№ 187
гр. Пазарджик , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201771 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „С.“ № 100 представлявано от управителя Н. Я. С., чрез
пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 36-
0000611 от 28.10.2020 г. издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което за
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание
чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон, като
вмененото нарушение не е извършено, с оглед на което се иска неговата отмяна и
се претендират сторените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновани доводи
за незаконосъобразност на НП, поради което иска неговата отмяна. Прави искане
за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на
1
дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище, в което
са изложени съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото
потвърждаване. Не се претендират разноски, но се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
изложените в същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП, за това че
на 15.01.2020 г., в 00,01 часа, в гр. Пазарджик, в ОО „АА“ Пазарджик, като лице
по чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС (Наредбата), притежаващо
разрешение № 277/22.02.2018 г. за извършване на периодични прегледи за
проверка техническата изправност на ППС от ІІІ категория, при настъпила
промяна в обстоятелствата на 07.01.2020 г., на документите по чл.18 ал.1 т.10 от
Наредбата, а именно Свидетелство за проверка на газоанализатор № 4403-348/20
от 07.01.2020 г. и Свидетелство за проверка № 4403-349/20 от 07.01.2020 г. за
димомер, не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез
ръководителя на съответното регионално звено до 24,00 часа на 14.01.2020 г. в 7-
дневен срок от извършване на промяната.
Нарушението било установено след подадено Заявление с рег. № 42-03-20-
2019 на 04.09.2020 г. в ОО „АА“- Пазарджик за промяна на обстоятелствата.
За така констатираното на 01.10.2020 г. св. Д.С.- инспектор в РД „АА“ гр.
Пловдив съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 275918, в
присъствието на пълномощник, надлежно упълномощен от управителя на
дружеството (л.21), на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
пълномощникът на дружеството вписал че имал възражения за така
констатираното.
Въз основа на акта на 28.10.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на управителя на санкционираното дружество на 17.11.2020 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата против последното е подадена надлежно от
2
упълномощен от управителя на дружеството адвокат чрез АНО до съда, която
била входирана в деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на 20.11.2020 г., поради
което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. Д.С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея
възражения, а поради следното:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Няма спор, че
ЕТ „***“ попада сред лицата по чл.16 от Наредбата, тъй като е ЮЛ регистрирано
по ТЗ и притежава валидно разрешение, издадено по надлежния ред за
извършване на периодични прегледи за проверка техническата изправност на
ППС от ІІІ категория. В този смисъл то е задължено по смисъла на чл.24 ал.1 от
Наредбата при настъпила промяна на обстоятелствата удостоверени с
документите по чл.18 ал.1 т. чл.18, ал.1, т.4, 6-10 от Наредбата, да уведоми в 7-
дневен срок директора на ИА АА чрез ръководителя на регионалното звено- в
случая ОО АА- Пазарджик. Видно от разпоредбата на чл.18 ал.1 т.10 във вр. с чл.9
ал.6 от Наредбата, е че газоанализаторите подлежат на последваща проверка и
свидетелствата от тази проверка, следва да се считат за нови обстоятелства, които
следва да бъдат заявени в ИА АА.
Няма спор, че на притежавания от дружеството газоанализатор е била
извършена проверка, за което на същото е било издадено Свидетелство за
проверка изх. № 348/07.01.2020 г. Установи се по делото, че това ново
обстоятелство е заявено от дружеството-жалбоподател с подадено в ОО АА-
Пазарджик заявление на 04.09.2020 г., тоест повече от седем месеца след изтичане
на установения в наредбата 7-дневен срок от извършването на промяната, който
3
тече от 07.01.2020 г. и е изтекъл на 14.01.2020 г.
Поради изложеното до тук, настоящият съдебен състав приема, че
конкретното деяние, въпреки че формално осъществява признаците на
административно нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН,
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на
контролните органи към ИА АА да регистрират нарушението чрез съставяне на
АУАН не освобождава наказващият орган от задължението му да прецени
конкретната обществена опасност на деянието, която в случая е малозначителна,
поради което дружеството-жалбоподател следва да бъде освободено от налагане
на наказание, като бъде предупредено чрез законовия представител устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено
административно наказание.
На първо място по делото не са ангажирани доказателства от АНО, че
дружеството-жалбоподател е наказвано друг път за подобно нарушение или за
каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Вярно е, че срещу дружеството са съставени още 4 НП за
извършено нарушение от същия вид, което се установи от настоящия съдебен
състав служебно чрез справка в ЕИСС, но следва да се отбележи, че при
извършения съдебен контрол на същите три от тях са били отменени, като едно от
съдебните решения е влязло в сила. Освен това няма спор в съдебната практика и
доктрина, че е налице извършено адм. нарушение само, когато има влязло в сила
НП, в какъвто смисъл е и практиката на касационната инстанция, като за пример
може да се посочи Решение № 247/19.03.2021 г. по КАНД № 100/2021 г. на Адм.
съд Пазарджик.
На следващо място следва да се посочи и това, че макар заявлението за
новите обстоятелства да е подадено с едно значително закъснение (повече от 7
месеца), то липсват доказателства това да е довело до някакви вредни последици.
Вярно е, че се касае за нарушение на формално извършване и не е необходимо
такива да са настъпили, но следва да се има предвид, че дружеството е заявило
новото обстоятелство, като е подало съответното заявление доброволно, макар и
със закъснение, но преди органите на ИА АА да са установили извършеното
нарушение и съставили АУАН, т.е. нарушението е отстранено от самото
дружество.
4
Макар принципно значимостта на обществените отношения, предмет на
защита с Наредбата, касаещи техническата изправност на ППС и безопасността на
движението по пътищата да е голяма, преценката за засягането на тези
обществени отношения с конкретното деяние, води до извода че процесното
нарушение само по себе си не е довело до съществено засягане на обществените
отношения регулирани от нарушената правна норма.
Всичко дотук навежда съда на извода, че нарушението е със значително по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В случая са били налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, тъй като с конкретното деяние не са засегнати съществено обществените
отношения регулирани с Наредбата и АНО е следвало да предупреди нарушителя
да изпълнява изискванията на същата завбъдеще, още повече че предвидената
санкция в твърд размер от 1 000 лева се явява прекомерно тежка с оглед
конкретното деяние, като предупреждението според съда ще изиграе своята
превантивна роля по отношение на дееца в достатъчна степен, за да се въздържа в
бъдеще от извършването на други подобни нарушения, след като и преди това не
е извършвал такива.
Като не е отчел горепосочените обстоятелства и не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН постановил един незаконосъобразен акт, като
неправилно и необосновано е ангажирал административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя направеното от
процесуалния представител на въззивника възражение за допуснато СПН,
изразяващо се в неяснота на вмененото нарушение, тъй като били посочени две
обстоятелства- свидетелство за проверка на газоанализатор и свидетелство за
проверка на димомер и не ставало ясно, за кое е санкционирано дружеството и с
това било засегнато драстично правото на защита. Според съда в описанието на
нарушението ясно и пълно са посочени всички обстоятелства елементи от
фактическия състав на вмененото нарушение. Вярно е, че е посочено и
обстоятелство, което не е съставомерен елемент, а именно свидетелството за
проверка на димомер, но същото макар и в повече и несъставомерно не води до
неяснота на вмененото адм. нарушение. Освен това, това допълнително
обстоятелство, което не влиза в състава на адм. нарушение, води до изключването
му от състава на нарушението, което е в полза на привлеченото към
5
административнонаказателна отговорност.
По изложените по-горе съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, което пък прави претенцията на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в полза на същото, основателна. Искането е своевременно направено, а
именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на такива
разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по изложените по-
горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.5), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат К.У. от ПзАК. При това положение РД „АА“- Пловдив следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе
съдебни разноски, макар да е направено възражение за прекомерност от ответната
страна, тъй като изплатеното възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.8
ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000611 от 28.10.2020 г.
издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което на ЕТ „***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.“ № 100 представлявано от
управителя Н. Я. С., за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
на МТИТС на основание чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. ПЛОВДИВ, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.“ № 100
представлявано от управителя Н. Я. С., разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
6
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7