№ 17562
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110153752 по
описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплащали дължимите за нея суми в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава.
При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат при
условията на разделна отговорност сумата 4360,50 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата 68,61 лв. за
дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.06.2022 г., до окончателното им изплащане; сумата от 533,92 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 19.05.2022
г., както и сумата от 13,10 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Б. К. Б. не е депозиран отговор на исковата молба.
Ответникът П. М. И.. оспорва исковете по подробно изложени съображения.
ФДР "М" ООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
1
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 29482/2022 г. на СРС, 151 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено от П. М. в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, респ. заповедта е връчена на длъжника Б. Б. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
По делото е представен в заверен от ищеца препис договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... г., том IV, рег. № .., дело
№ .. от 2004 г., с който дарителят Б. К. Б. дарява на малолетните М. Б. К. и К. Б. К.,
представлявани от своята майка и законен представител П. М. К.а недвижим имот,
представляващ апартамент № .., находящ се в гр. София, Район “И..“, ж.к.“..“, бл..., вх.Г, ет.
.., като дарителят си запазва правото на ползване върху посоченото жилище заедно и
поотделно със съпругата си П. М. К.а.
По делото е представен договор от 07.05.2002 г., по силата на който Етажната собственост, с
адрес: гр. София, ж.к.“..“, бл..., вх.Г е възложила на ЕТ „а“ да извършва услугата топлинно
счетоводство.
Съгласно договор от 14.05.2005 г. посочената услугата дялово разпределение на топлинна
енергия се извършва от "М" ООД.
По делото са изслушани, неоспорени от страните, и приети от СРС съдебно –техническа и
съдебно – счетоводна експертиза.
Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление е определяна по реален
отчет на показанията на 4 броя ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори в имота, както и от
топлинната енергия, отдадена от 1 брой щранг лира без ИРРО. Съгласно заключението на
СТЕ общото количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е определяна за
СЕС като част от общото количество топлинна енергия за отопление на СЕС. Делът на
процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния му
отопляем обем в размер на 195 куб. метра към пълния отопляем обем на СЕС. Разходът за
БГВ е определян за процесния период на база "служебен отчет" поради неосигурен достъп.
Според вещото лице ФДР е извършило дяловото разпределение в съответствие с
нормативната уредба.
2
Съгласно заключението на ССчЕ стойността на топлинната енергия възлиза на сумата от
4360,50 лева, а лихвата за забава в размер на 549,34 лева. Съгласно заключението на ССЕ
дяловото разпределение възлиза в размер на 68,61 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл. 155 от ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
По силата на договор за дарение от 04.08.2004 г., обективиран в нотариален акт № 62, том
IV, рег. № .., дело № .. от 2004 г., Б. К. Б. е дарил на синовете си М. Б. К. и К. Б. К.,
представлявани от своята майка и законен представител П. М. К.а следния недвижим имот,
а именно апартамент № .., находящ се в гр. София, Район “И..“, ж.к.“..“, бл..., вх.Г, ет. .., като
дарителят си е запазил пожизнено правото на ползване върху посоченото жилище заедно и
поотделно със съпругата си П. М. К.а.
С оглед на което М. Б. К. и К. Б. К. се легитимират като собственици на процесния имот, а
ответниците Б. К. Б. и П. М. К.а като вещни ползватели.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права – право на собственост,
съответно вещно право на ползване.
Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползуването, включително данъците и другите такси. С оглед на което съдът приема, че при
учредено право на ползване потребител се явява вещният ползвател, а не собственика.
В този смисъл потребители се явяват ответниците като вещни ползватели всеки по
отношение на 1/2 идеална част от имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и
без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Количеството топлинна енергия се установява въз основа на заключението на СТЕ. Съгласно
заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление е определяна по реален отчет на
показанията на 4 броя ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори в имота, както и от топлинната
енергия, отдадена от 1 брой щранг лира без ИРРО. Съгласно заключението на СТЕ общото
количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС като
част от общото количество топлинна енергия за отопление на СЕС. Делът на процесния
имот в това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в
размер на 195 куб. метра към пълния отопляем обем на СЕС. Разходът за БГВ е определян
3
на база "служебен отчет" поради неосигурен достъп. Според вещото лице ФДР е извършило
дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.
По отношение на дяловото разпределение.
Според чл. 139, ал. 2 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда–етажна
собственост се извършва от топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. Следи изменението на посочената норма отговорността за извършването на дяловото
разпределение се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139 в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
чл. 139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това –от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дяловото разпределение на топлинна енергия.
Кредитирайки заключението на ССчЕ стойността на топлинната енергия възлиза на сумата
от 4360,50 лева, а дяловото разпределение в размер на 68,61 лева.
При това положение главното задължение за топлинна енергия възлиза на посочения по-
горе размер от 4360,50 лв., съответно за дялово разпределение- 68,61 лева, като при
съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, то Б. К. Б. и П. М. К.а дължат
заплащане на сума от по 2180,25 лв. (1/2 от 4360,50 лв.) всеки от тях и по 34,31 лева (1/2 от
68,61 лв.), до които размери предявените срещу тях искове следва да бъдат уважени. Всяка
една от посочените суми следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от новите Общия условия от 27.06.2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ищецът претендира лихви за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от
15.09.2020 до 19.05.2022 г., за който период лихвата за забава възлиза в размер на 549,34
лева, съгласно заключението на вещото лице.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от по 266,96 лева (1/2 от 533,92 лв.)– лихви
за забава върху топлинната енергия предвид диспозитивното начало в гражданския процес.
4
По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не е определен срок за изпълнение на задължението за дялово разпределение,
поради което задължението става изискуемо след покана. По делото не са ангажирани
доказателства ответниците да са поканени за изпълнение на задълженията си. Поради това
съдът намира, че не се дължат лихви за забава върху дяловото разпределение.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за заповедното производството, съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер 149,13 лв. и за исковото производство в размер на 746,85 лв. / за държавна такса,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение /. Следователно, всеки
един от ответниците поотделно следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от по
74,56 лв. – разноски в производството по ч. гр. дело № 29482/2022 г. по описа на СРС, 151
състав, както и 373,43 лв. – разноски в исковото производство.
Ответникът П. И.. доказва извършени разноски в размер на 300 лева, от които има право на
6,53 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Р. К. Р. сумата от 6,53 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна
помощ и съдействие в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Б. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: град София,
ж.к.“..“, бл.., вх.Б, офис партер, адв. Р. Р. дължи на „т с” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Я..“ № сумата от 2180,25 лева – главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода за периода м. 05. 2019 г. – м. 04. 2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
че дължи сумата от 34,30 лв. такса за услугата дялово разпределение за периода м. 05. 2019
г. – м. 04. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и че дължи сумата 266,96 лв. - законна лихва за забава
върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 15.05.2022 г., за които суми по
5
по ч. гр. д № 29482/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като отхвърля иска за сумата 6,55 лева- законна лихва за забава върху цената на
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА за установено, че П. М. И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: с.А.., ул.“..“ №
.., адв. А. дължи на „т с” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Я..“ № сумата от 2180,25 лева – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода за периода м. 05. 2019 г. – м. 04. 2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и че дължи сумата от 34,31
лв. такса за услугата дялово разпределение за периода м. 05. 2019 г. – м. 04. 2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и че
дължи сумата 266,96 лв. - законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 15.05.2022 г., за които суми по по ч. гр. д № 29482/2022 г. по описа
на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като отхвърля иска за
сумата 6,55 лева- законна лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за
периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, ж.к.“..“, бл.., вх.Б, офис
партер, адв. Р. Р. да заплати на „т с” ЕАД, рег. по ф.д. №... г. на СГС, ФО, с адрес: гр.
София, ул. „Я..” №.., ЕИК .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 373,43 лв. – разноски за
исковото производство и сумата 74,56 лв. разноски за държавна такса в заповедното
производство по ч. гр. д № 29482/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в.
ОСЪЖДА П. М. И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: с.А.., ул.“..“ № .., адв. А. да
заплати на „т с” ЕАД, рег. по ф.д. №... г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „Я..” №.., ЕИК
.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 373,43 лв. – разноски за исковото производство и
сумата 74,56 лв. разноски за държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д №
29482/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в.
ОСЪЖДА „т с” ЕАД, рег. по ф.д. №... г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „Я..” №.., ЕИК ..
да заплати в полза на адвокат Р. К. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к.“..“, бл.., вх.Б, офис партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сумата от 6,53 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника Б. К. Б. безплатна правна помощ и съдействие
в производството по гр. д. № 53752/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 151
състав.
ОСЪЖДА „т с” ЕАД, рег. по ф.д. №... г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „Я..” №.., ЕИК
.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на П. М. И.., ЕГН **********, със съдебен
адрес: с.А.., ул.“..“ № .., адв. А. сумата от 6,53 лв., представляваща разноски в заповедното
производство.
6
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „М“
ООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7