Присъда по дело №1598/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 67
Дата: 13 октомври 2021 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20214430201598
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 67
гр. Плевен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
СъдебниВИОЛЕТА МАРИНОВА
заседатели:ЦВЕТАНОВА
НАДЯ СТАНЕВА МОНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
и прокурора Милена Венелинова Трифонова (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Наказателно дело от
общ характер № 20214430201598 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Й. ТР. - роден на *** г., в ***, живее в
***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2021
година в град Плевен, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл.
30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държал
високорисково наркотично вещество, а именно - наркотичен коноп
/марихуана/ с наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 10,67
% с нето тегло 0,677 грама, на стойност 4,06 лева, поради което и на осн. чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /ЕДНА/
ГОДИНА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
1
НАЛАГА на подсъдимия Д. Й. ТР., със снета по делото самоличност и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 2000 /ДВЕ/
ХИЛЯДИ ЛЕВА.
ОТНЕМА на основание чл. 354а ал.6 от НК в полза на Държавата -
0,577 грама марихуана със съдържание на тетрахидроканабинол 10,67 %,
количество останало след извършване на експертно изследване за нуждите на
назначената физико-химична експертиза/ на основание чл. 91 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите предадено за съхранение в
Централно Митническо управление- град София, с цел унищожаването им
след влизане на присъдата в сила.
ОТНЕМА на основание чл.53, ал. 1, б. „а” и ал.2, б. „а” от НК в полза на
Държавата веществените доказателства, а именно: опаковки запечатани в
плик със силиконов печат № 266 РДВР- Плевен са приложени към
материалите на досъдебното производство, които да бъдат унищожени като
вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. Й. ТР. да
заплати направените по делото разноски в размер на 160,15 лв., от които в
размер на 101,65 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен и в размер на 58,50 лв.
по сметка на РС – гр. Плевен.
На осн.чл.68 ал.1 от НК подсъдимият Д. Й. ТР. следва да изтърпи
ефективно и наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/
месеца, наложено му по НОХД № 737/2021 г. на РС- Плевен, при режим на
изтърпяване "общ", отделно от наложеното му наказание по НОХД №
1598/2021 г. на РС-гр. Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - Плевен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Д. Й. ТР., с ЕГН:
********** от *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:
„На 11.08.2021 година в град Плевен, без надлежно разрешително
съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество, а
именно - наркотичен коноп /марихуана/ с наркотично действащ компонент-
тетрахидроканабинол 10,67 % с нето тегло 0,677 грама, на стойност 4,06
лева.“
Престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК .
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от фактическа
и правна страна, така както е посочено в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното
обвинение против подсъдимия Д. Й. ТР., което намира за безспорно доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателствени
материали.
Прокурорът предлага на съда да приема за установена фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че
по отношение на подсъдимия не са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
1 година, като счита, че по този начин ще се спази буквата и духа на закона.
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК прокурорът излага да бъде приведено в
изпълнение и наказанието наложено на подсъдимия Д. Й. ТР. с определение
по НОХД № 737/2021 г. по описа на РС – гр. Плевен
Защитникът на подсъдимия Д. Й. ТР. – адв. Д.З. от АК – гр. Бургас,
пледира че оспорва изцяло фактическата обстановка, такава каквато е
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли подзащитният
му да бъде оправдан.
Алтернативно адв. З. навежда доводи за приложение на чл. 9, ал. 2 от
НК по отношение на подзащитния му или прилагане на чл. 354, ал. 5 от НК.
Подсъдимият Д. Й. ТР. не се признава за виновен по така предявеното
му обвинение.
В последната си дума подсъдимият Д. Й. ТР. моли съда да бъде
приложен правилно закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
С Определение по НОХД № 737/2021 година по описа на Районен съд-
1
Плевен на 13 нак. състав, с Председател на състава – Районен съдия Красимир
Димитров било одобрено споразумение, с което подсъдимият Д. Й. ТР. се
признал за виновен, за това че на 11.01.2021 година е извършил престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
Определението влязло в сила на 15.04.2021 г.
На 11.08.2021 година около 14:00 часа, подсъдимият Д. Й. ТР. се е
намирал в *** пред бл. **. Същият държал в себе си, без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсори,
високорисково наркотично вещество - марихуана /коноп/ с общо нето тегло
0,677 грама, с наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол
10,67%, което било разпределено в две хартиени свивки.
По същото време свидетелите *** и *** - служители при Първо РУ-
Плевен извършвали обход на района си. След като забелязали подсъдимия Д.
Й. ТР. решили да му извършат проверка по ЗМВР. В хода на проверката
подсъдимият Д. Й. ТР. признал, че държи в себе си високорисково
наркотично вещество за лична употреба, след което го предал с протокол за
доброволно предаване на полицейските служители.
От заключението по назначената в хода на разследването физико-
химична експертиза е видно, че сухата, зелена на цвят растителна маса
предадена с този протокол от 11.08.2021 година по морфология и по наличие
на канабиноиди се определя като коноп /марихуана/.
Общото нето тегло на тревистата маса е 0,677 гр. със съдържание на
тетрахидроканабинол 10,67 %.
Конопът /канабиса, марихуаната/ има наркотично действие, нямат
легална употреба, пазар и производство и са поставени под контрол /забрана/
съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства
от 1961 година, ратифицирана от Република България и Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ, бр. 68 от
02.08.2013 година.
Тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I- „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата, като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, находящи се в Бързо производство -пр. преписка № 4714/2021
г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в съдебно
заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл. 283 от НПК.
2
Съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели, а именно - на свидетелите – *** и ***, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и логично структурирани,
последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво
звучащи са, така също са и в пълна корелация помежду си и с писмените
доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин
при съотнасянето им едни с други.
Свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено, същевременно липсват и индиции за тяхната предубеденост
или заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице
основания за критика на показанията им, като достоверен източник на
информация.
По своя доказателствен ефект, същите са пряко относими и допринасят
за изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с
извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването му,
неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството му.
В частност свидетелите /*** и ***/ еднозначно установяват, че през
процесния ден преди започване на проверката, подсъдимия доброволно им е
предал намиращото се в него наркотично вещество – Коноп/марихуана/, за
което подсъдимият пред свидетелите е обяснил, че е негово за лична
употреба.
Тук на първо място следва да се посочи, че не съществува пречка
извънпроцесуалните изявления на други лица, възприети непосредствено от
полицейските служители, да бъдат установявани чрез разпит на последните, а
съдържащите се в показанията им факти да бъдат ценени като доказателства
/Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012 г. на ВКС, Решение №
188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив, Решение №
853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/.
Това се отнася и за случаите, в които впоследствие изслушаните лица,
чиито изявления или действия са били наблюдавани от полицейските
служители, са придобили качеството на обвиняеми, какъвто е и
разглежданият случай.
Вярно е, че осъдителната присъда не може да бъде основана само на
такъв вид показания, както и че последните поради ролята им на производен
доказателствен източник и логично предполагаем ангажимент на
свидетелстващия към обвинителната теза, следва да бъдат оценявани с по-
голяма доза критичност и завишен стандарт към критериите за достоворност,
предполагащ необходимост от прецизен анализ на кореспонденцията им с
останалите доказателства по делото.
В настоящата хипотеза представената от свидетелите *** и ***
информация, че подсъдимият е обяснил ясно и отчетливо, че в себе си има
две топчета марихуана, като едното топче го е държал в дясната си ръка и от
джоба си е извадил другото топче марихуана.
3
След предаване на наркотика, подсъдимият Д. Й. ТР. е обяснил на
полицейските служители, че същият е бил за лична консумация, като по този
начин на практика подсъдимият е признал, че държи забранена вещ. Този
факт, се подкрепя и от останалите писмени доказателства, в частност от
протокола за доброволно предаване и експертизата по делото.
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от
страните, досежност тяхната истинност и по съдържание.
Тези от тях, представляващи и доказателствени средства,
възпроизвеждащи извършените процесуално –следствени действия от
разследващ орган, са и годни такива, изготвени са по правилата на НПК и
имат необходимите реквизити и съдържание.
Доколкото не се констатират и недостатъци от външна страна, в
последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за достоверни по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към
предмета на доказване.
Съдът даде вяра на показанията на гореизброените свидетели / *** и
***./, депозирани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, с оглед безпротиворечивостта им, взаимното им допълване и
корелация, същите са логично структурирани, последователни и с правдиво
звучене, възпроизвеждащи непосредствено възприети от тях факти, които са
относими към предмета на доказване.
Свидетелските показания не се компрометират, при съотнасяне както
помежду си, така и с писмените доказателствени източници –неоспорени,
които ги подкрепят убедително.
Съдът възприема изцяло и заключението по физико –химическата
експертиза, извършена в досъдебното производство, считайки я за обективно,
и компетентно дадена, като въз основа на последната се установяват теглото,
вида и съдържанието на наркотичното вещество.
А относно стойността на наркотичното вещество – Коноп /канабис,
марихуана/, доколкото е нормативно определена – установена в ПМС № 23 от
29.01.1998 година изм. в ДВ. бр.14 от 18.02.2000 година, за определянето й не
са необходими специални знания, но въпреки това, съдът допусна в хода на
съдебното следствие изготвянето на съдебно-оценителна експертиза, от която
е видно, че оценъчната стойност в лева на наркотично вещество-
коноп/канабис, марихуана/ общо тегло 0,677 грама, с активен компонент
10,67%, съгласно Приложение № 2 от Постановление на Министерски съвет
№ 23 от 29.01.1998 г е 4,06 лв.
Подсъдимият Д. Й. ТР., в съдебно заседание не взема становище по
вината и не дава обяснения по случая.
По изрично искане на защитника на подсъдимия Д. Й. ТР. – адв. Д.З.,
същият дава обяснения единствено и само относно неговото задържане и
извършването на претърсване и изземване в жилищата на подсъдимия Т..
4
Що се отнася до отказа впоследствие преди приключване на съдебното
следствие подсъдимият да даде обяснения по случай, съдът намира следното:
Правото на защита е предоставена и осигурена от закона възможност на
гражданите, които защитават свои права и законни интереси да участват в
наказателния процес.
Правата на обвиняемия/в случая на подсъдимия са визирани в чл. 55 от
НПК, сред които изрично е посочено и правото му да дава или да откаже да
даде обяснение.
Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение във всеки един
момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват следствени
действия.
Както всички други процесуални права, така и правото да дава
обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия и на
неговия защитник.
Обясненията, с оглед тяхната двойствена природа, като доказателствено
средство от една страна и средство за защита от друга имат съществено
значение за разкриване обективната истина в процеса. Само при тяхното
наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса,
събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение.
При отказ от страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по
обвинението, пред съда стои възможност за анализ на останалите
доказателства и доказателствени средства, поради което съдът обсъжда
единствено горепосочените доказателства извън частичните обяснения
коментирани също по горе.
Съобразявайки събраните доказателства по делото кредитирани и
коментирани по горе в мотивите, съдът прие че деянието осъществено от
подсъдимия е по начина описан в обвинителният акт, което се доказа по
безспорен и категоричен начин.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до следните
правни изводи:
В НК няма легална дефиниция на термина „държане”.
Според Решение № 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І
н.о. „за да е налице държане в наказателноправен смисъл, не е необходимо
веществото да е у дееца, за да упражнява той фактическа власт върху него,
а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки един момент
да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се
разпореди с него.”.
Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата
власт върху предмета на деянието.
Законът не свързва елемента „държане” с неговата продължителност.
Безспорно и по несъмнен начин е доказано, че на 11.08.2021 г. в гр.
5
Плевен подсъдимият без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество, а именно - на 11.08.2021 година в град Плевен, без
надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично
вещество, а именно - наркотичен коноп /марихуана/ с наркотично действащ
компонент- тетрахидроканабинол 10,67 % с нето тегло 0,677 грама, на
стойност 4,06 лева, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на
ВКС, НК, III н.о., в съдебната практика трайно и последователно се приема,
че въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл.
93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление, с оглед незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид.
От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая
е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко
от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства (в този смисъл ТР № 23/1981 година на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение
№ 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010 година на ІІ н.о., Решение №
306/2009 година на ІІІ н.о.).
Съгласно пък Решение №201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015
г., I н. о., НК, докладчик съдията ***- Преценката за „маловажност“ на случая
е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото
факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в нормата на
чл. 93, т. 9 от НК.
От значение са конкретният механизъм на осъществяване на деянието,
вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за
личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като
всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната за престъпленията от този вид.
Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението
са от съществено значение, но не единствено, при извършване на дължимата
преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на
6
извършеното.
При това положение и с оглед гореизложеното настоящият съдебен
състав приема, че деянието, предмет на обвинението, не покрива
изискванията на легалното определение за маловажен случай, дадено от
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.
Вярно е, че количеството високорисково наркотично вещество и
неговата стойност не са прекалено високи, но не са ниски,съобразно
горепосочените в съдебната практика критерии. С тези факти не бива да се
спекулира в поисканата от защитата и подсъдимия посока.
На първо място, касае се за наркотично вещество.
На второ място, количеството макар и да не е високо, не е и
пренебрежимо, за да попадне в хипотезата на чл.93 т.9.
Последиците от употребата на това количество наркотични вещества
биха били достатъчно сериозни за здравето на употребилия ги, за да бъдат
пренебрегнати.
Не на последно място следва да се цени и факта, че подсъдимият е
осъждан през тази година.
От събраните данни по делото се установява, че същият е
наркозависим, контактува с криминално проявени лица, разкрива
сравнително по-висока степен на обществена опасност в сравнение с лице,
което никога не е извършвало подобно деяние, поради което следва да се
приеме, че не омаловажава последиците на извършеното до степен да се
квалифицира като маловажен случай.
Свидетелите *** и *** подробно описват в показанията си, че са
извършвали обход на обслужвания район от Първо РУ – гр. Плевен. Същите
забелязали подсъдимият Д. Й. ТР. и тъй като им е известно, че същият е от
криминалния контингент на гр. Плевен решили да му извършат проверка. При
извършената проверка, подсъдимият *** доброволно им е предал
наркотичното вещество което се е нарило в него, за което е бил съставен
протокол за доброволно предаване от дата 11.08.2021 г. в 14:00 часа.
В показанията си свидетелят *** посочва, че описаните от него събития
са се случили на дата 11.08.2021 г. в 14:00 часа, като подробно описва
хронологията по задържането на лицето.
По тези съображения съдът счита, че датата, часа и мястото на
извършване на престъплението са доказани по категоричен и безспорен
начин по делото.
КАТЕГОРИЧНО по настоящия случай Съдът намира, че протоколите
за извършените действия по разследването са съставени по реда и правилата
на НПК, поради което са годни доказателствени средства и отговарят на
изискванията към своето съдържание по чл.129 от НПК.
По тези съображения намира приложение правилото на чл. 131 от НПК
и така съставените протоколи представляват годни писмени доказателствени
7
средства по делото, като се ползват и с присъщата им доказателствена
стойност и тежест.
Съдът се довери на събраните в хода на производството писмени
доказателства, като съобрази, че всичките писмени доказателствени
материали са приложени по делото.
КАТЕГОРИЧНО ТЕ НЕ СЕ ОСПОРВАТ от страните и са приобщени
чрез прочитането им по съответния процесуален ред.
Съдът намира, че съставените в досъдебната фаза протоколи за
процесуално-следствени действия са годни, житейски и правно издържани и
са изготвени по установения в НПК ред и следва да бъдат кредитирани
изцяло.
Всички протоколи относно процесуално-следствените действия
отговарят на изискванията на процесуалния закон!!!
Налице е формално съответствие на съдържанието на всички протоколи
за процесуално-следствени действия с установените в процесуалния закон
правила.
Като цяло съдът приема, че протоколите от досъдебното производство
валидно отразяват проведените процесуално-следствени действия и са годно
доказателствено средство, удостоверяващо същите.
Съдът при произнасянето си на своята присъда, взе предвид и всички
иззети по делото веществени доказателства.
Същите са от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, като следва да се посочи, че те НЕ СЕ ОСПОРВАТ от страните и са
приобщени по надлежния процесуален ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
категорично подсъдимият Д. Й. ТР. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
От обективна страна безспорно е установено, че на 11.08.2021 година
в град Плевен, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държал
високорисково наркотично вещество, а именно - наркотичен коноп
/марихуана/ с наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 10,67
% с нето тегло 0,677 грама, на стойност 4,06 лева.
От субективна страна подсъдимият Д. Й. ТР. е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл.
Същият напълно е съзнавал общественоопасния характер на
престъплението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК).
Той е имал напълно представата, че държаното от него вещество е
наркотично, както и че държането му е забранено по смисъла на закона, т.е.
налице е интелектуалния елемент на вината му.
8
Едновременно с това обаче, подсъдимият е имал за цел противозаконно
да държи това наркотично вещество в себе си, с което е реализирал напълно и
волевия елемент на вината.
КАТЕГОРИЧНО Съдът не споделя поддържаните от страна на
защитата доводи, че деянието не се установява от събраните по делото
доказателства!!!
От анализираната доказателствена маса в кредитираната част се
установява, че деянието категорично е извършено от страна на подсъдимия Д.
Й. ТР. и че същото е извършено при пълното съзнаване, че държаното от него
вещество е наркотично.
Подсъдимият Д. Й. ТР. е съзнавал също, че държането на наркотичното
вещество в него е забранено.
Именно предвид съзнаването, какво е веществото което държи, както и
че държането му е в нарушение на закона, след като подсъдимият е видял, че
към него се приближават полицейските служители – свидетелят Д. и
свидетелят А., той доброволно е предал намиращото се в него наркотично
вещество.
По гореизложените съображения съдът прие, че подсъдимият Д. Й. ТР.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
чл.354а, ал.3, т.1 НК и го призна за виновен.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК законодателят предвижда
наказание с „Лишаване от свобода“ в размер от 1 до 6 години и
кумулативно е предвидено и наказание Глоба в размер от 2000 лв. до
10000 лева.
При определяне размера на наказанието конкретно за подсъдимия Д. Й.
ТР. съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и тази на
дееца.
Съдът прие, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като то
засяга обществените отношения, свързани със здравето на гражданите, а също
така не бе пренебрегнат и факта на динамиката на този вид престъпления в
цялата страна и настъпилите с тях съставомерни резултати е изключително
тежки.
За преценка на обществената опасност на дееца съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство заведените миналите му осъждания,
както следва:
1.За престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК , като
подсъдимият Д. Й. ТР. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 78а от НК. –
извършено на дата 01.12.2014 г.;
2.За престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК , като на подсъдимия Д. Й.
ТР. му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , а
9
именно 3 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с 3 години изпитателен срок – извършено на 24.03.2017 г.;.
3.За престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, като на подсъдимия Д. Й. ТР. му е наложено наказание
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК а именно – 6 месеца лишаване от
свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с 3 години
изпитателен срок.
С оглед на гореизложеното, съдът констатира, че така наложените
наказания на подсъдимия Д. Й. ТР. по никакъв начин не са въздействували
предупредително върху него.
С така наложените наказания на подсъдимия Д. Й. ТР., съдът намира, че
същите не са допринесли и за осъществяването на генералната и специалната
превенция за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на
законите на Република България, а и не са постигнати целите на чл. 36 от НК.
Наложените му наказания по никакъв начин не са въздействували
върху подсъдимия Д. Й. ТР. като ВЪЗПИРАЩ ФАКТОР във връзка с
евентуално бъдещо престъпно поведение от негова страна.
КАТЕГОРИЧНО с така наложените му наказания посочени по-горе не
са постигнати генералната и специалната превенция, очертани в нормата на
чл. 36 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия Д. Й. ТР. при ясното съзнание, че
държи описаното високорисково наркотично вещество, с посочените
характеристики, без надлежно разрешително, което определя формата на
вина, а именно „пряк умисъл”, като елемент от субективната страна.
Следователно, подсъдимият Д. Й. ТР. предвиждал общественоопасният
характер на деянието и неговите последици и е искал /целял/ тяхното
настъпване.
Противно на изложената от защитата теза, според настоящият
съдебен състав случаят не е маловажен, поради което НЕ Е приложима
разпоредбата на привилегирования състав, съгласно чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1 от НК, в който е уредена хипотезата на маловажни случаи при
извършване на подобни деяния.
Това е така, поради следното:
На първо място, следва да се отбележи, че конкретната стойност на
високорисковото наркотично вещество, възлизаща на сумата от 4,06 лв. не се
възприема от съда като извънредно незначителна, дори сама по себе си.
Изложените факти, които са безспорно установени по делото и от
самопризнанията на подсъдимия при доброволното предаване на
полицейските служители, с протокол за доброволно предаване от дата
11.08.2021 г., в който подсъдимият е заявил, че – цитат:
„Предадените от мен хартиени свивки съдържат марихуана за
лична употреба“, положен е подпис от подсъдимия Д. Й. ТР. и му е връчено
10
копие от протокола.
Същите са подкрепени от писмени доказателства приложени по делото,
а именно - данните от справката за съдимост, които сочат за една
СИСТЕМНОСТ в употребата на забранени от закона вещества, респективно в
държането на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешение
и са красноречиви за умисъла на дееца при държането на такива вещества,
която в случая не би могла да послужи като обстоятелство,
обосноваващо наличието на „МАЛОВАЖЕН СЛУЧАЙ”.
Предвид тези характеристики на дееца, същият очевидно не е сред
лицата с най-ниска степен на обществена опасност, съответно процесното
деяние не би могло да се третира като такова.
Тази констатация изключва априори квалифицирането на процесното
престъпление като маловажен случай, по смисъла на чл.93, т. 9 от НК.
Съдът констатира, че при подсъдимия Д. Й. ТР. се наблюдава едно
системно неглижиране на тези забрани, въпреки указаното в НК, с което
демонстрира трайно незачитане забраната да се държат без надлежно
разрешение високорискови наркотични вещества.
Тази му проява е показателна за една системност в поведението му
факта, че проявите били извършени през две-три години, а не през по-кратък
интервал от време не водят до извода, че настоящият случай отново следва да
бъде преценен, като маловажен.
Напротив, с оглед така констатираните характеристични данни и влезли
в сила присъди, следва изводът, че деянието не е с по-ниска степен на
обществена опасност от други сходни деяния, поради които осъществява
основния състав на престъплението.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете единствено
и само младата му възраст и нищо повече.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия Д. Й. ТР. съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца.
С оглед на изложените по-горе съображения, водим от целите на
наказанието /възпитателно и предупредително въздействие върху членовете
на обществото, поправително-превъзпитателно и предупредително
въздействие върху извършителя/, по справедливост и по вътрешно убеждение,
съдът възприе, че определянето на наказанието следва да е по чл.54 от НК, а
именно - лишаване от свобода за минималния срок от 1 /една/ година, което е
най-съответстващо на установената по делото фактология - на формата на
вина на подсъдимия; на характерът и тежестта на извършеното от него и на
другите специфики по случая.
Така определеното наказание съдът счете, че следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим.
Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл.354а,
ал.3, т.1 от НК наказание „Глоба“.
11
При определяне размера на глобата съдът отчете обществената опасност
на извършеното от подсъдимия, това, че същият е безработен и счете, че с
оглед принципите на справедливост и съразмерност на наказанието, глобата
следва да е в минимален размер на 2000 лева.
Ето защо подсъдимият Д. Й. ТР. бе осъден да заплати в полза на
държавата и глоба в размер на 2000 лв.
При определянето размер на наказанието съдът отчете, че процесната
престъпна деятелност е извършена в изпитателния срок на определеното със
споразумение №147/15.04.2021 г., постановено по НОХД №737/20215 г. по
описа на РС – Плевен наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Съдът на основание чл.68, ал.1 НК приведе в изпълнение определеното
с със споразумение №147/15.04.2021 г., постановено по НОХД №737/20215 г.
по описа на РС – Плевен наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/
месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
По въпроса за веществените доказателства:
На основание чл. 354а ал.6 от НК, съдът отне в полза на Държавата -
0,577 грама марихуана със съдържание на тетрахидроканабинол 10,67 %,
количество останало след извършване на експертно изследване за нуждите на
назначената физико-химична експертиза/ на основание чл. 91 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите предадено за съхранение в
Централно Митническо управление- град София, с цел унищожаването им
след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал. 1, б. „а” и ал.2, б. „а” от НК, съдът отне в полза
на Държавата веществените доказателства, а именно: опаковки запечатани в
плик със силиконов печат № 266 РДВР- Плевен са приложени към
материалите на досъдебното производство, които да бъдат унищожени като
вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
По въпроса за разноските:
Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъди подсъдимия Д. Й. ТР.
да заплати направените деловодни разноски в размер на 160,15 лв., от които в
размер на 101,65 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен и в размер на 58,50 лв.
по сметка на РС – гр. Плевен.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение, с оглед разпоредбите на закона и с оглед на
справедливостта, съдът постанови своята осъдителна присъда в този й вид и
размер.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12
Съобщи за изтекли лични данни