РЕШЕНИЕ
22.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО OТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен
състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ
мл.с-я БЕТИНА БОШНАКОВА
при участието на съдебния
секретар Станимира Делийска, като разгледа докладваното от съдия Георгиев ВНЧД №
582 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С разпореждане от 16.12.2020 г. съдията –
докладчик по НЧХД № 6518/2019 г. Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 134 състав е прекратил
наказателното производство, образувано по тъжба от Е.Д.М. срещу А.Л.З..
Срещу определението в законоустановения
срок е постъпила частна жалба от повереника на
тъжителя, Излага съображения, че съдията-докладчик при СРС е предубеден спрямо
него и е следвало да се отведе от разглеждане на делото. Сочи, че е неправилно
указанието да се посочи ЕГН на лицето, срещу което е подадена тъжбата, тъй като
то е вписано, както и, че тъжителят и повереникът не
са били уведомени че от гр. д. № 15916/2015 г. на СГС са били изискани
материали, на базата на които да изпълнят указанията на съдията-докладчик. Поддържа,
че са неясни мотивите за това кога тъжителят е узнал за извършеното
престъпление, Моли разпореждането да бъде отменено и делото върнато на друг
състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С жалбата не са направени искания за събиране на
нови доказателства.
Въззивният съд
по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на нови гласни и писмени
доказателства.
В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата по съображенията в нея. Изтъква
че по гражданското дело на тъжителя не е бил връчен документът. Моли
разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на СРС.
Частният тъжител /ЧТ/ моли
делото и моли да бъде върнато на друг състав на СРС. Поддържа, че молбата от З.
е била подадена през декември 2018 г., а тъжбата подадена през март 2019 г. – в
рамките на шестмесечния срок.
Защитникът оспорва жалбата,
намирайки разпореждането за правилно. Отделно от това поддържа, че в инкриминираната
молба няма съставомерни изрази, а тя е в отговор на
поведението на ищеца по гражданското дело. Счита, че актът на съдията-докладчик
следва да бъде оставен в сила
Лицето, срещу което е
била подадена тъжбата не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
Софийски градски съд, като съобрази изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на определението, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е било образувано по тъжба от Е.Д.М. срещу А.Л.З.
с твърдения за извършени от нея спрямо
тъжителя престъпления клевета и обида с молба по гр. д. № 15916/2015 г. на СГС.
С разпореждане от 21.06.2019 г. съдията-докладчик в СРС е изискал материали от
гражданското дело. С разпореждане от 08.09.2020 г. е дал указание на повереника на ЧТ за внасяне на държавна такса от 12 лева и
такава е била внесена на 30.09.2020 г. С разпореждане от 18.10.2020 г.
съдията-докладчик е дал указания за привеждане на тъжбата в съответствие с чл.
81 НПК – посочване на ЕГН на лицето, срещу което е насочена тъжбата и посочване
на дата, място и начин на извършване на престъпленията. Дал е срок от 15 дни за
изпълнение. Препис от това разпореждане е бил връчен на тъжителя на 10.11.2020
г., а на повереника – на 09.11.2020 г. С молба
18.11.2020 г. повереникът е поискал отвод на
съдията-докладчик, посочил е, че ЕГН фигурира в тъжбата и е поискал да му бъде
даден по-дълъг срок за изпълнение на другите указания, тъй като за това му е
нужно гражданското дело, което към онзи момент е било висящо пред ВКС и е било
в съдебния състав за решаване. С атакуваното разпореждане от 16.12.2020 г.
съдията-докладчик при СРС е отказал да се отведе от разглеждане на делото,
прекратил е наказателното производство, обосновавайки се с това, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, а тъжителят и повереникът
е следвало да отстранят несъответствията в нея, тъй като са имали на
разположение материалите от гражданското дело, които са били изискани по
настоящото дело. Преценил е и, че не е бил спазен срокът от 6 месеца за
подаване на тъжбата, анализирайки изисканите от него материали от гражданското
дело и приемайки, че инкриминираната молба е станала известна на тъжителя преди
повече от 6 месеца от подаване на тъжбата.
Несъмнено, прав е съдията-докладчик, че когато
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, той е длъжен да даде
указания за привеждането й в съответствие с тях. В този смисъл, в рамките на
правомощията си с разпореждането си от 18.10.2020 г. той е дал указания в тази
връзка. Указанието му за посочване на ЕГН на лицето, срещу което е насочена
тъжбата, се явява обаче ненужно, тъй като то фигурира в нея. Резонни са другите
му указания за посочване на дата, място и начин на извършване на
престъпленията, инкриминирани с тъжбата, доколкото в същата тези обстоятелства,
които са от значение за очертаване на фактическите рамки на обвинението, не са
били посочени. Следва да са отчете обаче, че в рамките на указания от него срок
от 15 дни, повереникът на ЧТ е депозирал молба, в
която изрично е посочил, че ЕГН е вписано в тъжбата, а за изпълнение на другите
указания му е необходим по-дълъг срок, обосновавайки се с това, че гражданското
дело, по което е инкриминираната молба, е било в съдебния състав на ВКС за решаване.
Предвид изричната молба за предоставяне на по-дълъг срок, съдията-докладчик е
трябвало да даде такъв на повереника, с оглед
изпълнение на указанията му. Вместо това, той е прекратил наказателното
производство с мотив, че за изпълнение на указанията са били достатъчни
материалите от гражданското дело, които той е бил изискал и въпреки това, повереникът не е
привел тъжбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тези доводи
на съдията-докладчик са неправилни. На първо място, няма как той да прави
преценката за това дали изисканите от него материали са достатъчни за
изпълнение на указанията му, тъй като ЧТ е този, който повдига обвинението и
само той може да знае какво му е необходимо, за да го обоснове. Освен това, в
молбата от 18.11.2020 г. повереникът изрично е
заявил, че му е необходимо цялото гражданско дело, като същевременно, видно е,
че по делото са били приобщени само отговор на искова молба от 19.12.2017 г. и
молба от М. от 25.09.2018 г. На следващо място, въззивният
съд счита за резонни възраженията на повереника, че
той и тъжителят не са били уведомени за това, че съдията-докладчик е изискал
материали от гражданското дело, поради което няма как да са знаели, че могат да
ги ползват за изпълнение на указанията. Предвид това, въззивната
инстанция намира, че съдията-докладчик при СРС е трябвало да даде възможност на
тъжителя и повереника да изпълнят дадените указания,
като им предостави по-дълъг срок за това, както е поискано с молбата от
18.11.2020 г. Вместо да стори това, съдията-докладчик преждевременно е приел,
че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 891 НПК и неправилно е прекратил
наказателното производство по делото на това основание.
Въззивната
инстанция не споделя и другия извод на съдията-докладчик, на базата на който е
постановил своя акт. Следва да се отбележи, че няма пречка, с оглед преценката
дали е спазен шестмесечният срок за подаване на тъжбата, да се изискват различни
материали, както е сторил съдията-докладчик при СРС. В случая обаче, за да извърши
тази преценка, той е излязъл извън правомощията си на съдия-докладчик, защото
изводът му за това дали е спазен срокът по чл. 81 НПК не се изразява само в съпоставката
на дати /дата на научаване за инкриминираните деяния и на подаване на тъжбата/,
а се основава на анализ на изисканите материали от гражданското дело. Това е
така, защото в тъжбата се твърди, че З. е извършила спрямо ЧТ деянията обида и
клевета, като „заявила с писмо до СГС“ инкриминираните фрази - че тъжителя има
допълнително име и прякор, без обаче да се сочи от коя дата е това писмо и дали
това писмо представлява отговор на искова молба или нещо друго. Поради това, за
да достигне до извод, че с тъжбата се поддържа, че деянието е извършено с
отговора на исковата молба от 19.12.2017 г., който съдията-докладчик е изискал
с разпореждането си от 21.06.2019 г., той е направил анализ на съдържанието на
този отговор и преценявайки, че именно той съдържа инкриминираните изрази. Това,
в тази фаза на процеса, е недопустимо, доколкото отговорът би представлявал
доказателство по делото и неговият анализ следва да бъде направен при
постановяване на крайния съдебен акт на СРС и респективно изложен в мотивите
към присъдата. В случая, съдията-докладчик е следвало да изчака да бъдат
изпълнени указанията му досежно описанието на
деянията и след това, в зависимост от посоченото относно времето и начина на
извършване, да извърши преценката дали е спазен шестмесечният срок. Вместо
това, той е направил доказателствен анализ на
отговора на исковата молба, приемайки, че именно той съдържа процесните изрази и, че се поддържа, че с подаването му са извършени двете твърдени престъпления.
Оттук и е извел и извод, че за този отговор тъжителят е научил на 27.09.2018 г.
и е подал тъжбата след повече от 6 месеца от тази дата. По този начин, съдията
– докладчик е извършил преценка на материали, които биха имали значението на
доказателства в рамките на наказателното производство, което не е в
правомощията му, а е работа на съдебния състав , който следва да разгледа
делото по същество.
С оглед гореизложеното, разпореждането на
съдията-докладчик за прекратяване на наказателното производство по делото
следва да се отмени като неправилно. Тъй като е направил доказателствен
анализ на материали, които могат бъдат доказателства в един бъдещ процес т.е.
формирал е вече становище по тях, делото следва да се върне за ново разглеждане
от друг състав на СРС от стадия на съдията-докладчик.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 16.12.2020 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 6518/2019 г. по описа
на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 134 състав с което е прекратено наказателното
производство по делото.
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски
районен съд - за продължаване на съдопроизводствените
действия по него от стадия на съдия-докладчик.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1:
2: