Р Е Ш Е Н И Е № 1404
14.04.2020 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20473/2018 г. по описа на същия съд,
за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на
спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано
настоящото гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, моли да се установи против
ответника М.В.К., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то
разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца , със разкрита на нейно име партида, тъй като
ползвала жилището в ***бл. * вх. * ап. *
по силата на договор за наем със общинското предприятие „Жилфонд“ гр. ***. За
периода от 08.03.1999 год. до 16.08.2018 г. ищеца доставило на ответника питейна вода и отвело за пречистване канална
вода на обща стойност 1182.28 лв. От началото на процесния период до
14.05.2018г, количеството на доставеното
било определяно по показанията на измервателното устройство, водомер с номер в
системата на ищеца ***, а от 18.06. същата
година - при условията на отказан
достъп за отчет до жилището , тоест, то било прието да е разликата между
показанията на общия водомер и сумата на останалите индивидуални водомери в
сградата.
Стойността на доставената вода останала неплатена и затова ищцовото
дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по по ч. гр. д. № 13978 по описа на ПРС за 2018 г. , в
която , освен главницата, била
заповядана за плащане и лихва (обезщетение за забава ) в размер на 69.69
лв. за периода от 31.03.2017 год. до 31.07.2018 год. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2018 год. до
окончателното заплащане на вземането. Заповедта бил връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при което се иска от съда да постанови решение, с което вземането на
ищцовото дружество бъде установено при горните условия и горните срокове и
стойности. Моли се да се присъдят и сторените по делото разноски .
Ответникът
оспорва иска. Прави възражение за погасено по давност вземане. Твърди се, че
няма договор между страните, като отрича
да е потребявал услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по
проведената счетоводна експертиза дава заключение , че за периода от 08.03.1999г. до 16.08.2018г, няма
извършени от К. плащания по издадените фактури. Счетоводството на ищцовото
дружество е редовно водено. За същия
период, задължението на ответника е ккто следва: 1182.28 лева – главница , и
69.69 лева обезщетение за забава .За периода от три години преди датата на подаването
на зявлението по чл. 410 от ГПК – 27.08.2018г., задълженията с настъпил падеж
са в размер от 762.81 лева- главница, 19.98 лева лихва за забава.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени
сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има
идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна
:
Ищецът е В и К
оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Безспорно е,
че ответника е потребител на тези услуги, тъй като се явява ползвател на годно
правно основание – настанителна заповед № 34 /20.02.1989г . на началника на
служба „жилищно настаняване „ при кметство ***. Настаняването на ответника в общинското
жилище напроцесния адрес е продължено с неколкократни заповеди за настаняване и
договори за наем. На дата 02.11.2012г със своя заповед кмета на район ***
прекратил едностранно договора за наем на жилището, но заповедта не е
изпълнена - К. продължила да го ползва без настанителни права до 2019г.
включително, съобразно неоспорените дати на констативните протоколи на л. 104 –
108 от делото. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. *** са именно
потребителите на тези комунални услуги –
собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или
запазено вещно право на ползване,
включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е на името на К..
Вярно е , че след 02.11.2012г нормативното основание за ползването е отпаднало,
но след като К. е продължила да държи имота, за който партидата е разкрита на
нейно име, то тя има качеството на
потребител по смисъла на чл. 2 ал.1 т. 2 предл., последно от ОУ (
одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 027 от дата
09.06.2006г.) страна е по договор
при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното
задължение да плати доставеното.
За процесния период, между страните действат
общите условия към договорите за доставка на питейна вода, одобрени с решение
на ДКЕВР ОУ – 027 от дата
09.06.2006г. - до дата
11.08.2014г, когато ДКЕВР одобрява нови
такива с решение № ОУ – 09. Не ес спори , че до дата 18.06.2018г.,
количеството на доставената вода е отчитано съобразно показанията на средството
за търговско измерване , водомер с номер в системата на ищеца ***, а от тази
дата - при условията на отказан достъп за отчет до
жилището. Няма данни за метрологична или
техническа негодност на този водоме да мери точно количеството на
доставената вода, такива твърдения не са и правени от ответната страна. При
това положение, съдът кредитира записите в карнетите за извършен отчет като
достоверни и трябва да приеме, че до 18.06.2018г.
количеството на доставката е точно
измерено.
Едно от
задълженията на абоната по смисъла на чл. 5 т. 1 и чл. 24 ал. 1 от № ОУ
– 09 от дата 11.08.2014г. е да осигури достъп до имота за отчитане на индивидуалните
водомери в сградата. Това задължение на
абоната обаче не е безусловно – ако не бъде намерен при рутинно посещение , той
трябва да бъде изрично поканен, с
писмено съобщение , поставено по подходящ начин , или по друг подходящ начин, в
срок, не по- кратък от три дни преди отчитането ( чл. 23 ал. 5 от ОУ). При
наличие на редовна покана и отказ от страна на абоната, отказа се удостоверява
с протокол , съставен от оператора, подписан от него и от поне един свидетел ,
който може да бъде и служител на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД. Едва
тогава за ищцовото дружество възниква по смисъла на чл. 49 във връзка с чл. 24 от общите условия право да изчисли нормативно
доставеното количество питейна вода. Твърдяни се и са представени по делото протоколи
за неосигурен достъп, първият от които във времеви аспект носи датата 18.06.2018г; , има и покана за осигуряване на достъпа. Протоколи са
многократно съставяни и след 18.06.2018г., и същевременно, в приложените копия от карнети има неколкократни отбелязвания , че абоната „ не отвори“ , с посочвания на датите на
посещенията на лицето , извършващо отчет. Последното е разписано като
свидетел и потвърждава записаното в
карнетите, че К. не е била намирана на адреса. Затова количеството на
доставената вода е правилно определено; възражението в тази насока не може да
се сподели.
Съдът обаче приема за основателно възражението на ответната страна за
изтекла погасителна давност . Вземанията на ищеца се погасяват с изтичнето на
тригодишен период на бездействие на кредитора , тъй като са за периодични
плащания по смисъла на чл. 111 буква „в“
от Закона за здълженията и договорите и Тълкувателно решение № № 3 от 18.05.2012 г., ВКС. Това означава, че са
погасени вземанията по издадени фактури с настъпил преди 27.08.2015 падеж (
заявлението за издаването на заповед за плащане е подадено на 27.08.2018г.),
тоест, тези, издадени преди датата 28.07.2015г. - длъжникът има уговорен в негова полза срок
от тридесет дни да плати задължението по
фактурата , съобразно чл. 33 ал. 2 от
Общите условия. Размерът на непогасената част от
главницата е 762.81 лева, а за лихвите - 19.98 лева, до които размери исковете са
основателни. За разликата до пълните предявени размери , те следва да се
отхвърлят.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от страните съобразно
уважената/отхвърлената част на исковете. Възнаграждението на юрисконсулта на
ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и
съобразно искането на ищеца , в размер от 100 лева, като по този начин общия
размер на разноските на ищеца става 395.03 лева. Дължат се пропорционално на уважената
част 246.99 лева. Ответната страна е
била представлявана от назначен от съда особен предствител, няма данни да е
направила собствени разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М.В.К., ЕГН **********,***,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на
следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/30.08.2018г по
частното дело № 13978 по описа на РС
Пловдив за 2018 г.: 762.81 лева- главница , 19.98 лева лихва за забава за периода от 31.03.2017г. до
31.07.2018г, ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2018г до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ над тези размери до 1182.28 лева, за
главницата , и до 69.69 лева обезщетение за забава за същия период, като
неоснователни поради изтекла давност.
Осъжда М.В.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по двете
производства в размер на 246.99 лева.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала: Ц.В.