Р Е Ш Е Н И Е № 260256
гр.Пловдив, 20.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1595/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“ гр.Пловдив ЕИК *********, чрез
адв.В.К. *** и въззивна жалба на Евангелска петдесятна църква „Светлина на
света“ гр.Пловдив и „Християнски живот“ ООД гр.Пловдив, ЕИК *********, чрез
адв.Г.Г. от САК и двете срещу решение № 758/29.02.2020г. постановено по гр.д. №
3968/2017г. по описа на РС Пловдив, Х граждански състав, с което на осн. 124,
ал.1 ГПК е признато за установено по иска предявен от М.С.Т. ЕГН **********, починала в хода на
производството и заменена от наследника С.Т.Б. ЕГН ********** с адрес *** и А.С.Т.
ЕГН ********** , с адрес ***, че ответниците „Християнски живот“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Владимир Вичев
№14 и Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“ – гр. Пловдив ЕИК
********* със седалище и адрес гр. Пловдив, район „Южен“, ул. Перуника №22 не
са собственици на 744/6891 ид.ч.- от недвижим имот находящ се в ***, застроен и
незастроен, целият с площ от 6891 кв.м., представляващ п.и. № 706 от кв. „Модър
– ІІ етап“ по плана на гр. Пловдив, при граници и съседи: от юг улица, от север
– ж.п. линия, от запад – поземлен имот № 705, от изток – поземлен имот №717 и
вътрешен път, който поземлен имот към настоящия момент представлява имот с
идентификатор 56784.532.706 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. с площ от 7100 кв.м. при съседи: 56784.532.9524, 56784.532.888, както и че,
ответниците не притежават правото по чл.64 от ЗС, за ползване на реална част от
744 кв. м. от описания имот. С решението е отменен на
осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 195 том ІІ, рег. №5488, дело 371/2007г., съставен на
08.06.2007г. от Нотариус Неделка Хаджиставрева- Стойкова.
В първата въззивната жалба, чрез
адв.В.К. *** се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения
отрицателен установителен иск и присъждане на всички разноски по делото. Сочи
се, че съдът не е зачел законната сила на влязло в сила решение на ПАС по гр.д.
№ 494/2003 г. относно иск по чл. 108 от ЗС. Сочи се, че съгласно разпределената
доказателствена тежест при отрицателен установителен иск ответниците следва да
докажат фактите, които пораждат правото на собственост върху недвижимия имот,
като неправилно районният съд е приел, че не са представени доказателства, за
да се направят горните правни изводи. Сочи се, че съдът в доклада си е допуснал
процесуално нарушение като не е отделил спорното от безспорното. Също така не е
преценил всички събрани по делото доказателства и направените доводи на
страните по вътрешни убеждения.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от С.Б., с който същата се
намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се
разноските по делото.
Към момента на постановяване на
съдебното решение РС Пловдив е установил смъртта на ищцата А.Т. /л.401а/ и е
конституирал наследницата й С.Б. /л.408/, която и без това вече е страна по
това дело.
Постъпил е отговор и от третото
лице помагач Община Пловдив, с който намира жалбата за неоснователна и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
По втората въззивна жалба
подадена от адв.Г.Г. от САК, се твърди че решението е недопустимо и неправилно,
постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
решението е недопустимо, тъй като искът е бил подсъден за разглеждане от
Окръжен съд като първа инстанция. Сочи се, че искането да бъде установено по
отношение на ответниците, че не притежават правото по чл. 64 от ЗС да ползват терена
обслужващ сградата, е недопустимо и съдът се е произнесъл по него. На трето
място се сочи, че съдът не се е съобразил с формираната сила на присъдено нещо
и водения между страните иск по чл. 108 от ЗС. Сочи се, че съдът се е
произнесъл по недопустим отрицателен установителен иск и не е се е съобразил с
липсата на правен интерес. На второ място решението се приема за неправилно,
тъй като докладът на първостепенния съд е непълен. Липсва произнасяне относно
сградите, находящи се в застроения недвижим имот. Намира се за неправилно
разбирането на районния съд относно констативния нотариален акт по отношение на
придобивната давност. Сочи се, че районният съд неправилно прилага материалния
и процесуалния закон по отношение на добросъвестността след извършване на
апорта. Сочи се, че първостепенният съд не е преценил събраните по делото
доказателства, а някои от тях са игнорирани безмотивно. Иска се обезсилване на
решението и прекратяване на производството по делото. Алтернативно се иска
отмяна на решенето, отхвърляне на иска и присъждане на разноските.
По тази жалба е постъпил отговор от въззиваемата Б., с която същата се намира за
неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноските по
делото.
По тази въззивна жалба е
постъпил и отговор и от третото лице помагач Община Пловдив. Иска се
потвърждаване на решението.
Въззивните
жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбите отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
При
проверка на обжалваното съдебно решение за допустимост по чл.269 от ГПК както
служебно така и по наведените от жалбоподателите доводи въззивният съд намира,
че обжалваното решение е недопустимо.
Както
се уточни в хода на въззивното производство предявен е установителен иск за
собственост на 744/6891 идеални части от недвижим имот находящ се в ***,
застроен и незастроен, целият с площ от 6891 кв.м., представляващ п.и. № 706 от
кв. „Модър – ІІ етап“ по плана на гр. Пловдив, представляващ имот с
идентификатор 56784.532.706 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. с площ от 7100 кв.м. Уточни се че
постройките в този УПИ не са предмет на иска. Предявен е и кумулативно съединен
иск че, ответниците не притежават правото по чл.64 от ЗС, за ползване на реална
част от 744 кв. м. от описания имот.
По
това дело е безспорно доказано следното. С решение от 13.01.2003г. по гр.д. №
202/2001г. на ОС Пловдив Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“
гр.Пловдив е осъдена да отстъпи собствеността и да предаде владението на А.С.Т.
и М.С. *** на недвижим имот, находящ се в ***, дворно място съставляващо имот
пл.№ 706 по плана на същия квартал с площ от 1360 кв.м., както и масивна
жилищна сграда на етаж и половина със застроена площ от 176,50 кв.м. /л.20-23
от първата инстанция/.
С
решение № 185/03.05.2004г. по в.гр.д. №
494/2003г. на АС Пловдив /л.25-32/ горното решение е отменено в частта в която
е осъдена Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“ гр.Пловдив да
отстъпи собствеността и да предаде владението на А.С.Т. и М.С. *** в частта за
отстъпване на собственост и предаване на владението на 744 кв.м. от дворното
място от които 297,40 кв.м. застроено и 446 кв.м. незастроено съставляващо имот
пл.№ 706 в кв.Христо Смирненски, /нов Модър ІІ/ по плана на гр.Пловдив, както и
в частта за отстъпване на собствеността и предаване на владението на
построената в него масивна сграда, представляваща храм и сградите от
допълващото застрояване, като вместо това е постановено. Отхвърля се иска за
отстъпване на собствеността и предаване на владението на 744 кв.м. от дворното
място от които 297,40 кв.м. застроено и 446 кв.м. незастроено съставляващо имот
пл.№ 706 в кв.Христо Смирненски, /нов Модър ІІ/ по плана на гр.Пловдив, цялото
с площ от 1370 кв.м., както и за отстъпване на собствеността и предаване на
владението на построената в него масивна сграда, представляваща храм и сградите
от допълващото застрояване.
С
решение № 1145/29.04.2005г. по гр.д. №2638/2004г. на ВКС, ІV г.о. /л.33-36/ е
оставено в сила решение № 185/03.05.2004г.
по в.гр.д. № 494/2003г. на АС Пловдив.
С
решение № 195/26.06.2006г. по гр.д. №202/2006г. на ВКС, 5 членен състав /л.22-25
от приложеното гр.д. №202/2001г. на ПОС/ са оставени без разглеждане и без
уважение молбите на А.С.Т. и М.С. *** за отмяна по чл.231 ал.1 б.“г“ и „а“ от ГПК на влязлото в сила решение № 1145/29.04.2005г. по гр.д. №2638/2004г. на
ВКС, ІV г.о.
Поради
което настоящият съд приема, че по спорния по делото въпрос за принадлежността
на правото на собственост на процесните 744/6891 идеални части от недвижим имот
находящ се в ***, застроен и незастроен, целият с площ от 6891 кв.м.,
представляващ п.и. № 706 от кв. „Модър – ІІ етап“ по плана на гр. Пловдив,
представляващ имот с идентификатор 56784.532.706 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. е вече решен
от съда. По делото вече има влязло в сила съдебно решение / решение №
185/03.05.2004г. по в.гр.д. № 494/2003г.
на АС Пловдив/, с което се приема, че тази идеална част от правото на
собственост не принадлежи на ищците по делото А.С.Т. и М.С. ***, поради което
предявения установителен иск за собственост е недопустим.
Силата
на пресъдено нещо се формира по отношение на едни и същи страни по правния
спор, при еднаквост на процесния недвижим предмет на иска и еднакъв придобивен
способ, на базата на който ищеца твърди придобиване на правото на собственост.
В казуса страните са едни и същи. Страната М.Т. е починала и е заместена от
наследницата си С.Б. /л.255 и л.330/. След което е починала и А.Т. /л.401а/ и е
заместена пак от наследницата си С.Б. /л.408/. Съответника на ЕПЦ „Светлина на
света“ е техен частен правоприемник „Християнски живот“ ООД, на когото спорния
имот е бил апортиран /л.40/, а след това обратно продаден на първия ответник
/л.167/. И по отношение на двете страни е налице хипотезата на чл.298 ал.2 от ГПК. Процесният имот е един и същ като
се спори за 744 идеални части от общата площ на п.и. № 706 от кв. „Модър – ІІ
етап“ по плана на гр. Пловдив, представляващ имот с идентификатор 56784.532.706
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009г., която обща площ варира, но това не се отразява върху
спорните идеални части от имота, които са непроменливи. Основанието на което
ищците претендират собствеността си е едно и също реституция със съдебна
решение по гр.д. № 2263/1993г. на ОС Пловдив /л.37-л.39/ и заповед №
ОА-340/15.02.1995г. на кмета на община Пловдив /л.277/. Безспорно се приема в
правото, че веднъж установено съществуването или несъществуването на спорното
вещно право не може да се поставя пак за разглеждане от съд. При това положение
не може да се предявява установителен иск за собственост по отношение на същото
право между същите страни, макар и за по-малка част от спорното право, в казуса
без претенция за правото на собственост върху построената сграда за храм и
допълнителното застрояване в този имот.
Въззивният
съд не споделя виждането на РС Пловдив, че процесното решение на Пловдивския апелативен съд следва да
се тълкува в смисъл, че с него е признато правото на ищците за собственост на
целия имот, но искът е отхвърлен само, защото ответника ЕПЦ „Светлина на света“
имала право да ползва прилежащата й се част от учредената й суперфиция за
църковната сграда. Като аргумент за това се посочват мотивите на решението,
където съдът посочва, че обстоятелството, че цялото дворно място е реституирано
на ищците е без значение за новопостроеното след отчуждаването. Въззивният съд
не приема, че след тълкуване на мотивите на едно решение следва да се правят
изводи за това какво е искал да каже съдът в своя диспозитив и какво е всъщност
решението.
Както
е посочено в т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на
ОСГК на ВКС мотивите на решението по чл.189 ал.2 от ГПК, не са част от него и с
тях не се формира сила на пресъдено нещо по казуса. Същото е препотвърдено и в
цитираното от РС Пловдив Тълкувателно решение №4/14.03.2016г. по т.д. №4/2014г.
на ОСГК на ВКС в т.2а, където се приема, че само диспозитивът е източникът на
силата на пресъдено нещо на решението. Като независимо от диспозитива на
решението обаче силата на пресъдено нещо ще се формира относно предмета на
делото, който в случая с иска по чл.108 от ЗС е твърдяното от ищеца право на собственост
на заявеното от него основание. В казуса в решението на АС Пловдив явно има два
диспозитива - отхвърля иска за отстъпване на собственост и предаване на
владението на процесните 744 кв.м. от дворното място. С първия диспозитив явно
съдът е отхвърлил претенцията на ищците да се признаят за собственици на
процесната част от дворното място. Ето защо към настоящия момент този въпрос е
непререшаем в друг установителен иск за собственост, поради силата на пресъдено
нещо на решението на АС Пловдив.
Вторият
иск предявен по настоящото дело, че ответниците не притежават правото по чл.64
от ЗС, за ползване на реална част от 744 кв. м. от описания имот също се
обхваща от силата на пресъдено нещо по горното дело и е недопустим. Основателни
са и доводите на ответниците, че иска по чл.64 от ЗС така като е предявен също
е недопустим сам по себе си, защото правото на ползване на земята от носителя
на правото на строеж, не може да се защитава отделно от защитата на правото на
строеж, а в настоящото дело правото на собственост върху постройките в
процесния имот изобщо не е предмет на делото, като ищците твърдят, че
собственик на сградите е всъщност община Пловдив. Ето защо исковете са недопустими и съдебното
производство следва да се прекрати, а обжалваното решение да се обезсили като
недопустимо.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответниците имат
право на разноски в това число и за един упълномощен адвокат. На ЕПЦ „Светлина на света“
се присъждат разноски за един адвокат за първата инстанция в размер на
1 500 лева /л.108/, на „Християнски живот“ ООД се присъждат 1 300
лева за хонорар на един адвокат пред първата инстанция /л.110/. Съответно на ЕПЦ
„Светлина на света“ се присъждат разноски за един адвокат за въззивната инстанция
в размер на 1 000 лева /л.67/, както и 153,30
лева за държавна такса /л.13/. На „Християнски живот“
ООД се присъждат 1 500 лева за хонорар на един адвокат пред въззивната инстанция
/л.68/, както и 153,30 лева
за държавна такса /л.44/. По повод на направеното възражение от насрещната
страна за намаляване на адвокатския хонорар от 2 200 лева до 1 500
лева съдът намира същото за основателно на основание чл.78 ал.5 от ГПК, защото
за правната и фактическата тежест на производството пред тази инстанция този
хонорар е прекомерен. Ето защо се присъжда и 1 500 лева за адвокатски
хонорар пред въззивния съд на „Християнски живот“ ООД.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 758/29.02.2020г. постановено по гр.д. № 3968/2017г. по описа на РС Пловдив, Х
граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство водено по гр.д. №3968/2017г. по описа на РС Пловдив, Х
граждански състав.
ОСЪЖДА
С.Т.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Християнски живот“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Владимир Вичев №14
за разноски по делото 1 300 лева за първата инстанция и 1653,30 лева за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
С.Т.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Евангелска петдесятна църква
„Светлина на света“ – гр. Пловдив ЕИК ********* със седалище и адрес гр.
Пловдив, район „Южен“, ул. Перуника №22 за разноски по делото 1 500 лева
за първата инстаниця и 1153,30 лева за въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на Община Пловдив, като трето лице помагач на
страната на ищците.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.