№ 55
гр. Стара Загора, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 435 и сл. ГПК.
На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК в законния срок е входирана
въззивна жалба от П.В.А., против действията на ДСИ при РС Стара Загора по
изп. дело № 4073 от 2021 г. – приемане на разноски, в това число адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
В жалбата се твърди, че с постановление на ДСИ при РС- Ст.Загора от
15.12.2021 г. са приети разноски в общ размер на сумата от 448, 00 лева /от
които 208 лв. държавни такси по чл.30, чл. 32 и чл. 36 от ТДТССГПК и 400
лв. адвокатско възнаграждение/. Твърди се още, че длъжницата не е
нарушавала определения режим на лични контакти и с поведението си не е
дал повод за образуване на изпълнително дело. Според нея не са налице и
предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането й на разноските по
изпълнението на взискателя. Счита, че присъденото адвокатско
възнаграждение от 400 лв. е завишено и следва да бъде намалено, че
присъдените разноски от 208 лв. са незаконосъобразни. Моли съда да отмени
постановлението за разноски от 15.12.2021г. на ДСИ при РС- Ст.Загора, и
алтернативно иска евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение
до предвидения минимум от 200 лв. по Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя – С.В.М. от гр.С.З..
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено Становище от ДСИ
1
при РС- Ст.Загора Б.Д., в което се взема становище, че подадената жалба е
допустима и неоснователна. Счита, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение по чл.10, т.1 и 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения бил правилно изчислен, че не била
налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си
длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Предлага
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, със законните последици.
След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в
жалбата оплаквания, провери обжалваните действия на ДСИ съобразно
приложеното цялостно заверено копие от изп.д.№ 4073/2021 г. по описа на
ДСИ при РС- Стара Загора Б.Д. относно възлагане на разноски и намери за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Изпълнително дело № 4073/2021г. по описа на ДСИ при Районен съд-
Стара Загора е образувано на 21.05.2021г. по молба на взискателя С.В.М. от
гр.С.З. и въз основа на представен изпълнителен лист от 27.04.2021г., издаден
по гр.д.№ 4696/2020г. по описа на РС- Ст.Загора срещу П.В. /М.а/ А., ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата С.В.М. с
малолетното им дете А.С.М., родена на ***, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване в съботната
вечер, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката. С молбата за изпълнение взискателят е поискал да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Видно от данните по изп.дело, покана за доброволно изпълнение е
връчена на 17.06.2021г., като в отговора си по чл.528, ал.2 от ГПК
длъжницата заявява, че не е нарушавала режима на лични контакти и е готова
да изпълнява съдебното решение по отношение на определения режим на
лични отношения между баща и дъщеря. На 05.06.2021г. /първата събота от
месеца/ детето е било болно и затова не се е осъществил контакт с бащата.
Твърди още, че не е възпрепятствала контактите на детето с бащата, не е дала
повод за образуване на изпълнителното дело и не следва да носи отговорност
за разноски. Прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение от
платените 400 лв. на минималните 200 лв., тъй като само е било образувано
изпълнително дело, без да били извършвани някакви изпълнителни действия
по него, и представя амбулаторни и болнични листи за случая от 05.06.2021г.
Взискателят- баща С.В.М. от гр.С.З. дава становище по твърдяното от
длъжницата, като според него длъжницата П.А. не желае да изпълнява
съдебното решение относно режима на личните отношения. На 17.04.2021г.
/третата събота от месеца/ длъжникът и детето не са намерени на адреса. След
подаден сигнал на тел.112 и извършена проверка от полицейските органи се
установява, че детето се намира в с.С., ***. Взискателят иска от длъжницата
подписването на документ за предаване на детето, защото в случаите, когато
2
взема детето извън времето- определено от съда, майката подавала сигнал до
полицията, че детето е отвлечено от бащата. Затова взискателят иска от
длъжницата подписването на документ за предаване на детето. Според него
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно и наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника следва да остане.
С молба вх.№ 2952/29.06.2021г. взискателят С.В.М. иска съдействие от
ДСИ за уведомяване на длъжницата П.В.А. относно желанието му да вземе
детето от 03.07.2021г. до 18.07.2021г., както и да бъде задължена длъжницата
да посочи времето, през което ще ползва годишния си отпуск. Длъжницата,
след като е уведомена по телефона от ДСИ, е далА съгласието си детето да
бъде предадено на баща си в посочените дни.
С молба вх.№ 2989/02.07.2021г. длъжницата П.В.А. твърди, че на
17.04.2021г. не е нарушила режима на лични отношения, тъй като в съдебното
решение не било определено мястото, от което детето ще бъде вземано от
баща си. Била е готова да предаде детето, но бащата не е дошъл в с.С., ***, за
да го вземе. Твърди че изпълнителното производство е било образувано без
основание, защото нямало неизпълнение на съдебното решение. Моли да бъде
вдигнат наложения запор върху трудовото й възнаграждение. Готова е да
предаде детето на 03.07.2021г.
С молба вх.№ 3660/24.08.2021г. длъжницата П.В.А. е поискала да се
вдигне наложения запор върху трудовото й възнаграждение и на основание
чл.78, ал.2 от ГПК да се поставят в тежест на взискателя разноските по
изпълнението. С разпореждане от 27.08.2021г. докладчика по делото- ДСИ
И.М. е отказала да постави в тежест на взискателя направените разноски и да
вдигне наложения запор, като длъжницата е уведомен за направения отказ на
07.09.2021г.
На 15.12.2021г. е било изготвено постановление за разноските по
изпълнителното дело, изпратена е покана за доброволно изпълнение до
длъжницата заедно с постановлението за разноски за заплащане на приетите
разноски в размер на 24.00 лв. ДТ с ДДС по чл.30 от ТДТССГПК за
образуване на изпълнително дело, 18.00 лв. ДТ с ДДС по чл.36 от ТДТССГПК
за налагане на запор, 6.00 лв. ДТ с ДДС по чл.32 от ТДТССГПК за
извършване на справка и 400 лв.- адвокатско възнаграждение.
Подадена е жалба срещу постановлението за разноски.
Длъжницата твърди, че не е нарушавала определения режим на лични
контакти и с поведението си не е дала повод за образуване на изпълнително
дело. Според нея не са налице и предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за
възлагане на разноските по изпълнението на взискателя. Счита, че
присъденото адвокатско възнаграждение е завишено и следва да бъде
намалено, че присъдените разноски са незаконосъобразни. Моли съда да
отмени постановлението за разноски от 15.12.2021г. на ДСИ при РС-
Ст.Загора, и алтернативно иска намаляване на адвокатското възнаграждение
3
до предвидения минимум от 200 лв. по Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, понеже е
редовна от външна страна, подадена е от процесуално легитимирано лице-
длъжница, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител/ДСИ/, в рамките на предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип
за отговорността за разноски. Съгласно решение № 523/19.07.2012г. по гр.д.№
1496/2010г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС и решение № 82/08.05.2012г. по гр.д.№
1891/2010 г., длъжницата не би отговаряла за разноските на взискателя в
изпълнителното производство само в два конкретни случая- когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди
това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. В абсолютно всички останали случаи длъжницата отговаря
за разноски в изпълнителното производство.
Съдът приема за неоснователно възражението, че длъжницата не е
станала повод за завеждане на делото, тъй като периодичното изпълнение на
личните отношения с детето на страните е посочено изчерпателно в издадения
изпълнителен лист. За предявяване на изпълнителния лист и образуване на
изпълнителното дело е достатъчно и еднократното неоснователно
възпрепятстване на родителя, който не упражнява родителските права, да
осъществи режима на лични отношения с детето на страните, какъвто
очевидно е настоящия случай.
Видно от представено становище по делото П.В.А. твърди, че на
17.04.2021г. била с детето в с.С., *** и е уведомила чрез съобщение
взискателя. Заявява, че била поканила бащата да отиде и да вземе детето от
селото, тъй като не разполагала с автомобил и не можела да се прибере
навреме до града с обществен транспорт. Посочва, че в съдебното решение не
било посочено мястото на предаването на детето. Била готова да предаде
детето, но бащата не дошъл до селото.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, тъй като мястото на
изпълнението се явява адреса, на който живее майката с детето, а именно:
семейното жилище, находящо се в гр.С.З., ***.
Наред с това- видно от представените амбулаторни листи от
01.06.2021г. и 09.06.2021г. не е имало пречка да бъде осъществен режима на
лични отношения между бащата и детето като се спазва предписаното
медикаментозно лечение. Не е съществувала пречка бащата, ако желае, да
осъществи контакта с детето си и в дома на майката. Такова изпълнение не е
4
било предложено. Предложено е изпълнението да се осъществи на
следващата седмица, но и тогава не се е осъществило, тъй като майката
отказала да подпише искания от бащата документ за предаване на детето
извън определения режим.
Поради гореизложените съображения съдът приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си длъжницата сама
е дала повод за образуване на това изпълнителното дело.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдебният изпълнител може по
искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно определения минимален размер в
чл.10, т.1 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- за образуване на изпълнително дело
минималното възнаграждение е 200лв. и за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело минималното
възнаграждение е още 200 лв. Видно от представеното по делото
пълномощно, договорената и платена сума за адвокатско възнаграждение в
размер на общо 400 лв., което очевидно е минималните 200 лв. за образуване
на изпълнително дело и минималните 200 лв. за представителство по
изпълнително дело пред ДСИ при РС- Ст.Загора за последващите молби и
изпълнителни действия.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна,
въззивният съд намира, че жалбата на длъжницата П.В.А. по ИД №
4073/2021г. по описа на ДСИ при РС- Стара Загора е неоснователна и
недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, със
законните последици.
Водим от всичко изложено и на основание чл.437 от ГПК, Окръжен съд
– Стара Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба от П.В.А., гр. С.З., ***,
против постановление от 15.12.2021 г. на ДСИ при РС Стара Загора Б.Д. по
изп. дело № 4073 от 2021 г., за определените разноски по цитираното
изпълнително дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6