№ 55
гр. гр. Чирпан, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20215540200242 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба „......“ЕООД, ЕИК ...... със седалище и
адрес на управление гр. ......... чрез управителя и едноличен собственик на капитала ЕЛ. М.
Б., с адрес за призоваване и съобщения: гр. ....... – адв. В.В., против електронен фиш серия Г
№ 0021645 издаден от ОД на МВР Стара Загора, с което на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 638 ал.4, вр. с чл. 638 ал.1, т.1 т.2, вр. чл.
461 т.1 от КЗ.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да
бъде изцяло отменен. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
становище, че издаденият ЕФ е законосъобразен, правилен, обоснован, като не са налице
посочените в жалбата пороци.Безспорно било установено нарушението, нарушителя и
неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и
законосъобразен.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако
е поискано такова. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Стара Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок.
Установи се по делото, че с електронен фиш серия Г № 0021645 е наложено на
1
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на
основание чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 638 ал.4, вр. с чл. 638 ал.1, т.2 вр. чл. 461 т.1
от КЗ, затова че: “На 03.07.2020г. в 15.16ч. в обл. Ст.Загора, АМ Тракия, км.186,е
установено управление на МПС, за което няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. МПС не е спряно от
движение. Нарушението е установено с АТСС Twin*CAM с МПС МИЦУБИШИ
АУТЛЕНДЪР, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ........., е установено
нарушение на Кодекса за застраховането(КЗ), заснето с автоматизирано техническо
средство/система № SD2D0025, собственик на когото е регистрирано МПС – ...... ЕООД,
с постоянен адрес: гр........5, законен предтавител-ЕЛ. М. Б., с което е нарушила чл. 483, ал.
1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 638 ал.4, вр. с чл. 638 ал.1, т.2 вр. чл. 461 т.1 от КЗ.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакувания електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
По делото се доказа, че не е попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., което представлява самостоятелно нарушение на процедурата по
установяване на нарушението с мобилно техническо средство за контрол и неговото
санкциониране с електронен фиш. От своя страна по необходимост това влече и следващ
порок – липса на доказателство за спазването на чл. 6 от Наредбата, поради което
кумулативните изисквания за законосъобразно използването на мобилно АТСС не са
спазени по делото. Не всеки реквизит от протокола е със съществена значимост, но
отсъствието въобще на протокол води до извод за недоказано административно нарушение.
След като използваното АТСС е мобилно, а разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. не предвижда изключения, то следва, че отсъствието на протокола е
съществен пропуск.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведено императивно
задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно АТСС да съставя
протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се попълва при всяка смяна
на мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като при работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът трябва да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка
на разположението на уреда (чл. 10, ал. 3). В настоящия случай, въпреки съществуващото
процесуално задължение за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., то за използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол не е бил
съставян, което се доказа по категоричен начин по делото. Изискването за съставянето на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна
доказателствена функция в процеса. Липсата на редовно съставен протокол означава и липса
2
на доказателство по делото за спазването на нормативно предвидения ред за установяване на
нарушението чрез използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Същевременно доказателствената тежест в процеса
се носи единствено от административнонаказващия орган, поради което той следва да
понесе и последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното провеждане на
процедурата. Доколкото изискването за попълване на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532 от 12.05.2015 г. е установено като елемент от процедурата при използване на
мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му винаги ще съставлява процесуално
нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на
съществените, поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така
опорочената процедура. Това е така, защото протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. служи като доказателство за редица обстоятелства, които имат съществено
значение за преценката за законосъобразното провеждане на производството, но не могат да
бъдат установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, мястото на контрол и къде е било разположено техническото
средство, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, дали техническото средство е
използвано от служител, оправомощен да борави с такива средства, къде то е било
разположено – в лек автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя,
във време на движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден различен
ред за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се твърди, че заснемането е
извършено с АТСС Twin*CAM, но информация относно мястото на контрол не би могла да
се изведе и по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., т. е. от снимката на
разположението на уреда, тъй като такава също липсва. С разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е регламентирано изрично задължение за директора на съответната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, в
съпроводителното писмо да посочи определени в закона обстоятелства, сред които
разположението на автоматизираното техническо средство, но така също и да представи
доказателства за тези обстоятелства. При липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата се явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи,
като осъществени при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията,
реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за
движение.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се извърши преценка дали е спазено
правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Разграничават се три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1) от статични АТТС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени
на участък от пътя и 3) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно средство и във време
на движение. В първите две хипотези за установените от АТСС нарушения на правилата за
3
движение по пътищата се издават електронни фишове. Изключение от реда за издаване на
електронен фиш е въведено единствено за нарушения, установени с мобилни АТТС във
време на движение, за които нарушения електронни фишове не се издават. Обстоятелството
към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен случай се установява отново от
съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Тъй като в настоящата хипотеза
такъв протокол липсва в обективната действителност, то може единствено да се предполага
дали процедурата е била спазена. От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние,
попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би представлявало съществено
процесуално нарушение. Досежно и това обстоятелство при липсата на съставен протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., то е препятствана проверката за
спазване на процедурата по установяване на нарушението чрез използване на мобилно
автоматизирано техническо средство. По-конкретно по делото остава недоказано дали са
спазени правилата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Доказателствената непълнота не е
преодоляна чрез ангажиране на други допустими доказателства в процеса. Това отново
доказва съществения характер и последици на допуснатото процесуално нарушение.
По делото не се доказа и да е спазено изискването по чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо средство да е било разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Нормативната уредба предписва спазването на редица технически изисквания
към монтажа и експлоатацията на АТСС, регламентирани с Наредбата и с инструкцията за
експлоатация, като тяхното съблюдаване представлява гаранция за законосъобразното
използването на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение. В процеса доказателство за надлежното изпълнение на тези изисквания се черпи
отново от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като в
съдържанието на същия се удостоверява дали преди началото на работата с техническото
средство то е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. При липса на надлежно попълване в протокола
спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство, не може да се презюмира. В съдебната практика е изяснено, че щом поради
липсата на съставен протокол не може да бъде извършена проверка за спазване на
изискванията на чл. 6 от Наредбата, то е допуснато съществено процесуално нарушение –
така Решение № 4424 от 27.06.2019 г. по к. а. н. д. № 4318/2019 г. на Административен съд –
София; Решение № 541 от 18.03.2019 г. по к. а. н. д. № 277/2019 г. на Административен съд
– Варна.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служителят включва
автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол. Неясно остава по делото
дали са били извършени необходимите първоначални настройки и от кое лице. При липса на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било
4
други доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано
съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би почивал
единствено на предположения. Административнонаказателната отговорност от своя страна
обаче не може да бъде осъществена въз основа на предположения. По тези съображения
ангажирането на отговорността на жалбоподателя, но без по делото да е доказано, че са
били спазени предвидените изисквания при монтажа и експлоатацията на процесното АТСС,
съществено нарушава правото на защита на наказаното лице.
В заключение не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е процесуално нарушение от категорията на
съществените. Противното би обезсмислило съществуването на разпоредбата, както и
необходимостта от попълването за в бъдеще на посочения протокол при използването на
мобилни АТСС за контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на последиците
си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е съдебната практика на
административните съдилища в страната относно характера на липсата на съставен
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като самостоятелно съществено процесуално
нарушение - / виж Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2214/2020 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к. а. н. д. № 2827/2016
г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к. а. н. д. №
2314/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г. по к. а. н. д.
№ 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к. а. н.
д. №146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по к.
а. н. д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 533 от 08.05.2018 г. по
к. а. н. д. № 228/2018 г. на Административен съд София – област; Решение от 18.11.2019 г.
по к. а. н. д. № 97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019
г. по к. а. н. д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил. /.
Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и по чл. 314, ал. 1 от НПК
за цялостна служебна проверка на законосъобразността и обосноваността на електронния
фиш е дал указания на АНО за попълване на делото с необходимите доказателства, като е
изискал повторно цялата административно наказателна преписка, като е определен и срок за
това действие. Въпреки горното до приключване на съдебното следствие обсъждания
протоколът не бе представен.
По тези съображения обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане за
5
разноски възниква единствено за жалбоподателя. Последният е направил искане за
овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева
съгласно списък с разноски. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като по делото, е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, което съдът
намира за неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 26.04.2021
г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 68 от 2020 г. действащото законодателство
– чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е предвиждало, че при имуществена санкция от 1 000 до 5 000 лева
възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева. Следователно
претендираните от жалбоподателя разноски от 370,00 лева не надвишават минималния
предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на
разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Отделно
от това съдът намира, че така заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 370,00
лева не е прекомерно за осъществените по делото правна защита и съдействие.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде осъдена
насрещната страна в процеса ОД на МВР – Стара Загора, която е юридическо лице и
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от ЗМВР.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0021645 издаден от ОД на МВР Стара Загора,
с който на дружество „ ......“ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. ......... с
управител и едноличен собственик на капитала ЕЛ. М. Б., с адрес за призоваване и
съобщения: гр. ....... – адв. В.В., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на с чл. 638 ал.4, вр. с чл. 638 ал.1, т.1
т.2, вр. чл. 461 т.1 от КЗ, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Стара Загора да заплати на „ ......“ЕООД, ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление гр. ......... с управител и едноличен собственик на капитала
ЕЛ. М. Б., с адрес за призоваване и съобщения: гр. ....... – адв. В.В., направените по делото
разноски в размер на 370,00 лв.- адвокатско възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
6
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7