Р Е Ш Е Н И Е
№ 290 27.02.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 22
януари 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 1199 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т.Т.К.,
в която твърди, че на 12.11.2007 год., „Банка ДСК" АД чрез ФЦ Казанлък
предявила молба пред Районен съд - Казанлък, въз основа на която било
образувано частно гражданско дело № 2054/2007 г. по описа на Казанлъшки районен
съд. В посочената молба, "Банка ДСК" АД - ФЦ Казанлък, твърди, че
на 08.09.2005 г. сключила договор за
текущо потребление с Панчо Димитров Панайотов, който бил обезпечен с
поръчителството на две лица, а именно: Марин Делчев Маринов и Здравко Неделчев
Найденов.
В молбата до Районен съд -
Казанлък, Банка ДСК отправила искане главният длъжник и поръчителите да
бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 10 238.73 BGN , сумата от 2166,44
BGN редовна лихва, както и 619,12
BGN санкционна лихва към 10.12.2007 г.,
включително ведно със законната лихва от датата на подаване на молба до
окончателното заплащане на дълга и направените от банката по делото разноски.
За гореописаните суми, в същата молба Банка ДСК АД поискала от съда да се издаде изпълнителен лист. С определение №
365 от дата 14.11.2007 г. на Районен съд Казанлък бил издаден изпълнителен лист
в полза на Банка ДСК. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на
извънсъдебно изпълнително основание чл. 237, чл. 242 до чл. 244 от ГПК (отм). - извлечение от
сметка, с които се установило вземане на банка ДСК АД по договор за кредит
сключен на 29.08.2003 г. между Панчо Димитров Панайотов и Банка ДСК АД. От
определение N: 365/20007 е видно, че - Марин Делчев Маринов и Здравко Неделчев
Найденов са осъдени солидарно, като поръчители, да заплатят горепосочените
суми.
Твърди, че след като Банка ДСК
се снабдила с изпълнителен лист, образувала при ЧСИ Румяна Манджурова изп. дело
№ 20078680400426. По посоченото дело Марин Делчев Маринов и Здравко Неделчев
Найденов били привлечени като солидарни длъжници и като такива взискателят
предприел изпълнителни действия срещу тях. По посоченото дело Марин Маринов започнал
да внася всеки месец суми за изплащане на вземането на взискателя. На
27.03.2015 год., Марин Маринов починал и оставил за наследници синът му Теодор
Маринов Маринов и съпругата му Т.Т.К.. След смъртта на съпруга й, и в качеството
й на наследник, Т.Т.К. била конституирана като длъжник по изп. дело №
20078680400426 на ЧСИ Румяна Манджурова. По същото изп. дело № 20078680400426
на ЧСИ Румяна Манджурова, след кончината на Маринов, ответникът в настоящото
производство се конституирал като взискател.
След като била конституирана
като длъжник, ищцата лично и с нейни средства започнала да изплаща задължението
по посоченото дело към взискателя ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ, ЕИК: *********.
Сочи, че на 29.05.2015 год., ищцата заплатила директно на
ответника по сметка BG60STSA93000018699737, сумата в размер на 3267.10 лева
/три хиляди двеста шестдесет и седем лева и 10 ст./, с основание вноска по
съдебен кредит, като касиерката написала за вносител Марин Маринов /починал два
месеца преди това/, защото такава била практиката, независимо, че сумата била
внесена от ищцата и подписа на вносната бележка бил неин, като след това
вносната бележка била предоставена от ищцата на ЧСИ Румяна Манджурова и
приложена по изп. дело № 20078680400426.
Твърди, че на 05.07.2018 г., с
Входящ документ № 8599 Т.Т.К. и синът й Теодор Маринов Маринов чрез Т.Т.К.,
като негова майка и законен представител депозирали искова молба пред Казанлъшки
районен съд, въз основа на която молба било образувано гр. дело № 1768 от 2018
г., по описа на Районен Съд - Казанлък. С исковата молба по гр. дело № 1768 от
2018 г., по описа на Районен Съд - Казанлък, в качеството си на наследници на
Марин Делчев Маринов, ищците поискали договора за поръчителство сключен между
покойния - Марин Делчев Маринов и банка ДСК да бъде обявен за нищожен. На дата
14.12.2018 г. с решението си съда обявил договора за нищожен, като същото
решение влязло в законна сила на дата 14.01.2019 г. След влизане в сила на
решението и към момента на предявяване на настоящият иск, ответникът не
възстановил на ищцата сумата в размер на 3267.10 лева /три хиляди двеста
шестдесет и седем лева и 10 ст./
Сочи, че към датата на
предявяване на настоящият иск, ответникът дължал на ищцата сумата в размер на
3267.10 лева . Твърди, че в правната теория и практика безспорно било
установено, че по един нищожен договор, между страните, които са го сключили,
все едно никога не е имало правно правоотношение и, че всеки може да се позове
на нищожността. На основание чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябвало да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. Смята, че в конкретният случай, поради
нищожност на първия акт, падали и правата на третото лице, като третото лице
имало срещу своя праводател правата по чл. 188 и сл. от ЗЗД, както при всяка
друга покупко-продажба на чужда вещ. С оглед на това парите получени от ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ, ЕИК: *********, по банкова сметка ***, в размер на 3267.10
лева /три хиляди двеста шестдесет и седем лева и 10 ст./, с основание вноска по
съдебен кредит, подлежали на връщане на основание чл. 34, вр., чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на Т.Т.К., сумата в размер на 3267.10 лева /три хиляди двеста
шестдесет и седем лева и 10 ст./, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, която сума ответника дължал на ищцата, тъй като договорът
за поръчителство въз основа на който била заплатена сумата е обявен за нищожен
с влязло в сила решение по гр. дело № 1768 от 2018 г., по описа на Районен Съд
- Казанлък и ищцата не се явявала длъжник по изп. дело № 20078680400426.
Моли съда да осъди ответника да
заплати на ищеца Т.Т.К. сума в размер на 740,68
лева, от които 610 лева за адвокатско възнаграждение и 130.68 лева държавна
такса за завеждане на исковата молба.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество в което, заявяват, че
предявената от ищеца, чрез процесуалния му представител искова молба, е процесуално
допустима.
Сочат, че с договор за кредит
за текущо потребление от 08.07.2005 г. "Банка ДСК" ЕАД (Банката) -
чрез клон Казанлък отпуснала на ПАНЧО ДИМИТРОВ ПАНАЙОТОВ, ЕГН: **********
сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ при лихва и други условия, подробно
уговорени с договора за кредит. Договорът за кредит бил обезпечен с Договор за
поръчителство от 08.07.2005 г. сключен с лицата ЗДРАВКО НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ, ЕГН:
********** и МАРИН ДЕЛЧЕВ МАРИНОВ, ЕГН: **********.
Вследствие липсата на плащания,
респективно неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя
„Банка ДСК" ЕАД се снабдила с Изпълнителен лист от 10.02.2007 г. , издаден
по ч. гр. дело № 2054/2007 г. по описа на PC-Казанлък на извънсъдебно
изпълнително основание по смисъла на чл. 237, б. „в" ГПК (отм.), по силата
на който Кредитополучателят ПАНЧО ДИМИТРОВ ПАНАЙОТОВ, ЕГН: ********** и
поръчителите ЗДРАВКО НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ, ЕГН: ********** и МАРИН ДЕЛЧЕВ МАРИНОВ,
ЕГН: ********** били осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК" ЕАД
сумите: 10 238,73 лв. - главница, 2 166,44 лв. - редовна лихва върху главницата
и 619,12 лв. - санкционираща лихва към 09.11.2007 г. вкл., ведно със законна
лихва върху главница от 10 238,73 лв, считано от 09.11.2007 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 860,16 лв. - съдебни разноски.
Сочат, че с договор за
покупко-продажба на вземания (Договор за цесия), сключен на 14.02.2013 г.
„Банка ДСК" ЕАД („Банка") прехвърлила на „ОТП Факторинг
България" ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и
вземането, възникнало от сключен между Банката, като Кредитор и ПАНЧО ДИМИТРОВ
ПАНАЙОТОВ, като Кредитополучател по
Договор за кредит за текущо потребление от
08.07.2005 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 08.07.2005 г.,
който бил сключен с лицата ЗДРАВКО НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ и МАРИН ДЕЛЧЕВ МАРИНОВ. Горното се потвърждавало
и от приложеното в заверено копие към настоящия отговор Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.02.2013 г.
Видно от приложеното в заверено
копие към настоящия отговор потвърждение от „БАНКА ДСК" ЕАД до "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за
покупко-продажба на вземания от 14.02.2013 г., същият влязъл в сила и произвел
своето действие.
Твърдят, че въз основа на
издадения Изпълнителен лист от 10.02.2007 г., издаден по ч. гр. дело №
2054/2007 г. по описа на PC Казанлък е образувано изпълнително дело № 426/2007
г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, вписана под № 868 в КЧСИ, с район на
действие ОС Стара Загора, по молба на „ Банка ДСК" ЕАД.
С влязло в сила Решение № 710
от 14.02.2018 г. на PC Казанлък по гр. дело № 1768/2018 г., договорът за
поръчителство бил обявен за нищожен по отношение на ищцата Т.Т.К., в качеството
й на наследник на починалия поръчител МАРИН ДЕЛЧЕВ МАРИНОВ. Решението е влязло
в законна сила. На основание чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен всяка от страните трябвало да върне на другата страна всичко, което е
получила от нея. Сочат, че въпреки многократните им опити за разговор и
доброволно заплащане на сумите на ищцата, за съжаление не бил осъществен
контакт, тъй като няколко пъти е била търсена безуспешно и не е намерена на
посочения от нея адрес. Не им била предоставена и банкова сметка, *** сума.
Твърдят, че на 29.06.2015 г. Т.Т.К.
се конституирала в правата на досегашния взискател „ОТП Факторинг
България" ЕАД срещу длъжника ПАНЧО ДИМИТРОВ ПАНАЙОТОВ и въз основа на
извършената суброгация и била възстановена сума в размер на 459,17 лева,
съгласно Удостоверение с изх. № 485 от 15.01.2019 г., издадено от ЧСИ Румяна
Манджурова по изп.дело № 426/2007 г. Сумата от 459,17 лева следвала да бъде
приспадната от претендираната от ищцата сума за възстановяване в размер на 3
267,10 лева и действително подлежащата на възстановяване сума, като недължимо
платена към настоящия момент била в размер на 2 807,93 лева.
На основание чл. 237 от ГПК
правят частично признание на иска до размера от 2 807,93 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, за което представят
изрично пълномощно от Илка Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор на „ОТП
Факторинг България" ЕАД.
Молят в случай, че съдът уважи
исковата претенция на ищеца, да се съобрази с разпоредбите на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно които ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца, независимо, че
решението е благоприятно за него.
Молят в условията на
алтернативност, в случай че съдът счете, че следва да бъдат присъдени разноски
в тежест на ответника както и разноските да бъдат съобрази с Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения до минимум.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, изслуша становищата на страните и с оглед
направеното признание от страна на ответното дружество на предявените искове,
намира за установено следното:
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че поддържа
отговора на исковата молба, като моли съда да постанови решение при частно
признание на иска са сумата в размер на 2807,93 лева. Процесуалният
представител на ищеца, заявява, че действително сумата, представляваща разлика
над 2807,93 лева до претендираните с исковата молба, е преведена от страната по
договора за кредитополучателя.
Съдът намира, че не са налице
пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е
признато право, с което ответникът може да се разпорежда.
По делото не е спорно,
а и от представената
по делото вносна бележка от 29.05.2015 г. се установява, че
наследодателят на ищцата Марин Маринов е внесъл сумата от 3267.10 лв. в полза
на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Страните не спорят относно фактите
по делото – че е налице договор за кредит, договор за поръчителство /обявен за
нищожен/, както и че на ищцата е преведена сума в размер на 459.17 лв., като
дължимият остатък е в размер на 2807.93
лв.
С влязло в сила Решение
№ 710 от 14.02.2018 г. на PC Казанлък по гр. дело № 1768/2018 г., договорът за
поръчителство е
обявен за нищожен по отношение на ищцата Т.Т.К., в качеството й на наследник на
починалия поръчител МАРИН ДЕЛЧЕВ МАРИНОВ. Решението е влязло в законна сила. На
основание чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Не се спори, че
ищцата е превела сумата от 3267.10 лв. на 29.05.2015 г. и тъй като плащането
въз основа на нищожна договорна разпоредба се явява лишено от основание,
съгласно чл. 34,
ал. 1 от ЗЗД то подлежи на реституция. Съобразно принципа за обратно
действие на обявения за нищожен договор, прогласен с чл. 34,
ал. 1 ЗЗД, всяка от страните дължи връщане на другата всичко, което
е получила по него.
В този смисъл
правната норма на чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД предвижда, че който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Установи се от
доказателствата по делото, че ищцата е получила сумата от 459.17 лв., като
искът следва да бъде уважен до размера на
2807.93 лв., като в останалата част до размера на претендираните 3267.10
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение
са налице елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
по отношение на претенцията за връщане на сумата от 2807.93 лв. Установи се, че
ответникът е получил сумата от 3267.10 лева на отпаднало основание, като е
върнал част от тази сума в размер на 459.17 лв., поради което искът е
основателен до размера на 2807.93 лв. и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищцата се дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 584.67
лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от Илка
Георгиева Димова-Мазгалева, да заплати
на Т.Т.К., сумата в размер на 2807,93
лева /две хиляди осемстотин и седем лева и 93 ст./, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, която сума ответникът дължи на ищцата, тъй като договорът
за поръчителство въз основа на който била заплатена сумата е обявен за нищожен
с влязло в сила решение по гр. дело № 1768 от 2018 г., по описа на Районен Съд
- Казанлък и ищцата не се явява длъжник по изп. дело № 20078680400426 на ЧСИ
Р.Манджурова, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск до размера на претендираните 3267.10
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева, да заплати на Т.Т.К.,
сумата в размер на 584.67 разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до
страните, че е изготвено пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: