О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № ...
гр. Враца, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Колева в. ч. гр. дело № 332 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на Н.Д.П., ЕГН **********, и на З.Т.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Е. Й., срещу определение от 15.11.2019 г. по гр. дело № 2347/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е прекратено производството по посоченото гражданско дело като недопустимо.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е нищожно, незаконосъобразно и неправилно. Като порок за нищожност на акта изтъкват обстоятелството, че същият не е подписан от съдията-докладчик. Правят оплакване, че делото е разгледано, въпреки наличието на основание за отвод. Считат, че съдът предварително се е произнесъл по фактическата и правната страна на спора, с което ги е лишил от правосъдие. Намират за неправилно в диспозитива на атакуваното определение да липса посочване на правното основание за прекратяване на делото. Излагат съображения, че неправилно е прието производството за недопустимо, като обосновават възражението си с посочване на процесуалните предпоставки за разглеждане на делото, на които депозираната искова молба отговаряла. Искат обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за постановяване на съдебен акт по същество след повторна преценка на допустимостта и основателността на иска. С частната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събиране на такива.
Ответникът по частната жалба - В.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Сл. Л., в срок депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в нея не се съдържат правни възражения срещу обжалвания акт. Излага фактическата обстановка по делото, като оспорва твърдението, че е налице основание за отвод на съдията, постановил обжалвания съдебен акт, мотивирайки се, че друг съдия не се е произнасял по въпроса за редовността на исковата молба и допустимостта на иска. Излага аргументи за неоснователност на заведения иск за нищожност, като в тази част препраща към твърденията, изложени в отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, становището на насрещната страна и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд - Благоевград е бил сезиран с искова молба от Н.Д.П. и З.Т.П. срещу В.В.В. с искане да бъде провъзгласена нищожността на решение № 8/08.01.2016 г. по гр. дело № 121/2015 г. на Районен съд - Дупница и да бъде постановено ново валидно решение, с което да бъде уважен предявения от тях иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено, че принудителното изпълнение по изп. дело № 20137420400114 на ЧСИ В.А. с рег. № 742, район на действие - Окръжен съд - Кюстендил, касаещо собствения на първите двама недвижим имот - апартамент № 8, находящ се в гр. ***, с идентификатор № 41112.500.1744.1.8, не принадлежи на длъжника В.Д.Н..
В исковата молба, с която районният съд е бил сезиран, се твърди, че решението, чиято нищожност се иска, е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и недопустимо. В подкрепа на това становище е посочено наличието на противоречие, изразяващо се в това, че в мотивите на акта имотът не е приет за собственост на длъжника В.Д.Н., но с диспозитивът съдът е отхвърлил иска, приемайки за недоказано от страна на ищците засягане на правото им на собственост от воденото изпълнително дело. Посочено е още, че това решение е влязло в сила на 15.03.2016 г., въпреки подадените молби за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка. Има позоваване и на съдебна практика, която дава разяснения кои пороци на съдебния акт, водят до неговата нищожност, като в конкретния случай като такъв порок на решението, чиято нищожност се иска, е изтъкната неговата абсолютна неразбираемост.
С разпореждане № 4001/25.04.2019 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците - настоящите жалбоподатели, в седемдневен срок от получаване на това съобщение да посочат в какво се изразява нищожността на решението, какъв е предметът на инициираните производства по в.ч.гр. дело № 163/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград с оглед преценката за отвод на сила на пресъдено нещо, указвайки последиците от неизпълнението на дадените указания.
В отговор ищците са депозирали писмена молба, в която са направили уточнения, свързани с хронология на отношенията между страните по повод на заведения иск, предмета по в.ч.гр. дело № 163/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и основанията, на които считат решението за нищожно. По конкретно като такива са посочили абсолютната му неразбираемост, извличайки я от твърдени противоречия между мотивите и диспозитива на решението. В подкрепа на становището си са се позовали и на съдебна практика.
Приемайки, че депозианата молба отново не отговаря на дадените указания, с разпореждане № 4263/09.05.2019 г. същата повторно е оставена без движение за уточняване от страна на ищците какъв е порокът на съдебното решение, влечащ неговата нищожност, в какво се изразява абсолютната му неазбираемост и в коя негова част - мотиви или диспозитив, какво искат от съда и какъв е предметът по в.ч.гр. дело № 163/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и свързан ли е той с твърдения порок за нищожност.
С нова молба ищците са посочили, че искат прогласяване нищожността на решение № 8/08.01.2016 г. по гр. дело № 121/2015 г. на Районен съд - Дупница с аргумента, че тя се обуславя от абсолютната неразбираемост на волята на съда по отношение на неговия диспозитив, доколкото от мотивите на акта е видно, че волята на последния е друга. В молбата са изложени още обстоятелства, аналогични на тези в предходната.
При тези обстоятелства районният съд в гр. Благоевград е счел исковата молба за редовна и е връчил същата за отговор на ответника. Доколкото в отговора е направен отвод за местна неподсъдност на делото с оглед постоянния адрес на ответника, последното е изпратено на Районен съд - Кюстендил. След образуване на делото всички съдии от Районен съд - Кюстендил са се отвели от разглеждането му, по която причина и на основание чл. 23, ал. 3 ГПК то е изпратено за разглеждане на Районен съд - Дупница.
След образуване на делото в Районен съд - Дупница с определение от 15.11.2019 г. по гр. дело № 2347/2019 г., предмет на проверка в настоящото производство, решаващият състав е прекратил производството по посоченото гражданско дело като недопустимо. За да постанови този резултат съдът е приел, че изложеното в исковата молба основание за нищожност на съдебното решение /на л. 16, абзац 2 от първото образувано по правния спор гр. дело № 1027/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград/, а именно невъзможността то да бъде разбрано, защото волята на съда не може да бъде абсолютно извлечена, тъй като мотивите му не съответстват на диспозитива, не е такова по своя характер, което да обуслови нищожност на акта, а касае неговата неправилност, редът за отстраняване на която е друг, поради което липсвало и правен интерес от предявяване на този отрицателен установителен иск. При тези мотиви съдът е счел производството за недопустимо и го е прекратил.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, и в законовия за това срок, поради което е процесуално допустима. От друга страна Окръжен съд - Враца е компетентен да се произнесе по тази частна жалба, тъй като делото му е изпратено за разглеждане от Апелативен съд - София на основание чл. 23, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното определение - неправилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 130 ГПК предвижда, че когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Като предпоставка за допустимост на иска, в това число и на установителния такъв, и то от категорията на абсолютните, е наличието на правен интерес.
В разглеждания случай частните жалбоподатели са сезирали районния съд с установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за обявяване на нищожност на решение № 8/08.01.2016 г. по гр. дело № 121/2015 г. на Районен съд - Дупница. Правният интерес от предявяване на установителния иск е конкретен и се извежда от твърденията в исковата молба, освен когато се касае до предвидени от самия закон установителни искове.
От съдържанието на уточнената искова молба съобразно указанията на съда с молбата от 20.05.2019 г. става ясно, че се иска прогласяване на нищожност на акт на районния съд, постановен в производство по чл. 440 ГПК, а като основание за нищожността му се изтъква абсолютната неразбираемост на волята на съда в диспозитива, която не може да бъде отстранена по друг ред - от една страна, а от друга - не може да бъде изведена и от формираната му воля в мотивите на акта. Правният интерес от предявяването на иска за нищожност е обоснован, че въз основа на това нищожно според жалбоподателите решение е насочено принудително изпълнение срещу недвижим имот - апартамент № 8, находящ се в гр. ***, с идентификатор № 41112.500.1744.1.8, който последните претендират да е тяхна собственост, следствие на което ще претърпят имуществени вреди.
Действително като порок, който според жалбоподателите води до нищожност на съдебното решение, предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, в исковата молба е посочен само абсолютната неразбираемост на волята на съда в диспозитива. Това обстоятелство обаче според настоящия съдебен състав е достатъчно да обоснове правния интерес на жалбоподателите от предявяване на иска, тъй като съдът е този, който субсумира пороците под конкретна правна норма, като с крайния си съдебен акт се произнася дали наведените като основание на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК пороци съществуват и могат ли те да обусловят нищожност на съдебното решение. От това следва, че преценката относно вида на последицата, до която води порокът, какъвто се твърди, че съществува, не е в обсега на дължимата по чл. 130 ГПК за допустимост на иска.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи съобразно наведеното оплакване, че обжалваното определение не е нищожно, тъй като видно от делото то е подписано от съдията-докладчик. Съдебното определение, съгласно чл. 254, ал. 2, т. 2 и т. 7 ГПК, съдържа имената на съдиите, взели участие в постановяването му и се подписва от тях. Това е материализираният документ, с който съдът се произнася по процесуален въпрос относно движение на делото. Задължението за връчване, в случая на определението, съгласно чл. 275 ГПК, не означава, че се връчва самото определение, в противен случай по делото ще липсва постановения съдебен акт, нито в закона има изискване да се връчват на страните подписани от съдиите копия от съдебните актове. Затова не е налице и поддържаното от жалбоподателите оплакване за нищожност на обжалваното определение.
Като неоснователно следва да се приеме и другото направено в частната жалба оплакване за наличието на основание за отвод на съдията-докладчик, постановил обжалвания съдебен акт, доколкото същото не е подкрепено с доказателства по делото.
При тези мотиви обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на друг състав на Районен съд - Дупница за разглеждане на предявения иск, тъй като съдията докладчик в мотивите си вече е изразил становище по въпрос, касаещ разглеждане на делото по същество.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 278 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 15.11.2019 г. по гр. дело № 2347/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е прекратено производството по гражданското дело като недопустимо.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд - Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1
2