О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№ 697
гр. Кюстендил, 14.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, в откритото заседание на четиринадесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Калин Баталски
при
секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора от КОП Ангел Байрактарски, като
разгледа докладваното от съдия Баталски ЧНД № 539 по описа за
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І „Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на
Р.Л.С., с ЕГН:********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с определение №2033 от 14.06.2016
г., постановено по ЧНД № 1158/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
Началникът
на Затвора гр. Бобов дол чрез процесуалния си представител по делото изразява
становище за неоснователност на молбата.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на постъпилата молба за условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице.
Защитникът
на лишения от свобода - адвокат М.Т. изразява становище за основателност на
молбата.
Лишеният
от свобода Р.Л.С. поддържа молбата си.
Кюстендилският
окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от
фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за
установено следното:
Лишеният от свобода Р.Л.С.
изтърпява наказание „лишаване от свобода” по силата на определение
№2033 от 14.06.2016 г., постановено по ЧНД № 1158/2016 г. по описа на Софийския
градски съд, с което е приета за изпълнение присъда №2012/8 от 03.02.2012 г. по
дело №2010 г./100 на Наказателния съд за тежки престъпления №12 гр. *****,
потвърдена с Решение №2013/3618 от 18.04.2013 г. на Върховния касационен съд на
Република Турция, влязла в сила на 18.04.2013 г., с която българският гражданин
Р.Л.С. е осъден на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл.183/3 и чл.188/4 от Наказателен кодекс №5237 на Република
Турция – държане и превозване на наркотично вещество – хероин от общо 47,164
кг. с цел търговия, като квалифицира престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2,
пр.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК на
Република България, като размерът на наказанието е намален от 17 години и 6
месеца на 15 години лишаване от свобода и е определен първоначален строг режим
на изтърпяване на присъдата. С определението е приспаднато предварителното
задържане за периода от 21.01.2010 г. до 13.08.2013 г., изтърпяната част от
наказанието в държавата, в която е постановена присъдата, считано от 13.08.2013
г. до 25.02.2016 г., както и времето от предаването му на българските власти от
26.02.2016 г. до влизане в сила на определението. С посоченото определение е
зачетено, на основание чл.41, ал.3, във вр. с чл.178, ал.4 от ЗИНС, времето,
през което осъденият е полагал труд в работните ателиета в затворено
работническо общежитие в район Малтепе, Република Турция, а именно – за периода
от 18.04.2012 г. до 13.09.2012 г., както и от 07.03.2014 г. до 31.12.2015 г.,
като два работни дни са зачетени за три дни лишаване от свобода. Наложеното на
осъденото лице наказание е за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, във вр. с
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК на Република България. Изпълнението на
наказанието за С. е започнало на 21.01.2010 г., като към 14.11.2017 г. същият е
изтърпял фактически 7 години, 9 месеца и 23 дни, както и са му зачетени от
работа 1 година и 12 дни, като остатъкът му е равен на 6 години, 1 месец и 25
дни.
От документите, събрани в
затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в
затвора е изготвена оценка на риска от рецидив и от вреди и първоначален доклад
по чл.154 от ЗИНЗС. Отчетен е първоначален
риск от рецидив и вреди – 18 точки, т.е. нисък риск. По време на престоя си в
Затвора гр. София, както и в Затвора гр. Бобов дол С. не е нарушавал ЗИНЗС и
режимните изисквания. Същият не е наказван. Награждаван е както в Затвора гр.
София, така и в Затвора гр. Бобов дол /заповед №306/07.04.2017 г. на началника
на Затвора гр. Бобов дол – награден е с писмена похвала/. Със заповед №80 от
09.06.2017 г. на лишения от свобода С. е възложено да изпълнява функции на
отговорник на цех „Торбички“, считано от 12.06.2017 г. до 16.06.2017 г. за
обучение. Впоследствие, със заповед №56 от 19.06.2017 г. лишеният от свобода С.
е назначен като отговорник на цеха за подаръчни торбички за времето от 19.06.2017
г. до 06.07.2017 г., т.е. до завръщането на титуляря. С. е награждаван както от
началника на Затвора гр. София /заповед №892/12.10.2016 г. с „писмена похвала“,
заповед №1100/07.12.2016 г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа“ и с
“извънредна хранителна пратка“, така и от началника на Затвора Бобов дол
/посочената заповед №306/07.04.2017 г./. От доказателствата по делото /мнение
от 17.07.2017 г. за помилване/ се установява също, че С. е включван многократно
в културно-масови и спортни мероприятия, за което е и награждаван. Контактите
му с останалите лишени от свобода са в границите на нормалното, като няма данни
за употреба на алкохол и психоактивни вещества.
От първоначалния доклад се установява,
че Р.С. се отличава с много добро интелектуално ниво и богат
социалнокомуникативен репертоар, че може да проявява упоритост, инициативност
за постигане на важните за него неща. Същият няма регистрирана зависимост към
алкохол или наркотици, предпазлив е в общуването, има наличие на практическа
приспособимост. Има положително отношение към работата и изявява желание да
работи. Постъпил е в Затвора гр. София на 26.02.2016 г., като адаптацията му е
протекла безпроблемно и не е проявявал претенции. В Затвора гр. София е
изпълнявал задълженията на бакар, като се е справял добре с трудовите си
задължения. Рискът от вреди е прието, че е нисък за него самия, както и за
персонала на затвора и за другите лишени от свобода и среден за обществото. Т.е.
като цяло рискът се определя като нисък на основата на извършеното
правонарушение и криминалната история. С. има изградена нагласа за позитивна
промяна на поведението си, като очаква подкрепа навън от близките си и се
надява да съумее със собствен труд да подреди живота си в положителна насока.
С. е изразил критичното си отношение
към извършеното и е декларирал нагласа за промяна на криминалното си поведение,
т.е. за водене на законосъобразен начин на живот. Социалните му контакти с
близките му са съхранени. Ресурсите му – трудоспособна възраст и потенциал, подкрепата
от страна на близките му, липсата на регистрирани зависимости, наличие на
позитивизъм и оптимизъм в настроението, свързан с безпроблемното изтърпяване на
наложеното му наказание, положителното му отношение към труда са фактори, които
биха улеснили реинтеграцията на С. в обществото.
Съдът намира, че молбата на лишения от
свобода е основателна и следва да се уважи по следните съображения:
В чл. 70, ал.1 от НК са
предвидени кумулативно следните предпоставки, на които следва да отговаря
лишеният от свобода, за да бъде същият условно предсрочно освободен. Едната предпоставка
се състои в обстоятелството осъденият да е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание, а другата – да е дал доказателства за своето
поправяне.
В конкретния случай
предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице са налице. С. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка
по чл.70, ал.1, т.2 от НК е налице. Налице е и втората предпоставка, тъй като С. е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение. Като краен извод, от приложените в затворническото
досие документи съдът намира, че се установява, че престоят на осъдения в
затвора е повлиял положително за неговото поправяне, каквато е била целта на
наложеното му наказание. Налице е позитивна промяна в поведението на осъдения,
която е достатъчна за поправянето му.
В съдебното заседание
осъденият С. изразява критичното си отношение към извършеното, както и че се е поучил
от грешките си и желае да му бъде даден шанс за да покаже, че се е поправил, както
и че желае да работи и да поправи грешката си. Ресурсите му, както се посочи, се
състоят в трудоспособната
му възраст и наличието на потенциал, подкрепата от страна на близките му,
липсата на регистрирани зависимости, наличие на позитивизъм и оптимизъм в
настроението, свързан с безпроблемното изтърпяване на наложеното му наказание,
положителното му отношение към труда. Фактът, че осъденото лице е прекарало повече
от шест години в турски затвор, както и близо две години в два различни затвора
в Република България и, че навсякъде е показал отлична дисциплина, желание да
работи, отговорност при изпълнение на задълженията и спазване на правилата,
както и че навсякъде е награждаван и му е била поверявана отговорна работа,
както и че не е извършил дори и едно дребно нарушение, води до извода, че същият
се е поправил и че са налице предпоставките за условното му предсрочно
освобождаване. Освен това, същият е участвал многократно в културно-масови и
спортни мероприятия в затвора, за което е и награждаван.
Съдът не възприема аргументите на
администрацията на Затвора гр. Бобов дол, че не са завършени целите на плана по
изпълнение на присъдата на осъденото лице, а тъй като планът е изготвен за срок
от една година, то следва неговото изпълнение да продължи до 14.02.2017 г.,
както и че с подписването на този план и невписването на възражения в бланката
осъденият се е съгласил със срока на плана и с поставените в него цели и
задачи. Подписването на плана от осъденото лице и липсата на възражения от
негова страна, не би могло да се тълкува като изразено съгласие от това лице относно
продължителността на този план, респ. съгласие с написаното в него, тъй като не
е ясно дали на осъденото лице са разяснени правата му при предявяването на
плана за подпис /в бланката на плана съществува графа „коментари“ на лишения от
свобода, но никъде няма графа „възражения“, респ. срок в който такива
възражения може да бъдат направени/. Няма данни какво е обяснено на осъдения
при предявяването на плана му, за да съществува основание да се тълкува в
негова вреда положеният от него подпис под плана. Но дори и да се приеме, че
същият се е съгласил с плана и с посочените в него цели и задачи, съдът намира,
че към настоящия момент целите и задачите на плана са изпълнени.
Като проблемни зони в плана на
присъдата е посочен един-единствен въпрос – и това е отношението към
правонарушението. Като цели за промяна на това отношение са посочени –
формиране на законосъобразно поведение и дистанциране от субкултурата, а като
задачи – наблюдение на контактите, дефинирането на социално приемливи критерии
при осъществяването на социални контакти, стриктно спазване на реда и
дисциплината, осъзнаване на причините за криминалното му поведение. Съдът
намира, че заложените цели в плана на присъдата са изпълнени, тъй като от
всички събрани по делото доказателства се установява, че С. е имал поведение,
изцяло съобразено с правилата както в затвора в Турция, така и в Затвора в гр.
София и в Затвора в гр. Бобов дол. Същият не е извършил нито една, дори и
дребна простъпка при дългогодишния си престой в различни затвори, находящи се в
различни държави. Нещо повече, С. е награждаван както в Затвора София, така и в
Затвора Бобов дол. По време на престоя си във всички затвори, осъденият е
работил, като с това е показал положителното си отношение към труда и
постоянство при изпълнение на трудовите задължения. Нещо повече, самата
администрация на Затвора гр. Бобов дол е преценила, че С. може да бъде
натоварен с функции на отговорник, поради което началникът на затвора със
заповед го е назначил на длъжността отговорник на цеха за производство на
торбички /до завръщането на титуляря/, като същият се е справил добре с тази
дейност. В съдебно заседание С. е изразил критичното си отношение към
извършеното и е декларирал нагласа за промяна на криминалното си поведение,
т.е. за водене на законосъобразен начин на живот. На практика, поставените в
плана на присъдата конкретни цели и задачи /описани по-горе/ са изпълнени, тъй
като по отношение на формирането на законосъобразно поведение изброените
по-горе факти красноречиво говорят в полза на правомерното и дори нещо повече,
примерното поведение на осъденото лице по време на целия му престой в
затворите. По отношение на следващата цел – дистанциране от субкултурата и
нейното влияние, никой не твърди, а и от доказателствата по делото не се установява
С. да има дори и само контакти със субкултурата в затвора, нито пък, че е
повлиян от нея или пък се опитва да й повлияе. Това важи и за критерия „дефиниране
на социално приемливи критерии при осъществяването на социални контакти“,
доколкото никъде това не е посочено като проблем – нито от становището на
администрацията на Затвора гр. Бобов дол, нито пък има такива данни в
доказателствата по делото. Напротив, от становището на психолога при Затвора
гр. София се установява, че осъденият показва държание на независимост и дистанцираност.
По отношение на първата от конкретните задачи по плана – наблюдение на
контактите, от доказателствата по делото не се установява С. да е имал
контакти, които да са съставлявали проблем по време на престоя му в затвора.
Нещо повече, от заключението на психолога при Затвора гр. София, се установява,
че същият би желал да избягва проблеми. По отношение на втората задача,
поставена в плана на присъдата, а именно – стриктното спазване на реда и
дисциплината, както се посочи, при липсата дори и на едно нарушение на
дисциплината от С. по време на продължителния му престой в затвора, не би могло
да се приеме, че тази задача не е изпълнена. По отношение на последната задача
– осъзнаване на причините на криминалното му поведение, пред съда самият лишен
от свобода е изразил разкаянието си за извършеното от него, критичното си
отношение към деянието, поради което както главната цел /отношение към
правонарушението/ така и последната задача от индивидуалния план на
изпълнението на присъдата съдът намира, че може да се приемат за изпълнени.
Най-вече с поведението си по време на дългия си престой в затворите на две
държави, осъденият е доказал, че се е поправил. Не би могло да се откаже
условното предсрочно освобождаване на осъдения в настоящия случай поради
обстоятелството, че същият изтърпява наказанието си към настоящия момент при
строг режим /същият е придобил междувременно право на замяна на режима от строг
на общ/, първо, защото такава отрицателна предпоставка за постановяване на
условно предсрочно освобождаване не е предвидена в закона, и, второ, защото в
конкретния случай по-голямата част от изпълнението на наказанието е протекло в
затвор на чужда държава, а не би могло да се отрече поправителното и
възпитателното въздействие на престоя на С. в този затвор, тъй като поведението
му е било примерно и там и единствено обстоятелството, че разпоредбите на нашия
закон не вземат предвид изпълнението на наказанието в чуждите места за лишаване
то свобода, не би могло да бъде пречка за постановяване на условно предсрочно
освобождаване на лицето. Такъв аргумент не би могло да бъде и оставащия
сравнително дълъг период от 6 години като остатък от 15 – годишната му присъда,
защото разпоредбата на чл.439а, ал. от НПК забранява размерът на неизтърпяната
част от наказанието да бъде единствено основание за отказ от условно предсрочно
освобождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъдения. Напротив,
именно изследването на цялостното поведение на осъдения в настоящия случай води
до извода, че сравнително дългия остатък от наказанието му не може да бъде
аргумент против условното му предсрочно освобождаване.
В заключение, преценявайки наличните
фактори по отношение на осъденото лице, а именно - трудова терапия с добър
ефект за постигане на законосъобразен начин на живот, активното му участие в
културно – масови и спортни мероприятия, без никакво нарушение на дисциплината
в продължение на дълъг период от време в различни затвори, включително и в
страна извън Европейския съюз, в която към момента са актуални множество
въпроси във връзка с върховенството на правото и защитата на правата на човека,
многократно награждаван, с нисък риск от рецидив, съдът намира, че са изпълнени
целите на наказанието и С. следва да бъде освободен условно предсрочно за
остатъка от изтърпяване на наложеното му наказание.
Ето защо, съдът намира, че
са налице и двете предвидени в закона предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на молителя, поради което и молбата му следва да бъде
уважена.
Съдът намира, че по време
на изпитателния срок, който на основание чл.70, ал.6 от НК следва да му бъде
определен, следва да бъде постановено и изпълнението на пробационната мярка по
чл.42, ал.2, т.2 от НК, а именно "задължителни периодични срещи с
пробационен служител".
По изложените съображения
и на основание чл. 440 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Постановява
условно предсрочно освобождаване на Р.Л.С.,
с ЕГН:**********, роден на *** г. в гр. ***, с адрес гр. ****, ул.“***“№**, българин,
български гражданин, със средно специално образование – оператор в шевното
производство, разведен, осъждан от изтърпяване на
останалата част от наказанието "лишаване от свобода", наложено
му с определение №2033 от 14.06.2016 г., постановено по ЧНД № 1158/2016 г. по
описа на Софийския градски съд, с което е приета за изпълнение присъда №2012/8
от 03.02.2012 г. по дело №2010 г./100 на Наказателния съд за тежки престъпления
№12 гр. *****, потвърдена с решение №2013/3618 от 18.04.2013 г. на Върховния касационен
съд на Република Турция, влязла в сила на 18.04.2013 г., в размер, изчислим към датата на влизане на настоящото
определение в сила.
На основание чл. 70, ал. 6
от НК определя изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието,
изчислена към датата на влизане на настоящото определение в сила, за което
време постановява изпълнението спрямо Р.Л.С. на пробационна мярка "задължителни периодични срещи с
пробационен служител".
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: