Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на глава ХХІ НПК С Присъда №... от 21.04.2010 г. постановена по НОХД № ..../09г. Г. районен съд е признал подсъдимия К. Г. Г.- с. П.,общ. Г. О. за виновен в това, че на 04.10.2008г. около 02:20 часа в с. П., общ Г. О. в района на бензиностанция „OMV” чрез нанасяне на юмручни удари в лицево – челюстната област, причинил средна телесна повреда на Т. И. В. от същото село, изразяваща се в избиване на 2 броя зъби – втори горен зъб , избит изцяло и фрактура на корена на първи горен зъб вдясно, под нивото на алвеоларния израстък, което е причинило трайно затрудняване на дъвченето, говоренето и естетиката, поради което и на основание чл.129, ал.2, връзка с ал. 1, вр. с чл. 54 и чл. 36 НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189 , ал.3 НПК районният съд е осъдил подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 395 лева и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист Така постановената присъда е обжалвана от подсъдимия К. Г. Г., в която жалба се твърди, че присъдата на първоинстанционния‗ съд е постановена в нарушение на материалния закон, доколкото събраните доказателства в досъдебнта фаза и в съдебното следствие са недостатъчни и противоречиви. В тази връзка се иска въззивния съд на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 НПК да отмени осъдителната присъда и да постанови по отношение на подсъдимия нова, оправдателна такава. В съдебно заседание е представено допълнително изложение на въззивната жалба от адв. Л. М. и адв. М. М., като защитници на подсъдимия. В същата се излагат доводи, че събраните по делото доказателства не са обсъдени правилно. Твърди се, че е следвало да се поставят на критичен анализ показанията на свидетелите, имащи отношение към инцидента, свидетели очевидци, доколкото има такива към момента когато се твърди да е нанесен удар от Г. на пострадалия. Налице са били съществени противоречия между показанията на пострадалия и свидетелите Г. Г., Ц. В. и Д. Д.. Посочено е, че съда не е кредитирал показанията на Г. Г., доколкото същите били защитни и целели оневиняване на подсъдимия, но в тази връзка не е следвало и да кредитира показанията на пострадалия и на неговата съпруга, предвид факта, че същите целят осъдителен изход по делото за Г.. Твърди се, че не са обсъдени и съпоставени показанията на свидетелите, въпреки очевидните противоречия между тях Пострадалият Т. И. В. , в качеството си на частен обвинител се явява сам и без повереник. В съдебно заседание излага доводи, поради които счита, че жалбата е неоснователна, а постановената присъда на Г. районен съд е правилна и като такава следва да се потвърди. Окръжният прокурор дава заключение, че жалбата и допълнението към нея е неоснователна. В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан. Окръжният съд като въззивна инстанция разгледа доводите, които се поддържат от защитата на подсъдимия и при спазване разпоредбите по чл. 313 и следващите НПК, съобрази следното: След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият К. Г. Г. и пострадалият Т. И. В. живеят в село П.- община Г. О.. В. работи на бензиностанция „ ОМV”, където като касиер работи и свидетелката Г. К., понастоящем Г.. На 03. срещу 04.10.2008г. на смяна била К., заедно със св. Н. Д. М. и св. К. К.. Н. М. работи на бензиностанцията, като зарежда гориво, а св. К. К. работи като барманка. Пострадалият Т. В., работещ на същата бензиностанция, не бил на смяна същата вечер, като посетил заведението на бензиностанцията с група приятели. Той и компанията му отишли в бензиностанцията около 20:30 часа на 03.10.2008г. и започнали да се черпят с бира. В същото заведение бил и приятелят на св. Г. К., подсъдимият К. Г.. Около 2:30 часа на 04.10.2008г. пострадалият В. излязъл от заведението заедно със свидетелката Г. К./ Г./. Според негови показания той е имал интимни отношения с Г.. Наличието на близки контакти между Г. и Т. се твърди и в показанията, дадени от съпругата на Т. В.- Ц. В.. Подсъдимият видял, че св. Г. и пострадалият са зад бензиностанцията, отишъл при тях и ударил В. по лицето му с юмрук. Подсъдимият ударил В. в зъбите вследствие на което пострадалият изплюл предните си горни два зъба. Мотивът за деянието е проявата на ревност от страна на Г. спрямо приятелката му Г. К. Пострадалият напуснал бензиностанцията за около 10-15 минути и след като се върнал отишъл при Г. и К., като Г. тръгнал да го гони. Подсъдимият съборил Т. на земята ритнал го два пъти с крака в областта на тялото. Свидетелят М., св. К. К. и св. Д. Д. възприели нападението над В. пред бензиностанцията. На 06.10.2008г. В. бил прегледан от д-р Д. Д. – лекар по дентална медицина и от д-р Б.Г.- хирург при ДКЦЕ I ЕООД- гр. Г. О.. По делото е изслушана съдебно- медицинска експертиза , изготвена от вещо лице- д-р О. М.. В заключението е отразено, че увреждането, причинено на В., е в резултат на удар с тъп предмет. Причинена е разкъсно- контузна рана на долната устна и хематом на горната устна. Смутена е естетиката, предвид липсата на предни два зъба. Според заключението, ударът е причинен с юмрук в лицето, при който са избити предните два зъба. От заключението на д-р П. Д. е видно, че са причинено оток и хематом на горната и долната устни, разкъсно- контузна рана, избиване на два зъба, като единият е на нивото и под нивото на венеца, което също се приема за избиване. Причинени са трайни затруднения на дъвченето във фаза на отхапване, говорене и естетика със срок на оздравителен процес около 2 месеца. Останалите увреждания са му причинили временно разстройство на здравето придружено с болки и страдания без опасност за живота, със срок за оздравяване около 10-15 дни. Според вещото лице травмата е възникнала в резултат на удар с тъп предмет, какъвто се явява човешкия юмрук, коляно, лакът. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията на свидетелите Т. В., Н. М., Г. Г., Ц. В., К. К., Д. Д. както и от заключенията на вещите лица д-р О. М. и д-р П. Д. и от писмените доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК. При формиране на решението си съдът намира следното: По делото е установено е, че на 04.10.2008 г. около 02:20 часа през нощта от заведението на бензиностанцията излезли Г. Г. и Т. В., като се насочили към задната част на бензиностанцията. Това е обстоятелство, което се потвърждава от показанията на Г. и от показанията на колегите й, които са били на работа по това време. М. и К. са видели как Т. и Г. излизат заедно и отиват към задната част на бензиностанцията. В показанията си същите твърдят, че са видели как К. Г. се насочва към задната част на бензиностанцията и впоследствие как Т. В. излиза от задната страна на бензиностанцията с кръв по устата. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и недвусмислено сочат към извода, че В. е ударен от Г., като мотива на последния е ревност. В показанията си В. сочи, че е поддържал интимни отношения с Г.. За наличието на близки отношения свидетелстват и показанията на Ц. В. и Н. М.. Самата Г. след инцидента споменава поред К. К., че К. е ударил Т.. Следва да се отчете и обстоятелството,че според показанията на двамата колеги на Г. по време на първия инцидент в заведението не е имало други хора освен смяната. Не по –малко значение има и обстоятелството, че Н. М. като свидетел на втория инцидент и косвено на първия е бил заплашван от подсъдимия, което отново по недвусмислен начин води до извод за виновно поведение от страна на подсъдимия. Самата Г. признава пред него, че ще напусне защото я е срам да гледа Т., съвет който й е бил даден и от колежката й К. К.. Причината за разрастването на втория инцидент между двамата е бил личния мотив на Т. да си върне на К. за разбитата си уста. Всички свидетели посочват втория инцидент състоял се 10-15 минути след първия, при който В. се насочил да удря подсъдимия, но К. му нанесъл допълнително удари в областта на корема. Във връзка с твърденията на защитата за противоречия в показанията на св. В. с тези на св. Г. , В. и Д. трябва да се има предвид следното Изолирани остават показаният на св. Г. Г. спрямо другите свидетелски показания по делото, предвид обстоятелството, че същата е създала семейство с подсъдимия и има интерес от неговото оневиняване. В показанията си св. Г., въпреки че е била на работа през цялото време, не споменава нищо за настъпилия първи инцидент- обстоятелство което се подържа последователно от св. М. и св. К.. Св. Г. посочва само втория инцидент, като показанията и до момента на втория инцидент видимо противоречат на тези, дадени от колегите й от същата смяна, които са били заедно с нея на работа в тази нощ. Съпругата на Т. В. пресъздава неговите думи, като посочва обстоятелството, че съпругът й е имал интимни отношения с Г.. Във връзка със спорния момент дали Т. се е прибрал вкъщи или не, действително свидетелите Г., М. и К. твърдят, че пострадалият е напуснал бензиностанцията за 10-15 минути, след което се е върнал. Тук идват различията в показанията на свидетелите –очевидци, намиращи се на бензиностаннцията в момента, в който пострадалия е тръгнал и впоследствие се е върнал обратно. Отново последователни и обективни са показанията на независимите свидетели – колегите на св. Г., които твърдят, че пострадалият е бил с кръв по устата, когато е тръгнал от бензиностанцията и тези на св. Г., целящи защита на нейния съпруг – тя твърди, че В. е бил с кръв по устата едва когато се е върнал за втори път на бензиностанцията. Без значение остава обстоятелството дали в тези 10-15 пострадалият се е прибрал вкъщи или не. Показанията на свидетелите М. и К. по безспорен и категоричен начин установяват, че В. е бил вече пострадал към момента, в който е тръгнал от бензиностанцията. По отношения показанията на Д. същият не е присъствал на първия инцидент, като пристигайки на бензиностанцията е станал очевидец на втория. Въззивният съд намира,че възприетите от инстанцията по съществофактически обстоятелства по главните факти на обвинението срещу подсъдимия, напълно се подкрепят от събраните в съдебния процес доказателства и доказателствени средства. При изясняването им решаващата инстанция е подходила в съответствие с изискванията по чл.12, 13 и 14 НПК- съдебната фаза на процеса е протекла при строгото спазване на процесуалните принципи за обективност, всестранност и пълнота и е направен цялостен, задълбочен и обстоен анализ на всички доказателства. Въз основа на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза районният съд законосъобразно и обосновано, както и в съответствие с постоянната съдебна практика-ППВС №3/79 год.и редица последователни решения на ВКС е приел,че се касае именно до причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия,тъй като с избиването на процесните упоменати във фактическата обстановка два горни зъба, без които на пострадалия В. се е затруднило говоренето, дъвченето във фаза на отхапване, и естетика. Изложени са в мотивите и убедителни правни съображения, имащи отношение към обективната и субективна страна на деянието, респ.квалификацията му,с оглед на което присъдата и в тази и част не страда от порок. На базата на събраните доказателства и доказателствени средства- назначените експертизи, при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК първоинстанционния съд е приел от правна страна,че обвинението срещу подсъдимия Г. е доказано, поради което го е признал за виновен в осъществяването на обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.129 ал.2 НК-за това че той на инкриминираната дата 04.10.2008г. около 02:20 часа в с. П., общ Г. О., на бензиностанция “OMV” е причинил на пострадалия Т. В. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява говоренето, дъвченето във фаза на отхапване, и естетика. Въпросът, свързан с авторството на деянието, извършено от подсъдимия е изяснен от съда максимално точно и обективно, поради което правилно и обосновано не е поставен под съмнение, каквито доводи се поддържат от защитата на последния, изводите в тази насока почиват на събраните в процеса доказателства, с оглед на което въззивната инстанция счита присъдата в тази и обжалвана част за обоснована. По вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание въззивния съд намира също така че присъдата е законосъобразна и обоснована. При индивидуализацията му съдът се е съобразил с разпоредбата по чл.54 ал.1 НК относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, характера на извършената престъпна деятелност и нейната степен на обществена опасност, характеристичните данни за подсъдимия и съдебното му минало, при което му е определил наказание от 3 месеца лишаване от свобода при превес на смекчаващи обстоятелства. От друга страна е счел, че в случая за да могат да се изпълнят целите на наказанието по чл.36 НК не е наложително подсъдимия да изтърпява ефективно така определеното му наказание, с оглед на което е приложен институтът на условното осъждане по чл.66 НК- изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3години от влизане на присъдата в сила. В тази насока са изложени съображения от решаващата инстанция, които се споделят и от настоящата, която намира и в тази част присъдата за законосъобразна и обоснована. Предвид гореизложените съображения въззивната инстанция счита,че присъдата на ГОРС като законосъобразна, обоснована и постановена в отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения ще следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна- да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.338 НПК, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ...../21.04.2010год. по НОХД № ....../09 год.на Г. районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |