Р Е Ш Е Н И Е № 302
Гр. Сливен, 19.09.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 203 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от П.Й.К., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0454-000083/10.12.2022 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Полицейски инспектор в РУ –
Сунгурларе при ОД на МВР - Бургас, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година, считано от 10.12.2022 г., с постановено отнемане на СРМПС
№ ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег. № ……... Оспорването намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт, в която връзка се твърди липса на мотиви и допуснати при неговото издаване
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Срещу лицето Н. Д. К., допуснало административното нарушение било
образувано досъдебно производство № 236/2022 г. по описа на РУ – Сунгурларе,
разследването по което приключило поради липса на данни за и. п. и същото било
изпратено на Районна прокуратура – Бургас. Счита, че след като лицето не е
извършило деянието по чл. 150 от ЗДвП, не би следвало и К. като собственик на
превозното средство да търпи посочената принудителна административна мярка.
Твърди още, че е следвало ответният орган да приложи мярката за 6 месеца, а не
за една година, или да отмени същата, след като досъдебното производство срещу
лицето е прекратено. Моли съда за отмяна на атакуваната административна
заповед. Претендира разноски.
В открито съдебно заседания оспорващият, редовно и своевременно
призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. Б. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения акт. Видно било от
представеното постановление за прекратяване на досъдебно производство от
12.06.2023 г., че лицето Н. Д. К. не е о. състава на подобен р. п. и посоченото
в ЗППАМ основание отсъствало. Освен това следвало административният орган да
съобрази и обстоятелството, че жалбоподателят не е наказван по ЗДвП и да
приложи по – леката санкция – до 6 месеца. Моли съда за отмяна на акта, с
претенция за сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание административният орган Полицейски
инспектор в РУ – Сунгурларе при ОД на МВР - Бургас, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.12.2022 г. в 12.02 ч. полицейски служители от РУ – Сунгурларе
съставили АУАН сер. GA № 530350 срещу Н. Д. К. за това, че управлява лек автомобил марка „Фиат“ с рег. № …………, собственост на П.Й.К., без да притежава
СУМПС, като водачът е наказван за същото деяние в едногодишен срок с НП №
21-4332-021250 от 19.10.2021 г. На същата дата била издадена и Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0454-000083 от Полицейски инспектор
в РУ – Сунгурларе при ОД на МВР – Бургас с адресат П.Й.К. и правно основание
чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП. Мярката била обективирана като „прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от една година“.
С Мотивирана резолюция № 22-0454-М000051/09.05.2023 г. Началник група в
ОД на МВР – Бургас прекратил административнонаказателното
производство по цитирания АУАН за описаното нарушение, поради образувано
досъдебно производство.
С Постановление изх. № 19029/12.06.2023 г. на прокурор в РП – Бургас,
ТО – Карнобат било прекратено наказателното производство по образуваното
досъдебно производство № 236/2022 г., с мотиви, че и. д. не о. състава на п. по
чл. 343в ал. 2 от НК и представлява административно нарушение по ЗДвП, за което
органите на РУ – Сунгурларе следва да наложат административно наказание. С този
акт било постановено на основание чл. 243 ал. 3 от НПК да се изпратят заверени
копия от материалите по досъдебното производство в РУ – Сунгурларе за налагане
на административно наказание на Н. Д. К. за извършеното нарушение по ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, чиято
законосъобразност е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство била
връчена на адресата П.Й.К. на 05.05.2023 г. Жалбата
срещу същата е подадена до Административен съд – Бургас на 15.05.2023 г., като
на основание чл. 135 ал. 2 от АПК делото е изпратено по подсъдност на настоящия
съд. Съгласно посочената процесуална норма, ако намери, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за
образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от
последния действия запазват силата си.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 251з-1821/26.04.2022
г. на Директора на ОД на МВР – Бургас, с която по т. 1.7 са оправомощени
полицейските инспектори и младши полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР –
Бургас да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед
е издадена от полицейски инспектор в РУ - Сунгурларе при ОД на МВР – Бургас,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му със Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на Директора на
ОД на МВР – Бургас
материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната
от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт.
Макар валидна, при
преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема
атакуваната заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон, при следните съображения:
Като правно
основание за постановяване на принудителната административна мярка е посочена
нормата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП. Съгласно нейното съдържание, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство:
а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или
след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Като фактическо
основание за издаване на процесната заповед органът е посочил управление на ППС
от водач, който управлява без да притежава СУМПС, като е наказван за същото
деяние в едногодишен срок с влязло в сила НП. Макар в процесната ЗППАМ да не е
посочен изрично актът за установяване на административно нарушение (чрез
неговата индивидуализация, в т.ч. номер и дата на издаване), такъв е приложен
по преписката и описаните в същия факти са възпроизведени в заповедта. Едновременно с това обаче, от доказателствата
се установява, че административнонаказателното
производство по този акт е прекратено с мотивирана резолюция на Началник група
в ОД на МВР – Бургас. Прекратено е и образуваното срещу водача Н. Д. К.
досъдебно наказателно производство. Съгласно мотивите в постановлението на РП –
Бургас, издаденото срещу К. наказателно постановление от 19.10.2021 г. не е
било връчено на адресата, поради което и не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК. С това постановление преписката е върната
на РУ – Сунгурларе за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на К., обуславящо образуване на ново производство по ЗАНН.
Следователно процесната заповед се явява издадена въз основа на АУАН, по който
производството пред наказващия орган е прекратено, респ. този акт не може да
произведе заложените в същия правни последици. Описаните в процесната
административна заповед обстоятелства от фактическо естество се явяват различни от извършеното противоправно деяние. Последното,
според посочените писмени доказателства, следва да се анализира и
индивидуализира повторно от компетентния наказващ орган, като се спазят и
указанията, дадени в постановлението на Районна прокуратура.
На следващо място,
в процесната заповед срокът на приложената принудителна административна мярка е
определен от ответния орган на неговия максимум от една година, без да са
изложени конкретни мотиви в тази насока. Прекратяването на регистрацията на
посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя в
определена времева рамка - от шест месеца до една година. В случаите, когато
законодателно е определена правна възможност за съответния административен
орган да приложи конкретна разпоредба в рамките на нормирани срокове, то при
тяхното прилагане овластеният издател на акта действа при условията на
оперативна самостоятелност и следва да обоснове своето решение. Когато неговата
преценка надвишава минималния регламентиран в нормата срок, административният
орган следва да изложи конкретните съображения, налагащи засягането на правата
и законните интереси на адресата на акта в по – голяма степен. В процесния
случай в атакуваната заповед обаче не са изложени мотиви защо административният
орган е приложил ПАМ за максималния, нормиран в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП
срок. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК. Както се отбеляза по – горе, досежно срока на мярката административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но същият следва да
обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни
мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за
прилагане на мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“, то
административният орган е следвало да изложи своите съображения относно
определянето на срока в обхвата на нормативния максимум. Съдът не разполага с
правни възможности да тълкува изводите от административния орган в тази насока,
а те следва да бъдат изрично и конкретно изложени, като преценката на съда се
ограничава до тяхното съответствие с разпореденото в
административния акт. Като не е направил това, административният орган не е
обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта
на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава
правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява
възможност на страните за защита. Административният орган следва да изложи
мотиви за решението да приложи ПАМ в посочения срок, за да може съдът да
провери и установи дали са налице основанията за определяне на съответния
размер на мярката, съответно - да провери спазени ли са принципите на съразмерност
и справедливост. Така установената липса на мотиви в тази насока предпоставя
отмяната на обжалвания административен акт.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0454-000083/10.12.2022
г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Полицейски
инспектор в РУ - Сунгурларе при ОД на МВР Бургас, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, като
незаконосъобразна подлежи на отмяна.
При този изход на
делото основателна е и следва да се уважи изцяло претенцията на оспорващата
страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива възлизат на 810,00
(осемстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лв. внесена държавна такса и 800,00
(осемстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Така определените
разноски, сторени от жалбоподателя, следва да се възложат в тежест на ответната
по делото страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0454-000083/10.12.2022 г.
по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Полицейски инспектор в РУ – Сунгурларе при ОД на МВР - Бургас, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
една година, считано от 10.12.2022 г., с постановено отнемане на СРМПС №
********* и 2 бр. регистрационни табели с рег. № ………., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас
да заплати на П.Й.К., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 810,00 (осемстотин
и десет) лв., съставляваща сторените по делото разноски.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Административен
съдия: