Решение по дело №582/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260012
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20211100600582
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 22.02.2022 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО OТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                            мл.с-я БЕТИНА БОШНАКОВА

 

при участието на съдебния секретар Станимира Делийска, като разгледа докладваното от съдия Георгиев ВНЧД № 582 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С разпореждане от 16.12.2020 г. съдията – докладчик по НЧХД № 6518/2019 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134 състав е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба от Е.Д.М. срещу А.Л.З..

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна жалба от повереника на тъжителя, Излага съображения, че съдията-докладчик при СРС е предубеден спрямо него и е следвало да се отведе от разглеждане на делото. Сочи, че е неправилно указанието да се посочи ЕГН на лицето, срещу което е подадена тъжбата, тъй като то е вписано, както и, че тъжителят и повереникът не са били уведомени че от гр. д. № 15916/2015 г. на СГС са били изискани материали, на базата на които да изпълнят указанията на съдията-докладчик. Поддържа, че са неясни мотивите за това кога тъжителят е узнал за извършеното престъпление, Моли разпореждането да бъде отменено и делото върнато на друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С жалбата не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на нови гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата по съображенията в нея. Изтъква че по гражданското дело на тъжителя не е бил връчен документът. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на СРС.

Частният тъжител /ЧТ/ моли делото и моли да бъде върнато на друг състав на СРС. Поддържа, че молбата от З. е била подадена през декември 2018 г., а тъжбата подадена през март 2019 г. – в рамките на шестмесечния срок.

Защитникът оспорва жалбата, намирайки разпореждането за правилно. Отделно от това поддържа, че в инкриминираната молба няма съставомерни изрази, а тя е в отговор на поведението на ищеца по гражданското дело. Счита, че актът на съдията-докладчик следва да бъде оставен в сила

Лицето, срещу което е била подадена тъжбата не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

 

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

 

Делото пред СРС е било образувано по тъжба от Е.Д.М. срещу А.Л.З. с твърдения за извършени от нея  спрямо тъжителя престъпления клевета и обида с молба по гр. д. № 15916/2015 г. на СГС. С разпореждане от 21.06.2019 г. съдията-докладчик в СРС е изискал материали от гражданското дело. С разпореждане от 08.09.2020 г. е дал указание на повереника на ЧТ за внасяне на държавна такса от 12 лева и такава е била внесена на 30.09.2020 г. С разпореждане от 18.10.2020 г. съдията-докладчик е дал указания за привеждане на тъжбата в съответствие с чл. 81 НПК – посочване на ЕГН на лицето, срещу което е насочена тъжбата и посочване на дата, място и начин на извършване на престъпленията. Дал е срок от 15 дни за изпълнение. Препис от това разпореждане е бил връчен на тъжителя на 10.11.2020 г., а на повереника – на 09.11.2020 г. С молба 18.11.2020 г. повереникът е поискал отвод на съдията-докладчик, посочил е, че ЕГН фигурира в тъжбата и е поискал да му бъде даден по-дълъг срок за изпълнение на другите указания, тъй като за това му е нужно гражданското дело, което към онзи момент е било висящо пред ВКС и е било в съдебния състав за решаване. С атакуваното разпореждане от 16.12.2020 г. съдията-докладчик при СРС е отказал да се отведе от разглеждане на делото, прекратил е наказателното производство, обосновавайки се с това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, а тъжителят и повереникът е следвало да отстранят несъответствията в нея, тъй като са имали на разположение материалите от гражданското дело, които са били изискани по настоящото дело. Преценил е и, че не е бил спазен срокът от 6 месеца за подаване на тъжбата, анализирайки изисканите от него материали от гражданското дело и приемайки, че инкриминираната молба е станала известна на тъжителя преди повече от 6 месеца от подаване на тъжбата.

Несъмнено, прав е съдията-докладчик, че когато тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, той е длъжен да даде указания за привеждането й в съответствие с тях. В този смисъл, в рамките на правомощията си с разпореждането си от 18.10.2020 г. той е дал указания в тази връзка. Указанието му за посочване на ЕГН на лицето, срещу което е насочена тъжбата, се явява обаче ненужно, тъй като то фигурира в нея. Резонни са другите му указания за посочване на дата, място и начин на извършване на престъпленията, инкриминирани с тъжбата, доколкото в същата тези обстоятелства, които са от значение за очертаване на фактическите рамки на обвинението, не са били посочени. Следва да са отчете обаче, че в рамките на указания от него срок от 15 дни, повереникът на ЧТ е депозирал молба, в която изрично е посочил, че ЕГН е вписано в тъжбата, а за изпълнение на другите указания му е необходим по-дълъг срок, обосновавайки се с това, че гражданското дело, по което е инкриминираната молба, е било в съдебния състав на ВКС за решаване. Предвид изричната молба за предоставяне на по-дълъг срок, съдията-докладчик е трябвало да даде такъв на повереника, с оглед изпълнение на указанията му. Вместо това, той е прекратил наказателното производство с мотив, че за изпълнение на указанията са били достатъчни материалите от гражданското дело, които той е бил изискал и въпреки това, повереникът не  е привел тъжбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тези доводи на съдията-докладчик са неправилни. На първо място, няма как той да прави преценката за това дали изисканите от него материали са достатъчни за изпълнение на указанията му, тъй като ЧТ е този, който повдига обвинението и само той може да знае какво му е необходимо, за да го обоснове. Освен това, в молбата от 18.11.2020 г. повереникът изрично е заявил, че му е необходимо цялото гражданско дело, като същевременно, видно е, че по делото са били приобщени само отговор на искова молба от 19.12.2017 г. и молба от М. от 25.09.2018 г. На следващо място, въззивният съд счита за резонни възраженията на повереника, че той и тъжителят не са били уведомени за това, че съдията-докладчик е изискал материали от гражданското дело, поради което няма как да са знаели, че могат да ги ползват за изпълнение на указанията. Предвид това, въззивната инстанция намира, че съдията-докладчик при СРС е трябвало да даде възможност на тъжителя и повереника да изпълнят дадените указания, като им предостави по-дълъг срок за това, както е поискано с молбата от 18.11.2020 г. Вместо да стори това, съдията-докладчик преждевременно е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 891 НПК и неправилно е прекратил наказателното производство по делото на това основание.

Въззивната инстанция не споделя и другия извод на съдията-докладчик, на базата на който е постановил своя акт. Следва да се отбележи, че няма пречка, с оглед преценката дали е спазен шестмесечният срок за подаване на тъжбата, да се изискват различни материали, както е сторил съдията-докладчик при СРС. В случая обаче, за да извърши тази преценка, той е излязъл извън правомощията си на съдия-докладчик, защото изводът му за това дали е спазен срокът по чл. 81 НПК не се изразява само в съпоставката на дати /дата на научаване за инкриминираните деяния и на подаване на тъжбата/, а се основава на анализ на изисканите материали от гражданското дело. Това е така, защото в тъжбата се твърди, че З. е извършила спрямо ЧТ деянията обида и клевета, като „заявила с писмо до СГС“ инкриминираните фрази - че тъжителя има допълнително име и прякор, без обаче да се сочи от коя дата е това писмо и дали това писмо представлява отговор на искова молба или нещо друго. Поради това, за да достигне до извод, че с тъжбата се поддържа, че деянието е извършено с отговора на исковата молба от 19.12.2017 г., който съдията-докладчик е изискал с разпореждането си от 21.06.2019 г., той е направил анализ на съдържанието на този отговор и преценявайки, че именно той съдържа инкриминираните изрази. Това, в тази фаза на процеса, е недопустимо, доколкото отговорът би представлявал доказателство по делото и неговият анализ следва да бъде направен при постановяване на крайния съдебен акт на СРС и респективно изложен в мотивите към присъдата. В случая, съдията-докладчик е следвало да изчака да бъдат изпълнени указанията му досежно описанието на деянията и след това, в зависимост от посоченото относно времето и начина на извършване, да извърши преценката дали е спазен шестмесечният срок. Вместо това, той е направил доказателствен анализ на отговора на исковата молба, приемайки, че именно той съдържа процесните изрази и, че се поддържа, че  с подаването му са извършени двете твърдени престъпления. Оттук и е извел и извод, че за този отговор тъжителят е научил на 27.09.2018 г. и е подал тъжбата след повече от 6 месеца от тази дата. По този начин, съдията – докладчик е извършил преценка на материали, които биха имали значението на доказателства в рамките на наказателното производство, което не е в правомощията му, а е работа на съдебния състав , който следва да разгледа делото по същество.

С оглед гореизложеното, разпореждането на съдията-докладчик за прекратяване на наказателното производство по делото следва да се отмени като неправилно. Тъй като е направил доказателствен анализ на материали, които могат бъдат доказателства в един бъдещ процес т.е. формирал е вече становище по тях, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдията-докладчик.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 16.12.2020 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 6518/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134 състав с което е прекратено наказателното производство по делото.

ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски районен съд - за продължаване на съдопроизводствените действия по него от стадия на съдия-докладчик.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

              

                          

             ЧЛЕНОВЕ: 1:

 

 

                                 2: