РЕШЕНИЕ
№ 126
Разград, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - I състав, в съдебно заседание
на тридесет и първи януари две хиляди
и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
СВЕТЛА
РОБЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело №
107 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.
Постъпила е жалба от Н. М. Ш., ЕГН ********** против Ревизионен акт №
Р-03001722002082-091-001/28.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 69/19.05.2023 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, с който на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и по реда
на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения на жалбоподателя за данък върху
доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица, както следва: за 2017 г. в размер на 70 202 лв. и лихви в размер на 34
584,43 лв. и за 2019 г. в размер на 39 120,40 лв. и лихви в размер на 11 328,09
лв., или общо 155 234,92 лв., от които дължим данък в размер на 109 322,40 лв.
и лихви в размер на 45 912,52 лв. В жалбата се сочи, че оспореният ревизионен
акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не са налице
предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, за да бъде проведена
ревизия по особения ред. Оспорват се констатациите на органите по приходите, че
ревизираното лице е получило доходи с неустановен източник и че има явно и
съществено превишение на разходите над доходите. Правят се оплаквания, че
административният орган е пренебрегнал информацията, посочена по реда на чл.
124 ДОПК, не е взел предвид изтеглените суми през 2014 г., не е изследвал
детайлно паричните потоци през 2016 г. и 2018 г., за да се определят коректно
началните салда към 01.01.2017 г. и към 01.01.2019 г., не е анализирал
имущественото и финансовото състояние на съпругата на ревизираното лице и
необосновано е отказал да признае предоставените от децата му парични суми от
200 000 евро. Твърди се и че отчетената като приход сума от 1500 лв. от
извършената през 2017 г. продажба на лек автомобил БМВ Х6 не несъответства на
реалното фактическо състояние на автомобила и на пазарната му цена. Иска се
ревизионния акт да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ревизията е проведена
законосъобразно и моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03001722002082-020-001 от 26.04.2022 г., изменена със
Заповеди за изменение на ЗВР № Р-03001722002082-020-002 от 01.07.2022 г. и №
Р-03001722002082-020-003 от 02.08.2022 г., с обхват задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. и за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад № Р-03001722002082-092-001 от 17.10.2022 г., констатациите по който са
потвърдени с Ревизионен акт № Р-03001722002082-091-001 от 28.02.2023 г.
Ревизионният акт е бил оспорен по административен ред
и потвърден изцяло с Решение № 69/19.05.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна.
В хода на данъчния контрол е установено, че
жалбоподателят Н.
М. Ш. е местно физическо лице по смисъла
на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ и е носител на задължението за данъци за
придобитите от него доходи от източници в Република България и в чужбина. През
проверяваните периоди няма данни за сключвани трудови договори. Лицето е с
непрекъснати здравноосигурителни права. Живее в едно домакинство със съпругата
си З.
С. Ш.
С Протокол № ПФ-03001721000529-073-001/05.04.2022 г.
(л. 10-л. 87) на ревизираното лице е извършена предходна проверка за съпоставка
между имущество и доходи за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., документите
от която са присъединени с Протокол № Р-03001722002082-ППД-001/13.05.2022 г.
/л. 11-л. 17/.
Установено е, че за 2016 г., 2018 г., 2019 г. и 2020
г. проверяваното лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, с които е декларирало
получени доходи от наем на недвижимо имущество.
В хода на проверката по реда на чл. 37, ал. 2 и ал. 3,
чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК на проверяваното лице е връчено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
ПФ-03001721000529-040-001 от 19.08.2021 г. (л. 88-л. 100), с което са изискани
копия от всички документи, удостоверяващи получените през периода 01.01.2016 г.
– 31.12.2020 г. доходи, за придобивни и прехвърлителни сделки, за предоставени
и получени заеми/кредити, банкови извлечения с отношение към операциите и
наличностите по банковите сметки и др.
На основание чл. 53 ДОПК са поискани и справки за
семейното положение, за източници и размер на получените доходи; относно
придобито и прехвърлено недвижимо и движимо имущество, отдадено под наем
имущество и получаван наем; относно притежавани банкови сметки; относно
извършени дарения, строителство и др.
На основание чл. 56, ал. 1 ДОПК са изискани писмени обяснения
по въпроси за обитавани жилища, за личния му принос по отношение на всеки
разход, за размера на изразходваните средства за собствена издръжка, на поетите
разходи за другия съпруг и за произхода на парите за издръжка, за закупуване на
имущества и за други значителни разходи.
С Писмо вх. № 21910/03.09.2021 г. са представени
декларации, вкл. за разкриване на банкова тайна, писмени обяснения, вкл. за
наличностите от парични средства в брой, копия от нотариални актове и
постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот, договори за
покупко-продажба на МПС, банкови извлечения от „Търговска Банка Д“ АД (л.
101-187).
Служебно са събрани доказателства от трети лица и
контролни органи за извършените от проверяваното лице разходи, както и за
наличностите и движението по банковите сметки, по които е титуляр, а именно: от
„Теленор България“ ЕАД (л. 188-201), от „Енерго-Про Продажби“ АД (л. 202-223),
от Община Варна (л. 224-237), от Община Разград (л. 238-330), от „Балкан Стар
Ритейл“ ООД (л. 345-369; л. 670-689), от „Сердика Пропъртис“ АДСИЦ (л.
370-400), от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД (л. 401-460; л. 690-716), от Нотариус Н. С. (л. 461-469), от Нотариус Р. К. (л. 470-477), от Нотариус Р. И. (л. 478-502), от ЧСИ Д. Д., от „Токуда Банк“ АД (л. 539-548),
от „Търговска Банка Д“ АД (л. 549-570), от „Уникредит Булбанк“ АД (л. 571-595;
л. 653-669), от „Интернешънъл Асет Банк“ АД (л. 596-613), от „Първа
Инвестиционна Банка“ АД (л. 614-620), от „Юробанк България“ АД (л. 621-652), от
„Енсан-95“ ЕООД (л. 717-777), от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД (л. 778-783), от Н. Н. М. (л. 784-791), от А. Н. М. (л. 792-800).
Органите по приходи са изследвали декларираните и
получени от задълженото лице доходи, направените разходи за издръжка и живот,
разходи за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси, за покупко-продажба
на недвижими имоти и движими вещи, както и операциите по банковите му сметки.
Направена е съпоставка на получените доходи/приходи и направените разходи -
налични парични средства в брой и по банкови сметки в началото и в края на
всяка данъчна година и реализираните доходи и извършени разходи за всеки
отчетен период в обхвата на проверката, като са взети предвид дадените от Н. Ш. писмени обяснения от 03.09.2021 г.
В резултат е прието, че наличните парични средства в брой към 01.01.2016 г. са
в размер на 120 091,50 лв.; към 01.01.2017 г. - 200 000 лв.; към 01.01.2018 г.
- 200 000 лв.; към 01.01.2019 г. - 200 000 лв. и към 01.01.2020 г. - 200 000
лв.. а към края на всяка календарна година в размер също на 200 000 лв. Имуществено
несъответствие или съществено превишение на извършените разходи над получените
доходи е установено за календарните 2017 г. и 2019 г.. изчислено по стойност,
съответно на 504 134,11 лв. и 539 856,21 лв.
Установено е, че през 2017 г. проверяваното лице е
получило доходи от наем в размер на 8 132,66 лв., които също не са декларирани.
Предвид установеното превишение на направените разходи
над получените приходи проверяващият екип е приел, че е налице получен
доход/приход, за който не са представени доказателства относно характера и
основанието за получаването му и съгласно чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ е облагаем и е следвало да бъде деклариран от проверяваното лице.
На Н.
Ш. са връчени 2
бр. Покани по чл. 103 ДОПК от 05.04.2022 г. (л. 804-807; л. 1032-1035), с
конкретни указания за отстраняване на несъответствията между данните в
подадените от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и данните,
получени от органите по приходи от трети лица или администрации, както и за
подаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г. В определения от органите по приходи
срок задълженото лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за календарните 2017 г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 г., в които е декларирало единствено получените доходи
от наем, но не и установените в хода на проверката размери на имуществените
несъответствия за 2017 г. и 2019 г., поради което е образувано ревизионното
производство.
В хода на ревизията ревизиращите органи са възприели
изцяло констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства, като са
приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на
основите за данъчно облагане по предвидения в ДОПК особен ред, а именно: т. 2 -
налице са данни за укрити приходи/доходи и т. 7 - декларираните и/или получени
доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние.
На 30.05.2022 г. на Н. М. Ш. са връчени Уведомление по чл. 17 ДОПК (л. 811-814), Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК (л. 808-810) и ИПДПОЗЛ от
27.05.2022 г. (л. 815-818).
В определения срок жалбоподателят е депозирал
Становище по чл. 124 ДОПК (л. 863-865), в което изразил несъгласие с
определените начални салда. Възразил е срещу подхода за определяне на наличните
средства в брой, като е обяснил, че в хода на проверката е посочил налични суми
от 200 000 лв., без да помисли обстойно и да уточни сумите. В становището е
направил собствен анализ на движението на паричните си средства, сочещ на много
по-големи разполагаеми суми в брой. Заявил е, че изтеглените пари е опазвал в
личен сейф, с оглед на което претендира да му бъдат определени следните салда
на паричните средства в брой: 920 000 лв. към 01.01.2016 г.; 1 320 000 лв. към
01.01.2017 г.; 1 020 000 лв. към 01.01.2018 г.; 1 070 000 лв. към 01.01.2019 г.
и 900 000 лв. към 31.12.2019 г. Посочил е и че е пропуснал да съобщи, че през
2017 г. е получил 100 000 евро от сина си Н. М. и през 2019 г. – 100 000 евро от
дъщеря си Н.
(л. 863- 865).
Жалбоподателят е представил и декларации по чл. 124,
ал. 3 ДОПК за 2017 г. и 2019 г. (л. 866-874).
Ревизиращият екип е извършил анализ на наличностите и
движението по банковите сметки на Н. Шабан в периода 2014 г. - 2015 г.,
като е приел за недоказани твърденията му, че всички изтеглени в брой в
процесния период парични средства са били налични към 31.12.2015 г. Допуснал е,
че документално доказаните и налични парични средства в брой към тази дата
възлизат на 120 091,50 лв., както и че жалбоподателят е разполагал с
декларираните от него в хода на проверката налични парични средства в брой в
размер на 200 000 лв. в началото и края на ревизираните данъчни периоди, с
оглед движението и наличностите по банковите му сметки.
Предвид изложените в становището по чл. 124 ДОПК нови
факти и обстоятелства с Протокол от 03.10.2022 г. е извършена насрещна проверка
на Н.
Н. М. (л. 875-949). Установено е, че тя
е титуляр на 8 бр. банкови сметки в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Кей Би Си
Банк България“ ЕАД, „Банка Пиреос България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и
„Юробанк България“ АД. Констатирано е, че Нур Ниази Мехмед е направила следните
вноски в брой: 100 050 евро на 28.01.2016 г. по сметката си в „Банка Пиреос
България“ АД, която сума, заедно с лихвите, е изтеглила в брой на 10.01.2019 г.
На 16.08.2017 г., на 29.08.2017 г. и на 10.01.2019 г. е внесла в брой по
сметката си в „УниКредит Булбанк“ АД, съответно 99 550 евро, 450 евро и 100 000
евро. На 11.12.2018 г. и 06.08.2019 г. е извършила банкови преводи към ревизираното
лице, съответно на стойност 110 000 евро и 76 002,72 евро. В писмени обяснения
Н. М. е заявила, че внесените в брой
парични средства от 100 000 евро през 2016 г. е получила от баща си Н. М., внесените през 2017 г. 99 550
евро и внесените през 2019 г. 100 000 евро са с произход продаден имот
(птицеферма), съгласно представени декларации по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал.
5, т. 3 от ЗМИП. Посочила е, че на 11.12.2018 г. е изтеглила в брой 110 000
евро от сметката си в „УниКредит Булбанк“ АД, съхранявала ги е в сейф и на
10.01.2019 г. 100 000 евро от тях е внесла в същата банкова сметка.
След извършен анализ на движението по банковите сметки
ревизиращите органи не са приели за достоверни дадените от Н.
Н. М. писмени обяснения в частта, че
внесените на 10.01.2019 г. 100 000 евро в брой по сметката й в „УниКредит
Булбанк“ АД са с произход изтеглените на 11.12.2018 г. 110 000 евро от същата
сметка, тъй като на 10.01.2019 г. в банковите й извлечения транзакцията е
регистрирана като превод към Н.
А. Ш., а не като теглене в брой. Отделно
от това, констатирани са противоречия между дадените от Н. Н. М. писмени обяснения в хода на
проверката на жалбоподателя (л. 784-791), с тези, дадени в хода на ревизията.
Първоначално Н.
М. е съобщила,
че преведените от нея на Н.
Ш. 110 000 евро на 11.12.2018 г. и 76
002,72 евро на 06.08.2019 г. е получила от баща си в брой на същите дати,
поради което същите са отразени едновременно в приходната и разходната част на
таблиците му за съпоставка.
Предвид установените нови факти и обстоятелства
ревизиращият екип е извършил корекции в изготвените в хода на проверката
съпоставителни таблици, съдържащи информация за доходите и разходите на
жалбоподателя, като в разходната част на таблицата за 2017 г. е добавил и
внесените в брой от Н.
М. по банковата
й сметка в „УниКредит Булбанк“ АД на 16.08.2017 г. 99 550 евро/194 702.88 лв.,
с произход продажба на имот (птицеферма). В таблицата за съпоставка за 2019 г.
е формиран нов размер на разходите чрез намалението им със сумата от 76 002,72
евро/148 648,40 лв., тъй като произходът им е безспорно установен.
Насрещна проверка на Н. Н. М. не е извършена, тъй като лицето е
починало през 2020 г. Изяснено е, че на 20.03.2017 г. Н. М. е изтеглил в брой 100 000 евро от
„Банка Пиреос България“ АД.
В хода на ревизията са събрани доказателства и за
платени през 2017 г. разходи в брой към ЧСИ Г. Ш. С. в размер на 3 180 лв. (л.
826-841), които също са добавени в разходната част на таблицата за съпоставка
за календарната 2017 г.
Предвид събраните доказателства органите по приходите
са установили имуществени несъответствия през 2017 г. и 2019 г., включени по
размер в данъчните основи за облагане по реда на чл. 122, ал. 4 ДОПК и чл. 17 ЗДДФЛ, както следва:
За 2017 г. е извършена съпоставка между получените от
ревизираното лице доходи и направените от него разходи, при която е
констатирано имуществено несъответствие, възлизащо на 702 016,99 лв. Същото е
изчислено като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на
периода в брой и по банков път в общ размер на 1 292 820,87 лв., постъпленията
през годината от 483 277,49 лв. и сбора от направените разходи в размер на 1
376 777,10 лв., наличните парични средства в края на периода в брой и по банков
път от 1 101 338,25 лв., при следните данни:
- Налични парични средства в брой:
- в началото на периода - 200 000,00 лв.
- в края на периода - 200 000,00 лв.
- Налични парични средства в банкови сметки:
- в началото на периода - 1 092 820.87 лв.
- в края на периода - 901 338.25 лв.
- Доходи от наем и др. възмездно предоставяне на права
или имущество - 8 132,66 лв. (1/2 от получените по банков път наемни вноски от
„Търговска Банка Д“ АД в размер на 16 265,32 лв.);
- Доходи от прехвърляне на имущество - 125 923.12 лв.
(продажба на апартамент с НА № 56, том 11, per. № 13866, дело 1447/18.12.2017
г. (л. 144-146) за 125 173,12 лв. (64 000 евро), получена от Н. Ш. по банков път (л. 578 гр.); 1/2 от
1 500,00 лв. или 750,00 лв. - продажната цена на МПС БМВ Х6, съгласно Договор
за покупко-продажба на МПС от 04.08.2017 г. (л. 127-128);
- Получени суми по вземания от трети лица - 100 000,00
лв., /върнати суми по сключени договори за временна финансова помощ от
„Енсан-95“ ЕООД/ (л. 717-777);
- Други доходи - 249 221,71 лв. - получени банкови
преводи от А.
А. - 235 511,27
лв. (л. 607; л. 629); лихви по банкови сметки - 10 710,44 лв.; депозит по
договор за наем - 3 000,00 лв. (л. 557; л. 375-379);
- Разходи за издръжка и живот - 3 473,16 лв., плащания
към „Сердика Пропъртис“ АДСНЦ - 1 329,17 лв. (л. 370-400), към Нотариус Н. С. - 80,40 лв. (л. 461- 469), към
Нотариус Р.
К. - 6,00 лв.
(л. 470-477), към Нотариус Р.
И. - 2 011,74
лв. (л. 478-502), към „Практикер Ритейл“ ЕООД - 30,00 лв.; към „Сердика
Пропъртис“ АДСНЦ - 15,85 лв. (разлика между платено капаро в размер на 9795,00
лв. и стойността на издадената фактура 9 779,15 лв.);
- Комунални разходи по фактури от доставчици - 4
126,73 лв., плащания към „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД - 597,18 лв. (л. 778-783);
„Енерго-Про Продажби“ АД- 2 993,50 лв. (л. 202-223); „Теленор България“ ЕАД -
536,05 лв. (л. 188-201);
- Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество - 537 853,25 лв. (покупка на офис в сграда гр. Разград, бул.
„България“ № 7, съгласно НА № 86, том 4, per. № 4691, дело 581 от 06.07.2017 г.
за сумата от 275 000 евро/537 853,25 лв., продавач „Сердика Пропъртис“ АДСНЦ
(л. 370-400);
- Предоставени парични заеми на трети лица - 100
000,00 лв., предоставени суми по сключени договори за временна финансова помощ
с „Енсан-95“ ЕООД (л. 717-777);
- Разходи за платени данъци, осигурителни вноски,
такси и др. публични задължения - 21 885,34 лв., платени МДТ към Община Варна -
818,16 лв. (л. 224-237), Община Разград - 19 912,00 лв. (л. 238-330), здравни
вноски - 222,44 лв., данък по ЗДДФЛ - 183,60 лв., данък в/у лихви в банкови
сметки - 211,29 лв., такса вписване по ЗДТ-537,85 лв.);
- Други разходи: - 511 555,74 лв., плащане за МПС А. М. - 135 430,94 лв. (л. 680-681);
плащане за МПС Н.
М. - 108 166,00
лв. (л. 708; л. 705-706; л. 579 гр.); предоставени парични средства в брой на А. М. - 235 511,27 лв. (л. 792-800);
превод към ЧСИ Г.
С. - 31 870,00
лв. (л. 826-841); банкови такси и лихви - 577,53 лв.);
- Внесени в брой по с/ка на ЧСИ Г. С. - 3 180,00 лв. (л. 826-841);
- Предоставени средства на Н. М., внесени по банкова сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД - 194 702,88 лв. (л. 874-948; л. 784-791);
За 2019 г. е извършена съпоставка между получените от
ревизираното лице доходи и направените от него разходи, при която е
констатирано имуществено несъответствие, възлизащо на 391 207,81 лв. Същото е
изчислено като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на
периода в брой и по банков път в общ размер на 877 450,24 лв., постъпленията
през годината от 292 212,69 лв. и сбора от реализираните разходи в размер на
164 411,61 лв., наличните парични средства в края на периода в брой и по банков
път от 1 396 459,13 лв., при следните данни:
- Налични парични средства в брой:
- в началото на периода - 200 000,00 лв.
- в края на периода - 200 000,00 лв.
- Налични парични средства в банкови сметки:
- в началото на периода - 677 450,24 лв.
- в края на периода - 1 196 459,13 лв.
- Доходи от наем и др. възмездно предоставяне на права
или имущество: 25 177,52 лв., получени по банков път наемни вноски от
„Търговска Банка Д“ АД;
- Получени суми по вземания от трети лица: 117 349,80
лв., върнат паричен заем, предоставен на „Ориент-2000“ ЕООД през 2018 г. (л.
41-42; л. 606; л. 597);
- Други доходи: 149 685,37 лв., получени банкови
преводи от Нур Ахмед - 148 648,40 лв. (л. 587 гр.); лихви по банкови сметки -
240,16 лв.; получен превод от „Търговска Банка Д“ ЕАД - върната ТБО в размер на
796,81 лв. (л. 562);
- Разходи за издръжка и живот: 5 285,44 лв., плащания
към „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД - 724,87 лв. (л. 401-460); към ЧСИ Д. Д. - 4 363,61 лв. (л. 503-516); към
„Теленор България“ ЕАД - 196,96 лв. (л.196);
- Комунални разходи по фактури от доставчици - 3
673,85 лв., плащания към „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД - 944,86 лв. (л. 778-783);
„Енерго-Про Продажби“ АД - 2 114,00 лв. (л. 202-223); „Теленор България“ ЕАД -
614,99 лв. (л. 188-201);
- Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество - 145 453,60 лв., покупка на поземлен имот, ведно с построената в
него селскостопанска сграда (краварник) в с. Дянково, съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 06.11.2019 г. на ЧСИ Д. Д. за сумата от 145 453,60 лв. (л.
503-516);
- Разходи за платени данъци, осигурителни вноски,
такси и др. публични задължения - 9 670,93 лв., платени МДТ към Община Разград
- 8 697,40 лв. (л. 238-330), здравни вноски - 201,83 лв., данък по ЗДДФЛ -
607,00 лв., данък в/у лихви в банкови сметки - 19,25 лв., такса вписване по ЗДТ
- 145,45 лв.;
- Други разходи: 327,79 лв. банкови такси.
Така формираният недостиг от парични средства в размер
на 702 016,99 лв. за 2017 г. и в размер на 391 207,81 лв. за 2019 г. е приет за
доход с недоказан произход и е включен в общата годишна данъчна основа за
облагане за съответния отчетен период.
След извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122,
ал. 2 ДОПК, относими към Н.
М. Ш., с оспорения ревизионен акт са
установени следните задължения:
- за 2017 г. - обща годишна данъчна основа за облагане
в размер на 708 750,83 лв., включваща данъчна основа за доходи от наем, с
платец „Търговска Банка Д“ АД - 6 733,84 лв. и данъчна основа за доходи от
други източници - 702 016,99 лв., формирана от констатираното имуществено
несъответствие и е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 70
875 лв.; авансово удържан/внесен данък - 673 лв., разлика за довнасяне - 70 202
лв.
- за 2019 г. - обща годишна данъчна основа за облагане
в размер на 413 563,81 лв., включваща данъчна основа за доходи от наем, с
платец „Търговска Банка Д“ АД - 22 356,00 лв. и данъчна основа за доходи от
други източници - 391 207,81 лв., формирана от констатираното имуществено
несъответствие и е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 41
356 лв.; авансово удържан/внесен данък - 2 235,60 лв., разлика за довнасяне -
39 120,40 лв.
На основание чл. 175 ДОПК във вр. чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ
са начислени и следващите се по размер лихви към датата на издаване на акта,
съответно от 34 584,43 лв. за 2017 г. и 11 328,09 лв. за 2019 г.
При административния контрол на ревизионния акт
решаващият орган е преценил, че при определяне на данъчните основи за облагане
по реда на чл. 122, ал. 4 ДОПК не са допуснати процесуални нарушения и органите
по приходите правилно са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Органът е приел, че жалбоподателят не е представил годни
писмени доказателства, от които да може безспорно да се установи, че към
началото и към края на процесните данъчни периоди в негово държане са били
налични посочените от него парични средства в брой. Отчел е, че декларирането
на новите обстоятелства (начални и крайни салда) е станало едва след като
жалбоподателят се е запознал с констатациите в Протокол №
ПФ-03001721000529-073-001/05.04.2022 г. Доколкото с писмените си обяснения с
вх. № 21910/03.09.2021 г. (л. 172) във връзка с начални и крайни салда за 2017
г. и 2019 г., Ниази Шабан е декларирал неизгодни за себе си факти, то същите
имат силата на извънсъдебно признание и законосъобразно органите по приходи са
кредитирали декларираните в тях начални и крайни салда. Отхвърлил е
възраженията на жалбоподателя срещу установеното превишение на разходите над
получените доходи в посочените периоди и размери, като е отбелязал, че
извършването на съпоставка не представлява изследване на паричните потоци, а
сравнение между стойността на имуществото на лицето и направените разходи с
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. В този смисъл,
полученият при съпоставката резултат в края на всеки данъчен период, не
представлява налични парични средства в брой или липсата на такива, а отразява
изменението на имуществото на лицето, в това число на паричните средства, в
годишен аспект.
Решаващият орган е отхвърлил и довода на
жалбоподателя, че на съпругата му З. Ш. не е извършена съпоставка на имущественото
и финансовото й състояние, тъй като при извършена справка в хода на
административното обжалване в информационната система на НАП е установено, че
на З.
С. Ш. е извършена проверка за съпоставка
между доходите и имуществото й за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г.,
приключила с Протокол № ПФ-03001721000539-073-001/31.03.2022 г. (л. 1053-1095).
В хода на проверката З.
Ш. не е посочила
размер на разходите за собствена издръжка, както и такива на членовете на
домакинството й, като е дала обяснения, че текущите разходи по поддръжка на
семейството са заплащани основно от съпруга й. По отношение на разполагаемата
парична наличност към 01.01 и 31.12 на всеки един проверяван период, същата е
посочила сумата от 200 000 лв. През 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е
получила доходи от наем с платец „Търговска Банка Д“ ЕАД, като не е декларирала
получения през 2017 г. доход. В подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. не е направила годишно изравняване на осигурителния си доход,
респ. не е декларирала задължения за здравно осигуряване за довнасяне.
Констатирано е, че е титуляр на 5 бр. банкови сметки в „Райфайзен Банк
България“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, които са с
незначителни салда към 01.01 и 31.12 на календарните години, включени в обхвата
на производството. След извършената от органите по приходи съпоставка е
установено имуществено несъответствие само за 2016 г., възлизащо по размер на 7
393,51 лв., компенсирано с формирания излишък за същия период в хода на
проведената спрямо съпруга й проверка. Проверяващият орган е взел предвид
декларираното от лицето обстоятелство, че текущите разходи по поддръжка на
семейството са заплащани основно от съпруга й. Въз основа на установеното в
проверката, на З.
Ш. са връчени 2
бр. Покани по чл.103 от ДОПК от 31.03.2022 г. (л. 1096-1101) със задължителни
указания за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и отстраняване на
несъответствията в подадените такива за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., които
несъответствия са били отстранени от лицето с коригиращи декларации.
Решаващият орган е приел за недоказани твърденията на
жалбоподателя, че е получил от децата си Н. М. и Н. М. по 100 000 лв. Съобразно банковите
извлечения е отчел, че изтеглената от Н. М. на 10.01.2019 г. в брой сума в
размер на 100 000 евро е била внесена в друга нейна банкова сметка на същата
дата. А доказателства за представени парични средства от Н. М. не са били представени.
Като неоснователно е отхвърлено и искането за
отразяване в приходната част на таблицата за съпоставка за 2017 г. на пазарната
цена на отчужденото от семейство Ш. МПС БМВ Х6, тъй като реално
приходът/доходът от сделката е посочен в Договор за покупко-продажба на МПС от
04.08.2017 г. - 1 500 лв., което е документално доказаната и платена цена по
договора.
Като свидетел по делото е разпитана съпругата на
жалбоподателя З.
С. Ш., която дава показания, че вкъщи
имат сейф /каса/, в който съхраняват пари и документи. Не помни точно годината,
мисли, че е било през 2005 г., когато съпругът й дал на сина им Н. сумата 100 000 евро, за да започне
собствен бизнес, като сумата била върната след няколко месеца. Свидетелката
твърди, че след продажбата на пилчарника съпругът й изтеглил от банката около 1
000 000 лв., които съхранил в касата.
По искане на жалбоподателя е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила нови съпоставки на доходите и
разходите. За да определи началните и крайните салда за 2017 г. и 2019 г.,
експертизата е проследила и движението на паричните средства по банковите сметки
на жалбоподателя за периода 2014 г. – 2015 г. Вещото лице сочи, че е извършило
възложените му съпоставки по същия механизъм, който е използван от органите по
приходите: установената разлика (остатък) между изтеглените и внесените парични
средства в брой от банковите сметки се намалява с разходите, извършени в брой,
получената сума се прибавя към началното салдо и се установява крайното салдо
за съответната година. Крайното салдо за съответната година се пренася като
начално салдо за следващата година.
Изхождайки от горното, експертизата е изчислила
разполагаемите парични средства, извършените разходи и наличните парични
средства в брой, както следва:
За 2014 г. - налични парични средства в брой в
началото на периода в размер на 0 лв. и налични средства в банкови сметки в
размер на 15 330,45 лв., постъпления в размер на 4 298 080,37 лв., разходи в
размер на 621 598,41 лв. и парични средства в края на периода в размер на 3 691
812,41 лв.;
За 2015 г. - налични парични средства в брой в
началото на периода в размер на 1 574 122,32 лв. и налични средства в банкови
сметки в размер на 2 115 118,29 лв., постъпления в размер на 70 915,78 лв.,
разходи в размер на 195 719,99 лв. и парични средства в края на периода в
размер на 3 564 436,40 лв.;
За 2016 г. - налични парични средства в брой в
началото на периода в размер на 1 568 990,38 лв. и налични средства в банкови
сметки в размер на 1 997 110,41 лв., постъпления в размер на 28 056,71 лв.,
разходи в размер на 524 111,49 лв. и парични средства в края на периода в размер
на 3 070 046,01 лв.;
За 2017 г. - налични парични средства в брой в
началото на периода в размер на 1 975 335,50 лв. и налични средства в банкови
сметки в размер на 1 092 820,87 лв., постъпления в размер на 483 277,49 лв.,
разходи в размер на 1 376 777,10 лв. и парични средства в края на периода в
размер на 2 182 034,06 лв.;
За 2018 г. - налични парични средства в брой в
началото на периода в размер на 1 280 695,81 лв. и налични средства в банкови
сметки в размер на 901 338,25 лв., постъпления в размер на 308 773,20 лв.,
разходи в размер на 487 958,82 лв. и парични средства в края на периода в
размер на 2 002 848,44 лв.;
За 2019 г. - налични парични средства в брой в
началото на периода в размер на 1 325 183,94 лв. и налични средства в банкови
сметки в размер на 677 450,24 лв., постъпления в размер на 292 212,69 лв.,
разходи в размер на 164 411,61 лв. и парични средства в края на периода в
размер на 2 130 435,26 лв.
В заключение вещото лице установява, че за 2017 г. и
за 2019 г. няма превишение на извършените разходи спрямо получените приходи и
наличното имуществото на жалбоподателя Н. М. Ш.
Съдът не възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Една част от изходните данни за изчисленията
са еднакви с посочените в ревизионния доклад – размерите на налични парични
средства в банкови сметки в началото и в края на двата периода и размерите на
постъпленията. Размерът на разходите за 2017 г. в експертизата е завишен със
сумата 197 882,88 лв., докато размерът на разходите за 2019 г. е намален. Но
най-съществените разлики са във връзка с размерите на наличните парични
средства в брой. Експертът е игнорирал данните от ревизията, включително
обясненията на ревизираното лице за наличните парични средства в брой в
началото и в края на периодите, като е приел, че изтеглените в брой суми от
банковите сметки, намалени с разходите, са налични в края на съответния период,
което е само предположение, необосновано от доказателствата по делото. Такава
хипотеза води до противоречие и с анализа, който жалбоподателят е направил в
становището си по чл. 124 ДОПК, като според собствените му изчисления началните
и крайните салда на средствата в брой за 2017 г. и 2019 г. са много по-малки,
отколкото тези по експертизата, без дори да се взимат предвид всички допълнително
заявени като доход суми. Съдът отчита, че вещото лице е поставено в
невъзможност да направи коректни изчисления поради противоречията в посочените
от жалбоподателя данни и предвид липсата на достатъчно доказателства за
държаните от него суми в брой, което също мотивира съда да не сподели крайния
извод на експертизата за липса на превишение на извършените разходи спрямо
получените доходи на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в
срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след проведено задължително оспорване на
ревизионния акт по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията си чл. 160, ал. 2 ДОПК
съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в
установената писмена форма и има реквизитите, изискуеми от чл. 120 ДОПК.
Ревизионният акт отговаря и на изискването по чл. 120,
ал. 1, т. 8 ДОПК. Видно от съдържанието на приложения по делото оптичен
носител, ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи, подписани
от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на КУКЕП по
чл. 25 ЗЕДЕУУ, като за документите са издадени и квалифицирани електронни
времеви печати съгласно чл. 42 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
При извършване на ревизията и при издаване на
ревизионния акт не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби. Органите
по приходите са събрали всички относими доказателства и са ги подложили на
обективен и задълбочен анализ. Изложили са ясни и подробни съображения, които
не противоречат на доказателствения материал.
Ревизионният акт е материално законосъобразен и
обоснован. Ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК
поради наличие на данни за укрити доходи и поради това, че декларираните и/или
получени доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на
ревизираното лице.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. В тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, а в тежест на жалбоподателя е да
обори презумпцията чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в
ревизионния акт.
Съдът преценява, че органите по приходите са доказали
основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и правилно са определили
размера на данъчната основа и на дължимия ДДФЛ за 2017 г. и 2019 г. Органите по
приходите са изпълнили задължението си да изследват и установят всички
източници на доходи на ревизираното лице - облагаеми и необлагаеми, всички
други източници на финансиране, имущественото състояние на лицето и
извършваните от него разходи за съответния период. Извършили са съпоставка на
декларираните и/или получените доходи и източници на финансиране с
притежаваното имущество и направените разходи за съответния годишен период, при
която са констатирали явно и съществено несъответствие, както и укриване на
доходи. С оглед на това законосъобразно са избрали да проведат ревизия по
особения ред.
При действието на чл. 2 ЗДДФЛ обект на облагане по този
закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат
да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ, като съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ те могат да бъдат и от източници, които не са изрично посочени в този
закон. От разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 10 ЗДДФЛ следва разбирането за
дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице.
Методът на органите по приходите при издаването на
ревизионния акт следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение
и е съобразен със съдебната практика. Проверката за имуществени несъответствия
се извършва, като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки
в началото на периодите и постъпленията, се намали с разходите и наличните
парични средства в брой и по банкови сметки в края на периодите /вж. Решение №
9424 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2019 г., I о., Решение № 11442
от 12.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2022 г., I о., Решение № 8389 от
15.08.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2023 г., VIII о. и др./.
В резултат от извършените съпоставки е установено
имуществено несъответствие в размер на 702 016,99 лв. за 2017 г. и в размер на
391 207,81 лв. за 2019 г. По силата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК разходите,
които съществено превишават приходите/доходите на лицето представляват облагаем
доход. Този облагаем доход се включва в общата годишна данъчна основа, върху
която се определя размерът на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 48,
ал. 1 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя, като общата годишна данъчна основа
по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Законосъобразно органите по
приходите са установили дължимия данък в размер на 70 875 лв., като след
приспадане на авансово внесения данък от 673 лв., задължението е за 70 202 лв.
Съответно, за 2019 г. правилно е установен дължимият данък в размер на 41 356
лв., като след приспадане на авансово удържан/внесен данък от 2 235,60 лв. е
установена разлика за довнасяне в размер на 39 120,40 лв.
Съдът счита, че жалбоподателят не е провел успешно
оспорване на фактическите констатации по ревизионния акт. Недоказани са
твърденията му, че наличните му парични средства в брой са в по-висок размер от
приетите в акта. Органите по приходите са се позовали на Протокол №
ПФ-03001721000529-073-001/05.04.2022 г. /л. 18 – л. 87/, с който е приключила
проверката за съпоставка на доходи и имущество на жалбоподателя и който е бил
надлежно присъединен с Протокол № Р-03001722002082-ППД-001/13.05.2022 г. /л. 10
- л. 17/. Протоколът е съставен от органи по приходите в кръга на правомощията
им по чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 ДОПК и съгласно чл. 50, ал.
1 ДОПК е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. Удостоверителната сила на протокола обхваща
и установените наличности на сумите в брой от по 200 000 лв. в началото и в
края на двата процесни периода, които суми са били посочени от жалбоподателя и
същите суми е декларирала и съпругата му като притежавани от семейството.
Докато становището по чл. 124 ДОПК /л. 863 –л. 865/, в което жалбоподателят е
посочил по-големи разполагаеми суми в брой, е частен документ, който съдържа
благоприятни за лицето изявления и поради това не е годен да послужи като
доказателство за тях. Посредством показанията на св. З. Ш. е доказано, че жалбоподателят е
разполагал с домашен сейф, но относно размера на съхраняваните в него суми
липсват доказателства. Съдът се съгласява, че е нелогично в началото и в края
на всяка година жалбоподателят да е разполагал в брой точно с по 200 000 лв.,
но е нелогично и при 8 банкови сметки с големи наличности по тях да държи вкъщи
суми от порядъка на 1 000 000 лв. Що се касае до твърденията, че е получил 100
000 евро от сина си Н.
М. през 2017 г.
и 100 000 евро от дъщеря си Н.
М. през януари 2019 г., подобни факти
не са доказани по делото. Установено е, че на 10.01.2019 г. Н. М. е изтеглила в брой относима по
размер сума, която е внесла по друга своя сметка на същата дата. Установено е,
че на 20.03.2017 г. Н.
М. е изтеглил от
банкова сметка 100 000 евро, като не е доказано как се е разпоредил с тази
сума. Според св. З.
Ш. Н. е върнал на баща си сума в такъв
размер, но това е станало през 2005-2006 г. С оглед на това правилно органите
по приходите не са признали като разход горните суми.
Неоснователно е оспорването на приетата от органите по
приходите продажна цена на автомобил БМВ Х6 по съображения, че не съответствала
на реалното фактическо състояние на актива. Релевантна по делото е не
възможната пазарна цена на автомобила, а действително получената като доход
сума, за размера на която доказателствата са еднопосочни. В Договора за
покупко-продажба на МПС от 04.08.2017 г. (л. 127-128) е отразено, че
продавачите продават собственото си МПС за 1500 лв., която сума са получили
изцяло и в брой. По реда на чл. 53 ДОПК и двамата съпрузи са посочили цена на
продажбата 1500 лв. /л. 177 и л. 1060/. В декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК
от 26.06.2022 г. за 2017 г. жалбоподателят е декларирал доход от продажбата на
БМВ – 750 лв. /л. 866/. В никой момент от производството не е посочен конкретен
допълнителен доход от тази сделка, за да се обсъжда признаването му.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че в
нарушение на принципа за обективност по чл. 3 ДОПК органите по приходите не са
установили вида на дохода, поради което не може да се определи данъчната основа
и дължимият данък. В производство по чл. 122 и сл. ДОПК при наличие на
предвидените предпоставки е допустимо да бъде облагано явно и значително
превишение с неустановен произход на разходите над приходите. Както е посочено
в Тълкувателно решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І
и ІІ колегия, превишението с неустановен произход на разходите над приходите за
годишния данъчен период е основание за прилагане на оборимата презумпция на чл.
123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, която не изисква установяване на източника на
дохода, а го презюмира извън тези обстоятелства.
Съдът не споделя оплакването, че органите по приходите
не са взели предвид финансовото състояние на съпругата на ревизираното лице.
Напротив, в хода на ревизионното производство е извършен финансов анализ,
съпоставени са посочените данни от всеки от съпрузите и е отчетено, че
жалбоподателят е поемал разходите за семейството. А при липса на данни за общност
на разходите не може да се изследва възможност за компенсирането им с недостига
на жалбоподателя.
С оглед на горното съдът намира, че ревизионният акт е
законосъобразен и обоснован, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК следва да бъде
уважена претенцията на ответника за присъждане на разноски - юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 10 859,40 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК
Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. Ш., ЕГН ********** против Ревизионен акт №
Р-03001722002082-091-001/28.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 69/19.05.2023 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, с който на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и по реда
на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения на жалбоподателя за данък върху
доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер на 155 234,92 лв., от които данък
за 2017 г. в размер на 70 202 лв. и лихви в размер на 34 584,43 лв., и данък за
2019 г. в размер на 39 120,40 лв. и лихви в размер на 11 328,09 лв.
ОСЪЖДА Ниази Мехмед Шабан, ЕГН ********** да заплати на Националната агенция
за приходите за разноски по делото сумата 10 859,40 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
/п/ |