РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 08 ноември Две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 5146 по описа за 2018г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване искове от П.К.Т. *** против К.Г.Ф. ***, с
които се иска:
-осъждане на ответника да заплаща на детето Д. К.Ф., чрез неговата майка и
законен представител П.Т. месечна издръжка в размер на 300.00 лв. от
предявяване на иска до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;
-осъждане на ответника да заплаща на детето Д. К.Ф., чрез неговата майка и
законен представител П.Т. издръжка за минало време за периода от 01.10.2017г.
до 01.10.2018г. в размер на 300 лв. месечно или обща сума от 3600 лв., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
-решаване на спор
при липса на съгласие на ответника
за издаване на
паспорт и пътуване
на малолетното им дете Д. К.Ф. в чужбина;
Ищцата твърди, че с ответника имат
родено от съвместното им съжителство малолетно дете Д. К.Ф., което след
раздялата на родителите живее със своята майка – ищца в гр.Враца. Бащата се е
установил да живее и работи в гр.София. Поддържа, че между родителите няма спор
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и личните
отношения, а бащата винаги когато е търсел контакт с детето, майката е
насърчавала това поведение и е разрешавала да го взема при себе си с
преспиване. Твърди се, че ответникът не заплаща редовно издръжка на детето,
като от м.06.2017г. до м.10.2018г. не е заплащал такава. Развиват се доводи, че
детето има специфични нужди и разходи свързани с учебната и спортно-състезателна
дейност, както и здравословни потребности, налагащи корекция на зрението и на
зъбите. Счита, че ответникът разполага с високи доходи, няма задължения за
издръжка към трети лица и може без особени затруднения да заплаща искания за
детето размер издръжка.
По отношение иска с пр. основание чл.127а от СК се излагат фактически
твърдения за необходимост детето да може свободно да пътува в чужбина и участва
в състезания, турнири, спортни прояви, детски и езикови лагери, свързани със
спортно-състезателната и учебната му дейност. Да пътува на гости и почивка със
своята майка и настоящият й съпруг, което е в негов интерес и ще способства за
опознаване на света и обогатяване на мирогледа и общата му култура. Моли за
постановяване на решение, заместващо необходимото съгласие на бащата-ответник.
Исковете са с правно основание чл.143,
чл.149 и чл.127а, ал.2 СК.
В писмен отговор по реда и в срока по чл.131
от ГПК ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете. Твърди, че е отговорен и
загрижен за детето си родител, а единствената причина да спре за кратък период
от време да заплаща издръжка е изрично изявление на майката в тази насока,
свързано с техни спорове относно режима на лични отношения. Поддържа, че ищцата
в продължение на близо 10 години отказва на ответника да взема детето при себе
си в гр.София с преспиване и да осъществява пълноценен и самостоятелен контакт.
На практика личните контакти между баща и син се осъществяват в гр.Враца,
където ответникът спи на хотел и е лишен от условия да прекарва време
самостоятелно с детето и да се грижи за неговото възпитание и забавление.
Именно тези необосновани според ответника ограничения са причина той да откаже
да подпише декларация за даване на съгласие за издаване на паспорт и пътуване
на детето в чужбина. Счита, че е в интерес на детето да може да напуска
пределите на РБългария през ваканциите както с майка
си, така и с баща си, да поддържа пълноценна връзка с баща си без присъствие и
посредничество на трети лица, да създаде връзки с родната държава на баща си –
Коста Рика и роднините си по бащина линия.
Предявени са и насрещни искове от
ответника с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.127а от СК, с които се
иска:
- упражняването на родителските
права върху детето да бъде възложено на майката с определяне на бащата подходящ
режим на лични отношения с детето, включващ правото да го взема с преспиване в
дома си в гр.София и през ваканциите и да пътува заедно с него в автомобил и по
други начини;
- при липса на съгласие на
майката, да бъде дадено заместващо съгласие за извеждане на детето в чужбина в
държави от ЕС, съседни на България държави извън ЕС –Република Сърбия и
Република Северна Македония, както и Коста Рика, на която бащата е гражданин.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответницата по насрещните искове изразява становище, че родителските
права следва да й бъдат възложени с определяне подходящ режим на лични
отношения с ответника. Счита обаче, че не е безопасно детето да пътува с
управляван от бащата автомобил. Доводи в подкрепа на последното становище са,
че бащата е осъждан за притежание на наркотици и има съмнения, че не е
изоставил своите „вредни навици”, а детето би било поставено в риск. Счита, че
не е в интерес на детето, предвид неуравновесения характер на бащата и липсата
на връзка с роднините по бащина линия, да му бъде предоставена възможност да
извежда детето в чужбина.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в съвкупност във връзка с доводите и съображенията на страните, дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели на съпружески начала и от тази им връзка е родено детето
Д. К.Ф., ЕГН **********, видно от приложеното удостоверение за раждане. Същият
е записан като ученик в НУ „**********гр.Враца, 4-ти
клас за учебната 2018/2019г. Установява се от представената служебна бележка,
издадена от „**********гр.Враца, че детето е редовно картотекирано от името на
спортния клуб за спортно-състезателния сезон 2018/2019г. и участва редовно в
учебно-тренировъчната и състезателна дейност на отбора „Деца Футбол
Майката П.Т. е получила доходи от труд, съгласно представеното
удостоверение от ЧСИ Георги Борисов № 722 в размер на общо 8807.40 лева или по
735.80 лв. месечно, за периода м.10.2017г. до м.09.2018г.
Бащата – ответник, съгласно представеното от ******** България” ЕООД,
гр.София удостоверение, е получил за периода 01.10.2017г. до 01.10.2018г. нетно
трудово възнаграждение в размер на 2825.11 лева месечно, а към настоящия момент
според посоченото в същото, основната му работна заплата е в размер на 2927.32
лева.
Разпитани са свидетелите Н.П. и А.Т. /съпруг на ищцата/, от показанията на
които се установява, че детето и майката живеят в гр.Враца, а бащата-ответник в
гр.София и винаги когато последният пожелае да вземе Д. не е бил ограничаван.
Свидетелите твърдят, че детето остава с баща си в София колкото пожелае, като двамата
са посрещнали заедно Нова година и за предстоящите Коледни празници страните
имат уговорка детето и ответника отново да празнуват заедно. И двамата
заявяват, че от около две години ответника не е давал средства за издръжка на
детето, като за период от 2013г. до сега му е купил преди два месеца една
раница и блуза/св.Т./. Свидетелката Павлова споделя, че детето носи
очила, които доста често се
налага да подменя. Наскоро са му сложили брекети на зъбите, които
са доста скъпи. Според нея детето ходи
на футбол и има нужда от
съответната за този спорт екипировка. И двамата свидетели са категорични, че К. се държи добре с детето и то ходи
с желание при баща си. Твърдят също, че когато е имало пътувания в чужбина,
бащата винаги е предоставял подписана от него за детето декларация, макар и с
много настоявания от страна на майката. Според свидетелите, на К. е отнемана в
САЩ шофьорската книжка, но не знаят по каква причина, както и споделят, че
същият преди е употребявал наркотици.
За последното обстоятелство е приложено решение от 15.12.2011г.,
постановено по НАХД № 1610/2011г. на РС Враца, влязло в законна сила на
04.01.2012г., с което К.Ф. Мадригал е признат за виновен в това, че на
01.10.2011г. в гр.Враца без надлежно разрешително и в нарушение на ЗКНВП е
държал високорискови наркотични вещества, като случаят е маловажен –
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК,
поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
В представения от ДСП Враца социален доклад е отразено, че детето Д. се
развива нормално за възрастта си, клинично здрав, няма хронични заболявания.
Детето е с добър емоционален тонус, контактно. Има изграден кръг от приятели, с
които общува и играе. Споделил е, че често се вижда с баща си, който идва и го
взима от вкъщи и го води в гр.София за няколко дни и след това го връща в
гр.Враца. С баща си се чувства добре – играят, разхождат се в парка.
Представен е и социален доклад от компетентната по местожителството на
ответника ДСП-Слатина. Според социалния работник Д. иска да живее и при двамата
си родители. Много често се вижда с баща си. Детето е разказало, че майка му не
разрешава баща му да го заведе на море или планина, но не знае по каква
причина. С баща си се чувства добре, както и с новата партньорка на баща си се
разбира много добре.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието
на детето. По делото не се спори, че
майката е родителят, който полага непосредствени грижи за отглеждане,
възпитание и издръжка на детето Д.. Бащата-ответник, живее в друго населено
място и към настоящия момент не дава средства за издръжка на детето.
Задължението на родителя обаче е не само по отношение на задоволяване на
първостепенните физически потребности, но и на неговите умствени, духовни,
морални и социални потребности, във връзка с осигурява развитието на детето.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че освен ежедневните и обичайни нужди от храна, дрехи, учебни
пособия, детето се нуждае и от специални екипи за тренировки по футбол и
състезания. Детето има специфични здравословни потребности, свързани с проблеми
със зрението и зъбите, налагащи съответни корекции и изискващи посещение при
специалисти и заплащане на прегледи. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от нуждите за получаване и от
възможностите за даване от задълженото лице. Съобразно актуалната редакция на
чл.142, ал.2 СК размера на издръжката е обвързан с размера на минималната за
страната работна заплата и към настоящия момент представлява стойност от 140.00
лв. – размер на минималната издръжка за едно дете. Установи се, че ответникът
реализира високи за българските стандарти доходи /към настоящия момент 2900
лева месечно/ и освен това липсват по делото доказателства за негови задължения
за издръжка към трети лица. Тези му финансови възможности биха могли да
обезпечат по-високите нужди на детето. Д. живее при майка си и тя полага
основните и непосредствени грижи за него, но отговорни за издръжката са и
двамата родители и участието им следва да е по равно. Съдът намира, че
месечната издръжка на детето при очертаните по-горе основни и специфични негови
потребности възлиза на сума около 500.00 лв., от които майката декларира, че
предвид получаваните от нея доходи има възможност да дава 200 лв., но същата
носи и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. При това
положение остатъкът от 300 лв. следва да се възложи на ответника. Това е месечният
размер на дължимата от баща издръжка, който в най-пълна степен би задоволил
нуждите и потребностите на детето и в същото време не би представлявал затруднение
за бащата.
Следователно дължимия от ответника, като баща
месечен размер на издръжката на малолетното му дете следва да бъде определен,
като се съобрази искането на ищцата за присъждането й от датата на
предявяването на иска /05.12.2018г./ и обстоятелството, че съгласно ПМС №
320/20.12.2018г. за периода от 01.01.2019г. размера на МРЗ за страната е 560.00
лв. При това положение съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.143 СК да заплати на малолетното си дете Д. Ф., чрез ищцата като
негов родител и законен представител, месечна издръжка в размер на 300.00 лева,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата част от издръжката е
дължима от майката, която упражнява и непосредствените грижи по отглеждането
му.
По отношение искането на ищцата за присъждане на
издръжка за минал период от една година преди предявяването на иска, т.е. за
периода 05.12.2017г. до 05.12.2018г. от събраните по делото доказателства се установи,
че ответникът не е заплащал такава. Същото е изводимо от гласните доказателства
и неоспорването на това твърдение от самия ответник. С оглед изложеното следва
да се приеме, че искът за издръжка за минало време е доказан по основание.
Относно дължимата за този период от ответника издръжка следва да се отчете ПМС
№ 316/20.12.2017г., съгласно което за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.
размера на МРЗ за страната е 510.00 лв. При това положение съдът намира, че за периода
05.12.2017г. до 05.12.2018г. /датата на предявяване на иска/ ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.149 СК да заплати на ищцата, като родител и законен представител
на малолетното дете месечна издръжка в общ размер от 3000.00 лева /12 м. х 250.00
лева/. В останалата част до пълния му предявен размер искът за издръжка за
минало време, като недоказан следва да се отхвърли.
По иска с правно основание
чл.127а от СК:
Установи се, че родителите
не могат да постигнат съгласие
относно издаване на парспорт на
детето и за пътуването
му извън границите на България.
Съгласно
разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК съществуващия спор
следва да бъде решен от
съда. В актуалната си практика ВКС приема, че "В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все
повече придобиват ежедневен и битов характер... " /в този см. решение
№ 295 от 4.12.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3212/2015
г., III г. о., ГК, реш. № 295 от
4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, реш.
№ 403 от 29.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 6903/2014
г., IV г. о., ГК/.
Такова пътуване обогатява представите на детето за
света, дава му възможност да
опознае различна културна среда и да се среща
с повече хора, като всичко това
е в полза на развитието на детето.
С оглед на това съдът намира,
че следва да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата
за извеждането на детето Д.
извън пределите на Република България
и за издаване на необходимите за това документи. Съдът
намира, че детето има нужда
и е в негов интерес да може да
пътува с майка си освен в
държави членки на ЕС, а също и в Република
Турция, Република Сърбия и САЩ. Така ще има
възможност, в процеса на израстването си, да разшири мирогледа
си и да обогати
познанията си, като се запознае
с други страни и култури. Следва да се има
предвид, че не може да
се ограничава възможността на детето да пътува
в чужбина при желание за това,
тъй като то като гражданин
на Европейския съюз има право
на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина.
На територията на страните от
Европейския съюз сигурността на детето не е застрашена
и в страните от ЕС действат достатъчно правни механизми, свързани с родителската отговорност и гарантиращи правата както на
детето, така и на всеки един
от родителите. Предвид изложеното, исковете да бъде
издадено решение, заместващо съгласието на бащата за
издаване на парспорт и за извеждане
на детето извън границите на страната са
основателни. Предприемането
на пътувания в чужбина следва да бъдат съобразени
с периодите, определени за лични контакти
на бащата с детето, като детето
не следва да напуска границите
на страната в тези периоди.
По отношение на срока, за който следва да бъде дадено разрешението на детето да пътува извън страната, ищцата настоява да бъде определен срок от 6 години. Съобразно съдебната практика съдът не може да издаде разрешение за неограничено извършване на пътувания в чужбина /в този смисъл са следните решения на ВКС - № 982/15.03.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., № 697/01.11.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г., № 315 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2010 г., № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г. и др. /. По смисъла на т.1 от ТР №1/03.07.2017г. по т.дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. С оглед установената съдебна практика от една страна, а от друга страна спецификата на конкретния случай, съдът намира, че разрешението за издаване на паспорт на детето и за напускане на пределите на страната само и единствено със съгласие на майката следва да бъде дадено за срок от 5 години от влизане в сила на настоящото решение. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗБЛД относно срока на валидност на паспортите на българските граждани, в частност за паспортите на ненавършилите 18 годишна възраст лица. Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на основание чл. 127а, ал. 2 от СК
и чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД. Относно насрещните искове на ответника с
правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.127а от СК:
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл. 127, ал. 2 от СК
като "спорна съдебна администрация", т. е. осъществяване на съдебна
намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното
съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите. Съдебната
намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата,
поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала
производството, а е оправомощен от закона да уреди
отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените
съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и
определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на
обстоятелствата.
Страните не спорят относно възлагането на
родителските права върху детето и местоживеенето му, които следва да останат
непроменени настоящите такива – при неговата майка, в гр.Враца. Не се спори и
относно правото на бащата да има определен режим на лични отношения с детето.
Семейният кодекс не разписва правила по
отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на
родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на
съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето.
Поддържането на лични отношения на детето с родителя, на когото не се
предоставени за упражняване родителските права, трябва в най-голям интерес да
защити детето. Режимът трябва да бъде определен така, че да се създаде нормална
обстановка за поддържане на отношения между детето и бащата, като мерките да се
подберат по такъв начин, че да не стават допълнителен източник за спорове между
родителите.
За подходящ такъв съдът намира
обичайния, включващ правото да го вижда и взема при
себе си всяка втора и четвърта и събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота
до 19.00ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото – юли или август,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по предварително
съгласие на страните пред дните на Коледните, Новогодишни празници и други
официални празници. Ответникът К.Ф. настоява да осъществява контакти със сина
си и пред дните на ученическите ваканции, което искане е основателно и следва
да се уважи с известна корекция - това да бъде само за половината от
времетраенето на им, а останалата част да бъде със своята майка.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата по иска, да бъда наложено ограничение детето да пътува в автомобил
управляван от бащата. Налагането на такава рестриктивна
мярка е предмет на производство от друг характер –административно-наказателно,
налага се по съответен процесуален ред и по същество е свързано с лишаване на
признато за правоспособно да управлява МПС лице от такава правоспособност. В
случая няма писмени данни К.Ф. да е лишен
от право да управлява МПС, поради което изложени от ищцата съмнения за негова непригодност,
представляваща предполагаема заплаха за детето са без правно основание, не
могат да бъдат предмет на обсъждане в рамките на настоящото производство и не
се споделят от съда.
По
иска с правно основание чл.127а от СК за даване на разрешение
на бащата, заместващо съгласието на майката за извеждане на детето в чужбина,
съдът намира същия за основателен. Това е и реципрочна мярка, предвид извода за
основателност на предявения на това основание иск от майката и установените по
делото факти от разпита на свидетелите и изготвените социални доклади за
поддържани до сега добри отношения между баща и син и съществуващата привързаност помежду им.
Съдебната практика по
споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед спазването
правата на детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес.
Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България право на
свободно придвижване, установено и в редица международни актове, които след
ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното
законодателство на РБългария. Вече се коментира
по-горе тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК и постановката на т.1 от
същото, което не е нужно да се преповтаря. С оглед на това следва и на бащата
при липса на съгласие на майката, да бъде дадено заместващо съгласие за
извеждане на детето в чужбина в държави членки на ЕС, съседни на България държави извън ЕС – Република
Сърбия и Република Северна Македония, както и Коста Рика, на която бащата е гражданин. Разрешението следва да бъде
дадено за срок от пет години, за какъвто период се издават и паспорти на лицата
до 18-годишна възраст, съгласно чл. 36, ал. 1,
изречение второ от ЗБЛД.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати в полза на съда дължимата държавна такса от 552.00 лв. върху
определения размер на издръжката по двата оценяеми
иска.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на настоящото решение в частта за дължимата издръжка.
В полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК
се дължат съразмерно с уважената част от исковете, разноски за заплатена от нея
д.т. в размер на 60.00 лева. На представлявалия я безплатно при условията на
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
адвокат Л.В. следва да се присъди сумата 700.00 лева.
Ответникът не претендира разноски и такива не му се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.Ф., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Д. К.Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.К.Т.,
ЕГН ********** *** издръжка на осн.
чл.149 от СК за минало време в размер на общо 3000.00 лева за периода от 05.12.2017г. до
05.12.2018г. и ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето на осн. чл.143 от СК в размер
на 300.00 лева, считано от предявяване на иска – 05.12.2018г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.149 от СК в останалата му част до пълния претендиран
размер.
ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на настоящото решение, в
частта за дължимата издръжка.
ДАВА разрешение на основание
чл.127а, ал.2 от СК, заместващо съгласието на бащата
К.Г.Ф., ЕГН **********, да се издаде
паспорт на детето Д. К.Ф., ЕГН **********, както и същото да напуска
територията на Република България и да пътува до
страните-членки на Европейския съюз, а също и в Република Турция, Република Сърбия и САЩ, придружавано
от неговата майка
П.К.Т., ЕГН ********** или трето пълнолетно лице, за срок от
пет години от влизане в сила
на настоящото решение, които пътувания да са
извън времето, предвидено за осъществяване
на лични отношения на бащата
с детето.
ПРЕДОСТАВЯ на П.К.Т., ЕГН ********** *** упражняването на родителските права върху малолетното
дете Д. К.Ф., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при своята майка на адрес: гр.Враца,
ул.”Александър Стамболийски” №17.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Д. К.Ф., ЕГН ********** с
бащата К.Г.Ф., ЕГН **********, включващ правото да го вижда и взема при себе си с преспиване всяка втора
и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя,
като го взема и връща на адреса, на който детето живее и един месец през лятото
– юли или август, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както
и по предварително договаряне на страните пред дните на Коледните, Новогодишни
празници и други официални празници, а също половината от времетраенето на
ученическите ваканции.
ДАВА разрешение на основание
чл.127а, ал.2 от СК, заместващо съгласието на майката П.К.Т., ЕГН **********,
детето Д. К.Ф., ЕГН ********** да напуска територията на Република България
и да пътува до страните-членки на Европейския съюз, а също и в Република Сърбия,
Република Северна Македония и Коста Рика, придружавано
от неговия баща К.Г.Ф., ЕГН
**********, за срок от пет години
от влизане на настоящото решение в законна сила.
ОСЪЖДА К.Г.Ф., ЕГН ********** ***, ателие 1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца д.т. върху
дължимия размер на издръжката в размер на 552.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК К.Г.Ф., ЕГН
********** ***, ателие 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Т., ЕГН ********** *** направените по делото разноски
за заплатена държавна такса в размер на 60.00 лв.
ОСЪЖДА К.Г.Ф., ЕГН ********** ***, ателие 1 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Л.В., с личен № ********** с адрес на
кантората: гр.Враца, ********възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ищцата на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.3 от ЗАдв. в размер на 700.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………