Решение по дело №1141/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник на сектор в Трето Районно управление при ОДМВР – Пловдив, чрез юрисконсулт З. М. – П., срещу Решение № 525/11.04.2024 г., постановено по а.н.д № 456 по описа за 2024 година, на Районен съд – Пловдив, XVIII - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление №23 - 0438 - 000400 от 11.05.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на А. Б. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на осн. чл.178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че издаденото наказателно постановление не отговаря на чл.57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението е безспорно установено от обективна страна. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – А. Б. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от А. Б. М. срещу НП №23 - 0438 - 000400 от 11.05.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 539193 от 26.04.2023 г., съставен от М. М. – на длъжност полицейски инспектор при РУ 03 Пловдив към ОД МВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 12.03.2023г., около 01:47 часа в [населено място], [улица]срещу № 65, А. Б. М. като водач на лек автомобил Фолксваген „Поло“ с рег. № [рег. номер], паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя. Горното било квалифицирано като нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 178е ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер на 50 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административното производство не са спазени императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като даденото в АУАН и НП описание на деянието е непълно и неточно. Не била посочена максималната маса на автомобила и разстоянието на което е бил паркиран от сградите. Налице била и неправилна правна квалификация на деянието, което според състава на съда следвало да се подведе единствено под санкционната норма на чл. 178е ЗДвП. Това дало основание на съда да отмени издаденото наказателно постановление.

ІV. От правна страна:

9 Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и прилагането на закона.

Нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП поставя изискване, за престой и паркиране в населените места, пътните превозни средства да се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Санкционната разпоредба на чл. 178е ЗДвП предвижда налагане на наказание на лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Съдържанието на посочените правни норми обоснова недвусмислен извод, че за неспазване на поставеното правило за поведение, при избора на място за паркиране на МПС, на отговорните за това лица се налага наказанието по чл. 178е ЗДвП. Противно на разбирането на въззивната инстанция тази норма не съдържа правило за поведение, различно от предвиденото в чл. 94, ал. 3 ЗДвП, нейният характер е санкционен и намира приложение именно при неспазване на общите правила за паркиране в населените места.

Несъстоятелни се явяват и съжденията на районния съд относно релевантните за състава на нарушението фактически основания. Не може да има никакво съмнение, че допустимата максималната маса на автомобила и разстоянието на което е бил паркиран от сградите има отношение единствено в случаите, когато МПС е било паркирано върху тротоар на определените от собствениците на пътя или администрацията места. Процесният случай не е такъв. Непротиворечиво и еднозначно както в АУАН, така и в НП контролите органи са посочили, че автомобилът е бил паркиран върху тротоар извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя. Тоест в тази хипотеза напълно ирелевантни за фактическия състав на деянието се явяват обстоятелствата каква е маста на автомобила и на какво разстояние е бил паркиран от сградите. От значение за ангажиране отговорността на водача в случая се явява единствено фактyt, че автомобилът му е бил паркиран върху тротоар, който не е бил обозначен като място за паркиране.

Несъстоятелни в тази насока се явяват и възраженията на нарушителя, заявени пред наказващия орган и подържани в съдебната фаза, че мястото на което е бил паркиран автомобила видимо бил обособен за това, без да е сигнализиран със знак за забрана. По аргумент от чл. 119, ал. 1 Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г./ вр. чл. 94, ал. 3, пред. 2 ЗДвП, местата за паркиране върху тротоарите, следва да бъдат определени от собствениците на пътя или администрацията и сигнализирани чрез пътен знак Д19 "Паркинг" или Д20 "Платен паркинг". В случая такава сигнализация не е установена, поради което правилно контролните органи са приели, че автомобилът е паркиран на място, което не е определено за тези нужди от собствениците на пътя или администрацията. Противно на разбиранията на нарушителя, за да е налице нарушение на правилото за поведение в чл. 94, ал. 3, пред. 1 ЗДвП, при установено паркиране върху тротоар в населено място, не е необходими и наличието на пътен знак, забраняващ паркирането. Процесното деянието се изразява в неспазване на установено в закона правило, което се прилага за цялата територия на населеното място, а не за конкретен сигнализиран участък от пътя.

Неоснователни се явяват и възраженията на нарушителя за наличие на съществени пороци в съдържанието на АУАН, поради липса на данни за възрастта и местоработата му. Тези данни не са определящи за установяване самоличността на извършителя, при условие че в акта се съдържат трите имена, единният граждански номер на водача и неговият адрес.

Не могат да бъдат споделени и претенциите на наказания, че контролният орган не е обсъдил формата на вината, при която е извършено нарушението. Предвид разпоредбата на чл. 94, ал.3 ЗДвП, водачът е длъжен да управлява МПС съобразно важащите за територията на населеното място правила. В случай, че водачът не е проявил достатъчно внимание и в резултат на това е извърши нарушение, следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Разпоредбата на чл. 178е ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.

Не се установяват и сочените от наказаното лице нарушения на императивните правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП. Контролните органи са посочили нужния обем от данни, така щото за нарушителя да бъде ясно къде, кога, и при какви обстоятелства и с кои сови действия е извършил деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правото на защита на нарушителя не е засегнато. За безспорно установеното деяние на водача е наложено предвиденото в закона по вид и размер наказание, което не подлежи на допълнителна корекция.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 525/11.04.2024 г., постановено по а.н.д № 456 по описа за 2024 година, на Районен съд – Пловдив, XVIII - ти наказателен състав.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0438-000400 от 11.05.2023г. на Началник сектор в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, Районно управление 03 - Пловдив, с което на А. Б. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на осн. чл.178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП

ОСЪЖДА А. Б. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.