Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10763 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Б.п.“ ЕАД *** с предявен против С.О.отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК, че ответникът не е собственик на недвижим
имот-сграда в гр.София, район Витоша,
ул.*******с
идентификатор 68134.1977.496.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.496,
със застроена площ 218 кв.м., на два етажа, с предназначение: сграда на
съобщенията, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор
68134.1977.497, 68134.1977.495, 68134.1977.1 и 68134.1977.11.
Ищецът сочи, че с Акт за частна
общинска собственост № 564/25.02.1999г. на Столична община, район Витоша, на
основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА е актуван като общинска
собственост следния недвижим имот: Дворно място, съставляващо имот с пл.№ 309,
кв.3, кв.Драгалевци, с площ от 415 кв.м., заедно с масивна триетажна сграда със
застроена площ от 233 кв.м., разгъната застроена площ 943 кв.м., сградата
построена през 1998г. за поща и АТЦ. Твърди съгласно действащия ЗРП, одобрен
със Заповед № 1026/18.03.1970г. този имот да е бил отреден за „поща“. През
1981г. била проведена отчуждителна процедура за улица, по която въз основа
Заповед № РД-34-2071/26.08.1981г. по чл.95 ЗТСУ собствениците на терена
получили обезщетение и с АДС № 5836/30.11.1983г. имотът актуван като държавен. През
1995г. бил предоставен безвъзмездно на БТК за построяване на нова сграда за АТЦ
и съвместяване с пощенска дейност с дадено съгласие за възлагане на СТТС
инвестиране на обекта за АТЦ с 6000 поста и съответна площ за поща, като частта
за пощенското обслужване се инвестира от „Б.П.“, за което също било дадено
съгласие. Според действащия към този момент Закон за далекосъобщенията
народните съвети и кметствата осигуряват безвъзмездно подходящи места и
помещения за пощенските, телеграфните и телефонните станции и пощенски
агентства до построяването на специални сгради за тях, а съгласно чл.11, ал.3
от същия закон след завършване на строителството на пощенските, телеграфните и
телефонните сгради се предават на Асоциация „Съобщения“ от инвеститорите
безвъзмездно като нейни основни средства. Твърди строежът на сградата с посоченото
предназначение да е реализиран към 1999г. с издадено на 22.05.1999г. разрешение
за ползване и средствата за това инвестирани изцяло от „Б.п.“ ЕАД и такива на
„БТК“ ЕАД, които още през 1995г. си разделили сградата-на ищеца са предоставени
част от първия етаж, представляващ пощенски паричен и телефонен салон, отделен WC възел, товарно-разтоварна рампа за колети с площ 144.20
кв.м., както и част от сутерен, представляващ две складови помещения, WC възел
и преддверие на площ 167 кв.м. или общо 311.20 кв.м., съставляващи 33% от
общата разгъната площ на сградата, а на „БТК“ ЕАД част от сутерен, включващ пет
стаи, WC възел, коридор и стълбище с
площ 82.85 кв.м.; част от първия етаж, обособен с отделен вход за АТЦ на 88.5
кв.м., целия втори етаж и трети етаж и тераса върху покрива изцяло. Твърди също
предоставената му част от сградата да е била включена като част от активите на
дружеството. Поддържа да е станал собственик на два от етажите /според
разделителния протокол/, съставляващи 33% от общата разгъната площ на сградата
поради построяването й със
собствени средства, при условията на универсално правоприемство с включването й в капитала на дружеството на основание чл.17а ЗППДОП,
както и поради изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС упражнявана в
продължение на повече от 11г. Едновременно с това отрича това право да е възникнало за ответника, като
допълнително излага аргументи черпени от правната уредба относно придобиването
на собственост на имоти от общините по ЗОС, ЗМСМА и Закона за далекосъобщенията
с оглед времето на построяване и предназначението на сградата и в тази връзка
навежда, че не е налице посоченото в АОС от 1998г. правно основание чл.2, ал.1,
т.7 ЗОС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА.
Ответникът оспорва иска по
съображения, че въпреки построяването
със собствени средства в полза на ищеца не е било учредено право на строеж за
сградата в имота, липса на осъществяване предпоставките по чл.17а ЗППДОП като
придобивен способ, както и липса на основание правото на собственост да е
придобито въз основа изтекла давност по чл.79 ЗС. Конкретно навежда, че имотът бил
отчужден за улица, а последващото разрешение за строеж на сградата за поща и
АТЦ издадено в полза на ТОА „Витоша“, като съобразно действалите към 1995г.
норми на ЗТСУ работите по благоустрояване в населените места /изграждане на
съобщителни мрежи и съоръжения/ се осъществявали по правило от общините или от
техни стопански предприятия, каквото не представлява ищеца. При образуването на „Б.П.“ като самостоятелно
търговско дружество липсва отбелязване в АДС от 1983г. или последващите АОС от
1999г. и 2011г. сградата да е била предоставена за ползване и стопанисване на
негов праводател или да е била включена в капитала. Счита, че записването в
активите на дружеството е ирелевантно. Сградата не е била част от капитала,
уставния фонд или баланса му към момента на влизане в сила на ЗМСМА, като в
тази връзка се позовава на решение № 70 по протокол № 56/29.03.1999г. на
Столичен общински съвет, с който било учредено безвъзмездно право на ползване
за срок от 10 години в полза на БТК. Навежда, че не би могла да бъде придобита
по давност поради установената забрана в чл.86 ЗС /в редакцията й преди ДВ
бр.33/1996г./ за придобиване по давност на социалистическа собственост,
съответно за придобиване по давност на държавна и общинска собственост, а след
изменението на закона през 1996г. поради спиране на давността за придобиване на
имоти частна държавна и общинска собственост до 31.12.2017г., мораториум
установен с §1 от ЗДЗС. Допълнително сочи, че липсва субективния
елемент-намерение за своене от ищеца и в този смисъл не е изпълнен фактическия
състав на чл.79 ЗС обосновано с твърдението, че през 2014г. „Б.п.“ ЕАД и „БТК“
ЕАД съвместно поискали учредяване на безвъзмездно право на ползване върху
сградата с цел задоволяване потребностите на населението от кв.Драгалевци за
електронни съобщителни и пощенски услуги, каквото с посоченото по-горе решение
е било предоставено от Столичен общински съвет, както и с твърдения за разногласие между двете
дружества относно ползваните в сградата помещения. Счита, че имота попада в
приложното поле на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС и съгласно §7, т.6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА,
доколкото съставлява част от съобщителната система, обслужваща само територията
на съответната община, т.е. общинска инфраструктура с местно значение, и не е
включен в уставния фонд на търговски дружества, поради което и с оглед
построяването на сградата в имот, който е бил държавна, а впоследствие общинска
собственост на основание чл.92 ЗС е придобил и собствеността върху сградата.
С последващо определение
от съдебно заседание на 13.03.2018г. на основание чл.213 ГПК настоящото дело е
съединено с гр.д.№ 10722/2017г. по описа на СГС, ГО,
І-19 състав, образувано по искова молба на „БТК“ ЕАД с предявен против С.О.отрицателен
установителен иск чл.124, ал.1 ГПК, че ответникът не е собственик на същия
имот-сграда в гр.София, Район Витоша, ул.*******. Обстоятелствата, на които
този ищец основава правото си на собственост, съответно се отрича такова да е налице по отношение С.О.се припокриват с част от тези по исковата молба на „Б.п.“ ЕАД, а именно,
че е построена със собствени средства и включена в капитала на дружеството,
поради което правото на собственост е възникнало на основание чл.17а ЗППДОП.
С писмения отговор ответникът С.О.отрича правата и на този ищец по съображения идентични с наведените по отрицателния
установителен иск на
„Б.П.“ ЕООД.
С депозирана на 05.06.2018г. молба, чрез
упълномощен процесуален представител, ищците поясняват, че двете дружества са
съсобственици на процесната сграда при квоти 33% за „Б.п.“ ЕАД, представляващи 311.20 кв.м. от
площта на сградата, и 67% за „БТК“ ЕАД, представляващи 631.80 кв.м. от площта на
сградата, на основание изтекла
придобивна давност на реализираното право
на строеж, настъпила
към 01.06.2006г. Началната дата на своенето е
започнало на 14.10.1995г., когато е осъществено въвеждане в имота и започнали
строителните дейности. В тази връзка навеждат, че установената в ЗС забрана се
отнася само до придобиването по давност на имоти публична държавна и общинска
собственост, но не и за частна такава. Твърди се, че и към настоящия момент
двете дружества владеят сградата, като давността не е прекъсвана.
С оглед горното предмет на
разглеждане са два самостоятелно предявени от „Б.п.“ ЕАД *** и „БТК“ЕАД
гр.София против С.О.отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че
ответникът не е собственик на процесната сграда на идентични правни основания.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно, че със Заповед №
РД-34-2071/26.08.1981г. на Председателя на ИК при СГС на основание чл.95 ЗТСУ
/отм./ в полза на държавата е отчужден недвижим имот в гр.София, ул.Папрат,
съставляващ пл.№ 309 от кв.3, местността „Драгалевци“, за който впоследствие е
съставен АДС № № 5836/30.11.1983г. /стр.73-75/. В акта за държавна собственост
/графа 21/ е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на
Кметство-Драгалевци, а имотът отчужден за улица, което е посочено и в
заповедта.
Видно от
докладна записка на генералния директор на ТУ „СТТС“ до председателя на БТК
/стр.41/ към 1995г. пощенското и телефонно
обслужване във вилните селища на Драгалевци и Симеоново било
осъществявано от две централи, с недостатъчен капацитет с оглед нарасналите
нужди на населението, и монтирани в сгради на тези кметства. Поради това било
направено предложение и дадено съгласие от кметството в Драгалевци за
изграждане на нова сграда за АТЦ с 6000 поста и съвместяване с пощенска дейност
в отчуждения имот.
Издадено е Разрешение за строеж №
103/13.10.1995г., в което е посочено, че е в полза на ТОА „Витоша“ /стр.37/.
По
делото не е спорно, че в периода 1995г.-1999г. в имота е построена триетажна
сграда с посоченото предназначение, като проектирането и строежът реализирани
съвместно от „БТК“ ЕАД-ТУ „СТТС“ и „Б.П.“
ЕООД-ТП „СПС“ с общи средства въз основа сключен между тях на 18.12.1995г.
договор за гражданско дружество по чл.357-чл.364 ЗЗД /стр.42-43/. С протокол от
18.12.1995г. двете дружества постигнали съгласие за разпределение на
помещенията в сградата, както следва: на ТП „СПС“ се предоставя част от първи
етаж, представляващ пощенски паричен и телефонен салон, отделен WC възел и товарно-разтоварна рампа за колети с площ 144.2
кв.м. и част от сутерен, представляващ две складови помещения, WC възел и преддверие на площ 167 кв.м. или обща площ от
311.20 кв.м., представляваща 33 % от общата разгъната площ на сградата; на ТУ
„СТТС“ се предоставя част от сутерен, представляващ пет стаи, WC възел, коридор и стълбище с площ 82.85 кв.м.; част от
първи етаж, обособен с отделен вход за АТЦ с площ 88.5кв.м.; целия втори етаж;
трети етаж и тераса върху покрива изцяло или обща площ 631.80 кв.м.,
представляваща 67% от общата разгъната площ на сградата.
Строителството
приключило през 1999г., когато комисия приела обекта и издадено разрешение за
ползване № 140/22.05.1999г.
Представен
е АОС № 564/25.02.1999г., видно от който целия имот, а именно дворно място пл.№
309, кв.3, кв.Драгалевци с площ 415 кв.м.,заедно с масивна триетажна сграда със
застроена площ 233 кв.м., разгъната застроена площ 943 кв.м., построена през
1998г. за поща и АТЦ е актуван като частна общинска собственост на Столична
община, Район Витоша. В графата относно основанието за възникване правото на
собственост е посочено чл.2, ал.1, т.7 ЗОС и §7 от ПЗР на ЗМСМА, а в графата от
кого се стопанисва и управлява е посочено Столична община-район Витоша. Липсват
отбелязвания за отстъпено право на ползване, отстъпено право на строеж,
надстрояване и пристрояване, разпоредителни сделки, както и да е включен в
капитала на търговско дружество. Впоследствие е съставен нов Акт за частна
общинска собственост № 2400/19.12.2011г. с посочено правно основание чл.2,
ал.1, т.7 ЗОС вр. чл.59, ал.1 ЗОС, в който имотът и сградата са
индивидуализирани по кадастрални данни, а именно застроен поземлен имот в
урбанизирана територия с идентификатор 68134.1977.496, целият с площ 428 кв.м.
по кадастралната карта и кадастралните регистри на кв.Драгалевци, с номер по
предходен плат 496, кв.3, парцел ХVІ, заедно с построената в него масивна сграда
с идентификатор 68134.1977.496.1 със застроена площ 218 кв.м. и разгъната
застроена площ 943 кв.м., с предназначение сграда на съобщенията.
По
делото е изслушано заключение на вещо лице по СТЕ и допълнителна СТЕ, от които
се установява идентичност между отчуждения през 1981г. имот и този, в който е
построена процесната сграда-първоначално съставляващ имот пл.№ 309, кв.3,
впоследствие по действащия регулационен план, одобрен през 2001г. пл.№ 496, представляващ парцел
ХVІ-496 в кв.3, заснет и нанесен в кадастралната карта с идентификатор
68134.1977.496, одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2011г на ИД на АГКК. Съгласно
застроителния и регулационен план на местността „Драгалевци“, одобрен със
Заповед № 1026/18.03.1970г., този имот е бил отреден за „поща“ и това е било
построено в него.
От
заключенията на вещото лице по ССч.Е /първоначално и допълнително/ се
установява, че построената в имота сграда /разпределените два етажа/ е заведена
на счетоводен отчет в РУ „Западен регион“ към „Б.п.“ ЕАД на 30.06.2000г. и е с
инвентарен № 34877. Дружеството
декларирало имота по ЗМДТ и в периода 2000г.-2017г. плащало данък сгради
и такса смет на Столична община. От своя страна „БТК“ ЕАД завело на счетоводен
отчет сградата на 10.05.1999г. с инвентарен № 17101 до 2003г., № 105576 за
периода 2003г.-2017г. и след 2017г. с инв.№ 798319. Дружеството също декларирало
имота по ЗМДТ и в периода 2000г.-2018г. заплащало на С.О.данък сгради и такса
смет.
С ПМС №
19/1986г. Министерство на съобщенията /закрито с решение на НС на НРБ през
1986г./ е преобразувано в СО „Съобщения“ като юридическо лице, в което са
включени Комбинат „Софийски пощенски станции“, Комбинат „Софийски телефонни и
телеграфни станции“, Комбинат „Радио и телевизия“, Комбинат „Т.“-София и
Научноизследователски институт по съобщенията.
С Разпореждане № 34 на бюрото на Министерски съвет от 04.05.1987г.,
считано от 01.05.1987г. е образувана Асоциация „Съобщения“ в гр.София, която е приемник
на активите и пасивите на закритото СО „Съобщения“, а през 1989г. тази
асоциация е закрита и с Указ № 2604/22.11.1989г. на ДС на НРБ създаден Комитет
по съобщения и информатика, който е приемник на активите и пасивите й.
Впоследствие с Решение на Министерски съвет № 236/01.08.1991г. на основание чл.1,
ал.2 ЗОЕТДДИ е образувано „Б.П. и далекосъобщения“ ЕООД на основаната на
държавно имущество, което поема част от активите, пасивите, правата и
задълженията на Комитета по съобщения и информатика по баланс към 30.06.1991г.
и разделителен протокол.
С
Разпореждане на МС № 124/11.12.1992г. „Б.П. и далекосъобщения“ ЕООД е
преобразувано чрез разделяне и създаване на две търговски дружества с държавно
имущество „Б.Т.К.“ ЕАД и „Б.П.“ ЕООД, които поели активите, пасивите, правата и
задълженията на преобразуваното дружество съгласно разделителен протокол от
21.09.1993г. От своя страна, със Заповед № РД-09-93/31.03.1997г. на Комитета по
пощи и далекосъобщения „Б.П.“ ЕООД е преобразувано в „Б.п.“ ЕАД с държавно
имущество, промяната вписана в търговския регистър по ф.д.№ 34240/1992г. по
описа на СГС.
Като
доказателство по делото е прието писмо изх.№ Р1066/09.12.1998г. на
представляващия РУ „Далекосъобщения“-София към „БТК“ ЕАД до председателя на СОС
/стр.112/, в което е посочено, че сградата за АТЦ и поща в кв.Драгалевци е
построена изцяло със средства на ТУ „СТТС“, което е част от „Б.п.“ ЕАД ***,
което е част от БТК в имот държавна собственост, стопанисван от Столична
община, Район Витоша и направено искане за документално прехвърляне
собствеността върху сградата на „БТК“ ЕАД. Такова прехвърляне не е извършено.
С Решение
№ 70 по протокол № 56/29.03.1999г. на Столичен общински съвет на основание
чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.39, ал.2 ЗОС е учредено безвъзмездно право на
ползване за срок от 10 години на „БТК“ ЕАД върху общински нежилищен имот-поща и
АТЦ, представляващ масивна триетажна сграда със застроена площ от 233 кв.м.,
находяща се в имот пл.№ 309, кв.3 по плана на Драгалевци, актуван с АЧОС №
564/25.02.1999г.
Впоследствие
със съвместно писмо през 2014г. /стр.114-120/ ищците посочили, че след
издаването на разрешението за ползване на 22.05.1999г. сградата е заприходена
като дълготраен актив в балансите на двете дружества поради обстоятелството, че
е изградена изцяло с техни средства със знанието и съгласието на Столична
община, от въвеждането в експлоатация се владее от тях и се ползва по
предназначение. Направено е предложение за учредяване на безвъзмездно право на
ползване общо за двете дружества за нов срок от 10 години, като правата и
задълженията се уредят със сключването на отделни договори относно ползваната
част. Във връзка с това е представена кореспонденция между ищците и С.О.от
2015г. и 2016г., видно от която ответникът поискал представянето на документи,
от които да е видно основанието за ползване на сградата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
С ТР №
8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г., ОСГТК на ВКС, е прието, че правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът-фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
В мотивите са развити съображения, че правния интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ.
упражняването му би било осуетено от неоснователна претенция на насрещната
страна в спора. Такъв интерес е налице и когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект, включително и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор с доказване фактите, от които произтича. Въпросът за
наличието, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката
на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на
иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Постановките на посоченото
тълкувателно решение са приложими само в случай, че ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответника. когато ищецът поддържа, че е собственик на
спорния имот, по силата на диспозитивното начало в процеса е в състояние сам да
определи обема и интензивността на
търсената защита, включително като се ограничи с отричане със сила на пресъдено
нещо правото на ответника. В този случай доказването, че спорното право принадлежи
на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация-въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключват тези на
ответника върху същия имот /Решение № 15/19.02.2016г. по гр.д.№ 4705/2015г.,
ВКС, ІІ г.о., Определение № 427/12.12.2013г. по ч.гр.д.№ 3593/2013г., ВКС, ІІ
г.о./.
В случая
е налице спор относно собствеността върху процесната сграда в хипотезата на конкуренция
на твърдяно от двете страни вещно право върху един и същ обект. Ответникът С.О.се
легитимира като собственик с АЧОС № 564/25.02.1999г. с твърдение за пораждане
правото му на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА чрез
трансформация на държавна в общинска собственост. Ищците оспорват
доказателствената сила на този акт /чл.5, ал.2 ЗОС/ като противопоставят свои
права, а именно да са придобили в съсобственост сградата поради построяването й
изцяло със собствени средства, включването й в балансите им с наведено
придобивно основание чл.17а ЗППДОП /отм./, както и изтекла в тяхна полза давност по чл.79 ЗС, съответно на правото на
строеж. Твърдят от построяването и понастоящем да са във фактическа власт на
сградата, която се упражнява непрекъснато, несмущавано с оглед функционалното й
предназначение за задоволяване нуждите на населението и съобразно предмета им
на дейност. Това обуславя допустимост на предявените искове при наличие на
правен интерес.
Съгласно
чл.17а
ЗППДОбП /отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
С
т.2 от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.д.№ 4/2014г., ОСГК на ВКС, са дадени
разяснения относно приложимостта на тази правна норма и при какви предпоставки
се счита за осъществен посочения в нея придобивен способ. Фактическия състав включва
държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се
включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки
вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това
търговско дружество. Правото на стопанисване и управление като елемент от
фактическия състав е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, вр. чл. 42 от
Правилника за организация на стопанската дейност от 1975г. /отм./ и представлява
право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна
социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на
държавата интерес. Съгласно чл.2 от НДИ от 1975г. /отм./, върху
предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации
имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на
своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота.
Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните
предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването
на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва
стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с
административни актове, с които след образуването на държавното предприятие
допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността.
Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен
регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав
нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление,
нито на уредения в чл.17а ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на който и да било
друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно
юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице,
ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен
придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само
непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота
за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.
По делото не е спорно, че за имота, в който впоследствие
е построена сградата била проведена отчуждителна процедура по ЗТСУ /отм./ през
1981г. със съставен АДС от 1983г., т.е. имотът е станал държавна собственост по
силата на действащата към този момент Конституция от 1971г. и на основание чл.2
ЗС /в редакцията към 1951г./. Безспорно е също, че строежът на сградата започнал през 1995г. с издаване
на разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво на
строеж и приключил, съответно за сградата издадено разрешение за ползване през
1999г. Липсва спор относно обстоятелството, че цялата дейност по проектирането
и фактическото построяване е осъществена изцяло със средства на „БТК“ ЕАД и „Б.П.“ ЕООД, които за целта създали
гражданско дружество по чл.357 ЗЗД с договор от 1995г. и с разделителен
протокол си поделили ползването на помещенията в бъдещата сграда. Към този
период са били самостоятелни търговски дружества с държавно имущество,
правоприемници на активите и пасивите „Б.П. и далекосъобщения“ ЕООД.
В
представения АДС от 1983г. е отбелязано отчуждения имот да е бил предоставен за
управление и стопанисване на Кметство-Драгалевци /арг. чл.2, ал.2 от НДИ /отм./,
като впоследствие за периода най-малко до започването на строежа през 1995г. липсват доказателства да е бил предоставян за
управление и стопанисване на държавно предприятие, организация или търговско
дружество с държавно имущество, на които ищците да се явяват правоприемници,
конкретно „Б.П. и далекосъобщения“ ЕООД, съответно на организациите в областта
на пощенското и съобщителното обслужване преди това. Не са представени и доказателства
за последващо преразпределяне в полза на двете дружества, въз основа на което
да е било осъществено такова стопанисване и управление и което да е било
основание за заприходяване и осчетоводяване на сградата. Последното е
осъществено едва след реализиране на строежа и въвеждането му в експлоатация,
съответно през 1999г. и 2000г. В случая,
освен, че имотът /преди застрояването/ е бил държавен, не е налице нито една
друга предпоставка на чл.17а ЗППДОбП /отм./ за да се приеме, че процесната
сграда е била придобита на това правно основание.
Разпоредбите
на чл.9 и чл.11, ал.3 от Закона за съобщенията /от 1975г., отм. ДВ бр.64/4.08.2000г./, на които
ищците се позовават в случая са неприложими. Първата предвижда задължение на Народните
съвети и кметствата да осигуряват подходящи места и помещения за пощенските,
телеграфните и телефонните станции и пощенските агентства до построяване на
специални сгради за тях, т.е. на вече съществуващи сгради за временно ползване,
без да указва по какъв начин може да бъде направено това-възмездно или
безвъзмездно, чрез договор, с административен акт или по друг начин. Независимо
от това принципно задължението по чл.9 не
е равнозначно на предоставяне за управление и стопанисване по смисъла на чл. 39, ал.
2, вр. чл. 42 от Правилника
за организация на стопанската дейност от 1975г. /отм./. Според чл.11, ал.1 от Закона за
съобщенията /отм./ инвеститорите на жилищни и курортни комплекси и на други
големи обекти съгласувано с Асоциация "Съобщения" са длъжни да
предвидят в проектите и да осигурят капитални вложения за комплексно
строителство на необходимите производствено-технически пощенски, телеграфни и
телефонни сгради и подземни канални телефонни мрежи. Те се изграждат
едновременно с обектите и свързаните с тях благоустройствени мероприятия.
Съгласно ал.3 след завършване на строителството пощенските, телеграфните и
телефонните сгради и подземните канални телефонни мрежи се предават на
Асоциация "Съобщения" от инвеститорите безвъзмездно като нейни
основни средства. Тази разпоредба е пряко свързана с изграждането и
осъществяването на телеграфната, телефонните и пощенски дейности като цялостна
мрежа не само в местен, но и в национален план, има за адресат други правни
субекти и постановява, че сградите с това предназначение, макар и построени от
други лица преминават в собственост на държавата, доколкото Асоциация „Съобщения“ е била държавна структура.
В случая обаче процесната сграда е била построена със собствени средства на
ищците и за нуждите на дейността им.
На следващо
място, построяването на сградата от ищците изцяло със собствени средства не
поражда право на собственост върху нея, доколкото строежът е изграден в чужд
имот и в тяхна полза не е била учредена суперфиция но надлежния ред. Съгласно
чл.55 ЗС вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Разрешението за строеж е издадено в полза на ТОА „Витоша“ към Столична община,
а не на ищците. Представените доказателства, според които те са посочени като инвеститори в
документацията свързана с проектирането и строителството, в тази част при
приемането на сградата от приемателна комисия и в разрешението за ползване, не
обосновават извод за учредено право на строеж. Създаденото от тях гражданско
дружество с договор по чл.357 ЗЗД има
облигационно действие само в отношенията им във връзка с финансирането на строежа,
но не поражда право на собственост върху нея, което да е противопоставимо на
ответника. Същото се отнася и до съставения разделителен протокол за
разпределяне помещенията в бъдещата сграда при нейната експлоатация.
Според разпоредбата
на чл.86 ЗС /в различните редакции от 1951г. до 1996г./ не може да се придобие
по давност вещ, която е социалистическа собственост /в периода 1951г.-1990г./,
която е държавна или общинска собственост /в периода 1990г.-1996г./, а сега
след изменението на ЗС с ДВ бр.33/1996г., в сила от 01.06.1996г. и вещ, която е
публична държавна или общинска собственост. Идентични са и нормите на чл.7 ЗДС и чл.7 ЗОС от 1996г., според които вещите-публична
държавна и публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност.
Това означава, че до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност всички
държавни и общински имоти, а след 01.06.1996г. само имотите публична държавна и
общинска собственост. За имотите частна държавна или общинска собственост след
01.06.1996г. не съществува такава забрана, но съгласно §1 от ЗД на ЗС /ДВ бр.46/2006г.,
впоследствие изменян, в сила от 01.06.2006г., давността за тях спира да тече до
31.12.2014г. При тази правна уредба ищците не са могли да придобият по давност
процесната сграда, тъй като в периода до 1996г. такава не е текла поради
забраната в чл.86 ЗС, а след това поради постановеното от закона спиране
течението й.
На самостоятелно
основание, независимо от упражняването на фактическа власт върху сградата от
построяването й до настоящия момент, събраните по делото доказателства не
установяват субективния елемент-намерение за своене по смисъла на чл.68, ал.1
ЗС, като необходим елемент от придобивното основание по чл.79 ал.ЗС,
включително и на правото на строеж. Съгласно
чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В случая този
субективен елемент се опровергава от направените от ищците изявления в
приложените по делото писма изх.№ Р1066/09.12.1998г. и от 2014г. С първото е
направено искане за прехвърляне правото на собственост върху сградата, което по
смисъл и съдържание сочи, че не са считали същата за своя и в този смисъл
предшестващото упражняване на фактическата власт, респ. действията по
построяването не са били предприети с намерението за своене, а с второто е
направено предложение за учредяване безвъзмездно право на ползване върху нея за
нов срок от 10г. с оглед изтичането на преди това учреденото за периода
1999г.-2009г. с Решение от 1999г. на Столичен общински съвет, което е в
подкрепа на горния извод.
По
изложените съображения съдът намира, че ищците не са придобили правото на
собственост /съсобственост/ върху на процесната сграда на твърдяните от тях
основания, поради което и нямат активна материално-правна легитимация,
обуславящо отхвърляне на предявените отрицателни установителни искове.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива в негова
полза на основание чл.78, ал.4 ГПК не следва да се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** №**, представлявана от кмета Й.Ф., иск
по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик
на 33% ид.ч. от недвижим имот-сграда в гр.София, район Витоша, ул.*******с
идентификатор 68134.1977.496.1, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.1977.496, със застроена площ 218 кв.м., на два етажа, с предназначение:
сграда на съобщенията, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор
68134.1977.497, 68134.1977.495, 68134.1977.1 и 68134.1977.11.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** община,
ул.********, представлявана от кмета Й.Ф., иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ответникът не е собственик на 67% ид.ч. от
недвижим имот-сграда в гр.София, район Витоша, ул.*******с идентификатор
68134.1977.496.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.496, със
застроена площ 218 кв.м., на два етажа, с предназначение: сграда на
съобщенията, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор
68134.1977.497, 68134.1977.495, 68134.1977.1 и 68134.1977.11.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски
апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: