Р Е Ш Е Н И Е №260106/15.10.2020г.
гр. Ямбол, 15.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на седми октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 305 по описа на ЯРС за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от адв. В. Н., пълномощник на „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к Младост 4,
Бизнес парк София, сграда № 6, против К.П.Л.,***. С исковата молба се твърди,
че на 07.12.2015 г. между ответника и ищеца е бил сключен договор за мобилни
услуги, а на 02.04.2016 г. допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги, за срок 24 месеца, по план НонСтоп 30,99 и стандартен месечен абонамент
в размер на 30.99 лв. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер на 172.32 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 10.02.2017 г. – 09.05.2017 г. На
следващо място се твърди, че на 27.02.2017 г. между ищеца като лизингодател и
ответницата като лизингополучател е бил сключен договор за лизинг, с който
ищецът предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y5 II Black с обща лизингова цена в размер на 328.67 лв., чрез внасяне на 23
месечни вноски, всяка една в размер на 14.29 лв. По
договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 328.67
лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.02.2017 г. –
09.07.2017 г. С ИМ се твърди още, и че на 02.04.2016 г. между ответницата бил
сключен и друг договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка LG Leon Grey с обща лизингова цена 107.37 лв. чрез внасяне на 23
месечни вноски, всяка в размер на 3.69 лв. и първоначална вноска 22.50 лв.
Твърди се, че по този договор ответницата дължи заплащане на сумата в общ
размер на 47.72 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
10.02.2017 г. – 09.07.2017 г. За задълженията на ответницата били издадени
съответните фактури. Сочи се, че общо задълженията на ответницата към ищеца са
в размер на 547.71 лв. На следващо място ищецът сочи, че за сумата от 548.71
лв. са инициирали пред ЯРС заповедно производство по чл.410 от ГПК. Пред ЯРС
било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което била издадена Заповед за
изпълнение, връчена на длъжника-ответник, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
На горните обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск, предмет на разглеждане по делото. Претендира се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има следните
вземания срещу ответника, а именно: суми в общ размер на 548.71 лв.,
представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен № ***, и
неплатени лизингови вноски по два договора за лизинг към него, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащате на вземането. Претендират се разноски.
Преди с.з. по делото
е постъпило становище от ищцовото дружество, с което се иска от съда да
постанови неприсъствено решение спрямо ответницата съгласно чл.238 от ГПК.
Прилага се списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В срокът по чл.131
от ГПК ответницата не е депозирала
отговор на ИМ, не се явява в с.з., не е направила искане делото да се разгледа
в нейно отсъствие. Не взема становище по законността на исковите претенции.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 29.07.2019 год. пред
ЯРС е било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Теленор България“ ЕАД
София, с което е поискано издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника К.П.Л. с ЕГН **********, за
сумата от 548,71 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
По така
депозираното заявление пред ЯРС е образувано ч. гр.дело № *** год по описа на същия съд.
Заповедният
съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № ***
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
Заповедният съд е указал на
заявителят възможността да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника като предяви срещу него иск в едномесечен срок.
Разпореждането
на съда е било съобщено на ищцовото дружество 09.01.2020 г., видно от приложеното в заповедното производство
съобщение, като в установения от закона едномесечен срок на 03.02.2020 год., е предявен от заявителя против длъжника установителен иск,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени
доказателства, а именно: Договор за мобилни от 07.12.20015 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.04.2016 г., Договор за лизинг от 02.04.2016 г.,
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
02.04.2016 г., Договор за лизинг за устройство марка HUAWEI Y5 II Black и общи условия към него, Запис на заповед за сумата от
328,67 лв. от 27.02.2017 г., фактура № *** г., фактура № *** г., фактура № ***
г., фактура № *** г., фактура № *** г., общи условия на „Теленор България“ ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
декларация-съгласие от 02.04.2019 г., извлечение от Търговски регистър за
актуално състояние на „Теленор България“ ЕАД.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предявения иск е процесуално
допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимостта на търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год.
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен
размер.
Така разноските които следва да бъдат
присъдени на ищеца и
да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00 лева – държавна
такса в заповедното производство и 25,00 лева за исковото
производство, 360.00 лева с ДДС –
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 300,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство, или общо в заповедното и исковото производство разноски в размер на 710,00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО че „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес парк
София, сграда № 6 има следните вземания срещу К.П.Л., с ЕГН **********,***, суми в общ размер на
548,71 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** и неплатени лизингови вноски по два договора за лизинг към него,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.07.2019
год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № ***
год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К.П.Л., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 710,00 лева - разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: