Мотиви към присъда № 162/11.07.2013 г. по Н.О.Х.Д. № 2955/2013 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
наказателен състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на П.Д.Я., ЕГН – **********, за
това, че на 25.06.2013 г. в гр. Бургас, комплекс „Меден рудник”, от лек
автомобил, марка, находящ се на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж”, бул.
Захари С. № 1, при условията на повторност в немаловажни случаи, отнел чужди
движими вещи – 1 брой чанта, марка „Евротрамп” на стойност 57 лева; 2 броя
химикали, всеки от тях на стойност 3,20 лева, общо 6,40 лева; 1 брой пиромолив
на стойност 2 лева; 4 броя тефтери, всеки от тях на стойност 5 лева, общо 20
лева; 1 брой автоматичен печат на спортен клуб „Имидж” гр. Русе на стойност 50
лева; 1 брой флашка, 2 GB на стойност 16,60 лева; 1 брой
раница с надпис “Bora Sport” на стойност 42,75 лева, 1 брой
бяла шапка с надпис „Живова” на стойност 20 лева, на обща стойност 214,75 лева,
собственост на С.И.С., ЕГН – **********, както и 1 брой раница, марка „Найк” на
стойност 58,20 лева; 1 чифт мъжки кецове, марка „Найк” с № 38 на стойност 42,50
лева; 1 брой зарядно устройство за мобилен телефон марка „Ейпъл” на стойност 18
лева; 1 брой таблет, марка „Ейпъл”, модел „Айпад 3 – 2 NEW+CELL 16 GB WHITE/MD369”, 10 инча на стойност 993,52
лева и 1 брой мъжки портфейл на стойност 20 лева, сумата от 82 лева, на обща
стойност 1314,22 лева, собственост на А.Ч.В., ЕГН – **********, всички вещи на
обща стойност 1528,97 лева от владението на С.И.С., ЕГН – **********, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В пледоарията си
прокурорът посочва, че фактите по обвинението са безспорно доказани. Счита, че
при определяне на наказанието на подсъдимия като отегчаващо отговорността
обстоятелства следва да бъде отчетен предумисъл за извършване на деянието.
Аргументира се с това, че подсъдимият е обикалял мястото, оглеждал е
автомобили. Изтъква, че няма никакви смекчаващи вината отговорността
обстоятелства. Моли съда да признае подсъдимия Я. за виновен и да му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, като на основание чл.68,
ал.1 от НК бъде приведено в изпълнение и наказанието наложено по НОХД 2962/2010
година на БРС, в размер от една година „лишаване от свобода”. Взема отношение и
по веществените доказателства.
В пледоарията си
защитникът на подсъдимия посочва, че не са събрани убедителни доказателства
подсъдимият да е отнел инкриминираните вещи. Аргументира твърдението си с
показанията на свидетелите – служители на магазин „Мосю Бриколаж”, според които
обемът на вещите, които е носил подсъдимият, е бил около 45-50 см., т.е. твърде
е възможно това да са негови вещи – таван на кола и тас. По отношение на
портфейла и на личната карта е склонен да вярва, че Я. наистина е отивал към
районното управление с намерение да предаде намерените вещи, включително и
пакетчета кафе и захар. По отношение на намерените 2 броя раници – едната в
дома му, другата в автомобила му, според защитата те са стандартни и могат да
се намерят навсякъде в търговската мрежа. Достига до извод, че вината на
подсъдимия не е доказана по несъмнен начин. Моли съда да оправдае подсъдимия.
В последната си
дума подсъдимият моли съда да го признае за невиновен, като отчете, че е
намерил лични документи и вещи и доброволно е искал да ги предаде на
съответните органи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият П.Д.Я., ЕГН:
С присъда №
797/19.04.2011 г. по НОХД № 2961/2010 г. по описа на БРС, в сила от същата
дата, е признат за виновен за извършено на 09.05.2010 г. престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
На 25.06.2013 г. С.И.С.,
председател на Спортен клуб по скокове на батут „” – гр. Русе, заедно с двама
състезатели по този спорт А. и А.Ч.В., пътуват от гр. Русе за гр. Созопол,
където ще се проведе лагер на Националния отбор по скокове на батут. Те пътуват
с микробус, управляван от свидетеля С.С.. На самото превозно средство по цялата
му дясна дължина се вижда ясно надпис „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ СКОКОВЕ БАТУТ” (за
краткост Федерацията). Тъй като климатикът на превозното средство е развален, а
времето е горещо, и поради дългия път, те решават да спрат за почивка в гр.
Бургас на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж”, находящ с комплекс Меден рудник
на ул. Захари С. № 1. Там пристигат около 15.30 часа следобед, всички слизат,
но свидетелят С. не е сигурен дали е заключил автомобила. Свидетелят пояснява,
че ако не се затвори добре вратата на багажника на автомобила, той и плъзгащата
се странична врата остават отворени дори и останалата част от автомобила да е
заключена. Ако страничната врата не се затвори добре, тя остава отключена, дори
и автомобилът по принцип да е заключен.
Малко преди 15.30
часа подсъдимият е седнал с две неустановени лица по делото на кафене в магазин
„Мосю Бриколаж”. Той е облечен със сив елек с черен кант около врата с два
джоба от двете страни с емблемата на „Найк” на врата, под него с бяла тениска с
оранжев кант на врата с надпис „Бенетон”, със сиви къси гащи на райета и чифт
мъжки черни сандали. Началникът на охраната на магазина, свидетелят М.И.М.,
разпознава двете лица, които са с подсъдимия, но него вижда за първи път. За да
бъде по-сигурен, той проверява архивен снимков материал и се убеждава, че това
са същите лица. След като извършва справката със снимковия материал, той
забелязва, че тези лица и непознатият за него (подсъдимият) напускат кафенето и
се качват в различни превозни средства, паркирани на паркинга на магазина –
двете лица в автомобил с варненска регистрация, а подсъдимият – в червен
автомобил, марка. Първата кола напуска паркинга, а подсъдимият остава в
червената кола. Действията му са наблюдавани от свидетеля М. и свидетеля М.Г.,
също охрана в магазина. Последният е на втория етаж на магазина и прави снимки
на действията на подсъдимия с фотоапарат „Панасоник”. Я. говори по телефона в
автомобила, след което излиза от автомобила и прави преход по дължина на целия
паркинг, като се отправя в източната му част, след което се връща. След това се
отправя към автомобил, паркиран на първата редица на паркинга, марка „”, с
бургаска регистрация, като цифрите от регистрационния му номер са. Оглежда го
трескаво, но нещо го смущава и се връща отново в автомобила. Впоследствие отива
до автомобила на Федерацията по скокове на батут, оглежда го и се връща в автомобила.
Всеки път като е извън подсъдимият носи бяла шапка с надпис „KVL” и слънчеви очила, а като се върне в автомобила, сваля
шапката. Той не ремонтира нищо по своя автомобил, когато се намира в него.
В един момент той
премества „Опел”-а в близост до пешеходната пътека на около 20 метра вляво от
нея, т.е. близо фронтално до буса на спортистите. В един момент Я. излиза от
своя автомобил, отива до автомобила на Федерацията, застава до страничната
дясна врата, която е плъзгаща, отваря я без сила, влиза в автомобила и след
около 15 секунди излиза, носейки купчина от вещи, сред които две чанти, на
едната от които виси нещо бяло, затваря вратата на „”-а, запътва се към „,
отваря дясната предна врата, оставя вещите, взети от микробуса, бързо се качва
на шофьорското място и напуска паркинга с автомобила.
Свидетелят М.М. ***,
че е станала кражба.
Междувременно, С.И.С.,
А А. и А.Ч.В. се качват в микробуса, за да продължат пътя си към гр. Созопол.
Свидетелят М.Г. се приближава до автомобила и заявява на лицата в него, че може
би са жертва на кражба и да проверят какво им липсва. С. и В. установяват, че
липсват: 1 брой чанта, марка „Евротрамп”, която прилича на чанти за лаптоп, на
стойност 57 лева, в която има 2 броя химикали, всеки от тях на стойност 3,20
лева, и 1 брой пиромолив на стойност 2 лева, 4 броя тефтери, всеки от тях на
стойност 5 лева, общо 20 лева; 1 брой автоматичен печат на спортен клуб „Имидж”
гр. Русе на стойност 50 лева; 1 брой флашка, 2 GB на стойност 16,60 лева, документи за автомобила; 1 брой раница с надпис “Bora Sport” на стойност 42,75 лева, черна със сива преграда
отпред, с бродерия и с обгорени от свидетеля С. краища, за да не се разнищва,
като на нея има 1 брой бяла шапка с надпис „Живова” на стойност 20 лева, 6 броя
пакетчета кафе и 5 броя пакетчета захар, всички вещи собственост на С.И.С.; 1
брой раница, марка „Найк” на стойност 58,20 лева, в която има 1 чифт мъжки
кецове, марка „Найк” на стойност 42,50 лева, 1 брой зарядно устройство за
мобилен телефон марка „Ейпъл” на стойност 18 лева, 1 брой мъжки портфейл,
кафяв, кожен, на стойност 20 лева със сумата от 82 лева в него, лична карта на А.Ч.В.,
ЕГН – **********, и календарче; 1 брой таблет, марка „Ейпъл”, модел „Айпад 3 –
2 NEW+CELL 16 GB WHITE/MD369”, 10 инча на стойност 993,52 лева всички вещи собственост на А.Ч.В.. На А. не липсва нищо.
На паркинга
пристигат полицаи от ІV РУП-Бургас в лицето на свидетелите В.Т.Ч. и Х.И.А.,
които провеждат беседа с пострадалите лица и получават снимков и видеоматериал
от охранителите на магазина. Свидетелят Ч. остава на местопрестъплението, а
свидетелят А. се връща в управлението, за да покаже снимките на колеги си.
Свидетелят Н.Г.Г., младши разузнавач в ІV РУП-Бургас разпознава на снимките
подсъдимия, защото няколко пъти Я. е идвал в и често е посещавал заведенията
около сградата на полицейското управление. Г. прави справка за собственика на
червен автомобил, марка и установява, че това е жена, която е починала. Той и
свидетелят А., цивилни, се отправят със служебен автомобил „”, без надпис
„Полиция”, към бл. в комплекс, където живее подсъдимият. Виждат го да се движи
пеша към дома си, а не към полицейското управление, облечен по същия начин, по
който е запечатан на снимките, без шапка, държейки найлонова торба. Свидетелите
спират автомобила, легитимират му се, казват му, че трябва да ги придружи до
управлението, той се качва в колата и отива в управлението. Там при извършен
обиск по реда на ЗМВР полицаите откриват у подсъдимия, банкнота с номинал 50
лева с № БД 7329471, банкнота с номинал 10 лева, 6 броя пакетчета кафе и 5 броя
пакетчета захар на руски език, 1 брой устройство с антена с пластмасов корпус с
3 бутона, с което може да се отключват коли, лична карта на А.Ч.В. и портфейла
на последния, както и химикал и пълнител за химикал.
Подсъдимият обяснява
на полицаите, че е намерил тези вещи разпръснати до баничарница, но свидетелят А.
разговаря със служител на посоченото от подсъдимия заведение, който не е виждал
лице с описанието на подсъдимия. Я. се опитва да убеди полицейските служители,
че е вървял към управлението, за да предаде намерените вещи, но те не му
вярват.
Впоследствие е
извършено претърсване в автомобил „” и в дома, обитаван от подсъдимия.
Автомобилът е намерен заключен, без повреди по него. След отключване на
багажника, вътре в него разследващият открива и изземва 1 брой раница,
черно-сива на цвят с 4 броя прегради с надпис „Bora Sport”, собственост на свидетеля С.. За нея подсъдимият дава
обяснения, че била на негов познат. В дома на подсъдимия разследващият открива и
изземва 1 брой черна раница с бяла емблема „Найк”, собственост на свидетеля В.,
и бяла шапка с надпис „KVL”. Подсъдимият заявява, че
раницата и шапката са негови.
