ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
Велико Търново, 31.01.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 775/2021г. по описа на ВТАС. При
това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 88, ал.3 от
Административно процесуален кодекс/АПК/.
Образувано по жалба вх. № 5798/30.12.2021г./по
същество частна такава/, подадена от С.П.Б. ***.
Оспорва се Решение
№ 04-РД06-0106/14.12.2021г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ - В. Търново, с което е оставена без разглеждане и е прекратено като
недопустимо производството по жалбата на същото лице срещу Индивидуална оценка
на потребностите от 11.11.2021г. по Заявление с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/10.11.2021г.
Жалбоподателят счита, че обжалваното Решение е
неправилно и иска съдът да го отмени и
да върне преписката на административния орган/АО/ за произнасяне, за да му бъде
отпусната целевата помощ в по-висок размер.
Ответникът по оспорването - директорът на РДСП-В.
Търново не ангажира становище по жалбата
извън мотивите на оспореното Решение. Същите са в смисъл, че самата
индивидуална оценка на потребностите не е индивидуален административен акт/
ИАА/ по чл.21, ал.1 от АПК, а въз основа на нея се издава Заповед, която
създава правата. Поради това Индивидуалната оценка като акт по чл.21, ал.5 от АПК не подлежи на самостоятелен контрол.
Частната жалбата, задвижила настоящото
производство, е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация – страна в
производството пред АО, която притежава интерес от оспорването, защото актът е
неблагоприятен за нея. Депозирана е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по
чл. 88, ал.3 от АПК/19.11.2021г. – 30.12.2021г./.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност като съответния съд по постоянния адрес на жалбоподателя,
съгласно чл.133 от АПК. Не са налице пречки за постановяване на съдебен акт, съгласно чл.88, ал.3 от АПК – определение,
в закрито заседание. Предвид това, съдът прие
жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни
съображения:
В настоящето производство, съдът проверява налице ли
са в действителност твърдените от АО процесуални пречки за разглеждане на
жалбата срещу Индивидуалната оценка на потребностите от 11.11.2021г.
От представените
писмени доказателства, които не се оспорват, съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателят подава Заявление-декларация за оценка на необходимостта на същия като
лице с увреждания да бъде отпусната целева помощ за изработване, покупка и
ремонт на слухов апарат.
От специализирания отдел в ДСП-Г. Оряховица на
11.11.2021г. е изготвена Инд. Оц. По
Заявление с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/10.11.2021г., която жалбоподателят след
като се запознал със Заповедта за отпусната помощ намерил за неблагоприятна, т.к. отпусната му помощ била в
размер на 170,00лв., вместо досегашните
406лв. Поискал среща с директора, за да разбере защо, т.к. нито животът е поевтинял,
нито доходите му са се повишили. Твърди, че бил посъветван бил да обжалва пред
РДСП.
По подадените от него жалби срещу Инд. Оценка и двете
Заповеди директорът на РДСП се произнесъл. С първата жалба е свързано Решение №
04-РД06-0106/14.12.2021г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ - В. Търново, посветено на жалбата срещу същата индивидуална
оценка на потребностите. Така постановеното Решение на директора на РДСП е
предмет на настоящото производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗХУ, Индивидуалната оценка на
потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от
специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията
за социално подпомагане. В чл.25, ал.1 от ЗХУ е посочено, че въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция
"Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице
издава заповед за: отпускане на
месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1,
и/или за отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2.
Според втората алинея на същата разпоредба, въз основа
на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция
"Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице
издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове,
социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със
закон.
Нормата на чл.25, ал.3 от ЗХУ предвижда, че Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2
се съобщават писмено на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от
издаването й заедно с индивидуалната
оценка на потребностите.
В Закона за хората с увреждания и ППЗХУ обаче, не е
предвидена възможност за обжалване на този акт – Инд. Оценка. Напротив, изрично
е записано в ал.5 на чл.25 от ЗХУ, че Заповедите по ал. 1 и направленията по
ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Това законодателно разрешение е основано на
обстоятелството, че Инд. Оценка е акт по чл.21, ал.5 от АПК, който има
подготвителен характер по отношение на последващата Заповед за отпускане или
отказ на помощта. Доколкото инд. Оценка е част
от производството по издаване на крайния ИАА, то самата оценка няма
правните характеристики на адм. акт, поради което не подлежи на самостоятелен
контрол отделно от самата Заповед. Поради това правилен се явява изводът на АО,
че не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт. Това прави
производството по жалбата недопустимо. Интересите на лицето ще бъдат разгледани по същество, когато бъде подложена на контрол Заповедта, с която му е отказана
помощ изцяло или е предоставена в редуциран размер. С жалба до РДСП съответно
пред АСВТ. Видно от данните по делото такива жалби са депозирани пред РДСП.
Във връзка с горните съображения съдът прие, че
Жалбата на Б. срещу индивидуалната оценка на потребностите е недопустима поради
липса на правен интерес. Правното основание за прекратяване на производството
правилно е опознато от АО в хипотезата на чл.88, ал.1, т.3 от АПК.
При тези установявания, съдът намери жалбата за неоснователна,
а изводът на АО за недопустимост на производството за правилен.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 88, ал.3 от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Б. срещу Решение №
04-РД06-0106/14.12.2021г. на директора на РД„Социално подпомагане“ - В.
Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на същото лице срещу
Индивидуална оценка на потребностите му, изготвена на 11.11.2021г. - по повод Заявление-декларация за отпускане
на целева помощ за слухов апарат.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 88, ал.3 от АПК.
Определението
да се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: