РЕШЕНИЕ
№ 122
09.01.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV
граждански състав
На
девети януари
две хиляди и двадесета година
В открито
заседание на седемнадесети декември 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 9586 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.200,
ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М.Я.Б.
твърди, че по силата на Трудов договор № **** от ****г., сключен между
„ОСРАМ" ЕООД, в качеството на работодател и ищцата М.Я.Б. като работник,
последната е назначена при ответното дружество на длъжност „****" с място
на работа: *******. На ******* г. между страните е подписано Допълнително
споразумение към горепосочения трудов договор, касаещо единствено промяна
размера на основното трудово възнаграждение. С оглед на горното, в настоящия
случай между страните по делото е възникнало действително трудово
правоотношение с произтичащите от това правни последици.
На ***** година, около **** ч., настъпва злополука с
ищцата. С Разпореждане № ******* г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ
- гр. П., злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО.
Процесната трудова злополука настьпва при следните
обстоятелства: На ***** година, М.Б., на длъжност „****" е била с работно
време от ****ч. до ****ч. Около ****ч., при слизане от автобуса, превозващ
работниците до местоработата им в „Осрам" ЕООД, пострадалата е паднала,
като е ударила гърба си в ръба на последното стъпало на автобуса.
В резултат на настъпилата трудова злополука
пострадалата М.Б., видно от съдържанието на представените с настоящата искова
молба медицински документи, е получила следните наранявания: ****************************************************************.
Непосредствено след настъпилата злополука ищцата е
приета в Спешен кабинет по ****** и ********* на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД
- гр. П. с интензивни болки в областта на гръдния кош. След извършване на
първичен преглед, пострадалата е насочена за провеждане на рентгеново
изследване - *************, като сыцевременно е назначена терапия с аналгетици.
От извършената към онзи момент рентгенография не се установяват лезии на
обхванатите ребра, ето защо и ищцата е пусната от лечебното заведение. Въпреки
горното, болките в областта на гръдния кош не отшумявали, което накарало ищцата
да се обърне към медицински специалист. На ****г. на пострадалата е извършен
преглед, на който последната съобщава за болка в областта на ребрата. На **** г.
на ищцата е извършен преглед, за което е издадено съдебно медицинско
удостоверение № ****г. от *** ******* - *** в отделение по Съдебна медицина
УМБАЛ „ СВ. Георги" ЕАД -П. Видно от последното се установява че: ***************************************************.
По горния полюс над описаното охлузване се виждат части от отлющения епител.
При прегледа ищцата е съобщила за болка в дясната гръдна половина, която се
разпространява в дясната половина на шията и дясната раменна става, за което
съответното медицинско лице е дало съвет да се извърши консултация с *********.
Ясно е записано в удостоверението, че описаните в него травматични увреждания
са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са
възникнали така, както съобщава освидетелствуваната в предварителните сведения.
Съгласно препоръките да *** *******, ищцата е извършила преглед при ********,
както и нова рентгено****************. Видно от последните се установява, че М.
Б. има фрактура с ****************************************. С оглед обективното
състояние на пострадалата и възстановителния процес на М. Б. са издадени
Болничен лист № ************* г.; № ************* г. и № ************* г. за
временна неработоспособност с общ период на отпуск от 74 календарни дни.
Вследствие на преживяната трудова злополука М. Б. е
изпитала интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и
физиологически стрес, макар и моментен, за целия организъм. С оглед характера
на получените травми, водещ симптом бил изключително силната болка. Последната
се усилвала дори и при най-малкия опит за движение, като в определени моменти
ставала нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на обезболяващи
медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения болков
синдром. В резултат на получената фрактура ищцата имала затруднения,
включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни потребности,
както и да изпълнява домакинските си задължения. В общи линии се наложило последната
да бъде поставена на щадящ режим. От друга страна, вследствие на получените от
удара множество кръвонасядания по тялото, пострадалата изпитвала интензивни
болки в засегнатите области, както и притеснение и дискомфорт от видимите
неприятни и специфични оцветявания по кожата. Горепосоченото събитие се
отразило негативно и върху психиката на пострадалата. От момента на инцидента
се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност у ищцата, съчетани с
потиснатост и избягване осъществяването на социални контакти. Освен това в
съзнанието й постоянно изникват неприятни спомени от инцидента. В резултат на
горепосочените оплаквания сънят на М.Б. бил нарушен, което допълнително
рефлектирало отрицателно и върху цялостния й жизнен тонус и кондиция. С оглед
на гореизложеното, ищцата е претърпяла значителни неимуществени вреди за
изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена последица от
трудова злополука от ***** г.
Според константната практика на ВКС имуществената
отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди
от трудова злополука по чл. 200 КТ е безвиновна договорна отговорност. След
като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума
се събира от момента на увреждането. Основателиостта на иска по чл. 200 КТ за
обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука, предпоставя наличие на
трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия
вреди вследствие на злополуката. Поради гореизложеното в своята съвкупност,
моли съда да приеме, че в настоящия случай с оглед изложената фактическа и
правна обстановка, са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав
на отговорността по чл. 200 КТ, пораждащи вземането за обезщетение в полза на Б..
Последното от своя страта обуславя и основателността на така предявения
осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г., Пленум на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Освен
претърпените от ищцата неимуществени вреди, същата е претърпяла и имуществени
такива, изразяващи се в извършен и от нея разходи за лечение, които възлизат на
сума в общ размер от 38.70лв.(тридесет и осем лева и седемдесет стотинки),
както следва:
-Сумата в размер на 30лв., обективирана във фактура №*************г.
и фискален бон №*************г., е сума, заплатена от ищцата за освидетелстване
и издаване на съдебно удостоверение.
-Сумата в размер на 2.90лв., обективирана във фискален
бон №*************г., е сума заплатена от ищцата и касае потребителска такса за
преглед в кабинет вътрешни болести.
-Сумата в размер
на 2.90лв., обективирана
във фискален бон
№*************г., е сума заплатена от ищцата и касае
потребителска такса за преглед в неврологичен кабинет.
-Сумата в размер на 2.90лв., обективирана във фискален
бон №*************г., е сума заплатена от ищцата и касае потребителска такса за
преглед в хирургичен кабинет.
С оглед изложеното, моли съда да осъди „Осрам"
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищцата следните суми:
-10 000 лв. - /частичен иск от 20 000 лева/ -
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от ****** г.,
ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума от датата на настъпване на трудовата
злополука до окончателното плащане,
-38.70лв.(тридесет и осем лева и седемдесет стотинки)
- обезщетение за имуществен и вреди - разходи за лечение. Претендира разноски.
Моли на пълномощника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
Ангажирани са доказателства.
Ответникът –
редовно уведомен, депозира в предоставения му срок отговор на исковата молба.
Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Оспорва предявения иск за
заплащане на неимуществени вреди като завишен по размер. Признава, че
настъпилата злополука е призната за трудова. Заявява, че ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност до ****** г., т.е. два месеца след
злополуката или независимо от травмата, тя е можела да ходи на работа. Това
предполага пълно възстановяване на здравето й. Ответникът няма никаква вина за
настъпването на злополуката. Макар отговорността на работодателя да е
безвиновна, то за тази трудова злополука вина има превозвачът, а именно „Хеброс
бус“АД. Между работодателя и „Хеброс бус“АД има сключен договор от ******* г.
заедно с 4 анекса към него за превоз на
пътници на „Осрам“ ЕООД. Съгласно този
договор доставчикът се задължава да
спазва всички изисквания за безопасност на движението и превозването на
пътниците. Освен това е налице заповед № ************* г. за организацията на
транспорта на пътниците от работодателя. Тъй като на датата, на която се е
случила злополуката, е имало ремонт на площадката, където е следвало да спира
автобусът, е било определено да се спира на друго място, което не е спазено от
превозвача. ***** е спрял буквално в нивата, където в крайна сметка е паднала
ищцата. Налице са скици, обсъждани от „Хеброс бус“АД и „Осрам“ ЕООД за
определяне на ново място за спиране. Дори заедно са замервани текущите
маршрути, като се взема за начална точка спирката пред „Осрам“ ЕООД, за която
има изричен знак за това, че е спирка. Моли исковете да се отхвърлят. Ако се
уважат, същите да бъдат в по-малки и справедливи размери. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания. Претендира разноски.
От третото лице
– помагач на ответника е постъпил
своевременно отговор, като в същия заявява, че предявеният от М.Б. иск по чл.
200 от КТ е по същество основателен, но размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди е силно завишен и несъответен на естеството на
увреждането на ищцата, както и на претърпените от същата болки и страдания.
Привличането на дружеството в процеса по реда на чл.
219 ГПК е обосновано със сключения на ***** г. договор за превоз на работниците
и служителите на ответника.
Оспорва
наличието на причинна връзка между настъпилата трудова злополука и осъществения
от „Хеброс Бус" АД превоз на ищцата на **** г. до работното й място.
Оспорването обосновава с факта, че злополуката е настъпила след финализиране на
превоза, когато движението на автобуса е окончателно преустановено. Изрично е
посочено в Разпореждане № ************* г., че при слизане от автобуса ищцата
се е подхлъзнала и е паднала, като е ударила гьрба си в ръба на последното
стъпало. В този смисъл са и подадените от самата ищца „предварителни
сведения", отразени в Съдебномедицинско удостоверение № **** г.
Оспорва и
наличието на виновно и противоправно поведение на „Хеброс БУС" АД, респ.
на *****, **** автобуса. В протокола за трудова злополука не са установени
отклонения от нормалните действия и условия, както и нарушения на нормативни
актове. Единствената причина, довела до увреждането на ищцата, е собственото й
невнимание, в какъвто смисъл са констатациите по т.9 и т.10 от Протокола за
трудова злополука.
Независимо от
изложеното, претенцията на ищцата към ответното дружество се явява по същество
основателна, доколкото отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е
безвиновна, но горните факти обосновават неоснователност на евентуална регресна
отговорност на „Хеброс Бус" ООД, която се реализира по общите правила на
непозволеното уреждане и предполага виновни и противоправни
действия/бездействия на дружеството като превозвач, респ. наличие на причинна
връзка между тях и трудовата злополука.
Във връзка с
горното, оспорва фактическите твърдения на ответното дружество в отговора на
исковата молба, касаещи мястото за спиране на автобуса. Уточнява, че
работниците на „Осрам" ЕООД се превозват ежедневно с осем автобуса на
„Хеброс Бус" АД. Към момента на злополуката ответникът е този, който не е
осигурил достатъчно място за спиране на тези автобуси. Налично е било обръщало
с място само за четири автобуса. И тъй като всички автобуси пристигат в
приблизително еднакво време, част от тях, предвид оскъдната площ на обръщалото,
са принудени да спират на двупосочното пътно платно. Именно там е спрял и
автобусът, превозващ ищцата, а не „в нивата", както се твърди от
ответника, като спирането на платното е резултат от обстоятелството, че в
обръщалото вече са били спрени четири автобуса, които са разтоварвали
пътниците. Наред с това, пътят до ответното предприетие е изграден от самото
дружество, но без банкет и тротоар, а този факт също не може бъде вменен във
вина на „Хеброс Бус" АД. Многократно сезирали „Осрам" ЕООД с проблема
за паркирането на автобусите, но едва след злополуката се предприели адекватни
действия от ответника, като се асфалтирал допълнително терен от 3-4 дка, на
който се оформил голям паркинг и обръщало, така щото осемте автобуса на „Хеброс
Бус" имат достатъчно пространство за спиране, маневриране и обръщане към
платното за движение. Направил е доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представения препис от трудов договор № ****/ **** г. и
Допълнително споразумение от ******* г., се установява, че ищецът е работил при
ответника по трудово правоотношение от ***** г. на длъжност “****”.
От Разпореждане № ************* г. на длъжностно лице от ТП
на НОИ – Пловдив се установява, че на ****** г. около ****** ч. Б., на длъжност
“****”, при слизане от абтобуса,
превозващ работниците до местоработата им в „Осрам“ ЕООД, се е подхлъзнала и е паднала, като е ударила гърба си в ръба на последното
стъпало. На същата е окаезана първа помощ и е прегледана в *** кабинет на
предприятието. Съгласно болничния лист, при падането си Б. е получила контузия
на гръдния кош, в резултат на удара при падането, което било прието за трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
От разпита на
св. М.А.Т. – **********, се установи, че след като
претърпяла злополуката по време на работа миналата година, октомври месец в самото
начало, ищцата й се обадила непосредствено след като е паднала, за да я попита,
тъй като нямала транспорт, дали свидетелката или синът на ищцата могат да я
върнат вкъщи, защото не можела да се движи. Така че, всъщност тя я видяла
непосредствено след като се е случила ситуацията. Тя изглеждала зле, в смисъл,
когато й показала вечерта, все още мястото не било посиняло, но била
обездвижена. Била много притеснена. Принципно тя е много силна жена, обаче
изглеждала като в шок, много притеснена, едва ли не отчаяна от ситуацията. Не
знаела какво ще се случи, не знаела точно какво се е случило, в смисъл счупено
ли е, но я болеше много. В крайна сметка се установило, че има ********. В
продължение на повече от два и половина месеца, всъщност тя не ходела на
работа, била си вкъщи. Първоначално лечението било с някакви аналгетици. Ходела
много по ****, а след това имало някакви раздвижвания. Св. знаела, защото много
често се налагало да отиде да й напазарува, да й купи хляб или нещо друго. Още
повече, че тя живее сама и се грижи за възрастна, болна майка. Така, че в този
момент, в продължение на два и половина-три месеца се налагало свидетелката да
помага по всякакъв начин. Тъй като тя я познава много отдавна, тя е много силна
жена, разведена, сама се грижи за себе си, за майка й, всъщност за нея шокът
бил много голям. Тя се притеснявала много дълго време, че няма да може да
работи, защото нейната работа е специфична, с определени движения и че няма да
може да изкарва цял ден на работното място, че няма кой да се грижи за нея и
майка й. Така, че всъщност за нея емоционалният шок бил по-голям и за тези
два-три месеца тя сигурно отслабнала 12-15 килограма от цялата тази ситуация.
Истината е, че всъщност, вечерите след работа, свидетелката отивала да я види и
ако имала нужда от нещо, често тя я молела, тъй като ползвала някакви мехлеми,
да я намаже. Често се налагало и да й пазарува. Иначе след месец тя вече
успявала по някакъв начин да се грижи за себе си, но свидетелката също помагала
и на майка й, защото те живеят на четвъртия етаж, а майка й е болна с болни
крака и просто нямало кой елементарно да вдигне една торба. Към настоящия
момент от нея знаела, че всъщност, когато застуди времето или когато се
пренатовари, усеща болки на мястото, където било обездвижено в самото начало.
Общо взето тя много се пази.
Близо два
месеца и половина М. си била вкъщи. След това започнала работа. Била много
притеснена, защото я боляло и защото самата
й работа била свързана със завъртане. Особено й тежало това, че тя
трябва да бъде на смени и по този начин може би два месеца след това, тя
започнала да си търси нова работа. И до този момент, в определени периоди, ако
е студено времето или се пренатовари, тя продължавала да изпитва болки и
продължавала с някакви кремове и някакви аналгетици за обезболяване.
След
злополуката тя й се обадила, защото от работно място й били предложили тя да си
вземе такси. По телефона звучала уплашена и я помолила свидетелката или нейният
син П. да отидат с кола да я приберат.
Сега М. работи,
защото няма кой да я издържа. При условие, че няма кой да се грижи за нея, няма
кой да я подпомага финансово, тя просто трябва да работи. Сега работи отново
във фабрика за електронни платки - заварява, въртят ги през различни работни
места.
В самото начало
след злополуката й било много трудно, защото я прехвърляли от един *** на друг ***.
Имало някакви съмнения. След това тя започнала с раздвижване, с рехабилитация.
След тези два месеца и половина, след като се върнала на работа, редовно ходила
при личната си **** с оплаквания за болежки, но освен някакви аналгетици или
нещо такова, нищо друго не й била изписвала.
М. й обяснила,
че в момента, в който автобусът, който е превозвал работниците до фабриката, е
спрял, пътят не е бил довършен, т.е. от платното, асфалтираното платно,
директно е имало някаква височина и се оказваш на земя, на кал, на пръст и
така. Тя казала, че от тази разлика във височината, в момента в който е стъпила
с крака на земята, се е оказала в безтегловност, паднала е и се е изтърколила в
пръстта, защото там пътят е бил недовършен. Тя казала, че в момента, в който от
стъпалото на автобуса е сложила крака долу, е паднала поради това, че не е
имало къде всъщност да стъпи. Там не е имало място, а директно си в нивата.
Буквално тя това казала.
От разпита на
св.Б.С.-С. - ***** в „ОСРАМ“ ЕООД, се установи, че работи в „ОСРАМ“ на длъжност
„*************“. Запознат е със злополуката, която се е случила с М.Б.. Когато
автобусите пристигат и работниците слизат, автобусите спират на т.нар.
обръщало. Това е редът и начинът, по който заводът е организирал движението в
района и поради това, че започнали поръчките към завода да се увеличават, това
довело до увеличаване на броя на персонала, който се наема. Установило се, че
съществуващата организация не е достатъчна и още юни месец започнали да правят
търг за избор за разширяване на паркинга и осигуряване на нова зона, където да
се прибират всички автобуси и да се изпълнява дейността на хората, както е
безопасно. Така, че на това обръщало вече не било възможно поради
невъзможността да се осигури безопасност в тази зона и е изграден
съществуващият в момента паркинг. Пътят бил асфалтиран до края и в самия край
на парцела се извършвало обръщането на автобуса в обратна посока и подреждането
на автобусите на тротоара за слизане и качване на служителите на „ОСРАМ“. Така,
че цялата зона била асфалтирана и изпълнена съгласно изискванията на проекта,
който е регулиран от КАТ и общината. Съответно всички изисквания по
строителството на този път били изпълнени. Имало банкет, който е изпълнен по
договора. В момента имат нов паркинг. Съществуващото място не е променено нито
преди дата ******* г., нито след тази дата. Имат нов паркинг отстрани, но
пътят, който е обръщалото, той не е преработван и не е правено нищо. Така, че
там си има съществуващ изграден банкет съгласно изискването на проекта на пътя
и той е изпълнен. Злополуката е станала в района на точно това обръщало, където
автобусите захождат, за да се подредят в зоната с тротоара. Автобусите са се
подредили, той е бил последен автобус преди да заходи в зоната и там е отворил
вратите, и се е случила в тази зона ситуацията. Не може да се види на камерите
къде точно е бил спрял автобусът, защото там има къща, която е за
пречиствателното съоръжение. Самата ситуация не може да се види. Вижда се къде
е спрял автобусът, но нямат птичи поглед, за да видят точната позиция вляво или
вдясно. Спрял е на пътя, но къде точно е спрял, не може да се види. Съгласно
организацията на движението, автобусът трябва да спре там, където има тротоар,
т.е. трябва да завърти автобуса и едва тогава. Това е частна собственост
отдясно и са ниви. След пътя има банкет и след банкета има ниви. От двете
страни има банкет, а от лявата страна, където е заводът, там е тротоар. По
продължение на целия път от двете страни, от „*************“ до завода, от
двете страни има банкет. То е изпълнено, така е прието, има комисия, има и Акт
16. От едната страна откъм „ОСРАМ“ има тротоар, а от другата страна няма. Няма
от „*************“ до „ОСРАМ“ тротоар от двете страни, но банкет има. Така е по
проект, така е пътят, така е изпълнено и така е въведен в експлоатация с комисия.
Процедурата по
изграждане на новия паркинг започнала юни и юли месец 2017 г. Сградата е влязла
в експлоатация май месец 2017 г. На **** г. е подписан договорът и на **** г.
имам Протокол – Акт 19 за въвеждане в експлоатация.
На събрание на
ръководството било споделено какво е станало във връзка със злополуката, но
няма точна информация къде се е случило. Зоната я знае, но самото място и на
самата ситуация не е присъствал и не е ходил да гледа.
Към онзи момент
превозът на работници се осъществявал от осем автобуса. Преди да се създаде
този нов паркинг, физически автобусите не могат да се съберат и трябва да се
изчакват. Не е казано, че автобусите трябва да изчакват. Те оставят хората и
могат да тръгнат. След един час те могат да вземат другите хора. Ако автобусите
дойдат и разтоварят хората, те имат един час да чакат, от 30 минути до един
час. Тези автобуси, някои от тях тръгват веднага по други маршрути. Тогава
всички се извъртат и се нареждат, както трябва. Автобусите пристигат в рамките
на половин час. Не може да контролирате кога идва автобусът от ****** и кога
идва автобусът от „******“. Те не могат да дойдат всички в една секунда. Не
знае ищцата откъде идва. Автобусите идват, разтоварват хората и излизат от
завода. Не всички чакат, така че не е проблем, че са се задръстили в този
момент и не са могли да извършват нормална дейност.
Двете дружества
„ОСРАМ“ и „Хеброс Бус“ имат постоянен диалог и в момента. Тогава не е имало
такова нарастване на хора. Към онзи момент са на две смени с четири автобуса
със започване на договора. В процеса на времето започнали да работят с осем
автобуса. Това е процес, в който те
информирали „Хеброс Бус“, че вървят в тази посока, защото имат идея и
има поръчки за назначаване на нови хора. Така, че те ще го разширят това нещо и
„Хеброс Бус“ били информирани от тях, че работят в тази насока.
От разпита на
св.И.Х.Г. -******* в „Хеброс Бус“ ООД, се установи, че „Хеброс Бус“ има договор
с „ОСРАМ“ за превоз на работници и служители от ***** г. Този превоз се
осъществява с осем автобуса на трисменен режим и редовна смяна. Водили разговор
с „ОСРАМ“ още при сключването на
договора за специализиран превоз на пътници за това, че трябва да се осигури
място за спиране и паркиране на автобусите, защото между двете смени се изчаква 30 минути и наистина „ОСРАМ“
започнали действия в тази посока, така че да осигурят нормално и
безпрепятствено спиране и паркиране на автобусите, докато изчакват работниците,
но това се случило на по-късен етап. Към датата на злополуката паркингът още не
бил готов и реално автобусите спирали пред „ОСРАМ“, където има една двупосочна
улица с едно малко обръщало, където автобусите спират. Могат да се наредят
нормално с тротоара от страната на „ОСРАМ“ четири автобуса и останалите се
паркират след това, а последните два - в двупосочната улица срещу „ОСРАМ“.
След
злополуката водили разговор с *****. Те й обяснили за въпросната злополука, че
жената се е подхлъзнала, след като е слязла от автобуса. Слязла е от автобуса,
подхлъзнала се е, паднала е и се е ударила в първото стъпало, най-долното
стъпало на автобуса.
Може би „ОСРАМ“
са предприели по-рано действия по създаване на този паркинг, защото това си е
дълга процедура да се изгради, но реално той бил готов към средата на ноември
2018 г.
Автобусите няма
как да спрат на друго място, различно от това. Особено изтеклата зима на 2017
г., когато е по-дълъг автобус, триосен, той не може да завие, защото това
обръщало, което беше направено, е като за леки автомобили. Когато е голям
автобус, триосен, за да обърне, прави маневри. Зимата, когато паднал снегът,
имали случаи, в които автобусът, правейки маневра, задницата му трябва да влезе
в полето и се налагало да ги теглят. Към онзи момент със сигурност е имало
триосни автобуси от тези, които са обслужвали „ОСРАМ“. Не можа да каже със
сигурност колко са автобусите, но по принцип доста от автобусите са триосни,
както и доста от автобусите са по-дълги. Имат изисквания от „ОСРАМ“ за някои от
маршрутите, например за ******, автобусът да е 64-местен, което предполага
изключително дълъг автобус. Не можа да каже какъв е бил автобусът, с който е
станала злополуката.
Когато автобусът идва, за да отиде за „ОСРАМ“, спира.
От дясната страна на платното няма банкет, тротоар. Когато завърти на
обръщалото и застане пред „ОСРАМ“, там има тротоар. Всички автобуси не могат да
застанат там. Там има място за четири автобуса. Автобусните *****и имат опита и
рутината и няма как да спрат така, че да не е удобно пътниците да слязат. Те са
свикнали и на автобусни спирки, и на пътя. Не е възможно автобусът да е спрял
на края на пътното платно и ищцата да се е подхлъзнала, и да е паднала извън
пътното платно. На пътното платно по принцип не е редно да се спира, но след
като няма условия, той няма къде да спре на друго място.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, както и неоспорено от
страните, се установява, че на ищеца на **** г.е било причинено контузия на ************************.
Последствията от такъв вид травма са ******************* в периода на
зарастване. Такава увреда с фрактура на *********************************
зараства за 30дни. В резултат на получените травми е причинено затрудняване
движениетона снагата з апериод от 30дни. Травмата е довела до болки и
страдания, които са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпяла, са силно изразени поради невъзможността при
счупване на ребро да се обездвижи, тъй като гръдният кош участва в процеса на
дишане. Оздравителният процес трае толкова, колкото зараства едно ребро, т.е.
30дн и и можеда продължи в зависимост от продължаващите субективни оплаквания,
прага на болката и степента на емоционалност.
Единствено продължаваща след зарастването на фрактурата болка може да
има при интеркостална невралгия, но за такава няма доказателства в медицинската
документация. От извършения медицински
преглед на ***** г. се установява, че в
момента на прегледа ищцата е напълно възстановена с изключение на оплакванията
от ************ при продължително натоварване и промяна на времето. в
зависимост от големината на хематомите, преминавайки през различните си фази на
развитие, организиране и резорбиране и евентуално вследствие на терапията, се
разсейват за 20-30 дни, ако лицето не ползва антикоагуланти. Болката е силно
изразена в началната фаза, но с течение на времето и с ползването на
аналгетици, това усещане намалява. Лицето при движение и придвижване е
изпитвало болка, но не и затруднение. Болката е субективен фактор и при всеки
човек е с различен интензитет, което зависи най – вече от вида вегетативна
нервна система. Всеки човек има различен праг на болка. Описаните и представени
по делото разходни бележки и фактури за
прегледи и потребителски такси, за ЛКК комисии, за СМУ се намират в причинно –
следствена връзка с трудовата злополука и са законно регламентирани.
Съдът възприема
изцяло показанията на разпитания св. Т., макар същата да се явява ******** с
ищцата, тъй като същите са логични, последователни, част от тях – основани на
преки впечатления, съответни на събраните по делото писмени доказателства и на
заключението на съдебно – медицинска експертиза. Кредитира същите и в частта за
търпени и понастоящем болки, тъй като те кореспондират със заключението на
съдебно – медицинската експертиза, като в този смисъл не се възприемат възраженията
на третото лице – помагач.
От друга
страна, отчасти се кредитират показанията на св.Г. като заинтересовани в частта
относно механизма на настъпване на злополуката. Същите противоречат на тези на
св.Т., които съдът възприема, а и на съобщените от ищцата при прегледа в
„Съдебна медицина“ сведения. Същата е заявила, че при слизане от служебния
автобус, тя политнала назад. Не се възприемат показанията на св.Г., че след
като ищцата била слязла от автобуса, тя се била подхлъзнала и паднала, удряйки
гърба си в последното стъпало на автобуса. От показанията на св.Т. се установи
с категоричност, че падането се дължало на спиране на автобуса на място, на
което липсвал тротоар, като от асфалтираното платно директно е имало някаква
височина и се е оказала на земя, на кал, на пръст. От тази разлика във
височината, в момента, в който е стъпила с крака на земята, се е оказала в
безтегловност, паднала е и се е изтърколила в пръстта, защото не е имало къде
всъщност да стъпи. Показанията на св.Т. в тази част се подкрепят отчасти и от
показанията на св.С., който заяви, че автобусът е спрял на пътя, където отдясно
се намират ниви, но няма тротоар.
Следователно,
по механизъм уврежданията са причинени по време на слизане на ищцата от автобуса,
като след слизане от последното стъпало тя е стъпила в нива, а не на тротоара,
кракът й не е намерил твърда опора, тя се е намерила в „безтегловност“, като е
политнала назад и е ударила гърба си в последното стъпало на автобуса. Причина
за злополуката се явява именно спиране на автобуса не на определеното за целта
безопасно място, а на такова, на което е липсвал тротоар. Обстоятелството дали
е налице виновно поведение на ***** на автобуса или същият е бил в обективна
невъзможност да спре на определеното безопасно място, се явява ирелевантно за
настоящия спор и вън от предмета на доказване в настоящото производство и
евентуално би могло да бъде релевирано при разглеждане на спор относно регресна
отговорност на превозвача.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.51 от ЗЗД са налице.
Установено е по
надлежния ред, с нарочен акт, че на **** г. ищцата е претърпяла трудова
злополука. В резултат на злополуката същата е претърпяла контузия на ***************
в същата област и ************.
Стигнало се е до увреждане на здравето на работника, което е възстановимо, като
понастоящем е налице пълно възстановяване
с изключение на оплаквания от болки в гърба при натоварване и промяна на
времето. Според в. л. болките и страданията са били силно изразени в
началната фаза и са намалявали бавно с времето. Няма данни за настъпили
усложнения.
Съдът намира,
че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на здравето и
претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, както и от разпореждането на ТП на НОИ за
признаване трудовия характер на злополуката.
Не се
приема за основателно направеното от третото лице възражение, че причина за
злополуката е невнимание, тъй като макар работодателят в протокола за трудова
злополука да е посочил тази причина, то тя се явява опровергана от събраните
гласните доказателства / показанията на св.Т. и св.С./, както и от писмените
доказателства – съдебно- медицинско удостоверение.
В резултат на увредата временно е била изгубена работоспособността на
ищеца. На същата е бил предписан домашен режим на лечение в период от 74дни.
Увреждането е причинило на ищеца болки и страдания, изразили се в претърпени силни по
интензитет и продължителност такива, наложили приемане на болкоуспокояващи
медикаменти. В период от около два месеца и половина ищцата е била неработоспособна,
търпяла е изключителни силни болки вследствие ***********, които според в. л.
са силно изразени поради невъзможността при *********** мястото да се
обездвижи. Болката е търпяна не само при движение на снагата и натиск, но дори
при кашляне и дишане. Същата се е засилвала и поради наличието на други
увреждания – **************. Макар понастоящем ***** да е зараснало, то в
период след година и три месеца, същата продължава да търпи болки при
продължително натоварване и промяна на времето. Травмата е довела до болеви
усещания, които са намалявали бавно с времето и понастоящем не са отшумели
напълно.
От друга
страна, установи се, че ищцата е била силно уплашена и стресирана
непосредствено след злополуката, изпитала е дълбок емоционален шок, била
притеснена и отчаяна. Налагало се св.Т. да я подпомага в обслужването, мажела я
с мехлеми. Налагало се да помага и в домакинството предвид невъзможността на
ищцата да се справя дори с елементарни домакински задължения. В продължителен
период от време ищцата изпитвала опасения във връзка с връщането си на работа,
тъй като същата изисквала специфични движения на работното място, а и тежало и
това, че следва да работи на смени. Ограничила социалните си контакти, тъй като
не можела да излиза поради силната болка.
Установи се, че ищцата е заплатила сума в общ размер
от 38.70лв., от които 30лв., обективирани във фактура №*************г. и
фискален бон №*********г., заплатени от ищцата за освидетелстване и издаване на
съдебно удостоверение, 2.90лв., обективирани във фискален бон №*************г.,
заплатени от ищцата и касае потребителска такса за преглед в кабинет ******,
2.90лв., обективирани във фискален бон №*************г., заплатени от
ищцата и касаещи потребителска такса за преглед в **********, 2.90лв.,
обективирани във фискален бон №*************г., заплатени от ищцата и касаещи
потребителска такса за преглед в *********. От заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установи причинно – следствена връзка между
настъпилата злополука и направените от ищцата разходи за прегледи.
Посочените
болки и страдания по правилата на гражданското и трудовото право следва да
бъдат репарирани.
Неимуществената
отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост
от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял
и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с
оглед степента на търпените болки и страдания, продължителността на болките и
страданията, както и пълното възстановяване на реброто понастоящем, но и
продължаващите болки при влошаване на времето и натоварване, както и влошеното
емоционално състояние, шок, стрес, изолация във възстановителния период,
съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени
от ищеца неимуществени вреди следва да бъде уважен до пълния предявен в
настоящото производство размер от 10 000лв. – неимуществени вреди и 38,70лв. –
имуществени вреди, предвид установяване на причинно – следствена връзка с
посочените увреждания. Съдът намира, че уважените главници следва да се
присъдят наред със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът
претендира разноски, като от приложения договор за правна защита и съдействие
се установява, че ***** е осъществил защитата безплатно на основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Ето защо
и на основание чл.38, ал.2 от същия закон на адв. **** следва да се
присъди възнаграждение в размер на 1150лв., определено по размер съгласно чл.7,
ал.2, т.1 и 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът
претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат
присъдени.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер
на 450лв., както и сумата от 250лв.- разноски за експертиза.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл. Пловдив, м. „Кошовете”,
кв.225, № 879 да заплати на М.Я.Б.,
ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр.
с чл.51 от ЗЗД, СУМАТА от 10 000 лева /десет
хиляди лева/- частичен иск от 20 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и
страдания, уплаха, тревожност, напрегнатост, емоционален шок, СУМАТА от 38,70 лева /тридесет и осем лева и
седемдесет стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди за заплатени медицински
услуги, а именно сумата в размер
на 30лв., обективирана във фактура №*************г. и фискален бон №*********г.,
заплатена от ищцата за освидетелстване и издаване на съдебно удостоверение,
сумата в размер на 2.90лв., обективирана във фискален бон №*************г.,
заплатена от ищцата - потребителска такса за преглед в кабинет вътрешни
болести, сумата в размер
на 2.90лв., обективирана
във фискален бон №*************г.,
заплатена от ищцата - потребителска такса за преглед в неврологичен кабинет,
сумата в размер на 2.90лв., обективирана във фискален бон №*************г.,
заплатена от ищцата -потребителска такса за преглед в хирургичен кабинет, които
вреди са търпени в резултат на претърпяна от нея на **** г. злополука,
която е призната за трудова с Разпореждане № *************
г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, изразила се в контузия на ***************************
в същата област и ********, ведно със законна
лихва върху главниците, считано от 05.10.2018 г. до окончателното плащане
на сумите.
ОСЪЖДА “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд,
обл. Пловдив, м. „Кошовете”, кв.225, № 879, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Р.П. *** сумата от 1150лв./хиляда сто и петдесет лева/-
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд,
обл. Пловдив, м. „Кошовете”, кв.225, № 879, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 450лв./четиристотин
и петдесет лева/- държавна такса, както и сумата от 250лв./двеста и
петдесет лева/- разноски за експертиза.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника, а именно „Хеброс бус“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Македония“ № 1, автогара
„Родопи“, ет.2.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