТП. Страните не спорят, че виновният за ПТП водач е неправоспособен по смисъла на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, установено и от представената справка от от ОДМВР Разград, Сектор
„Пътна полиция“ . Ищците са законни наследници на Д. А., приели са наследството, според
представените пред застрахователя декларации, съдържащи се в застрахователните
преписки, поради което на осн. чл. 60, ал. 1 от ЗН отговорят за задълженията на
наследодателя си. Предвид изложеното, релевираното от ответника възражение за
прихващане е основателно. При така установеното, насрещните вземания се погасяват до
размера на по- малкото, което в случая е вземането на ищците в размер на 24 000 лева за
всеки един от тях. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред. Ефектът
8
на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на
съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост - чл. 298, ал. 4 ГПК.
Настоящия състав споделя практиката, че разноски въпреки отхвърлянето на иска
поради погасяване на вземането чрез прихващане се дължат на ищеца съразмерно на
уважената претенция: Определение № 150 от 04.06.2015 г. по гр. д. № 2349/2015 г., г. к., ІІг.
о. на ВКС. Отхвърлянето на предявените искове от ищците за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до размера на 24 000 лв. за всеки от тях, е обусловено от уваженото
възражение за прихващане, предявено от ответника в хода на исковия процес. С оглед
изхода на спора по главния иск и на осн. чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 1 920 лв. върху
уважения размер на предявените искове, 500 лв. разноски по делото, а на процесуалния
представител на ищеца адв. Веселин Запрянов на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв. за всеки от исковете или общо 2260 лв.,
определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважения размер на иска.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение общо в размер на 9 600 лв. с
ДДС, което според двата договора за правна защита и съдействие, всеки от тях за сумата
4 800 лв. е платено изцяло в брой. Договореното възнаграждение не е в размер над 5 000
лв., тъй като е уговорено с отделни договори за правна защита и съдействие №№ 1305 и
1304/ 13. 01. 2022 г. по отделни искови претенции, поради което е допустимо плащането в
брой и в този смисъл е неоснователно възражението на ищците. С оглед изхода от спора,
съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковите претенции, същите дължат
разноските на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение – сумата общо 7680 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. М. Х. от гр. Исперих, ул. „Осогово“ № 10, ЕГН
**********, действаща лично и като законен представител на малолетното дете Б. БЮЛ.
АХМ., ЕГН ********** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* на осн.
чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата по 24 000 лева за всеки от ищците,ведно със
законната лихва от предявяването на иска, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на застрахователно събитие – настъпило ПТП на 14. 04. 2019 г. причинено
от Д. Б. А., от което е настъпила смъртта на техния наследодател Б. А. Х. като погасени по
реда на чл. 103 от ЗЗД чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София срещу С.
М. Х. от гр. Исперих, ул. „Осогово“ № 10, ЕГН **********, действаща лично и като законен
представител на малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ., ЕГН **********, представляващо
платено от застрахователя на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ обезщетение за претърпени
9
от С. М. Х. от гр. Исперих, ул. „Осогово“ № 10, ЕГН **********, действаща лично и като
законен представител на малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ., ЕГН ********** неимуществени
вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” Д. Б. А. от настъпило ПТП
на 14. 04. 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. М. Х. от гр. Исперих, ул. „Осогово“ № 10, ЕГН
**********, действаща лично и като законен представител на малолетното дете Б. БЮЛ.
АХМ., ЕГН ********** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* на осн.
чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 24 000 лв. до първоначално предявения размер от 120
000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Разградския окръжен съд сумата 1 920 лева държавна такса върху уважения размер на
исковете и сумата 500 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Веселин Запрянов на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2260 лв.
ОСЪЖДА С. М. Х. от гр. Исперих, ул. „Осогово“ № 10, ЕГН **********, действаща
лично и като законен представител на малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ., ЕГН ********** да
заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* общо сумата 7680 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
10