Решение по дело №102/2020 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260009
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20203430200102
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 _____

 

гр. Т., 10.11.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (р.с.)

 

при участието на прокурора ПАВЛИНКА АЛЕКОВА и секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 102/2020 г. по описа на съда, съобразявайки представените по делото доказателства и в съответствие със закона:

 

РЕШИ:

 

            ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН обвиняемия Д.В.И., ЕГН **********, роден на *** ***, ***** ***, за това, че на 13.09.2019 г. в местността „Дерин кулак” в землището на гр. Тутракан, обл. С., по непредпазливост запалил чужд имот със значителна стойност - поземлен имот № 73496.16.243 по скица № 15-478670/04.11.2015 г. , издадена от СГКК - гр. С., представляващ лозов масив на стойност 36 670,73 лв., собственост на О. - Т., престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК.

            ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН обвиняемия, в частта на повдигнатото обвинение за запалване на имот на стойност 38 009,04 лв., както и за причиняване на имуществени вреди на стойност 496 лв.

           

            ОСВОБОЖДАВА обвиняемия Д.В.И., ЕГН **********, на осн. чл. 78а от НК от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

 

            Решението може да бъде обжалвано и/или протестиранo пред Окръжен съд - гр. С. в петнадесетдневен срок, считано от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

______________________

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

 

към Решение № 260009/10.11.2021 г. по

 НОХД № 102/2020 г. на Районен съд – гр. Т.гр. Т., 16.08.2022 г.  

 

Районен съд – гр. Т.на основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите си към Решение № 260009/10.11.2021 г. по НОХД № 102/2020 г., постановена в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г. ГЕОРГИЕВ (р.с.)

 

Производството е проведено по реда на глава двадесет и осма от НПК.

1. Привличането обвиняемия е извършено на 24.04.2020 г. с Постановление от 04.03.2020 г. (л. 200 от ДП), по повдигнато обвинение на Д.В.И., за това, че на 13.09.2019 г. в местността „Дерин кулак” в землището на гр. Т., обл. С., по непредпазливост запалил чужд имот със значителна стойност - поземлен имот № 73496.16.243 по скица № 15-478670/04.11.2015 г. , издадена от СГКК - гр. С., представляващ лозов масив на стойност 36 670,73 лв.,  собственост на О. - Т., като причинил имуществени вреди на стойност 496 лв. - престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК  

2. По същото обвинение е внесен обвинителен акт от 02.06.2020 г. на Р.П.– гр. С., ТО - гр. Т..  

3. Граждански иск в наказателното производство е предявен от О. Т.с Молба вх. № 260461/23.10.2020 г. (л. 35), но молбата за съвместното му разглеждане е оставена без разглеждане, тъй като е депозирана след даване ход на разпоредителното заседание (л. 37).

4. Прокурорът в хода на разпоредителното заседание е направил искане производството по делото да продължи по реда глава двадесет и осма от НПК, съобразявайки депозираното в съдебното производство платежно нареждане, удостоверяващо заплащане от страна на обвиняемия на сумата от 500 лв., с основание „възстановяване на имуществени вреди по НОХД № 102/2020 г. на ТнРС”. Моли на обвиняемия да бъде наложено административно наказание.

5. Производството по делото е продължило по реда глава двадесет и осма от НПК, с оглед направеното искане от прокурора (л. 62).

6. Защитата на подсъдимите и самите подсъдими пледират, че същият е невинен. Като защитник е упълномощен адв. И.Д. от Адвокатска колегия - ***(л. 15).

7. Съдът е постановил Решение № 260009/10.11.2021 г., с което обвиняемият е:

7.1. признат за виновен за това, че на 13.09.2019 г. в местността „Дерин кулак” в землището на гр. Т., обл. С., по непредпазливост запалил чужд имот със значителна стойност - поземлен имот № 73496.16.243 по скица № 15-478670/04.11.2015 г. , издадена от СГКК - гр. С., представляващ лозов масив на стойност 36 670,73 лв., собственост на О. - Т., престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК, като същия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.;

7.2. признава за невинен обвиняемия, в частта на повдигнатото обвинение за запалване на имот на стойност 38 009,04 лв., както и за причиняване на имуществени вреди на стойност 496 лв.

 

 

От фактическа страна

 

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

I. Общи положения

 

8. По делото са изслушани показанията на свид.:

8.1. И.П.В. - служител на РСПБНЗ (л. 83);

8.2. А. Г. Т. - служител на РСПБНЗ (л. 275);

8.3. Д. Т. А. - служител на РСПБНЗ (л. 275);

8.4. Г.В.Д. - служител на РУ на МВР - гр. Т.(л. 274) - специалист - технически помощник при огледа, е заснел снимковия материал;

8.5. А.М.Г. - поемно лице при огледа (л. 274);

8.6. Д.И.М. - поемно лице при огледа (л. 275);

8.7. Ц.П.К. - председател на кооперацията, работодател на обвиняемия (л. 84), като на осн. чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК са прочетени показанията ѝ, дадени в ДП (л. 29 от ДП);

8.8. Н.А.Д. - служител на кооперацията (л. 85), като на осн. чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК са прочетени показанията му, дадени в ДП (л. 27 от ДП);

8.9. В. С. К. - служител на кооперацията (л. 273) - показанията му не допринасят за изясняване на обективната истина;

8.10. В. И.И. - служител на кооперацията (л. 273)

8.11. М.Г.М. - управител на „Драция” ООД (л. 276)

8.12. Г.М.М. - син на свид. М.М. (л. 276).

 

9. По делото са приети заключенията на назначените:

9.1. Пожаротехническа експертиза (ПТЕ - л. 65 - 67 от ДП) и Допълнителна съдебна пожаротехническа експертиза (ДСПТЕ - л. 265);

9.2. Агротехническа експертиза (АТЕ - л. 52 -57 от ДП) и Допълнителна агротехническа експертиза на в. л. М. (ДАТЕ - л. 69 -72 от ДП);

9.3. Допълнителна съдебна икономическа експертиза на в. л. Ж. (л. 169), чиито заключение не е прието от съда.

9.4. Допълнителна съдебна икономическа експертиза на в. л. П. (ДСИЕ - 177) и допълнение към нея (л. 260).  

 

II. Фактическа обстановка преди пожара

 

10. На 21.01.2011 г. процесният лозов масив с идентификатор № 73496.16.243 е актуван от О. Т.(л. 80 от ДП).

11. На 17.11.2015 г. същия лозов масив е предоставен за ползване на „Д.” ЕООД *** с договор за наем (л. 34 от ДП).

12. От показанията на свид. К. и Д. се установява, че кооперацията обработва нива в м. „Винтила”, в близост до процесният лозов масив (намиращо се в м. „Дерин Кулак”), която е била ожъната към момента на пожара.

13. На 13.09.2019 г. според показанията на свид. Д., последния трябвало да обработи нивата в м. „Винтила” с дискова брана. Тъй като част от нивата била разделена от по - дълбока бразда, свид. Д. се уговорил с обвиняемия последния да подравни браздата с управлявания от него трактор, с прикачен стърнищен култиватор. Свид. Д. пристигнал на нивата около 08:10 ч., към който момент обвиняемият приключвал с работата. При подравняването се образувала „камарка” с царевичак, пръст и трева в нивата, близо до пътя, който я разделял от лозовия масив. Обвиняемият запалил същата камара откъм нивата. Камарата не се запалила с пламък, но започнала да дими. Не по - късно от 8:30 ч. обвиняемият си тръгнал. Свид. Д. останал да работи на нивата. Тези твърдения се потвърждават и от показанията на свид. Г.М., който сочи, че е видял в съседната нива два трактора.

14. Запалването на камарата от обвиняемия се потвърждава освен от преките свид. показния на свид. Д. и от признанията на самия обвиняем, направени пред свид. Д., К. и свид. В.. Доводите, обуславящи извода, че обвиняемият е запалил царевичака са развити подробно доводи в Раздел V.

 

III. По отношение на самия пожар

 

15. Около обяд на същия ден Свид. Д. към обяд видял пушек на границата на обработвания от него имот на кооперацията. Той отишъл веднага на мястото, за да прегради с дисковата брана пътя на огъня и да не стигне той до лозовия масив. По пътя минал покрай хора, берящи грозде в лозовия масив, единият от които бил свид. Г.М.. Попитал ги дали те са запалили масива, изключвайки възможността запалването да е породено от запалената от обвиняемия камара.

16. Когато пристигнал на мястото на пожара, свид. Д. видял, че пуши в самото лозе и на пътя, но не и в нивата, обработвана от кооперацията (при разпита си в ДП твърди, че горял огън, който обхващал и част от нивата на кооперацията). В лозето горяла суха трева. Не горяло самото лозе. „Пълзяло по земята” и имало повече пушек отколкото огън. Свид. Д. използвал дисковата брана, за да угаси пожара „по края на пътя”, тъй като не можел да влезе в лозето. Междувременно пристигнал и свид. Г.М., който започнал да гаси пожара с наръч от трева и клони. Свид. Д. използвал и двата пожарогасителя, с които разполагал.

17. Твърдяните в предходната точка факти от свид. Д. се потвърждават от свид. Г.М. (налице са несъществени разминавания в показанията - свид. Г.М. твърди, че е забелязал пушека и след това е намерил свид. Д. да гаси на мястото на пожара). Свид. Г.М. твърди, че той извикал екип на РСПБНЗ, като междувременно свид. Д. напуснал произшествието, твърдейки, че не той е запалил пожара.

18. В 13:05 ч. на същия ден местопроизшествието е посетено от екип на РСПБНЗ, видно от приложената телефонограма (л. 42 от ДП). Свид. Т., А. сочат, че в засегнатия участък от лозовия масив имало трева, която горяла и е запалила и лозите. Според свид. А. огънят „ходел” по самите редове, а вятъра го „тикал” напред. Свидетелят твърди също така, че екипа на РСПБНЗ заварил на местопроизшествието свид. Д. и Г.М., които се опитвали да изгасят пожара.  

19. На 13.09.2021 г. е извършен оглед на местопроизшествието (л. 14 от ДП).

19.1. Установено е, че от пожара е засегнат участък от имот с идентификатор № 73496.16.243, по данни на свид. М.М.. (Същата би следвал да има най - точна информация, тъй като управляваното от нея дружество „Д.” ЕООД обработва имота.) Намерени са следи от изгоряла тревна растителност, обгорели лозови насаждения и дървени колове, част от конструкция, предназначена да поддържа лозовите насаждения. Установено е, че от изток имота граничи с полски път с ширина 2,40 м. Източно от пътя била разположена земеделска нива, покрита с шума и части от царевични стъбла. В близост до засегнатия участък (40 м. северно от ОР) е била налице изгоряла тревиста растителност по средата на полския път. Фиксирани са две купчини от пръст, изгоряла шума и стебла от царевичак в съседната нива.

19.2. Установената фактическа обстановка от протокола за оглед се потвърждава от разпита на свидетелите свид. Г. и Д.М. (поемни лица), на свид. Д. (специалист - техн. помощник ), като и на свид. Г. и М. М..

19.3. По отношение на възраженията на защитата относно евентуална заинтересованост на поемните лица А.Г. (приятел на свид. Г.М., чиято майка е управител „Драция” ООД, обработващо лозовия масив) и Д.М. (служител на „Драция” ООД) следва да се отбележи, че по делото „Д.” ЕООД не подало молба за конституиране като граждански ищец. Към настоящия момент няма данни дружеството да е предявило по съдебен ред каквито и да е претенции за претърпени вреди в резултат на пожара. Налице са единствено показания на свид. К. и Д., че е имало разговори, както и представена в ДП калкулация, на щетите на лозовите насаждения, собственост на „Д.” ЕООД (л. 39 от ДП). При разпита си по делото свид. Г. и М. М. не са заявили намерения да предявят претенции. Освен това следва да се отбележи, че лозовите насаждения са собственост на О. Т., а гроздето е било обрано (видно от заключението на АТЕ), поради което дружеството принципно не би могло да претендира преки (претърпени) вреди от пожара. 

19.4. Дори да се приеме, че са налице процесуални нарушения при изготвянето на протокола за оглед, то установените в него факти се потвърждават от свидетелските показания на останалите присъствали лица (извън двете поемни лица), както и от показанията на свид. В. (вж. т. 20) и на заключението на АТЕ (вж. т. 21).  

20. На 16.09.2019 г. местопроизшествието е посетено от свид. В., който констатирал наличието на опожарена площ. До лозовия масив имало царевичен блок. В стърнището на царевичния масив имало натрупана растителност, маса. По коларския път между царевичния блок и лозовия масив също имало следи от обгаряне.

21. на 17.09.2019 г. местопроизшествието е посетено от в. л. М. по АТЕ и ДАТЕ. Засегнатата площ от лозови насаждения е измерена с GPS „GARMIN - 72”[1] от в. л. М. (АТЕ - л. 51 от ДП) на 6 200 кв. м. В резултат на пожара била обгорена стъблената част на лозите и кордоните били обгорели и същите били силно увредени или умъртвени. На огледа присъствали свид. Г.М. и свид. И..

 

IV. По отношение на причината за пожара и възможността му да засегне целия масив

 

22. Съдът кредитира извода на ПТЕ, че огнището на пожара е купчина царевичак в ожънатата нива в непосредствена близост до пътя, разделящ я от лозовите насаждения.

23. Възникването на пожара е способствано от наличието на постоянен вятър от североизток, който е насочвал пожарът към лозовия масив и наличието на суха растителна маса по пътя, разделящ нивата от лозовия масив. Наличието на вятър се установява от метеорологичната справка (л. 51 от ДП) и показанията на свид. А. и М.М..

24. В заключението по ДСПТЕ изрично е посочено, че е възможно при първоначално запалване на купчината в имота на кооперацията, пожарът да се е разпрострял към 09:30 ч. и дори към 12:00 ч. - 12:30 ч. Изводът се гради върху показанията на свид. Д., който твърди, че след запалването на купчината от обвиняемия, същата е започнала да дими. Последното говори за висока влажност на горимия материал (в метеорологичната справка е посочена влажност от 95%), което предполага дълъг период на развитие на горенето.    

25. Огънят се е разпрострял от имота, обработван от кооперацията в лозовия масив.

25.1. Аргумент в тази насока са показанията на свид. В., които посетил масива, след като пожарът бил ликвидиран от екип на РСПБНЗ. До лозовия масив имало царевичен блок. В стърнището на царевичния масив имало натрупана растителност, маса. Същият твърди, че имало следа от горене между царевичната нива и запаленото лозе. Тази следа личала от обгорената растителност между коловозите на пътя между двата имота.

25.2. В същият смисъл са и показанията на свид. Д., който твърди, че е горяла тревата между коловозите на пътя между нивата, обрабтвана от кооперацията и лозовия масив.

25.3. Свид. М.М. също сочи, че между коловозите на пътя е имало изгоряла трева.

 

V. По отношение на лицето, запалило царевичака

 

26. Съдът приема, че царевичакът е запален от обвиняемия поради следните причини:

26.1. Свид. Д. твърди при разпита си в ДП, че обвиняемият е запалил купчината пред него, докато си говорели.

26.2. Свид. В. твърди, че бил извикан от председателя на кооперацията (свид. К.). Пред него обвиняемия си признал, че заедно с друг работник са запалили натрупана лисна маса, за да изгори. След това са загасили всичко и са се изместили от блока.

26.3.  Свид. К. твърди, че не е пряк свидетел на случилото се, същата предала информация, предадена ѝ от нейните работници. Свид. К. твърди, че в деня на пожара или следващия ден свид. Г.М. се обаждал да я заплашва, че ще я съди за нанесени щети на лозовия масив. В ДП същата е посочила, че ѝ се е обадил свид. Д., който ѝ съобщил, че е запалило лозето на свид. Г.М., който го заплашвал (Това се потвърждава от показанията на самия свид. Д.). Свид. К. поканила свид. Г.М. в кооперацията да разговарят. Същият ден ѝ се обадил обвиняемия, като ѝ съобщил, че е направил „една глупост”. Запалил бил „купчина” в нивата на кооперацията, като предполагал, че този огън се е прехвърлил в лозето. Свид. К. се обадила на свид. Г.М., като му обяснила, че не свид. Д., а обвиняемия е виновен. На 16.09.2019 г. свид. Г. и М. М.разговаряли със свид. К.. Последните предявили претенции за 37 680 лв., но свид. К. отказала  кооперацията да поеме отговорност за действията на обвиняемия, тъй като запалването на суха растителна маса в нивите било забранено. Същият ден свид. К. осведомила за събитията и свид. В., който съставил АУАН на обвиняемия.        

 

V.I. По отношение на вида и стойността на запаленото (респ. увреденото) имущество

27. По отношение на стойността на целия запален масив и увредената част от него съдът кредитира заключението на ДСИЕ (в. л. П.), като по подробно и обосновано (В ДСИЕ, за разлика от АТЕ и ДАТЕ са отчетени са всички винени сортове, проредеността е измерена на място и е съобразен максималния срок за плододаване на насажденията).

28. В ДИСЕ е конкретизирано, че масивът с идентификатор № 73496.16.243 е разделен понастоящем на два кадастрални имота - № 73496.16.254 и № 73496.16.255. Засегнатият участък попада в имот № 73496.16.254 (л. 260, 261)

29. Масивът е засаден с основен винен сорт „Тамянка” с примеси от „Мускат Отонел”, „Траминер”, „Шардоне

30. Пазарната стойност на лозовият масив според ДСИЕ е 36 670,73 лв. (л. 263, л. 279).   

31. Вещото лице по ДСИЕ е установило, че лозовите насаждения в засегнатия от пожара участък са засети през 1981 г. В същия смисъл са и показанията на свид. М.М.. Съгласно Приложение № 4, към чл. 5, т. 4 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (Наредбата) периодът на встъпване в плододаване на засетите в участъка насаждения е 4 години, а периода на плододаване - 25 г. В тази връзка плододаващия период на тези насаждения би следвало да е приключил през 2010 г. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения закържавели насаждения, дървета, храсти, растения и др. независимо от възрастта им, както и такива, които са завършили плододаващия период, се оценяват само като материал за отопление, строителство, мебели и др. по съответните действащи изкупни пазарни цени към момента на извършване на оценката. Вещото лице е конкретизирало обаче, че те не могат да бъдат оценени даже като материал за материал за отопление, тъй като те не се ползват за такъв (л. 261).

32. В. л. М. и П. са единодушни по отношение на заключението, че телена конструкция за поддръжка на лозовите насаждение може да се ползва според предназначението си.

От правна страна

 

VI. Наличие на престъпление

 

33. От обективна страна

33.1. Съставът на чл. 331, ал. 1 от НК изисква да е запален чужд имот, който на осн чл. 330, ал. 1 от НК следва да е със значителна стойност.

33.2. По отношението на запалването на имота съд е приел за безспорно установено, че обвиняемият е запалил царевичак в съседната нива, като огънят впоследствие е пресякъл пътя и се е разпрострял върху процесния лозов масив с идентификатор № 73496.16.243. Стигнало се е до запалването на лозовите насаждения в  масива, като пожарът е засегнал участък от 6 200 кв. м. според АТЕ (в която част заключението е кредитирано).

33.3. Безспорно е установено, че лозовия масив е собственост на О. Т.. По силата на чл. 92 от ЗС О.та е собственик и на лозовите насаждения в имота (доколкото друго не е установено в договора с „Д.” ЕООД).

33.4. Лозовия масив с идентификатор № 73496.16.243 е на стойност 36 670,73 лв., съгласно кредитираното от съда заключение на ДСИЕ. В тази връзка следва да се приложи критерия, посочен в Решение № 45 от 11.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 658/2008 г., II н. о. и Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., като „значителната стойност” бъде определена съгласно равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. Минималната работна заплата е определена за 2019 г. с Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г. на 560 лв., с оглед на което прагът за определяне на стойността като значителна е 7 840 лв. Последното налага извода, че лозовият масив е бил на значителна стойност, към момента на извършване на деянието.

33.5. Независимо от обособяването на дава отделни кадастрални имота - № 73496.16.254 и № 73496.16.255 съдът приема, че имотът, обект на престъпното посегателство, е целият масив, съставляващ имот с (бивш) идентификатор № 73496.16.243. Бораваейки с израз „имот” при определянето на непосредствения предмет на престъплението по чл. 331, ал. 1 от НК законодателят е целял да се определи недвижимата вещ - в случая поземлен имот, която е потенциално застрашена от запалването. В случая се касае за един общ лозов масив, обхващаш целия имот с идентификатор № 73496.16.243 (което, се вижда и от приложената към заключението на ДСИЕ карта - л. 207). Същият този общ масив е отдаден под наем от О. Т.на „Д.” ЕООД. Именно този масив теоретично би могъл да бъде обхванат от пожара, поради което в досъдебното производство е изследвана именно неговата стойност.

33.6. В тази връзка съдът приема, че от обективна страна обвиняемият е запалил имот на значителна стойност.           

34. От субективна страна  обвиняемият е проявил небрежност като форма на непредпазливост. Същият е бил убеден, че купчината не се е запалила, или че дори тя да се запали впоследствие, огънят няма да обхване съседния имот. Въпреки това обвиняемият е бил длъжен да предвиди, че при конкретните атмосферни условия (най - вече духащия към лозовия масив вятър) огънят може да се разгори и да запали лозовия масив.

 

35. По отношение на настъпилите вреди

35.1. Установените при разследването вреди не са съставомерен признак на престъплението по чл. 331, ал. 1 от НК Същите е следвало да бъдат установени единствено с оглед евентуалното подвеждане на деянието под квалифицирания състав на ал. 3 на същата разпоредба. Обвинението е повдигнато по основния състав, поради което размерът на вредите не е следвало да заляга в диспозитива на обвинението.

35.2. Независимо от това, доколкото нанесените щети са посочени в диспозитива, настоящият съдебен състав следва да се произнесе относно тях.

35.3. В. л. по ДСИЕ категорично е посочило (вкл. и при изслушването си в с. з.), че изгорелите лозови насаждения са вещи без стойност, тъй като, от една страна,  периодът им на плододаване е преминал, а от друга, същите не могат да бъдат оценени и като материал за горене (вж. т. 31).

35.4. Отделно от това, увреденият собственик на насажденията - О. Т., реално няма данни да е претърпяла вреди от пожара. О.та е отдала под наем целия масив, като лозе. Установява се обаче, че голяма част от този масив е зает от насаждения с изтекъл срок на плододаване, които реално следва да бъдат презасадени. Независимо от това обаче О.та е реализирала облага от имота, като няма данни дължимото ѝ наемно възнаграждение да е намалено. В тази връзка съдът приема, че претърпените от О.та вреди от пожара остават недоказани, с оглед на което обвиняемия следва да бъде оправдан за причиняването на вредите, остойностени на 496 лв.

  

36. С оглед наведените от страна на защитата доводи за малозначителност на деянието следва да се отбележи, че престъплението спада към категорията на общоопасните, които се характеризират с потенциална възможност за увреждането на живота, здравето и имуществото на множество правни субекти. Поради тази причина, независимо от лисата на доказани вреди, престъплението поражда сериозни общественоопасни последици, свързани с потенциалната опасност за увреждането на целия лозов масив, чиято стойност е значителна.

 

VII. По отношение на предпоставките по чл. 78а от НК

 

36.1. Разпоредбата на 331, ал. 1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години.

36.2. Видно от изготвената справка за съдимост, обвиняемият не е осъждан, което открива възможност за прилагането на чл. 78а от НК.

36.3. Съдът приема, че от престъплението не са настъпили имуществени вреди. (Дори да се приема, че са настъпили посочените от обвинението вреди, обвиняемият ги е възстановил в хода на съдебното производство).

36.4. В тази връзка съдът намира, че предпоставките по чл. 78а от НК са налице.

 

VIII. Определяне на наказанието

 

37. Като смекчаващи вината обстоятелства при определяне размера на предвиденото от закона наказание съдът отчита чистото съдебно минало на обвиняемия и положителната му трудова характеристика - председателят на кооперацията сочи, че той е добър и съвестен служител.

38. Отегчаващи вината обстоятелства в случая не са налице.

39. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание „Глоба”, ориентирано към минималния размер, предвиден от закона, а именно 1 000 лева.

40. Така определеното по вид и размер наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. С изтърпяването му ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК.

 

Въпроси по чл. 309, ал. 1 от НПК

 

41. Взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка” е отменена с Определение № 36/17.05.2021 г. на СсОС. С освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност друга мярка не следва да бъде вземана.

 

Съдът произнесе присъдата въз основа на изложените съображения.

 

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

______________________

 

/р. с. Г. Георгиев/

 

 

 

 

 



[1] Устройството е в състояние да измерва площ, видно от представеният от вносителя линк към ръководство за работа. (л. 247)