Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 100 16.06.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
шести юни две хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Ирена Симеонова
и
в присъствието на прокурора Й.Г. от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно
дело
№ 334 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС.
В.В.А., ЕГН ********** с адрес: ***, понастоящем в затвора в
гр.Бобов дол е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди от поставяне в неблагоприятни условия при
престоя в следствения арест в гр.Кюстендил през периода 08.03.2021г. – 08.08.2021г.
по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Ищецът претендира лоши санитарно-хигиенни и битови условия в ареста,
изразяващи се в:
-лоша
хигиена в санитарното помещение, което за арестантите е само едно и включва
баня с тоалетна, последната недостатъчна за обитателите на ареста,
-недостатъчно
количество топла вода за къпане и пране,
-недостатъчна
жилищна площ на спалното помещение,
-недостатъчно
количество дневна светлина и лошо осветление в килията,
-липса
на възможност за проветряване на килията,
-липса
на килии за непушачи,
-липса
на отопление през зимния сезон в килията и
-наличие
на дървеници в килията.
Неимуществените
вреди са заявени като увреждане на физическото и психическо здраве –
заболявания на бъбреците, на дихателната система, обриви по тялото, високо
кръвно налягане и депресия.
В с.з. представителят на ищеца поддържа иска. Оспорва
претенцията за заплащане на разноски за ответника.
В писмен отговор, с.з. и писмена
защита пълномощникът на ответника намира иска за допустим, но неоснователен и
моли за неговото отхвърляне. Претендира деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение
Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на
иска поради недоказаност на твърдените от ищеца нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и
настъпване на вредите.
Кюстендилският административен съд, след запознаване със
становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно справка към писмо изх.№5063/23.11.2021г. от
началника на затвора в гр.Бобов дол /л.27-28/ и копие от Дневник за постъпили и
освободени лица /л.55-56/ ищецът е постъпил в затвора на 26.06.2009г. и е
освободен на 20.01.2021г. условно предсрочно. Лицето е задържано в следствения
арест в гр.Кюстендил на 09.03.2021г. въз основа на Постановление №806/2021г. от
09.03.2021г. на РП – Кюстендил, ТО Дупница за срок от 72 часа по взета мярка за
неотклонение задържане под стража. В ареста е пребивавал до 09.08.2021г.,
когато е преведен в затвора в гр.Бобов дол за изтърпяване на мярката. Съгласно
медицинска справка рег.№2409/16.11.2021г. на фелдшера в ареста, при извършване
на медицинския преглед за задържане на 08.03.2021г. в ЦСМП – Дупница ищецът е
имал РР 200-105. На 09.03.2021г. е извикан екип на ЦСМП – Кюстендил по повод
главоболие и високо кръвно налягане. Медицинският екип е констатирал нервна
криза и артериална хипертония. Ищецът е отказал предписания медикамент за
лечение. При извършване на първичния преглед в ареста е съобщил за нелекувана артериална
хипертония с давност от няколко години и бъбречни кризи. По време на прегледа е
бил с чисто дишане, ритмична сърдечна дейност, без отоци по крайниците и в
добро общо състояние. Назначена е медикаментозна терапия. На 31.03.2021г. е
отказал прием на храна и вода. На 01.04.2021г. е прегледан от фелдшера на ареста,
който разяснил възможността от увреждане на здравето и най-вече на бъбреците.
На 18.05.2021г. ищецът се оплакал от болки в кръста и е извикан екип на ЦСМП.
Установена е бъбречна криза. На 27.05.2021г. ищецът отново се оплакал от болки
в областта на кръста, съпроводени с често и болезнено уриниране. Назначени са
спазмалгон, бусколизин и цистон. На 01.06.2021г. А. отново се оплакал от болки
в кръста, съпроводени с често и болезнено уриниране. Извикан е екип на ЦСМП,
който установил бъбречна криза с протрахирано протичане и съмнение за обострен
хроничен пиелонефрит. Във връзка с протрахираното протичане на бъбречните кризи
по предложение на шелдшера ищецът е преведен в СБАЛЛС към затвора в гр.София за
продължаване на лечението. Лечението в СБАЛЛС е проведено през периода
03.06.2021г. – 18.06.2021г. с диагноза „левостранна бъбречна криза и
левостранен орхиепидидимит“, съгласно издадената епикриза /л.124/. В епикризата
като минали /придружващи/ заболявания е посочена арт.хипертония. Указано е
продължаване на лечението по местоизтърпяване на наказанието. След превеждането
на ищеца в затвора, на 09.08.2021г. е извършен първоначален преглед, на който
съобщил, че от няколко години страда от артериална хипертония, видно от
медицинска справка на фелдшера към МЦ в затвора /л.36/. Към момента на
изготвяне на справката /22.11.2021г./ лицето е в незадоволително здравословно
състояние и е хоспитализиран в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – гр.Дупница,
кардиологично отделение. Не е освидетелстван от ТЕЛК и не получава пенсия по
болест. Лечението в отделението на болницата е осъществено през периода
18.11.2021г. – 23.11.2021г., съгласно епикризата на л.124 с окончателна
диагноза: ИБС, НАП при несигнификантни обструктивни коронарни промени, АХ гр.II.
Св.Г. /фелдшер в ареста/ потвърждава данните от писмените
доказателства. При постъпване в ареста ищецът уведомил свидетеля, че от години
има високо кръвно и не се е лекувал. Когато бил в затвора по изтърпяване на
предходните присъди взимал хапчета. По време на престоя в ареста ищецът не е
имал оплаквания от страна на дихателната система. Свидетелят сочи, че в ареста
има кабинет. Почива събота и неделя, но при нужда обслужва арестантите в
почивните дни.
Изложените данни противоречат на съдържанието на
медицинската справка от фелдшера на затвора от 19.04.2022г., приобщена на
л.219-гръб и л.220. Тази справка е изолирана от останалия доказателствен
материал, включващ справката от същото медицинско лице на л.36 от делото,
епикризата от болничното заведение на л.6 и показанията на св.Г., поради което
няма нужната доказателствена стойност.
Съгласно приети легенда и схема на помещенията в ареста в гр.Кюстендил
/л.21-22/, арестът разполага с 13 килии, 2бр. тоалетни, баня и умивалня, които
се помещават извън килиите. Килии №№ 1 - 11 са с площ 6.77 кв.м. всяка, а килии
№№ 12 - 13 са с площ 9.82 кв.м. всяка. Видно от дневника за разпределение на
задържаните лица по килии /л.86-92/, ищецът е пребивавал в следните спални
помещения:
-през периода 09.03.2021г. – 15.03.2021г. самостоятелно в
килия №7,
-през периода 15.03.2021г. – 13.04.2021г. с още едно лице в
килия №3,
-през периода 13.04.2021г. – 15.04.2021г. самостоятелно в
килия №5,
-през периода 15.04.2021г. – 20.05.2021г. с още едно лице в
килия №3,
-през периода 20.05.2021г. – 03.06.2021г. с още едно лице в
килия №6,
-през периода 21.06.2021г. /връщане от лечение/-
09.07.2021г. с още две лица в килия №13
-през периода 09.07.2021г. – 05.08.2021г. по негово искане
/декларация на л.93/ е преместен в килия №8 с още едно лице, която килия е за
непушачи и
-през периода 05.08.2021г. – 09.08.2021г. самостоятелно в
килия №11.
Приложените на л.64-69 графици за къпане на задържаните и
осъдени лица в ареста и книгата за къпане на л.70-85 във връзка с
разпределението на ищеца по килии през исковия период установят следното:
-през периода 09.03.2021г. - 31.03.2021г. за килии №7 и №3
ищецът и имал право на 7 бр. къпане, като е осъществил 4 и се е отказал от 1
/на 27.03.2021г./,
-за м.04.2021г. за килии №3 и №5 ищецът е имал право на 8 бр.
къпане, като е осъществил 4 и се е отказал от 1 /на 20.04.2021г./,
-за м.05.2021г. за килии №3 и №6 ищецът е имал право на 9бр.
къпане, като е осъществил 5,
-през м.06.2021г. ищецът е бил в ареста за времето от
01.06.2021г. до 02.06.2021г. и от 21.06.2021г. до 30.06.2021г. или за общо 12
дни престой в килии №6 и №13 ищецът е имал право на 4бр. къпане, които е
осъществил,
-за м.07.2021г. за килии №13 и №8 ищецът е имал право на 8 бр.
къпане, като е осъществил 6 и
-през периода 01.08.2021г. – 09.08.2021г., общо 9 дни в килии
№8 и №11 е имал право на 3бр. къпане, като е осъществил 2.
Съгласно приетото извлечение от дневник за проведени ДДД
мероприятия в ареста /л.57-58/ и 5бр. протоколи-инспекционни листа за извършена
ДДТ обработка от фирма „Фаворит“ – гр.Варна /л.59-63/ са осъществени
мероприятия на 17.02.2021г., 11.03.2021г., 13.05.2021г., 07.06.2021г.,
10.08.2021г. и 16.09.2021г. За исковия период се отнасят мероприятията от 11.03.2021г.,
13.05.2021г. и 07.06.2021г. Обработката на 11.03.2021г. е била извънредна, а
останалите са планови. Извънредната е включвала дезинсекция, а останалите и
дератизация срещу вредители, между които дървеници. Мероприятията са извършени
от св.Т. /служител на фирмата/ в присъствие на представител на ареста.
Третирано е с препарата Айкън, а на 07.06.2021г. и с препаратите Родиф блокчена
и Родиф паста. През останалите дати са използвани и препаратите Делтасект и
Алфасект. Съгласно писмо вх.№1178/07.03.2022г. от фирма „Фаворит“, препаратите
са разрешени за употреба. След обработка, достъпът до помещенията в ареста може
да се възобнови по преценка на надзирателите в рамките на 1 час или по-рано,
ако се проветрява и не се усеща специфична миризма на препаратите. Същите са
предвидени за обработка на такъв тип обекти и имат много нисък праг на миризма.
Препаратите са концентрати, от които се приготвят водни работни разтвори. За
препарата Айкън разрешението за пускане на пазара №0061-7/12.02.2015г. не
съдържа изискване за достъп на хора и животни до третираните зони след 12 часа
и проветряване, каквото е налице в разрешенията за препарите Делтасект и
Алфасект /вж. л.161-199/.
Съгласно показанията на св.Н. и св.Т. /служители на фирмата/
обработката през исковия период е осъществена от св.Т., който сочи, че преди
обработка задържаните лица са извеждани от помещенията. Свидетелите обясняват,
че препаратите не са вредни за хората и се използват за обработка на различни
обществени сгради, магазини и други обекти, като няма пречка лицата да влязат
веднага след обработката. Св.Б. /командир на отделение в ареста, присъствал при
обработка на помещенията/ обяснява, че преди дейностите задържаните лица са
извеждани на престой на открито извън ареста за час и половина. Случвало се е
да се изкарват и в общото помещение в ареста /умивалнята/, на чисто.
В становището на гл.инсп. Владислава Георгиева – началник на
сектор III категория в РСИН – Кюстендил III-та
категория към ОСИН Благоевград е посочено, след закриване на ареста в
гр.Дупница /на 31.01.2018г./ арестът в гр.Кюстендил е постоянно с превишен
капацитет /легловата база е за 24 лица/ и не винаги може да се осигури
минималната изискуема жилищна площ за всеки задържан. През периода м.12.2020г.
– м.01.2021г. са извършени ремонтни дейности в ареста. Отстранени са
разрушавания по мазилката на стените в спалните помещения и е извършено
боядисване на помещенията. Сменени са вратите на санитарните възли, а през
м.09.2021г. е монтиран още един бойлер от 80л. Битовите условия за еднакви за
всички задържани лица. Ежедневно, под контрола и ръководството на дежурния по
арест, задържани лица почистват помещенията и местата за общо ползване с
необходимите санитарно-хигиенни препарати. Килиите и всички общи помещения се
мият три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати. Отпадъците от кошчетата
се събират в чували и се изхвърлят ежедневно. Осигуряват се перилни и
дезинфекционни препарати в достатъчни количества. Обзавеждането в спалните
помещения е със самостоятелни легла, метална маса и метални столчета. В
спалните помещения няма течаща вода и самостоятелен санитарен възел. За целта
се използва общ санитарен възел с течаща топла и студена вода. Достъпът е него
е по всяко време на денонощието, при спазване на изискванията за обезпечаване
сигурността в ареста. Ползването на санитарните помещения е по график,
задължително три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, а в останалото време
достъпа е по желание на лицата по всяко време на денонощието. Санитарното
помещение се състои от две тоалетни, една баня и коридорче. Банята разполага с
един бойлер от 100л, който стига за къпане на приблизително три лица, след
което е необходимо технологично време за затопляне на водата отново. На
задържаните лица се разрешава къпането и извън определените по графиците дни
при тяхно желание. В коридора на санитарното помещение има обособено място за
простиране на изпраните дрехи с постоянно отворен прозорец за вентилация, като отделно
от това има монтиран и вентилатор за целта. Спалните помещения са осветени от
два прозореца и изкуствено осветление. Единият от прозорците е обърнат към
арестния коридор над входните врати на помещенията, а другият е разположен
насрещно на вратата и гледа навън на 2м височина над пода зад метални решетки и
на разстояние 1м от тях с размери приблизително 1.15/0.50м. Този начин на
монтиране на прозореца не пречи на дневната светлина. През летните месеци
външните прозорци са постоянно отворени за да влиза свеж въздух, а пред другото
време вентилацията се осъществява от монтирани на таваните вентилатори. Всяко
помещение е оборудвано със система за отвеждане на замърсения въздух.
Задимяването е от пушещите в помещенията лица. Отделно, коридорът на ареста
завършва с врата и прозорец, който също се отваря за проветряване. В другия
край на коридора има монтиран вентилатор на тавана, който е част от изградената
вентилационна система за изсмукване на мръсния въздух. Отоплението на килиите
се осъществява от изградена локална парна инсталация на територията на ОСлО към
ОП – Кюстендил. В коридора на ареста има климатична система и калорифер, които
работят постоянно. В най-студените дни се раздават допълнителни одеяла, когато
задържаното лице съобщи, че му е студено. На територията на ареста веднъж
седмично се правят проверки от представители на РП и ОП - Кюстендил и няма
данни за предявени претенции за посочените в исковата молба нарушения. Няма
регистрирани заявления, молби и жалби в деловодството на РСИН - Кюстендил
относно твърденията на ищеца /вж. л.49-54/.
Св.Б. сочи, че ищецът е пушач и е поръчвал закупуване на
материали за направа на цигари. Свидетелят потвърждава денонощното осветление в
спалните помещения, прозорец, който се отваря през лятото и отопление с парна
инсталация, включително използване извън работно време на климатик и калорифер.
Водата се топли от бойлер, като в края на лятото е поставен втори бойлер, т.к.
топлата вода не стигала и се налагало лицата да чакат водата да се стопли.
Св.А. е пребивавал в ареста през периода 20.05.2021г. –
19.08.2021г. /вж. справката на л.145/. Същият е бил заедно с ищеца за три дни в
килия №6. Сочи, че в килията няма мивка и тоалетна, но нямали проблеми с
ходенето на тоалетна. Прозорецът можел да се отваря. Къпели се по график 2 пъти
седмично.
Показанията на всички разпитани свидетели съдът намира за
обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, последователни, взаимно
допълващи се и във връзка с писмените доказателства. Страните не ги оспорват.
Съдът е приел заповед №Л-1321/10.03.2020г. на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за вътрешния ред в арестите и
заповед №ЛС-04-641/28.11.2018г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
задържаните под стража по реда на НПК и други лица, настанени в арестите /вж.
л.102-123 и л.141-143/. Вътрешният ред в арестите включва правото на
задържаните лица на медицински преглед, хипотезите на незабавен такъв,
обзавеждането на спалните помещения, правото на достъп до санитарен възел и
течаща вода по всяко време на денонощието, възможност за къпане най-малко два
пъти седмично, а през летния период по възможност ежедневно по график,
създаване на условия за изпиране и изсушаване на наличното облекло и
задължението на органите за дезинфекция на спалните помещения два пъти годишно и допълнително при
необходимост.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателствените средства.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви
иск за доказване нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. През исковия период А. е задържан
под стража в ареста в гр.Кюстендил. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната
ГДИН е юридическо лице, а затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като
работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение
на наказанията. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗИНЗС областните служби „Изпълнение на
наказанията“ обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите.
Нормата на чл.285, ал.2 от ЗИНС определя съда като родово и местно компетентен
да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията
за това са следните:
Фактическият състав на обезвредата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
включва три кумулативни елемента: 1/нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили
вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушенията. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал и презумцията за понесени неимуществени вреди в
случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото
правило на чл.52 от ЗЗД.
В случая по делото, ищецът не доказа твърденията за нарушения
на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
Изначално искът е неоснователен за периода 03.06.2021г. –
21.06.2021г. По това време А. е настанен на лечение в СБАЛЛС към затвора в
гр.София. Следователно, липсва пребиваване в условията на режима в ареста, от
които условия твърди, че са причинени вредите.
За останалото време от исковия период 08.03.2021г. – 03.06.2021г.
и 21.06.2021г. – 08.08.2021г. доводите на съда са следните:
Недоказано е твърдението за лоша хигиена в санитарното
помещение.
Нормата на чл.240 от ЗИНЗС препраща към разпоредбите за
осъдените на лишаване от свобода при липса на предвидено друго, а правилото на
чл.256, ал.4 от ЗИНЗС препраща относно вътрешния ред в арестите, броят на
свижданията и времето за престой на открито към правилата в заповедта на
главния директор на ГДИН, приложена на л.102-123 от делото. Правилото на чл.43,
ал.5 от ЗИНЗС сочи, че достъпът до санитарни възли и течаща вода се определя в
правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно т.20.1 от
заповедта на директора на ГДИН, на задържаните лица се осигурява достъп до
санитарен възел и течаща вода по всяко време на денонощието, при спазване на
изискванията за обезпечаване на сигурността в ареста.
Доказателствата по делото установяват, че в спалните
помещения няма монтирани санитарни възли и течаща вода. Такива възли с течаща
вода са налични в общо помещение. Тоалетните в помещението са две. В
помещението има постоянен достъп до топла и студена вода. Ползването на
санитарните възли е по график и отделно при нужда на арестантите. Наличието на
две тоалетни и общо санитарно помещение с възможност за ползване по всяко време
на денонощието сочи на спазване на изискването по чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС.
Ответникът е осигурил възможност на ищеца за постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Арестът е самостоятелно звено. Същият не е част от затвора
в гр.Бобов дол, поради което отсъства нормативно задължение на ответника за
монтиране на санитарни възли в спалните помещения. Показанията на св.А. и св.Б.
установяват липса на проблеми с използване на санитарните възли и отсъствие на
оплаквания от ищеца в тази насока.
Недоказано е твърдението за недостатъчно количество топла
вода за къпане и пране.
Правилото на чл.151, ал.1, т.3 във вр. с чл.240 от ЗИНЗС
задължава ответника да осигури условия за къпане на задържаните лица по
възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. Точка 24 от заповедта на
директора на ГДИН включва посоченото законово правило като къпането и прането
през летния период по възможност се осъществява ежедневно по график.
Доказателствата по делото установяват изпълнени нормативни
изисквания. Съгласно графика за къпане, на задържаните лица е осигурена
възможност за минималното количество седмично къпане. В рамките на месеца
ищецът е имал право на 8 или 9 къпания за пълен месец. Реално е осъществил всички
или по-голямата част от тях, като е отказал 2 къпания през м.03 и м.04.2021г. Оборудването
за къпане през исковия период е включвало един бойлер, чиято вода не е
достигала за едновременно къпане на повече от три лица, но не е имало пречка за
ново подгряване на водата и използването й за къпане от други лица. Този начин
на изпълнение на нормативното задължение по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС не лишава
ищеца от упражняване на правото на къпане. Доказателствата сочат, че редът в
ареста дава право на ищеца за пране, т.к. същият е имал на разположение перилни
препарати и място за извършване на прането с възможност за сушене на дрехите. А.
не е имал оплаквания относно начина на предоставяне на правото за къпане и
пране. Липсват доказателства, че предоставената вода за къпане и пране е била в
недостатъчно количество да задоволи личните му нужди.
Недоказани са твърденията за недостатъчно количество дневна
светлина, лошо осветление в килията и липса на възможност за проветряване.
Правилото на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС във вр. с чл.43, ал.5 и
чл.240 от ЗИНЗС задължава ответника да осигури в спалните помещения пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване в количества по
съответните стандарти за обществените сгради.
Писмените доказателства по делото и показанията на св.Б.
установят, че спалните помещения в ареста са оборудвани с прозорец с пряк
достъп на дневна светлина и с възможност за изкуствено осветление.
Проветряването се извършва от прозореца, който се отваря за свеж въздух.
Вентилацията се осъществява от монтирани в спалните помещения вентилатори,
включително има система за отвеждане на замърсения въздух. Отделно от това, в
коридора на ареста има прозорец, който може да се използва за проветряване и
вентилатор от изградена вентилационна система за изсмукване на мръсния въздух и
извеждането му навън. Аспирацията работи. Наличните условия в ареста дават
възможност за достъп на достатъчно количество дневна светлина и за проветряване
на спалните помещения, противно на твърденията на ищеца. В нито един момент от
престоя в ареста А. не е се оплакал за причинени неудобства от предоставените
възможности за осветление, вентилация и проветряване.
Недоказано е твърдението за липса на килии за непушачи.
Нормативното задължение по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС за
обособяване на спални помещения за непушачи е спазено. Определената в ареста
килия за непушачи е с №8. Килията е използвана за настаняване на задържани
лица. В тази килия ищецът е пребивавал през периода 09.07.2021г. – 05.08.2021г.
Същият не е имал претенция за изтърпяване на задържането в килия за непушачи.
Мотивите в декларацията от 09.07.2021г. за преместване от килия №13 в килия №8
са свързани с неразбирателство /възникнал спор/ с друг задържан, което
обстоятелство е без връзка с предназначението на килия №8. А. не е от
категорията на лицата непушачи, видно от показанията на св.Б., становището на
началника на сектор в РСИН – Кюстендил и приложените на л.94 фискални бонове за
закупени цигари.
Недоказано е твърдението за липса на отопление в спалното
помещение през зимния сезон.
Изначално това твърдение е без връзка с фактите по делото,
т.к. задържането на ищеца е осъществено през пролетния и летния сезони.
Независимо от това, доказателствата по делото не установят нарушение на чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС. Ответникът е осигурил отопление в спалните помещения през
зимния сезон. Помещенията са оборудвани с отоплителни тела, монтирани
неподвижно по см. на т.20 от заповедта на главния директор на ГДИН за вътрешния
ред в арестите. Отоплението в спалните помещения се осъществява от локална
парна инсталация с радиатори. В коридора на ареста се използва калорифер. В
най-студените дни се раздават допълнителни одеяла при заявено желание на
задържаните лица.
Недоказано е твърдението за дървеници в спалните помещения.
Няма доказателства за наличие на дървеници в спалните
помещения, обитавани от ищеца. Данните сочат за изпълнение от ответника на
задължението по чл.151, ал.2 от ЗИНЗС за ежемесечно извършване на дезинфекция
на спалните помещения и помещенията за общо ползване. Дезинфекцията е
извършвана посредством санитарно-хигиенни препарати. Килиите и общите помещения
се мият три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати. Отпадъците се
събират всекидневно и се изхвърлят. Задържаните лица под контрола на дежурния
по арест почистват помещенията и местата за общо ползване по см. на чл.284, т.4
от ППЗИНЗС и т.25 от заповедта за вътрешния ред. Отделно от това, контрол върху
поддържането на хигиена се извършва и от медицинския специалист в ареста.
Дезинсекцията и дератизацията от вредители, в т.ч. и дървеници се осъществява
по сключен договор с външна фирма, чиито служители извършват ежемесечни
обработки на помещенията в ареста, а при нужда и извънредни обработки – такива
са мероприятията на 11.03.2021г. За извършената ДДД обработка свидетелстват
приетите протоколи-инспекционни листа и записванията в дневника за проведени
ДДД мероприятия. Видно от доказателствата, през исковия период обработките са
извършени с препарата Айкън. Съгласно разрешението за пускането му на пазара,
препаратът е предназначен за борба с дървеници и отсъства изискване за достъп
на хора след 12 часа при добро проветряване. Това изискване се отнася за
препарата Делтасект /вж. л.163/. Независимо от това, пръскането с препаратите
се осъществява посредством приготвени водни работни разтвори. Тези разтвори,
съгласно становището на фирмата в писмото на л.159 и показанията на св.Н. и св.Т.,
позволяват в рамките на 1 час и по-рано при добро проветряване и липса на
миризма да се възстанови достъпа до помещенията. Пръскането с разтворите е
извършвано в отсъствие на задържаните лица. Препаратите са употребявани при
спазване на правилата за безопасност по отношение на хората.
Доказателствата по делото
потвърждават частично твърдението на ищеца за недостатъчна жилищна площ в
спалните помещения. Установи се, че А. е пребивавал в килии №№7, 3, 5, 6, 8, 11
и 13. В килии №№7, 5 и 11 е настанен самостоятелно за период от 40 дни. Всяка
от тези килии е с площ 6.77кв.м., което отговаря на изискването по чл.43, ал.4
от ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4кв.м. В килии №№3, 6 и 8 ищецът е
настанен с още едно лице при площ на всяка килия от 6.77кв.м. Следователно, за
едно лице полагаемата се площ е 3.39кв.м. В килия №8 ищецът е настанен по
негово желание. В килия №13 ищецът е настанен с още две лица, като килията е с
обща площ от 9.82кв.м., поради което разполагаемата площ за всяко лице е
3.27кв.м. Следователно, настаняването на ищеца в килиите с други лица е довело
до по-малък размер на разполагаемата жилищна площ от предвидения такъв по
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС да срок от 122 дни. Изчислено математически, 2/3 от
времето ищецът е пребивавал в килии, където е разполагал с жилищна площ под
минималната по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. В случая обаче нарушението на законовото правило
само по себе си не може да обоснове уважаване на предявения иск. При спазване
на стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ, установени от ЕСПЧ, настоящият
съд намира, че условията в ареста не са били сурови, унизителни и нехуманни и не
са довели до сериозни неудобства и тежки емоционални страдания на ищеца. В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България /решение от
27.01.2015г./ стандартите за преценка на съда относно наличие на нарушение по
чл.3 от ЕКПЧ въвеждат общи принципи, уреждащи прилагането на чл.3 от ЕКПЧ за
условията за задържане. ЕСПЧ въвежда принципа за цялостен подход към оценката
на условията за задържане. За да попадне в обхвата на чл.3 от ЕКПЧ, според ЕСПЧ,
малтретирането трябва да достигне минимално ниво на суровост. Оценката за този
минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото като
продължителността на отношението, физическите и психически последици и в някои
случаи от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Страданието и
унижението трябва да надхвърлят неизбежният елемент на страдание и унижение,
свързани със самото лишаване от свобода. В оценката на условията за задържане
по чл.3 от ЕКПЧ е особено важно да бъде взето предвид кумулативното въздействие
на тези условия, както и конкретните твърдения, направени от лицето и
прекараното време в тези условия. ЕСПЧ е посочил, че крайната липса на място в
затворническата килия има голяма тежест при оценка за това дали условията на
задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Съдът е приел, че ако затворниците
имат на разположение по-малко от 3кв.м. жилищна площ, пренаселеността трябва да
се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Дори пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, тя може
да доведе до нарушение ако се комбинира с други аспекти на условията за
задържане – като например липсата на уединение при използване на тоалетната,
лоша вентилация, липса на достъп до естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на
страдание, което надвишава това, присъщо на задържането. Преценката за лично
пространство включва факторите индивидуално място за спане, най-малко 3кв.м.
жилищна площ и размерът на килията да дава възможност да задържаните лица да се
движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе
си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на
чл.3 от ЕКПЧ. Посочените от ЕСПЧ стандарти за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ
в настоящия случай са спазени. При прилагане на въведения от ЕСПЧ цялостен
подход към оценката на условията за задържане на ищеца съдът установява отсъствие
на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Кумулативното въздействие
на условията на задържането не прекрачват неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързани със самото задържане на лицето. През 1/3 от времето в ареста
ищецът е имал на разположение повече от предвидената в националното
законодателство минимална жилищна площ, а през останалите 2/3 от времето е разполагал
с площ, близка до законовата - 103 дни на площ 3.39кв.м. и 19 дни на площ
3.27кв.м. Тази жилищна площ е над установената от ЕСПЧ минимална площ от
3кв.м., поради което сама по себе си не е достатъчна за да доведе, независимо
от другите фактори на задържането, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Разполагаемата
жилищна площ с посочените размери, комбинирана с отсъствие на останалите, посочени
от ищеца, нарушени условия на задържането, не позволява формиране на извод за
ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането. Условията за спане
са гарантирани с индивидуално място на ищеца, най-малко 3кв.м. жилищна площ,
свободно движение, ползване на тоалетна при необходимост в условията на
уединение, достатъчен достъп до естествена светлина и въздух, достатъчно време
за душ, липса на вредители, осигуряване на адекватни дезинфекционни мерки и
редовно обезпаразитяване. Недоказани останаха твърденията за влошаване на
здравето поради условията в ареста. Доказателствата установяват, че преди
постъпване в ареста ищецът е страдал от артериална хипертония, записана като
минало, придружаващо заболяване в епикризата от СБАЛЛС. При постъпване в
затвора, след престоя в ареста, ищецът е признал, че страданието е от няколко
години. При самото задържане в ареста на 08.03.2021г. е съобщил, че
заболяването е с давност от няколко години и е нелекувано, съпроводено с
бъбречни кризи. Отделно от това, по време на престоя в ареста А. е бил
адекватно лекуван при всяка проява на неразположение. Ответникът е спазил
правилото на чл.255, ал.1 от ЗИНЗС за периодично посещение от лекар, а в
неотложни случаи – незабавно, както и изискванията на чл.54 и чл.55 от Наредба
№2/22.03.2020г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода. Оказаната на ищеца медицинска помощ е адекватна и
своевременна. Престоят в ареста не е довел до причиняване на претендираните
страдания. Приложението на стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ не
установяват нарушение. По реда на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България забраната по чл.3 от ЕКПЧ се прилага директно като разпоредба от
международен договор, като за защита на основните права са приложими
стандартите, установени в практиката по чл.3
на ЕСПЧ.
Поради липсата на първия елемент от
отговорността, съдът не е длъжен да изследва наличието на останалите два. В
контекста на коментираното по-горе отсъствие на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС се препятства
възможността за настъпване на претендираните по иска вреди. Констатациите на омбудсмана
на Република България в приложеното към исковата молба писмо
изх.№7269/15.09.2000г. /л.7/ не обвързват съда в преценката за прилагане на
материалния закон по делото.
Изложеното налага извод за неоснователност на иска.
Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС
не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални
спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което последните са неприложими.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от В.В.А. /с посочени лични данни/ срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 15 000лв.
/петнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди през периода
08.03.2021г. –08.08.2021г. от поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на мярката за неотклонение задържане под стража в следствения арест в
гр.Кюстендил по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в лоши
санитарно-хигиенни и битови условия в ареста.
Решението подлежи на касационно оспорване
от страните пред тричленен състав на КАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: