№ 1626
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501825 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното
С решение № 260308/10.06.2022 год., постановено по гр.д. № 16312/2020 год., ВРС –
17-ти състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на В. О. Ц. сумата от
18 000 лева, частично от сумата от 21 663 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пълно унищожаване на лек
автомобил марка „Ягуар“ модел „S Tipe“ с рег.№ ****, в резултат на настъпило на
25.05.2020 год. застрахователно събитие – пожар, представляващо покрит риск по сключена
с ответника полица № 440119031072037 за имуществена застраховка „КАСКО+“, със срок
на действие 18.12.2019 г.-17.12.2020 г., на основание чл.405, ал.1 КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от представяне на удостоверение от ищеца за прекратена
регистрация на МПС, на основание чл.432 вр. чл.390 КЗ, както и е осъдил ответника да
заплати на ищеца сторените разноски.
Недоволен от горното решение е останала ответника по делото, който обжалва
решението, В ЧАСТТА за горницата над 5 000 лева до присъдените 18 000 лева, с
твърденията за неговата неправилност и противоречие с процесуалния и материалния закон.
Инвокираните оплаквания на първо място са свързани с определяне размера на
обезщетението, което считат за прекомерно и несъответстващо на действителната стойност
на вредите към деня на събитието. Излагат конкретни доводи за необоснованост на
кредитираната от първоинстанционния съд повторна съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В. и такива за обоснованост на първоначалната такава от вещото
лице А.. Позовават се на обстоятелството, че към датата на сключване на застрахователния
договор пазарната стойност на автомобила е била 4 950 лева, а към датата на
застрахователното събитие – 4 900 лева, която сума считат за дължима от застрахователя. В
1
условията на евентуалност, считат, че при установената тотална щета на автомобила от
определената пазарна стойност следва да се приспаднат запазените части, възлизащи на 20
% от стойността на автомобила според първоначалното заключение, за да не се достигне до
неоснователно обогатяване на увреденото лице. Излагат се и доводи, че при определяне на
пазарната цена вещите лица са ползвали офертни цени без да отметат търговските отстъпки,
които се правят и до които се достига при преговорите, възлизащи обичайно в размер на 5
%. Настояват за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
отхвърляне на иска в тази му част.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност на изводите на съда относно
кредитирането на изготвената повторна експертиза, изготвена от вещото лице В., като е взел
предвид и стойността, която застрахователят е определил при застраховането на
автомобила. Счита, че при липса на данни за продажба на автомобила за скрап не са налице
основания и за приспадане на запазените части на автомобила. Моли за потвърждаване на
съдебното решение.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез представителя си, моли за отмяна на решението
и присъждане на разноски за двете инстанции.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване
на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, за обективиран отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, искът се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „Каско“ по отношение на лек
автомобил „марка „Ягуар“ модел „S Tipe“ с рег.№ ****, в срока на действие на който е
настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че след завеждане
на щета застрахователното дружество е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
2
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е относно размера
на застрахователното обезщетение, като в хода на първоинстанционното производство е
изготвена комплексна САПЕТ и САТЕ, установяващи размера на същото.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386,
ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, , т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о. и др./ при настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да
бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба
на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество без да се
прилага коефициент на овехтяване, т. к. последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност /изрично решение по т.д.№156/2019 на ВКС, ТК, Първо
отделение/.
В конкретиката на казуса, като съобразява изготвените заключения и като се
придържа към даденото тълкуване на съответно на чл. 386, ал.2 КЗ относно възприемането
на действителна стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че
възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото
имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно превозно
средство /чл. 390, ал.2 КЗ/.
Спорен въпросът относно действителната пазарна стойност на увреденото имущество
доколкото според вещото лице А. към датата на застрахователното събитие същата възлиза
на 4 900 лева, а според вещото лице В. – 18 100 лева. Видно от констативно съобразителната
част на изготвеното от вещото лице А. заключение, същият базира изводът си на първо
място на обясненията на ищцата, дадени в хода на ДП, относно стойността на закупуване на
автомобила, на извършеното проучване на предлагането на такива автомобили в България
при изключване на най-ниската и най-високата стойност и на формиран извод, след оглед на
автомобила, за неполагана добра грижа за същия. От своя страна, вещото лице В.
обосновава извода се с извършеното проучване на предлагането на такива автомобили на
европейския пазар и на определената от самия застраховател действителна стойност на
автомобила към датата на сключване на застраховката.
При така посочените изходни данни, въззивният съд намира, че за действителният
размер на обезщетението следва да се съобрази изготвеното именно от вещото лице В.
заключение. За този си извод съдът съобразява на първо място необосноваността на извода
на вещото лице А. относно неполагана добра грижа за автомобила вследствие на извършен
от него оглед на вече опожарения автомобил. Вещото лице не е посочило конкретно въз
3
основа на кои данни и детайли формира подобен извод, респективно защо приема, че са
вследствие на недобра грижа от застрахованото лице, а не последица от настъпилото
застрахователно събитие, като се държи сметка, че автомобилът е бил и обект на изследване
в хода на досъдебното производство и сам излага, че за запазване на автомобила след
пожара не са полагани грижи. Необосновано също така вещото лице изключва като изходен
критерии и определената от самия застраховател действителна стойност на автомобила към
датата на сключване на застраховката, като именно тази оценка е извършена въз основа на
данни за състоянието на автомобила към релевантния момент. Определянето на пазарната
стойност на автомобила, изхождайки от цената на предлаганите само в страната автомобили
при липса на корективно търсене и предлагане, респективно изключването на европейския
пазар, съдът намира, че също не води до съответствие с начина на определяне на стойността
на база „средна пазарна цена“ на база съществуващата информация от пазарно предлагане –
оферти.
Ето защо, при наличие на две противоречиви заключения, настоящият състав намира,
че следва да кредитира заключението на вещото лице В., отчитайки и от обстоятелството, че
от датата на определяне на действителната стойност на автомобила от застрахователя до
датата на настъпване на застрахователното събитие са изминали по-малко от шест месеца.
Възражението на въззивника за намаляване на тази стойност, чрез приспадане на
запазените части от размера на застрахователното обезщетение, направено от
застрахователя, съдът намира също за неоснователно. Целта на приспадане на запазените
части от размера на застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното
обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до
размера на действителните вреди. На първо място, следва да се посочи, че установяването на
наличието на запазени части и тяхната стойност е в доказателствена тежест на
застрахователя. В настоящия случай, нито пред първа инстанция, нито пред настоящата,
последният не е категорични категорични доказателства за действително съхранени детайли,
които да могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части,
за да се обоснове придобиване на ползи за ищеца, съхранил увредения автомобил въпреки
значителната му степен на увреждане. Позоваването на възможността за определянето им
като %, съобразно изложеното от вещото лице А., е несъстоятелно. Самото вещото лице
излага, че посочените 20 % са относими към остатъчната неопожарена стойност на
автомобила, без обаче да обоснове полза за ищеца от реализация на запазени части, тъй като
липсва интерес към процесния автомобил поради настъпилото застрахователно събитие,
голямата му възраст и невъзможността да се гарантира изправността на останалите детайли
от него. Извод за вида и стойността на запазените части, която евентуално да бъде
приспадната от застрахователното обезщетение, не може да се формира и от заключението
на вещото лице, тъй като същото макар и да дава процент на запазените детайли не
установява техния вид, нито сочи с категоричност дали могат да бъдат реализирани на
вторичния пазар.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически
изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените разноски, претендирани съобразно представения списък по чл.80
ГПК в размер на 2 400 лева. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед предвидения в чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата
4
минимум за материален интерес от 13 000 лева, при съобразяване на датата на договарянето
и проведените пред настоящата инстанция процесуални действия, съдът намира за
основателно. Ето защо, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, редицирани до минималния размер от 1 570 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260308/10.06.2022 год., постановено по гр.д. №
16312/2020 год., ВРС – 17-ти състав, В ЧАСТТА, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е
осъден да заплати на В. О. Ц. сумата от 13 000 лева, представляваща разлика между
присъдените с решението 18 000 лева и 5 000 лева, по отношение на които решението е
влязло в сила, съставляващи частично от сумата от 21 663 лева - дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пълно унищожаване на лек
автомобил марка „Ягуар“ модел „S Tipe“ с рег.№ ****, в резултат на настъпило на
25.05.2020 год. застрахователно събитие – пожар, представляващо покрит риск по сключена
с ответника полица № 440119031072037 за имуществена застраховка „КАСКО+“, със срок
на действие 18.12.2019 г.-17.12.2020 г., на основание чл.405, ал.1 КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от представяне на удостоверение от ищеца за прекратена
регистрация на МПС, на основание чл.432 вр. чл.390 КЗ, както и е осъдил ответника да
заплати на ищеца сторените разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Витоша № 89 Б да заплати на В. О. Ц., ЕГН: ********** от
гр.Варна, ул.“****“ № 47, ет.5 ап.25 сумата от 1 570 лева, представляваща сторени пред
настоящата инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5