№ 150
гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502454 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от М. М. Й. от с.И., общ.***, срещу решение №2146/30.06.22г.,
постановено по гр.д.№13442/21г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени
предявените от М. М. Й. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над
5529,74лв до размера от 8849,77лв, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неполучени доходи от труд за периода от 19.09.2016г. до 19.09.2017г.,
претърпени в резултат от реализирано на 19.09.2016г. по път II-29
(гр.Добрич-гр. Варна) пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
лек автомобил „********“ с рег. №********, застрахован по действащ към
датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, както и за заплащане на сумата от
6567,68лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби, съизмерими със стойността на
дължимите разходи за болногледач за периода от 19.09.2016г. до 19.07.2017г.,
1
претърпени в резултат от реализирано на 19.09.2016 г. по път II-29
(гр.Добрич-гр.Варна) пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
лек автомобил „********“ с рег. №********, застрахован по действащ към
датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на
решението. Изложени са доводи, че ищецът е работел и е получавал
възнаграждение в размер около средната работна заплата за страната за
периода до втората половина на м.04.16г., а след този период е работел без
трудов договор в сферата на дърводобива. Ето защо счита, че в месеците
преди ПТП той е продължил да реализира доходи около средната работна
заплата за страната – около 938,08лв месечно и съответно за целия период от
12 месеца би реализирал доход от 12014,37лв. Съобразявайки реализирания
от ищеца доход от 3164,60лв, счита, че размерът на реално пропуснатия
доход възлиза на 8849,77лв. Счита за неправилен извода на ВРС, че
реализираният от ищеца доход преди ПТП е средно аритметична стойност от
минималната и средната работна заплата, тъй като ищецът регулярно
реализирал доход през 2016г. около средната работна заплата. Счита, че
следва да бъде определено и възнаграждение за болногледач съгласно
заключението на ССчЕ, тъй като по делото било установено, че майката,
бащата и фактическата съпруга заедно полагали грижите, от които се нуждаел
ищеца. Излага, че след възстановяването си и получаването на обезщетение за
неимущ.вреди ищецът им заплатил възнаграждение общо от 8960лв., което
съставлявало реално претърпяна загуба. Тъй като средното възнаграждение за
исковия период била изчислено от СИЕ на 6567,68лв, счита иска за
основателен до този размер. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и да бъдат уважени исковете.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от М. М. Й.
2
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9600лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в претърпени загуби, съизмерими със стойността на дължимите разходи за
болногледач за периода от 19.09.2016г. до 19.07.2017г., претърпени в
резултат на настъпило ПТП на 19.09.16г., както и сумата от 9600лв,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд за периода от
19.09.2016г. до 19.09.2017г., претърпени в резултат на настъпило ПТП на
19.09.16г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване
на иска до оконч.изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.09.16г. водачът на
л.а.****** с рег.№******** С.Д. при движение по път II-29 (гр.Добрич-гр.
Варна) нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и 2 и чл.21,
ал.1 ЗДвП и причинил ПТП с л.а. ********* с рег.********, при което
пострадал ищецът М.Й.. Твърди, че вината на водача С.Д. била установена с
влязло в сила решение №1283/19.06.17г. по НОХД №2268/17г. на ВРС.
Излага, че след ПТП е транспортиран до МБАЛ Св.Анна-Варна, където били
установени следните увреждания-счупване на костите на левия крак,
счупване на дясна бедрена кост, гръдна и коремна травма, пневмоторакс,
хемиперитонеум, контузио церебри фисура хепатис, контузио торацис,
пулмонум, множество фрактури по ребрата, счупване на лява глезенна става.
Сочи се, че ищецът е претърпял няколко оперативни интервенции, вкл. с
поставяне на титаниеви пирони, като вследствие на уврежданията било
констатирано скъсяване на дължината на единия крак с 2 см, водещо до
неправилна походка. Излага, че възстановителният период продължил 12
месеца, като първоначално бил поС.но на легло и се придвижвал с инвалидна
количка, а впоследствие започнал да се изправя и да стъпва с проходилка.
Излага, че имал нужда от поС.ни грижи и обслужване, като по време на
престоя си в болничното заведение се нуждаел от човек, който да се занимава
с административните въпроси относно лечението, а след това – такъв, който
да му помага за ежедневните дейности и рехабилитацията. Твърди, че тази
функция била изпълнявана от неговия баща М. Й., който се грижел за него и
съответно бил лишен от възможността да работи и да получава доходи. Сочи
3
още, че преди ПТП ищецът бил напълно работоспособен и работел на частно
като дървосекач, общ работник по строежи, събирал билки, изпълнявал други
дребни услуги в бита за частни лица, с които дейности си осигурявал поС.ен
доход, не по-малък от размера на средната работна заплата за страната.
Твърди, че за периода от 19.09.16г. до 30.09.17г. бил временно
неработоспособен и липсата на получаваният от него доход представлявало
имуществена вреда за него. Излага, че виновният водач е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, както и че последното не се произнесъл в срок по предявената
пред него застр.претенция. Сочи още, че страните са обвързани от СПН на
решение № 47 от 13.04.2018 г. по т.д.№ 50/2017г. на Софийски окръжен съд и
решение № 932 от 22.04.2019г. по в.т.д.№3455/2018г. по описа на Софийски
апелативен съд.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, поддържа становище за
недопустимост и неоснователност на исковете. Оспорва ищецът да е бил
обгрижван в болницата от баща си, както и че през целия период е имал
ежедневна нужда от чужда помощ и че такава е предоставяна от бащата на
ищеца. Счита, че в тази част е налице СПН по влезлите в сила решения.
Оспорва и размера на претендираните разходи за болногледач. Оспорва за
посочения период бащата на ищеца да е бил възпрепятстван да работи и
реализира доходи. Оспорва твърдението ищецът преди ПТП да е полагал труд
на частно и че е получавал доходи не по-малки от МРЗ и че доходът е бил
поС.ен. Оспорва ищецът да е бил лишен от доходи за търсения период, тъй
като за времето от 19.09.16г. до 19.09.17г. получавал социална пенсия за
инвалидност и добавка за чужда помощ. Оспорва и размера на претенцията за
вреди, изразяващи се в загуба на доход.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
4
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за процесуално
допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд за периода от 19.09.2016г.
до 19.09.2017г. в размера от 5529,74лв., ведно със законна лихва от
16.09.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, съизмерими със
стойността на дължимите разходи за болногледач за периода от 19.09.2016г.
до 19.07.2017г. за разликата над 6567,68лв до 9600лв., ведно със законната
лихва, е влязло в сила.
Първият спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция,
касае размерът на обезщетението за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд.
Безспорно по делото е установено, че преди ПТП ищецът е
полагал труд по трудово правоотношение за периода м.02.16г.-м.04.16г. с
работодател Чайка Пак ООД като е реализирал общ доход в размер на 1870лв,
а впоследствие, видно от свидетелските показания, през лятото същият е
работил като дървосекач без договор с месечно възнаграждение около 1000лв.
Установява се още по делото, че за времето от ПТП до 14.03.17г. ищецът не е
работил предвид възстановяването си, а за периода от 14.03.2017г. до
19.09.2017г. е полагал труд по трудово правоотношение като е реализирал
общ доход в размер на 3329,64лв.
При определяне размера на имуществените вреди, изразени в
пропуснати ползи от неполучени доходи от труд, съдът намира, че следва да
се съобрази действително получаваното от ищеца възнаграждение за труд
към датата на увреждането, като с оглед на събраните доказателства се
установява, че преди ПТП ищецът е работил като дървосекач без договор с
месечно възнаграждение около 1000лв. Следователно налице е пропуснато
сигурно увеличаване на имуществото на пострадалото лице по причина
реализираното непозволено увреждане. Съобразявайки така получаваното
възнаграждение към датата на увреждането следва, че за периода 19.09.2016г.
5
до 19.09.2017г., ако не беше причинено увреждането на здравето, ищецът би
получил възнаграждение от труд в общ размер на 12000лв. От тази сума
следва да бъде приспаднато полученото от него възнаграждение по трудово
правоотношение за периода от 14.03.2017г. до 19.09.2017г. в общ размер на
3162,97лв. Ето защо установената разлика в дохода на ищеца, възлизаща на
8837,03лв, съдът намира, че се явява имуществена вреда, съставляваща пряка
и непосредствена последица от увреждането, поради което и същата подлежи
на репариране. Предвид това решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен
иска за разликата над 5529,74лв до размера от 8837,03лв, възлизаща на
3307,29лв., като неправилно следва да се отмени.
С оглед на това следва да бъде уважено и искането на ищеца за
заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
датата на исковата молба-16.09.21г.
По оплакванията в жалбата касателно претенцията за
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби, съизмерими със стойността на дължимите разходи за болногледач за
периода от 19.09.2016г. до 19.07.2017г.:
Съгласно т.4 от ППВС №4 от 30.X.1975г. ако здравословното
съС.ие на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото
обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице
причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова
обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал
за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не
е получавал трудовото си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този
случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените грижи.
В разглежданият случай ищецът в исковата си молба е основал
претенцията си на твърденията, че е имал нужда от поС.ни грижи и
обслужване в продължение на възстановителния период от 12 месеца, както и
че тази дейност е извършвана от баща му, който поради това е бил лишен от
възможността да работи и да получава доходи.
Безспорно по делото от свид.показания и заключението на СМЕ
се установява, че ищецът се е нуждаел от чужда помощ в първите месеци от
възстановителния период, доколкото е бил обездвижен на легло, а
впоследствие е ползвал инвалидна количка. Доказателства обаче, които да
6
установяват факта, че именно бащата на ищеца е този, който се е заел да го
гледа, както и че поради тази дейност не е работел и получавал трудово
възнаграждение, не са събрани по делото. Напротив от събраните
свид.показания е видно, че непосредствените грижи за ищеца в болницата са
изцяло поети от неговата майка, а след изписването му основните грижи са
били поети от неговата жена / така св.И.И., които показания изцяло се
възприемат от съда като обективни и непротиворечиви/. Установява се, че
бащата на ищеца е помагал епизодично – при извършване на тежките
дейности по повдигане и преместване на болния и тези, свързани с
управление на МПС, за което само той бил правоспособен, а именно купуване
на медикаменти и посещения при лекар. Безспорно е установено по делото, че
както по време на катастрофата, така и в последващия период от 6 месеца
бащата на ищеца е бил трудово ангажиран и съответно е реализирал трудови
доходи. За останалия претендиран период по делото не са събрани
доказателства както за факта, че именно бащата е бил този, който е поел
грижите за сина си / а напротив установи се, че грижите са изцяло поети от
жена му/, така и че именно поради това същият е бил лишен от възможността
да реализира доходи. Следва да се отбележи още, че съгласно справката от
НАП ищецът е трудово регистриран от 14.03.17г., което обстоятелство само
по себе си изключва твърдението за необходимостта от целодневно
обгрижване на ищеца за периода на упражнявана трудова дейност.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че по делото не
са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби, съизмерими със стойността на дължимите разходи за
болногледач, поради което и така предявеният иск се явява неоснователен.
Решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата
от 6567,68лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби, съизмерими със стойността на
дължимите разходи за болногледач за периода от 19.09.2016г. до 19.07.2017г.,
като правилно следва да се потвърди.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски
по съразмерност за първата инстанция са в размер на 598,34лв. С решението
7
ВРС е присъдил сумата от 374,41лв или на ищеца следва да се присъди
допълнително сумата от 223,93лв – разноски за първа инстанция.
Следващите се на ответника за производството пред ВРС
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на 286,06лв.
Следователно решението на ВРС в частта, в която са присъдени разноски в
полза на отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД за разликата
над 286,06лв. следва да се отмени.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
осъдителното решение и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба, разноските за въззивното производство,
които по съразмерност се следват за въззивника са 401,38лв., а за възз.страна-
199,65лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса върху присъдената част от застрахователно обезщетение от
въззивния съд в размер на 132,29лв за първа инстанция и 66,15лв. за въззивна
инстанция,
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2146/30.06.2022г., постановено по гр.д.
№13442/2021г. на ВРС, в частта му, в която e отхвърлен предявения от М. М.
Й., ЕГН **********, с адрес с.И., ***********, против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски,бул."Симеоновско
шосе" №67А, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
3307,29лв, съставляваща разликата над присъдения размер от 5529,74лв до
размера от 8837,03лв, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи
от труд за периода от 19.09.2016г. до 19.09.2017г., претърпени в резултат от
реализирано на 19.09.2016г. по път II-29 (гр.Добрич-гр. Варна)
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„********“ с рег. №********, застрахован по действащ към датата на
8
събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски,бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Й.,
ЕГН **********, с адрес с.И., ***********, СУМАТА от 3307,29лв,
съставляваща разликата над присъдения размер от 5529,74лв до размера от
8837,03лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд за периода
от 19.09.2016г. до 19.09.2017г., претърпени в резултат на настъпило ПТП на
19.09.16г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска-16.09.21г. до оконч.изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2146/30.06.2022г., постановено по
гр.д. №13442/2021г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски,бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Й.,
ЕГН **********, с адрес с.И., ***********, сумата от 223,93лв,
представляваща допълнително разноски за първа инстанция, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №2146/30.06.2022г., постановено по гр.д.
№13442/2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която са присъдени разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, за разликата над 286,06лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски,бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Й.,
ЕГН **********, с адрес с.И., ***********, сумата от 401,38лв,
представляваща сторени за въззивното производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Й., ЕГН **********, с адрес с.И., ***********,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
9
Студентски,бул."Симеоновско шосе" №67А, сумата от 199,65лв,
представляваща сторените за въззивно производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски,бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 66,15лв, представляваща дължимата по
делото държавна такса, както и по сметка на Варненски районен съд
СУМАТА от 132,29лв, представляваща дължимата по делото държавна
такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10