Впоследствие
подсъдимият предава с протокол за доброволно предаване дрехите, с които е бил
облечен, и сандалите, които е носил.
На 01.07.2013 г. на
свидетелят С.И.С. са върнати 1 брой раница с надпис „Bora Sport” и 1 пиромолив, а на свидетеля А.Ч.В. – личната му
карта, портфейла и раницата „Найк”.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия Я. (частично), показанията на свидетелите С.И.С., А.Ч.В., М.И.М., М.А.Г.,
В.Т.Ч., Х.И.А., Н.Г.Г., от заключенията на вещите лица по изготвените оценъчна,
техническа и дактилоскопна експертизи, както и от писмените доказателства –
протокол за обиск на подсъдимия по ЗМВР, справка за съдимост на подсъдимия,
протокол за оглед на местопроизшествие и снимков материал към него, протокол за
претърсване и изземване от дома на подсъдимия, ведно със снимков материал към
него, 2 броя протоколи за оглед на веществени доказателства, 4 броя протоколи
за доброволно предаване – л.53 – л.56 от ДП фактура от магазин „Технополис” и
гаранционна карта за 1 брой таблет, марка „Ейпъл”, модел „Айпад 3 – 2 NEW+CELL 16 GB WHITE/MD369”, 10 инча, 8 броя снимки, 2 броя разписки от 01.07.2013 г. за върнати вещи
на пострадалите лица, както и от веществените доказателства - банкнота с номинал 50 лева с номер БД 7329471,
един брой антена с пластмасов корпус с три бутона, един брой сив елек, с черен
кант около врата с два джоба от двете страни с емблема на „Найк” на врата, един
брой бяла тениска с оранжев кант на врата с надпис „Бенетон”, един брой сиви
къси гащи на раета, един чифт мъжки черни сандали, един брой шапка от плат,
бяла на цвят, с надпис „KVL”, 6 броя пакетчета кафе, 5 броя пакетчета захар, 1
брой пълнител за химикал, компакт диск с ръкописен надпис върху него „Бриколаж
паркинг кражба от бус” и компакт диск с ръкописен надпис върху него „25.06.13
Бриколаж кражба от
При анализа на доказателствения материал съдът намира
следното:
По отношение на
протокол за оглед на автомобил марка.
За естеството на
процесуално-следственото действие се съди не от наименованието на протокола, в
който се обективира то, а действията, които реално са извършени. В този смисъл
е извършено претърсване и изземване от вътрешността на автомобила, управляван от
подсъдимия, на вещи, поради което този протокол трябва да има санкция на съдия
от компетентния съд. Видно е, че такава няма, поради което това
процесуално-следствено действие е извършено в нарушение на чл.161, ал.2 от НПК
и протоколът не може да се ползва за годно доказателствено средство. Въпреки
това протоколът за претърсване
и изземване не е единственото доказателствено средство, чрез което вещта, предмет на престъплението, може да бъде приобщена към доказателствения материал – в този смисъл Решение № 572 от 14.11.2005 г. на ВКС по н.
д. № 1092/2004 г., I н. о. Установи се безспорно с гласни доказателства (показанията на свидетелите А.
и Г.) каква вещ е иззета от автомобила на подсъдимия, като тя (а не друга) е
изследвана от вещото лице.
По отношение на обясненията на подсъдимия:
Те са както
средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и
достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да ги прецени
внимателно и задълбочено, успоредно с показанията на останалите свидетели, с
другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност на
обясненията.
Обясненията на
подсъдимия са плод на хаотична мисъл и в голямата си, съществена за делото част
са в противоречие с останалия по делото доказателствен материал. Подсъдимият не
е намерил 6 броя пакетчета кафе, 5 броя
пакетчета захар, 1 брой пълнител за химикал, личната карта на свидетеля В. и
портфейлът му. Тези вещи са отнети от подсъдимия от автомобил марка на Федерацията,
паркиран на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж” в комплекс Меден рудник в гр.
Бургас. Банкнотата с номинал 50 лева (веществено доказателство по делото) е на
свидетеля В., а не на подсъдимия. Както сам заявява Я. в обясненията си, в себе
си е имал „не повече от 10 лева” (банкнота с такъв номинал е намерена в него).
Не отговаря на истината и твърдението на подсъдимия, че не се е срещал с никого
на територията на магазин „Мосю Бриколаж” – установи се от показанията на
свидетеля М., че Я. е бил с две други лица в кафенето на магазина. Голословно е
твърдението на подсъдимия, че е бил на паркинга на магазина с цел изграждане на
„икономически обект”, а именно – магазин за цигари, пакетирани стоки и
вестници. Разговор с двама мъже в кафенето на магазина и оглеждането на
автомобили на паркинга, след което отнемане на вещи от един от тях, няма нищо
общо със съставяне на „бизнес проект”. Прави впечатление, че подсъдимият веднъж
говори за обект – продажба на вестници (л.29 от съдебното производство), а малко
след това, че е отишъл да огледа „слънчева инсталация” (л.30 от съдебното
производство.
По делото няма нито едно доказателство, което да сочи, че автомобилът,
управляван от подсъдимия, е бил разбиван. Не се установиха и повреди по
ходовата част на или по тавана. Подсъдимият не се е придвижвал по паркинга на
магазина да си „вземе таза на дясната джанта”, защото охранителят на магазина,
свидетелят Г., не споменава за такива действия, а той е следял поведението на Я..
Свидетелят М. пък е категоричен, че подсъдимият не е извършвал ремонт по автомобила,
докато е бил на паркинга, каквото твърдение въведе Я. – „около час отстранявах
повреда”.
Подсъдимият изказва съмнения, че може някой със „сходни” на неговите
черти да е извършил престъплението. Действията на извършителя обаче са
възприети визуално от свидетелите М. и Г., последният ги е и запечатал чрез
снимки, същото лице е разпознато от свидетеля Н.Г. като подсъдимия Я., който
пък е спрян от полицейските служители кратко време след извършване на кражбата
и облечен в същите дрехи от снимките, като в него, в колата му и в автомобила
му са намерени вещи на пострадалите. При това положение няма никакво съмнение,
че именно подсъдимият е лицето, което е на снимките, което е запечатала
охранителната камера на магазина и което е извършила кражбата.
Подсъдимият твърди, че е посетил магазин „Болеро”, където е закупил
домати на цена 0,34 стотинки на килограм, хляб и пастет, след което е намерил
портфейла и личната карта на В., бял пълнител за химикал на свидетеля С. и
пиромолив и е тръгнал към полицейското управление, за да ги предаде. Въпреки
това обаче полицейските служители не споменават Я. да е носил хранителни
покупки, когато са го спрели, и са категорични, че в посоката, в която се е
придвижвал, не се намира полицейското управление, а блокът, в който живее.
За раницата „Bora Sport”, намерена в автомобила му, твърди, че му е
подарена от негов приятел, който е починал. Я. твърди, че е бил „много близък”
с този приятел, но не знае нито кога е роден, нито кога е починал, въпреки че
посещава гроба му. Любопитно е, че раницата му е подарена през 2009 г. (по
твърдения на подсъдимия) и през цялото време е била в автомобил „Опел”, но той
го ползва от преди година, т.е. от 2012 г., когато е починала баба му. Малко
по-късно подсъдимият заявява, че 5-6 години раницата стои в багажника на
автомобила, т.е. от 2007 г. – 2008 г., но пък му е подарена през 2009 г.
Подобно развитие на събитията може да бъде определено само като измислено.
На последно място, това, че у подсъдимия не са намерени всички откраднати
вещи, не означава, че той не е извършил деянието, а че не може да се установи
тяхното местоположение след отнемането им, но е категорично доказано кой ги е
отнел и от чие владение.
Предвид изложеното обясненията на подсъдимия са плод на защитна теза,
поради което съдът ги цени само досежно това, че подсъдимият е бил на паркинга
на магазин „Мосю Бриколаж” с автомобил че е бил облечен по начина, запечатан на
снимковия материал и че впоследствие у него са намерени част от откраднатите
вещи.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са последователни,
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Останалият по делото доказателствен материал е също безпротиворечив,
поради което не се нуждае от отделен коментар.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият П.Д.Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Към дата 25.06.2013
г. той вече е осъждан за кражба, която не представлява маловажен случай, а
деянието по настоящото дело не е маловажно (поради стойността на отнетите вещи
и механизма на извършването му), поради което деятелността му следва да бъде
квалифицирана като извършена в условията на повторност.
Безспорно се
установи, че на цитираната дата подсъдимият е отнел следните чужди движими вещи
от владението на С.И.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, т.е. да ги третира като свои: 1 брой чанта, марка „Евротрамп” на стойност 57 лева; 2 броя химикали, всеки от тях на стойност 3,20 лева,
общо 6,40 лева; 1 брой пиромолив на стойност 2 лева; 4 броя тефтери, всеки от тях на стойност 5 лева, общо 20 лева; 1 брой флашка, 2 GB на стойност 16,60 лева; 1 брой
раница, с надпис „Вога Sport” на стойност 42,75 лева; 1 брой бяла шапка, с надпис „Живова” на стойност 20 лева; 1 брой
раница, марка „Найк” на стойност 58,20 лева; 1 чифт мъжки кецове, марка „Найк” на стойност 142,50 лева; 1
брой зарядно устройство за мобилен телефон, марка „Ейпъл” на стойност 18 лева; 1
брой таблет, марка „Ейпъл”, модел „Айпад 3 -
2NEW+CELL 16GB WHITE/ MD369”, 10 инча на стойност
993,52 лева и 1 брой мъжки портфейл на стойност 20 лева, сумата от 82 лева,
на обща стойност 1314,22 лева.
Видно е, че сред
тях не попада 1 брой автоматичен печат на Спортен клуб „Имидж" гр.Русе на
стойност 50 лева, защото той не може да бъде предмет на кражба. Това е така,
защото този печат няма стойност – сумата от 50 лева е тази, която са плаща за
услугата за изработване на печат (в този смисъл са й показанията на свидетеля С.
– печатът е изработен по поръчка), но не е цената на самия печат. Освен това по
аргумент от чл.276, ал.1 от НК „печатът” е „официален удостоверителен знак”. С противозаконното му отнемане реално не се установява фактическа власт
върху някаква вещ, която да дава възможност за извършване на собственически
правомощия –
аргумент от Решение № 449 от
6.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2400/2011 г., II н. о.
Я. действа при форма на вина „пряк” умисъл – предвижда, че с действията си ще прекрати фактическата
власт, упражнявана от владелеца на вещите, и ще установи своя такава върху
същите, като съзнава, че липсва съгласие за това от тяхна страна, но въпреки
това предприема действията. От действията му (обикаляне и оглеждане на
автомобили на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж”) следва, че умисълът му не е
внезапен, а предварителен, т.е. той не знае от кой автомобил ще отнеме вещи, но
това е целта му и той ще я реализира, когато има „удобен момент” и такъв реално
се открива.
Ето защо съдът
призна П.Д.Я. за виновен в това, че на 25.06.2013 г. в гр. Бургас, к-с „Меден рудник”, от лек автомобил, марка
„Мерцедес”, модел „Вито” с рег. № СА 7496 MX, находящ
се на паркинга пред магазин „Мосю Бриколаж”, бул. „Захари С.” № 1, при условията на повторност в
немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи: 1 брой
чанта, марка „Евротрамп” на стойност 57 лева, 2
броя химикали, всеки от тях на стойност 3,20 лева, общо 6,40 лева; 1 брой
пиромолив на стойност 2 лева; 4 броя тефтери,
всеки от тях на стойност 5 лева, общо 20 лева; 1
брой флашка, 2 GB на стойност 16,60 лева; 1 брой раница, с надпис „Вога Sport”
на стойност 42,75 лева и 1 брой бяла шапка, с надпис „Живова” на стойност 20 лева, на обща стойност 164,75 лева, собственост на С.И.С., ЕГН:**********, както и 1 брой раница, марка „Найк”
на стойност 58,20 лева; 1 чифт мъжки кецове, марка „Найк” на стойност 142,50 лева; 1 брой зарядно устройство за
мобилен телефон, марка „Ейпъл” на стойност 18 лева; 1 брой таблет, марка „Ейпъл”, модел „Айпад 3 - 2NEW+CELL 16GB WHITE/ MD369”, 10 инча на стойност 993,52 лева и 1 брой мъжки портфейл на стойност 20 лева, сумата от 82 лева,
на обща стойност 1314,22 лева, собственост на А.Ч.В., ЕГН:**********, всички
вещи на обща стойност 1478,97 лева, от владението на С.И.С. ЕГН:**********, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1,т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.54, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го призна за
невиновен и го оправда по обвинението да е отнел 1 брой
автоматичен печат на Спортен клуб „Имидж" гр.Русе на стойност 50 лева.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” от една до десет години.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът съобрази, че деянието е планирано
предварително, стойността на отнетите вещи е висока, част от тях са
възстановени на пострадалите лица, но без съдействието на подсъдимия, деянието
е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане, като подсъдимият действа
изключително ловко и дръзко, защото отнема вещи от автомобил, спрян на оживено
място, в светлата част от денонощието, когато действията му могат да бъдат
възприети от много лица – обстоятелство, което очевидно не го притеснява.
Предвид изложеното
съдът прие за справедливо наказание „лишаване от свобода” за срок от три години
и шест месеца, поради което го наложи, като постанови то да се изтърпи при
първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор - аргумент
и от Решение № 171 от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 78/2010 г., II н. о.
Деянието по
настоящото дело представлява умишлено престъпление от общ характер и за него е
наложено наказание „лишаване от свобода”, поради което са налице предпоставките
на чл.68, ал.1 от НК за постановяване на изтърпяване на отложеното
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, наложено на П.Д.Я. по
НОХД № 2961/2010 г. по описа на БРС. Съдът постанови това наказание да се изтърпи отделно от
наказанието по настоящото дело, при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор – аргумент от Решение
№ 214 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 569/2012 г., II н. о.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият Я. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 256,26 лева разноски по делото.
Съдът постанови веществено доказателство банкнота с номинал 50 лева с
номер БД 7329471 да се върне на пострадалото лице А.Ч.В., ЕГН **********,
защото прие, че е негова собственост, веществени доказателства - 6 броя
пакетчета кафе, 5 броя пакетчета захар и 1 брой пълнител за химикал, да се
върнат на С.И.С., ЕГН: *********. Както подсъдимият Я. посочи при предявяване
на веществените доказателства (л.35 от съдебното производство), пълнителят от
химикал не е негов, поради което съдът прие, че е на пострадалия С., защото
само на него са отнети химикали, които съдържат пълнители с мастило.
Съдът постанови и веществени доказателства: един брой антена с пластмасов
корпус с три бутона, един брой сив елек, с черен кант около врата с два джоба
от двете страни с емблема на „Найк” на врата, един брой бяла тениска с оранжев
кант на врата с надпис „Бенетон”, един брой сиви къси гащи на раета, един чифт
мъжки черни сандали и един брой шапка от плат, бяла на цвят, с надпис „KVL” да
се върнат на подсъдимия П.Д.Я.. По делото не се доказа един брой антена с
пластмасов корпус с три бутона да е била предназначена или да е послужила за
извършване на престъплението, нито притежаването й е забранено от закона,
поради което няма основание да се отнема в полза на държавата.
Съдът постанови веществени доказателства - два броя компакт дискове,
единият с ръкописен надпис върху него „Бриколаж паркинг кражба от бус и компакт
диск с ръкописен надпис върху него „25.06.13 Бриколаж кражба от да останат по
делото.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(съдия
Стоян Мутафчиев)
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева