Р Е Ш Е Н И Е

гр. М.

02.12.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 при секретаря Р. М., като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е за делба на урегулиран поземлен имот, с правно основание чл.69, ал.1 от Закона за наследството, като производството се провежда по реда на чл.344 и сл. ГПК и се намира във фазата по допускане на съдебната делба.

Ищцата Ц. А. И. xxx, твърди в исковата си молба, че с ответника са наследници на А. Н. xxx, починал на 16.02.1995г., техен баща и оставил в наследство следния недвижим имот, а именно: УПИ І, с пл. № 81, кв.73 по плана на с. с. с площ от 2 952 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и две второстепенни сгради и навес. Ищцата поддържа, че в описания имот живее нейния брат, ответника. Тъй като отношенията помежду им са особени и не са в състояние доброволно да си поделят имота, ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на процесния недвижим имот между страните, при права съобразно закона – по ½ идеална част.

 Ответникът П. А. Н. xxx заявява, че искът е неоснователен. Оспорва същия, като поддържа, че е изключителен собственик на процесния имот, който е придобил по давностно владение и наследство. Моли съда да не допуска делба на последния и да отхвърли така предявения иск, като неоснователен.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото – ищцата Ц. А. И. и ответника П. А. Н. са наследници на А. Н. xxx, починал на 16.02.1995г., техен баща, видно от удостоверение за наследници /л.6 от делото/. По същество няма спор между страните, че приживе наследодателят им е притежавал следния недвижим имот – УПИ І, с пл. № 81, кв.73 по плана на с. с., одобрен със Заповед №1748 от 25.11.1993г., с площ от 2 952 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и две второстепенни сгради и навес.

За описания недвижим имот, чията делба се иска, на ответника П. Н. е издаден констативен нотариален акт №43, том ХVІ, ДК № 35882, дело№ 2901 от 2008г. на нотариус Б. П., с който същия въз основа на обстоятелствена проверка е признат за собственик на целия имот.

Видно от приложената скица №406 от 15.04.2009г. /л.3 от делото/, имотът е записан на наследниците на А. Н. Т.. В представеното удостоверение за данъчна оценка на имота във връзка с обстоятелствената проверка, като собственици на имота са записани ответника и неговата съпруга, а в последващото издадено удостоверение от 21.04.2009г. за собственик на имота е записано ищцата Ц. И..

По делото са представени и квитанции за платени данъци за имота, като ищцата е представила такива за периода от 2002г. до 2008г. вкл. и за 2009г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства и по същата между страните няма спор.

Спорен по делото е въпросът дали процесния имот, включващ дворното място и построените в него жилищни сгради и други подобрения, е общ на страните по силата на наследственото приемство спрямо техния общ наследодател А. Н. Т., или междувременно е станал изключителна собственост на някои от тях, като втората хипотеза е заявена категорично от ответника П. А. Н. с цитирания по-горе нотариален акт, като на претенцията му за изключителна собственост върху процесния имот, ищцата се е противопоставила, предявявайки настоящия иск за делба.

Във връзка с изясняване на действителното положение по отношение на имота и с оглед проверка на твърденията за придобиването му по давност по делото са събрани и приобщени гласни доказателствени средства.

Според разпитаните по делото свидетели И. П. Ц., Л. Д. Г. и Л. Т. С., ангажирани от оспорващия иска ответник, в процесния имот преди да почине, е живял наследодателя на страните А., а след неговата смърт сина му П. и съпругата му, а дъщеря му Ц. xxx. Свидетелите поддържат, че до смъртта на родителите им отношенията между страните били добри, но след смъртта на баща им, се влошили, започнали да не се разбират, да се карат, “да се делят” и не можели да се разберат помежду си. Свид. И. П. твърди, че ищцата дори когато родителите й били живи рядко идвала, “на гости”, не е гледала родителите си, когато били болни, не е помагала или да е вършела някаква работа, а след смъртта на баща си само на помени, като заявява че брат й П. не я е гонил от имота, но отношенията между тях се влошили след смъртта на баща им, като не може да посочи поради каква причина. Свидетелства, че ищцата дори била заявила “аз нямам брат”. В същата насока са и твърденията на свид. Л. Г., съсед на имота – установява, че къщата и другите постройки в имота са правени от бащата на страните, а след неговата смърт ответника е извършил подобрения в имота, правил е ремонти, обзавеждал е къщата, сменил дограмата, въобще поддържал е къщата и кухнята. В имота след смъртта на бащата живее П. и съпругата му, а за ищцата Ц. твърди, че идва в селото от събор на събор, т. е. рядко и е заявявала, че няма да търси нищо от брат си, тъй като баща й е помагал с пари за апартамента в гр. М.. Свид. Л. Т. С. установява, че ищцата след смъртта на баща си през 1995г. не е идвала в селото, но не знае каква е причината. По отношение на къщата и другите постройки свидетелката заявява, че са строени по времето, когато баща им бил жив, като кухнята и плетачницата основно П. ги е правил, а Ц. по това време била ученичка и не е помагала. Поддържа, че ответника винаги е живял в този имот, правил е ремонти на къщата, сменял дограмата, обзавеждал я е и други подобрения. Всички разпитани свидетели обаче са категорични, че ищцата не е пъдена от брат си, не е гонена от имота, но тя не е идвала, като заявявала, че си имат проблеми с него. Анализирайки горецитираните показания, същите са доста изчерпателни и точни, с оглед на факта, че свидетелите И. П. и Л. Г. са съседи на имота и в този смисъл впечатленията им са преки и непосредствени, следва да се отбележи, че в основни линии установяват следните обстоятелства – кой е живял и към настоящия момент живее в имота, кой го стопанисва, какви подобрения и ремонти са извършени от ответника, както и че неговата сестра, ищцата по делото, след смъртта на баща си е идвала рядко, на събори на селото, на помени на родителите си.

От друга страна, според показанията на посочените от ищцата свидетели С. Г. и В. М. къщата и другите постройки в имота са правени, докато родителите на страните са били живи, а след тяхната смърт е поддържано от ответника П., който е останал да живее в бащиния си дом, а ищцата Ц. xxx. Свид. Г. твърди, че Ц. му споделяла, че брат й се е “озверил” срещу нея и й казвал, че няма работа в бащинат им къща в с. С., от което ищцата била много огорчена. Свид. М. поддържа, че преди когато родителите били живи не е имало някакви проблеми между Ц. и П., а проблемите между тях започнали след смъртта на баща им и брат й не я допускал в имота.

Съдът дава В. на показанията на разпитаните свидетели, тъй като в основни линии установяват едни и същи факти и няма съществени противоречия между твърденията на едната и другата група свидетели. По спорните факти свидетелите са категорични, а именно, че къщата и другите постройки са изградени от родителите на страните, а след тяхната смърт са поддържани и ремонтирани от ответника, а ищцата идвала рядко, а също и че отношенията между брат и сестра не са добри и проблемите между тях започнали след смъртта на родителите им и по точно след смъртта на баща им.

В конкретния случай без съмнение се касае за наследствен недвижим жилищен имот и до доказване на противното се приема, че наследникът който живее в него е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите наследници, т. е. владее както за себе си, така и за останалите сънаследници. Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността върху целия имот на оригинерно основание /придобивна давност/ би могло да се говори само и единствено при положение, че обитаващия имота сънаследник /съсобственик/ в един момент е изменил основанието, на което осъществява фактическата си власт върху имота и е започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници /съсобственици/. В същото време един такъв съсобственик трябва да е манифестирал по един открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите, а именно че отрича правото им на съсобственици и тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.

Безспорно установен е фактът, по който не се и спори между страните, че от 1995г., след смъртта на бащата А., единствено ответника П. живее и фактически ползва недвижимия имот.

Необезпокояваното фактическо ползване на имота само от единия сънаследник обаче не е достатъчно да се приеме за демонстриране на намерение за своене. Промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия по отношение на останалите сънаследници, като тези действия следва да станат тяхно достояние и по съществото си трябва да съставляват отричане на правата им относно общия имот.

Настоящият съдебен състав не приема, че извършваните от ответника подобрения в съсобствения имот са израз на промяната в намерението му, т. к. само по себе си извършването на подобрения не съставлява отричане на правата на останалите съсобственици. За да се приеме извършването на подобрения за поведение, изразяващо промяна в намерението досежно общия имот, следва те да са извършени със знанието и при противопоставяне на другия съсобственик. От събраните по делото доказателства не се установи ищцата да е знаела за извършваните в процесния имот подобрения от брат си, още повече същите да са извършвани без съгласието и при противопоставянето й. Предвид посоченото по-горе, особено съществено е именно наличието на този факт, а не толкова дали ищцата живее в имота или на друго място, дали е поддържала имота, дали е участвала в ремонтите по къщата и др.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че в качеството си на наследник на баща си е придобил процесния имот, посредством давностно владение и наследство.

Съгл. разп. на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само тогава, когато сънаследник промени държането на спорния имот и афишира, че владее за себе си и против волята на другите наследници.

В случая, ответника се позовава на придобивна давност и е в негова тежест да докаже, че е ползвал имота за себе си, че го е владял открито, явно и необезпокоявано от ищцата и трети лица, в продължение на 10 и повече години и че намерението му е било да владее за себе си. Промяната в намерението на владението от страна на ответника върху процесния имот, упражняването на фактическата власт върху същия и държането на имота за себе си, обаче не са били демонстрирани пред ищцата и трети лица и в тази връзка съдът приема, че владението не е било явно, щом ищцата е считала, че ответника владее нейните наследствени части от нейно име и за нейна сметка. От друга страна, ищцата като наследница на въпросния имот е заплащала и данъците на имота през периода от 2002 - 2008 г. вкл. и за 2009г., което отново сочи за нейното намерение да свои имота и следователно, давност в полза на ответника не е могла да тече.

Единствената несъмнена индиция за своене на имота е снабдяването на ответника с констативния нотариален акт за собственост /л.12 от делото/. Този нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давност, е съставен на 02.10.2008г. и същият предхожда завеждането на настоящата искова молба с около една година. При това положение дори да се приеме, че цитираният нотариален акт обозначава началото на владение за себе си от страна на ответника върху целия имот и съответно начален момент на давностния срок по чл.79, ал.1 от ЗС /10 години/, то очевидно е, че този срок не е могъл да изтече до датата на предявяването на иска – 26.06.2009г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства изключват напълно хипотезата за осъществявано давностно владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, което при условията на чл.79, ал.1 от ЗС да доведе до придобиване на изключително право на собственост в настоящия случай.

При горните данни следва да се направи извода, че имотът – предмет на делбеното производство е общ, съсобствен на всички наследници на А. Н. Т..

По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

С оглед на обстоятелствата по делото и на събраните доказателства съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на съсобственост между страните – наследници на техния общ наследодател върху процесния имот, основаваща се на универсално наследствено приемство.

Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния имот между страните по делото при права, съобразно разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, по силата на които децата на починалия наследяват по равни части: ½ ид. част за ищцата и ½ ид. част за ответника (общо 2/2 идеални части = 1).

Следва да бъде назначена и съдебно-техническа и оценъчна експертиза със задачи, след запознаване с материалите по делото и оглед на място на процесния недвижим имот, вещото лице да даде писмено заключение за пазарната стойност на делбения имот, както и да се произнесе относно неговата поделяемост – с оглед евентуалното приложение на чл.201, ал.5 от ЗУТ.

В процесния случай се касае за предявен иск за делба на урегулиран поземлен имот, поради което и на основание чл.201, ал.1 от ЗУТ следва да се изиска писмено становище от съответната общинска администрация и по-точно от Главния архитект на Община М. относно поделяемостта на процесния имот.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

 ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ц. А. И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, съдебен адрес – адв. Ц. Д. xxx и П. А. Н. xxx ЕГН xxxxxxxxxx по отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно:

 УПИ І, с пл. № 81, кв.73 по плана на с. С., одобрен със Заповед №1748 от 25.11.1993г., с площ от 2 952 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда, жилище-лятна кухня и две второстепенни сгради и навес, до съседи на имота: от две страни улици;УПИ ІХ-86;УПИ V-87 и УПИ ІІ-80.

 ПРИ ПРАВА: ½ ид. части за ищцата Ц. А. И. и ½ ид. части за ответника П. А. Н..

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа и оценителна експертиза, която да бъде изпълнена от вещото лице Р. Г., при депозит в размер на 100.00 лева, вносим от всяка от страните след влизане на решението по допускане на делбата в сила, както следва – ищцата 50.00 лв. и ответника 50.00 лева, със задачи подробно описани в мотивите на решението.

НА основание чл.201, ал.1 от ЗУТ ДА СЕ ИЗИСКА писмено становище от Общинската администрация (респ. Главния архитект ) на Община М., относно поделяемостта на описания по-горе имот – предмет на делбата в настоящия случай.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: