Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на девети февруари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И.
А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6686 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищците Н.С.С., С.К.С. и Е.Х.А. твърдят, че на 02.12.2014 г. около 18, 55 ч.
в гр. Варна тяхната родственица З.А.С. е предприела пресичане на бул. „Цар
Освободител“, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, при
което била блъсната от л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № Н *****, управляван от К.И.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Поддържат, че
инцидентът е настъпил поради несъобразена скорост на автомобила в тъмната част
на денонощието при валеж и мокра пътна настилка. След инцидента ищцата е била
подложена на болнично лечение, но вследствие на получените несъвместими с
живота наранявания и поради черепно-мозъчна травма, коматозно състояние, последвало
залежаване, апаратна белодробна вентилация и пр., на 27.01.2015 г. З. С.
починала. Твърди се, че с влязла в сила присъда на Окръжен съд – Варна, водачът
И. е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП и смъртта на С..
Ищците Н.С. (син на пострадалата) и С.С. (неин съпруг) поддържат, че живеели
съвместно с починалата и между тях имало хармонични семейни отношения,
изразяващи се в разбирателство и взаимна подкрепа. Ищцата Е.А. – майка на
пострадалата, също твърди, че била в близки и топли отношения с дъщеря си и
редовно контактували. На основание
изложеното всеки един от ищците претендира обезщетение за настъпили неимуществени
вреди в размер на по 150 000 лв., ведно с лихва от 27.01.2015 г. – датата на
смъртта на З.. Ищците Н.С. и С.С. твърдят, че извършили разходи по лечението на
пострадалата и претендират обезщетение за тези настъпили имуществени вреди в
размер на 2 588, 60 лв., ведно с лихва от датата на исковата молба. Ищецът С.С.
отделно претендира и сумата от 3 966, 10 лв. разходи за направено погребение,
ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски и оспорва тези на
ответника.
Ответникът „Застрахователна компания О.“, Н., К. чрез своя клон в Б. ЗК „О.“,
счита иска за допустим, но неоснователен относно размера. Прави възражение за
съпричиняване, изразяващо се в неправилно пресичане - нарушение на разпоредбите
на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Оспорва механизма, причинно следствената връзка с
вредите. Твърди, че имуществените разходи за погребение са морален дълг на
близките и не следва да бъдат репарирани. Претендира разноски, като оспорва
претенцията по чл. 38 ЗА на ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищците С.К.С., Е.Х.А. и Н.С.С.,
съгласно удостоверение от 13.02.2015 г. за родствени връзки, са съответно
съпруг, майка и син на З.А.С., която видно от препис от акт за смърт от 28.01.2015 г. е починала на 27.01.2015 г.
По случая е постановена присъда № 42/25.03.2016 г. на ОС Варна, по НОХД №
223/16 г., влязла в сила на 12.04.2016 г., с която К.Г.И. е признат за виновен
за това, че на 02.12.2014 г. в гр. Варна, при управление на л.а. „Фолксваген
Пасат“, рег. № ******, нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на З.А.С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.
Разпитан в настоящото производство като свидетел е водача К.Г.И.. Същият
разказва, че в деня на инцидента пътувал по бул. Цар Освободител със скорост от
около 40-50 км/ч, като преминал на зелен светофар обозначените пешеходни
пътеки. Когато вече почти осветил и третата пътека, той чул удар. Завъртял
волана на дясно и натиснал спирачка. Времето било тъмно, валяло дъжд, пешеходката
била облечена в черно яке и той не я видял. Водачът сочи, че ударът настъпил на
необозначено място за пресичане, между две пешеходни пътеки, като автомобилът
спрял на около 2 м преди третата пътека.
Приетата по делото САТЕ е дала становище, че на 02.12.2014 г. около 18, 55
ч. в гр. Варна, по бул. Цар Освободител със скорост от 50 км/ч се движел л.а. „Фолксваген
Пасат“, рег. № ******, управляван от К.Г.И., като преди разклона за спешен център
на МБАЛ „Св. Анна“, той се намирал в средната лента. В същото време пешеходката
З.А.С. предприела пресичане на булеварда, като след като прекосила лентата за
насрещно движение и премила покрай разделителната тревна площ навлязла със
спокоен ход в платното, по което се движел автомобила (от ляво на дясно спрямо
неговата посока). Водачът реагирал със закъснение за аварийно спиране, като към
края на тази маневра настъпил удар с пешеходката, в предна лява зона на МПС.
Тялото на пострадалата било отхвърлено нагоре, като главата й достигнала челното
стъкло, същото се спукало и след известно „носене“ изпаднало на терена. Според
вещото лице причините за инцидента са движение на автомобила с несъобразена
скорост съобразно с пътната обстановка – мокра пътна настилка, дъжд и намалена
видимост, както и несвоевременна реакция от страна на водача по отношение на
пресичащата пешеходка. От друга страна е посочено, че С. е пресичала на
необозначено за целта място. Дължината на опасната зона за спиране в конкретния
случай е била от порядъка на 44-45 м. Установено е, че в района на
произшествието пътните знаци в посоката на автомобила са Д 17 („Пешеходна
пътека“), А 18 („Пешеходна пътека“), Д 18 („Болница“), Т 11 („Посока на обекта“).
Вещото лице е посочило, че в близост до мястото на инцидента са налични две
пешеходни пътеки - едната на около 50 м преди отбивката за болницата, а другата
на около 20,60 м след ориентира – входната врата на № 81.
По делото са представени фактури и касови бележки, за извършени във връзка
с лечението на З. С. разходи. Депозирани са и фактура № 385 от 28.01.2015
г. с касова бележка на стойност 159, 50
лв. за траурни принадлежности и фактура № 36943 от 28.01.2015 г. за погребалната
церемония на З. С. на обща стойност 3806, 60 лв.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че при ПТП на 2.12.2014 г.
пострадала З.А.С., която получила травматичен шок, крайно тежка черепно-мозъчна
травма, тежка контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив в мозъка и мозъчен
оток, множество фрактури на тазовите кости, счупване на лява и дясна лъчева
кост, счупвания на десния крак, фрактури на ребра, контузия и излив в белите
дробове, контузия и хематом на далака. Въпреки тежкото състояние на пострадалата
били извършени няколко оперативни интервенции. Вещото лице е посочило, че по
своя характер претърпените увреждания са в пряка причина с ПТП и са били
несъвместими с живота и въпреки, че е предприета специализирана медицинска
помощ, след 52 дни пострадалата е починала. Посочено е, че част от разходите за
лечение, за които са депозирани разходни ордери по принцип се поемат от НЗОК.
Като свидетел е разпитан М. К.С., брат на ищеца С.. Същият разказва, че
брат му бил женен за З. от 1983 г. и живеел съвместно с нея, като до 2013 г. с
тях живеел и синът им Н., който тогава се изнесъл тъй като щял да се жени.
Семейството било много добро, сплотено, с прекрасни отношения, нямали конфликти
и раздели. З. работела и осигурявала издръжка за семейството си. Н. също
работел и се издържал сам. Майката на загиналата, живеела в друго населено
място, преди често идвала, но после с напредването на възрастта й пътуванията
се разредили. Въпреки това поне веднъж месечно семейството на С. я посещавало,
като З. се грижела за майка си – материално и във връзка със здравословните й
проблеми. Всички ищци тежко приели загубата на З., като тази травма нямало да
бъде заличена с времето.
За безспорно е прието, че в случая е налице валидно застрахователно правоотношение.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед сочената норма и
предвид влязлата в сила присъда следва да се приеме за установено, че водачът К.И.
е нарушил правилата за движение установени от ЗДвП и посочени в присъдата (чл.
20, ал. 2 ЗДвП) и по непредпазливост причинила смъртта на родственицата на ищците
- З. С.. Гражданския съд е обвързан от приетото в наказателното производство
обстоятелство, че И. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, в
чийто фактически състав е включено причиняването на смърт. Причинната връзка
между противоправното поведение на водача и смъртта на С. в случая е част от
състава на престъплението, за което И. е признат за виновен. В този смисъл се
установява, че като пряка последица на процесния инцидент е настъпил леталния
изход за пешеходката, макар и това да е станало след приблизително месец и
половина. Сочената причинно-следствена връзка се доказва и от приетата и визирана
по-горе СМЕ.
Съдът намира за основателно възражението на ответника,
че в случая се касае до съпричиняване на вредните последици от страна и на
самата пешеходка. В хода но процеса се установи, че С. е била блъсната на пътен
участък, който се намира в непосредствена близост и между до пешеходни пътеки. От
една страна това се установява от САТЕ, от друга се потвърждава от показаният
на самия водач, който е посочил, че автомобилът му е спрял на около 2 м. пред едната
пешеходна пътека. В този смисъл следва да се приеме, че пострадалата е нарушила
чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. На първо място в случая
пострадалата е предприела пресичане на път, който не е двупосочен двулентов,
което нейно поведение не е разрешено от сочената норма. На второ място -
установява се, че в непосредствена близост са се намирали обозначени и
регулирани пешеходни пътеки, които С. е можела да използва, но не е сторила
това. Освен това пешеходката е била с тъмни дрехи, които предвид данните, че
инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието при дъжд и ограничена
видимост, също е способствало за настъпването на инцидента.
Не следва да се възприеме тезата на ищцовата страна,
че в случая пострадалата е упражнявала правомерно пресичане в съответствие с
правилото на § 6, т. 54 от ЗДвП, което предвижда, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. В разглеждания казус няма никакви
доказателства, които да установят, че траекторията на движение на пешеходката е
била по продължение на тротоар или
банкет. Напротив, установява се, че тя е извършила пресичане на булеварда, като
се е придвижила в сектора, съставляващ проход в зелената разделителна площ, по
който в района на болницата са навлизали, респ. напускали автомобили. Този
сектор не е съставлявал нито мислено продължение на тротоар, нито на банкет, по
които пострадалата да се е движела, преди да навлезне на булеварда.
Само за пълнота следва да се отбележи, че заявеното в
писмените бележки становище, че пострадалата е пресичала върху място, което все
още „не било заличено“ като пешеходна пътека, не следва да се кредитира.
Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на същото.
Предвид
изложените доводи, като взе предвид обема на нарушенията извършени от водача на
МПС и тези, осъществени от самата пострадала, съдът приема, че частта на
вредните последици, която е предизвикана от С. е в размер на 1/5.
Ищците, в качеството им на съпруг, син и майка на
пострадалата, са от категорията на материално-правно легитимираните лица да претендират
и получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. За да
определи конкретните размери на обезщетенията, дължими за всеки от тях, съдът
взе предвид всички събрани гласни доказателства, установяващи травмиращия
характер и степента на интензивност на претърпените от ищците неимуществени
вреди, данните, че С. е живеела съвместно в добри отношения на разбирателство и
подкрепа със съпругата си, а синът й е напуснал общото домакинство година преди
инцидента. От друга страна съдът съобрази, че ищецът Н.С. е имал свои източници
на доходи и се е издържал самостоятелно, както и че е създал свое семейство.
Посоченото обаче, не може да игнорира факта, че ищецът Н.С. е загубил своята
майка внезапно и трагично в един важен период от своя живот, когато е създал
семейство. На следващо място следва да се отчете, че ищцата Е.А. действително
не е съжителствала с дъщеря си, но събраните доказателства установяват, че
именно загиналата е посещавала майка си и е полагали грижи за нейното влошено
здраве и материални потребности. Съобразявайки принципа на справедливост в чл.
52 ЗЗД, възрастта на загиналата, възрастта на самите ищци, внезапната загуба на
тяхната близка, обичайната практика за подобни случаи и застрахователните
лимити, съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено по равно за
всички ищци на стойност от 100 000 лв. Тези суми следва да се редуцират до
80 000 лв., с оглед приетия по-горе процент на съпричиняване на вредния
резултат от загиналата.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени от
ответника-застраховател, за който няма спор, че е застраховал гражданската
отговорност на виновния водач. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищците, в качеството им
на увредени лица, имат право да претендират обезщетение на претърпените от тях
щети пряко от ответника – застраховател.
Върху определените по-горе суми за обезщетение на
нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищците и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на настъпване на вредните последици – т.е. 27.01.2015
г., когато С. е починала.
Що се касае до претенцията за имуществени вреди, съдът приема, че същата
относно сумата от 2 588, 60 лв., съставляваща средства, заплатени от ищците за
лечението на З. С., е неоснователна. От една страна тези разходи не са
настъпили от смъртта на лицето, а съставляват заплащане на парични суми във
връзка с опитите да бъде съхранен живота и здравето на пострадалата. Т.е. тези
разходи не могат да бъдат претендирани като последица от леталният изход. Не е
налице и правно основание застрахователят да поеме разходи сторени от близки,
на пострадалото лице. На следващо място липсват каквито и да било
доказателства, че заплащането на сумите по лечението на пострадалата
съставляват плащания от ищците (т.е. че съставляват разход за патримониума на съпруга
и сина на З.), а не са средства, които са принадлежали на самото увредено лице,
или са били съвместна общност на семейството. Предвид казаното искът за сумата 2
588, 60 лв., следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане на разходите по погребението обаче
е налице е трайно установена преобладаваща практика на съдилищата, която
приема, че разходите по погребението съставляват пряка последица от
непозволеното увреждане, причинено от застрахованото лице. Ето защо сумата от 3
966, 10 лв. следва да се присъди на ищец С.С. – съпруг на пострадалата, тъй като
се установява, от представените и визирани по-горе доказателства, че това е общата
стойност на разходите във връзка с траурната церемония. Лихвата върху тази сума
следва да се начисли от датата на исковата молба, съгласно искането на ищците.
Предвид изхода на спора на процесуалният представител
на ищците – адв. В.Н., се следва възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 7848, 99
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на ответната страна разноски с
оглед частичното отхвърляне на исковете в размер на 149,33 лв., а за
юрисконсултска защита – сумата от 450 лв. Следва да се изтъкне, че по отношение
на дължимото възнаграждение на процесуалният представител на ответника е
приложима нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, с измененията й към момента на
приключване на устните състезания, която съставлява действаща право, тъй като
липсва правило, което да изключва приложението й по висящи дела. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 7700
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „Застрахователна компания О.“,
Н., К. чрез своя клон в Б. ЗК „О.“, ЕИК *******, да заплати на
Н.С.С.,
ЕГН **********, С.К.С., ЕГН **********, и Е.Х.А., ЕГН **********, сумите от по
80 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва върху
главниците от 27.01.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за горниците над 80 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв.
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „Застрахователна компания О.“,
Н., К. чрез своя клон в Б. ЗК „О.“ да заплати на С.К.С., сумата от 3 966, 10 лв., като обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 1.06.2016 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2 588, 60 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Застрахователна компания О.“, Н., К.
чрез своя клон в Б. ЗК „О.“ да заплати на адв. В.Н. сумата от 7848, 99 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.“, Н., К. чрез своя клон в Б. ЗК „О.“
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на СГС сумата от 7700 лв.
ОСЪЖДА Н.С.С., С.К.С. и Е.Х.А. да заплатят на Застрахователна компания О.“,
Н., К. чрез своя клон в Б. ЗК „О.“ сумата от 149,33 лв. и сумата от 450
лв. на основание чл. 78, ал. 3
и чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: