Решение по дело №1585/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е    Ш   Е   Н   И   Е   № 1211

 

 

гр.Пловдив, 24.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                     

 

при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 1585/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.А.А. с ЕГН: ********** и Х.О.И. с ЕГН: **********,*** против Решение № 1905/16.05.2019 г., постановено по гр.дело № 15668/2018 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ гр.с-в, което се обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от  тях субективно съединени искове за осъждането  на С.А.К. с ЕГН: ********** адрес: *** да им заплати сумата от 16 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената им 1/3 идеална част от стопанска постройка, находяща се в ПИ с идентификатор № 56784.523.818 с адрес: *** за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от  тях субективно съединени искове за осъждането  на Н.Л.П. с ЕГН: **********, адрес: *** да им заплати сумата от 16 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената им 1/3 идеална част от стопанска постройка, находяща се в ПИ с идентификатор № 56784.523.818 с адрес: *** за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането. Жалбоподателите считат, че в тези обжалвани части решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, с подробно изложени съображения във връзка с неправилността на постановения съдебен акт, като се иска отмяна на решението в тези обжалвани части и постановяване на друго по същество, с което исковите суми да се присъдят. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите страни С.А.К. и  Н.Л.П., и двамата чрез адв. Г.н. оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението на районния съд в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разносни за инстанцията.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежни страни и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следникте съображения:

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По правилността на обжалвания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищците К.А.А. и Х.О.И. са основали исковете си на твърденията, че заедно с ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор №56784.523.818, находящ се в ***, като ищците са в режим на съпружеска имуществена общност на 1/3 идеални части от поземления имот ведно с третия жилищен етаж от построената в същия жилищна сграда, ответникът С.А.К. е собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда ведно, а ответницата Н.Л.П. е собственик на 4/5 идеални части от втория жилищен етаж и 3/26 идеални части от поземления имот. Твърдят, че в югоизточната част на имота е изградена стопанска постройка с площ от 12 кв.м., която се ползва единствено от ответниците. Считат, че по силата на разпоредбата на чл.92 ЗС са  собственици в режим на СИО на 1/3 идеални части от стопанската постройка и са лишени от ползването и, поради което претендират за заплащането на обезщетение в размер на 16 лв. от всеки един от ответниците за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г.

Ответниците Н.Л. П. и С.А.К. с отговора на исковата молба са оспорили исковете като неоснователни. Изложили са възражения, че стопанската постройка не се ползвала от никого, с изключение на зимния период, когато при нужда и не винаги етажните собственици складирали там дървета и други средства за отопление. Заявяват, че същата се състои от две клетки с общи оградни стени, като клетките никога не са имали врати, не се заключват и всеки съсобственик може да ги ползва. 

Исковете намират основоанието си в чл. 31, ал.2 ЗС според който когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

По делото липсва спор по отношение на твърдението, че ищците са собственици в режим на СИО на 1/3 ид.част от процесния поземлен недвижим имот. Това обстоятелство се установява и от представените по делото нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот № 126, том VII, рег. № 10353, дело № 1168 от 25.10.2007 г., нотариален акт за поправка на нотариален акт № 143, том III, рег. № 4504, дело № 522 от 22.05.2008 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144, том III, рег. № 4505, дело № 523 от 22.05.2008 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 7, том VI, рег. № 8077, нот. дело № 971 от 26.08.2008 г.

Ответницата  Н.Л.П. се легитимира за собственик на 4/5 идеални части от апартамент, находящ се на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в поземления имот с пл. № 818, включен в УПИ II-815, 818 от кв. 468 А, ведно с 3/26 идеални части от дворното място въз основа на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том 17,  дело № 5706 от 23.06.1992 г.

Ответникът С.А.К. се легитимира за собственик на 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в *** с площ от 360 кв.м., представляващо парцел II, пл. № 818 от кв. 486 А, ведно с целия първи жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, както и ведно с 1/3 идеална част от една тухлена с бетонен покрив барака с площ от 12 кв.м. въз основа на нотариален акт за замяна на недвижим имот № 111, том 5, дело № 2539 от 05.06.1978 г.  

Видно от последния нотариален акт, процесната стопанската постройка е била построена към момента на съставянето му 05.06.1978 г., като е описана като  тухлена с бетонен покрив барака с площ от 12 кв.м.

По делото липсва спор, че всяка една от страните  притежава право на собственост и по отношение на тази постройка, на основание чл.92 ЗС, в обема на правата, които притежава върху дворното място.

Защитната теза на ответниците по иска се свежда до възражението от тяхна страна да не са създаявали пречки за ползването на тази стопанска постройка от страна на ищците.

Установява се от показанията на разпитаната пред РС свидетелка В.Д. – сестра на ищцата К.А., че в югоизточната част на имота на ул. „Г. *** има две бараки. Едната барака се ползвала от ответника К. и не се заключвала, а другата – от ответницата П., на която бил поставен катинар. Едната от бараките има врата,  а другата няма. Доскоро тази врата се заключвала и я ползвала Н.П.. Сестра и и зет и живели извън България и си идвали за около месец.

Свидетелят К.К. сочи, че в дъното на парцела източно от фасадата на ул. *** имало три бараки на всеки един от съсобствениците с обща плоча, като една от тях била разрушена от ищците. Тези бараки били построени още при построяването на жилищната сграда през 1960 г. Бараката, която ползвал С.К.  е отворена, без врата, а бараката на Н.П. преди имала дъсчена врата.

Въз основа на така събраните доказателства съдът намира, че при тяхна доказателствена тежест да установят благоприятните за себе си факти, ищците не ангажират доказателства да са искали да ползват процесната постройка през исковия период и да са били създавани пречки за това от страна на ответниците.

При решаването на спора следва да се вземат предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, според  което лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Според мотивите на тълкувателното решение, ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.

Ето защо, доколкото нито се твърди, нито се установява по делото ищците да са отправяли искане до ответниците да си служат с вещта, а последните да са ги възприпятсвали, съдът намира, че искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Решението на районния съд в обжалваните части  е правилно и като такова ще се потвърди.

Предвид неосновмателността на възивната жалба, жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваеаямите страни направените от тях разноски в производството пред възивната инстанция. Вис.дно от представените догововир за правна защита и съдействие, всеки един от тях е направил развоски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер от 600 лв. Доколкото е налице възражение от жалбоподателите за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ноастоящият правен спор не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, съдът намира, че жалбоподателите следва да заплатят разноски в минималния размер от по 300 лв. за всеки един от въззиваемите, съобразно размерите на адвокатдките възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът

 

                                        Р    Е   Ш   И  :   

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1905/16.05.2019 г., постановено по гр.дело № 15668/2018 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ гр.с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от  К.А.А. с ЕГН: ********** и Х.О.И. с ЕГН: ********** *** субективно съединени искове за осъждането  на С.А.К. с ЕГН: ********** адрес: *** да им заплати сумата от 16 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената им 1/3 идеална част от стопанска постройка, находяща се в ПИ с идентификатор № 56784.523.818 с адрес: *** за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от  К.А.А. с ЕГН: ********** и Х.О.И. с ЕГН: **********,*** субективно съединени искове за осъждането  на Н.Л.П. с ЕГН: **********, адрес: *** да им заплати сумата от 16 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената им 1/3 идеална част от стопанска постройка, находяща се в ПИ с идентификатор № 56784.523.818 с адрес: *** за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА  К.А.А. с ЕГН: ********** и Х.О.И. с ЕГН: ********** *** да заплатят на С.А.К. с ЕГН: ********** адрес: *** сумата от 300 /триста/  лв. разноски по делото перд въззивната инстанция.

ОСЪЖДА  К.А.А. с ЕГН: ********** и Х.О.И. с ЕГН: ********** *** да заплатят на Н.Л.П. с ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 300 /триста/ лв. разноски по делото перд въззивната инстанция.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: