Определение по дело №3121/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3522
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100503121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 352228.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503121 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, БУЛСТАТ *********
срещу Решение № 260137 от 24.08.2020г. по гр.д. № 5604/2019г. по описа на ВРС, XL-ти
състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен, предявения от въззивника
срещу Д. К. Р. с ЕГН ********** и И. Д. Р. с ЕГН ********** иск за приемане за установено
в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на недвижим имот находящ
се в гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 28, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.3517.205 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
целия с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. 10135.3517.207, 10135.3517.204,
10135.3517.203 и 10135.3517.208, като правото на собственост е придобито по силата на
закона - § 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА /в сила от 17.09.1991г./, чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС /ред., Обн.,
ДВ, бр. 96/1999г./, както и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /в сила от 01.07.2006г./ от Държавата.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, несъобразено с доказателствата по делото, формален прочит
на заключението на вещото лице и в нарушение на основните начала на ГПК. Установено е
от заключението на СТЕ, че по предвижданията по КП/1950г. процесният имот е попадал в
южната част на имот пл. № 15, в кв. 268 без данни за собственик съгласно разписния лист
към плана. Именно към този момент на основание чл. 6, ал. 2 от ЗС /ДВ, бр. 92/1951г./
имотът преминал в патримониума на държавата. За имота е отреден УПИ XVII-15 за
жилищно строителство. В хипотезата на чл. 6 от ЗС, ред. 1951г. държавни са имотите, които
нямат друг собственик. Не е спорно по делото, че одържавеното място е било предоставено
за ползване на Вълчо Дамянов Вълчев и Гергина Славова, като в полза на същите е
отстъпено право на строеж /Удостоверение от 16.12.1960г./. Въз основа на този документ
1
тези лица са вписани в разписния лист към КП от 1965/1969г. относно ПИ № 15, кв. 268.
Неправилни на следващо място са изводите на ВРС досежно проведената процедура по реда
на чл. 95 от ЗТСУ /отм./. По този ред, процесният имот, собствен на Марийка Вълчева
Каракашева и Атанас Василев Каракашев, притежаващи НА № 164/1965г. и НА №
147/1981г., е отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие
„Училище в XV подрайон“. Правоимащите са обезщетени със жилища, като няма
извършено възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Отчуждителната
процедура е била свързана само с извършените в държавния имот подобрения, извършени
въз основа на отстъпеното право на строеж. Ползвателите никога не са притежавали земя,
поради което и тя не е била предмет на отчуждаване. Държавата никога не е губила
собствеността върху дворното място. Ето защо към момента на приемане на разпоредбата
на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /Дв, бр. 96/1999г./ процесният имот е имал характер на частна
държавна собственост. На това основание правото на собственост е преминало в
патримониума на Община Варна. Ирелевантен в тази връзка е момента на съставяне на
АЧОС. Незаконосъобразен също е изводът на ВРС, че ответниците са придобили право на
собственост на оригинерно основание. Процесният имот не е бил годен обект на давностно
владение, доколкото е било налице законово ограничение на възможността да тече
давностен срок /чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 31/1990г./. Отправила искане с оглед всичко изложено
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск
бъде уважен.

В отговор на жалбата Даниел и Илиана Радулови оспорили доводите в нея. Изложили
други, с които обосновават правилност на решението, което молят да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания по доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 23.11.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото чрез
процесуалните им представители по телефона.
2

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3