№ 125
гр. П.***, 09.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретар А. М., като разгледа административно дело № 775/2019 г.
по описа на Административен съд – П.***, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
във връзка с чл.144, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.27, ал.4 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано
е по жалба на ****АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. „***“ – извън града, представлявано от изпълнителния директор Л. В. С.,
срещу Решение № РЗАДС-5800-447/03.04.18/32-97860 на началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № Р-861/08.11.2019
г./32-322645 на директора на Агенция Митници.
В жалбата се прави искане за прогласяване нищожността, а в
условията на евентуалност да се отмени оспорения акт, с който е оставено без
разглеждане искането на жалбоподателя за възстановяване на акциз за периода от
01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер на 3 026 870,56 лв., ведно с
дължимите лихви, тъй като според административния орган същото е процесуално
недопустимо, и преписката да бъде върната на началника на Митница Столична за
ново произнасяне със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на
закона.
Жалбоподателят сочи, че с Решение № 3775/06.06.2017 г. по
адм.дело № 74/2017 г. по описа на АССГ е отменено непроизнасяне /мълчаливо
потвърждаване/ на директора на Агенция Митници по жалба срещу мълчалив отказ по
Искане за възстановяване на акциз с вх. № 32-209767/27.07.2016 г. по регистъра
на митница Столична за възстановяване на акциз за периода 01.05.2014 г. –
31.12.2015 г. в размер на 3 026 870,56 лв., ведно с дължимите лихви.
С Решение № 3775/06.06.2017 г. по адм.дело № 74/2017 г. АССГ е върнал делото
като преписка на началника на Митница Столична за постановяване на ново решение
по направеното от ****АД искане за възстановяване на акциз в съответствие със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в
съдебното решение и които са в смисъл, че цялата сума подлежи на
възстановяване.
Друго основание за прогласяване нищожността на оспорения акт,
с който е оставено без разглеждане като недопустимо искането на жалбоподателя
за възстановяване на акциз за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. в
размер на 3 026 870,56 лв., ведно с дължимите лихви, жалбоподателят
намира в обстоятелството, че този въпрос е вече решен с влязъл в сила съдебен
акт и не е допустимо повторното произнасяне от страна на административния
орган. Отделно, същият този орган е постановил вече решение по същество, под
формата на мълчалив отказ.
В условията на евентуалност, жалбоподателят иска отмяна на
оспорения акт като незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон –
отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Сочи, че наличието на висящо
ревизионно производство или издаден ревизионен акт, както и наличието на влязъл
в сила ревизионен акт, за период, съвпадащ с периода, за който се иска
възстановяване на недължимо платен акциз не е пречка да бъде разгледано
искането за възстановяване по същество. Счита, че такова искане е процесуално
допустимо и това е единствения ред за защита на субективното право на
възстановяване на недължимо платени публични задължения.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
юрисконсулт С.С., който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
посочено в списъка на разноските, представен от ответника.
Ответникът по жалбата:
директорът на Агенция Митници, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт
С.Е., счита, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт –
правилен и законосъобразен, издаден при спазване на всички изисквания на
процесуалния и в съответствие с материалния закон. С оглед на това моли съда да
остави жалбата без уважение и да му присъди направените по делото разноски.
Представя списък на последните по чл.80 от ГПК.
Окръжна прокуратура П.***, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните и на осн.
чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
От
фактическа страна:
На
27.07.2016 г. ****АД – гр. П.*** е подало в Агенция Митници Искане вх. №
32-209767/27.07.2016 г. за възстановяване/прихващане на акциз на основание
чл.27, ал.1 от ЗАДС. То касаело акциз в размер на 3 026 870,56 лв., ведно със съответните дължими
лихви
на основание чл.129, ал.6 от ДОПК
за периода 01.05.2014 г. – 31.12.2015 г. Съгласно чл.24,
ал.3 от ЗАДС, срокът за произнасяне по искането бил до 26.08.2016 г.
На 23.08.2016 г. началникът на Митница Столична
поискал от жалбоподателя да отстрани нередовности по искането, изразяващи се в
неяснота дали се иска възстановяване или прихващане на недължимо внесен акциз
върху въглища и електроенергия, както и да представи други документи съгласно
чл.12б, ал.2 от ППЗАДС. Определен е 14-дневен срок за отстраняване на
нередовностите. Съобщението е получено от от жалбоподателя на 26.08.2016 г. С
Молба вх.№ 32-251842/09.09.2016 г. той изпълнил указанията на административния
орган.
Началникът
на Митница Столична не се произнесъл по искането на топлофикационното дружество
в срока по чл.27, ал.4 от ЗАДС и така се формирал мълчалив отказ по съществото
му.
В рамките
на административното производство, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
BG 005800-РК-43-Р1/30.09.2016 г., началник на отдел в Агенция Митници възложил
да бъде извършена ревизия на ****АД – гр. П.***. Тя трябвало да обхване
задълженията за акциз в периода 01.04.2014 - 31.12.2015 г. Заповедта била
връчена на 10.10.2016 г.
С жалба
вх. № 32-294144/21.10.2016 г. ****АД обжалвала пред директора на Агенция
Митници непроизнасянето на началника на Митница Столична, т.е. мълчаливия отказ
за възстановяване на акциз от 27.07.2016 г. На 03.11.2016 г. преписката е
депозирана при решаващия административен орган – директорът на Агенция Митници.
С писмо от 23.11.2016 г. последният указал на жалбоподателя да уточни в
7-дневен срок кое е лицето, подписало жалбата с оглед поставената пред подписа
запетая. Жалбоподателят отстранил нередовността, подавайки Заявление вх. №
32-38216/02.12.2016 г.
Съгласно
редакцията на чл.27, ал.2 от ЗАДС, действаща до
31.12.2016 г. решението или отказът по ал.3 или по ал.13 може да се обжалва в
14-дневен срок пред директора на Агенция Митници, който се произнася в
45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този
срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. В
разпоредбата не е предвидено оставяне на жалбата без движение за отстраняване
на нередовности по аналогия на чл.147 от ДОПК. Едва новата
разпоредбата на чл.27,
ал.4 от ЗАДС, действаща от 01.01.2017 г., предвижда решението или отказът
по ал.3 или по ал.13 да могат да
се обжалват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /т.е. предвижда
препращане към реда на ДОПК/. С оглед на това, едва след 01.01.2017 г. е
допустимо аналогично процедиране по чл.147 от ДОПК. В този контекст и
с оглед на изложените данни, 45-дневния срок за произнасяне от директора на
Агенция Митници е изтекъл на 18.12.2016 г. /неделя - неработен ден/, т.е на
19.12.2016 г., който е първия работен ден след изтичането на срока за
произнасяне, е започнал да тече срокът за обжалване. До тази дата решаващият
административен орган не се е произнесъл с решение по спора, т.е. формирало се
е мълчаливо потвърждаване от страна на директора на Агенция Митници на
мълчаливия отказ, постановен от началника на Митница Столична да уважи Искане
за възстановяване/прихващане на акциз с вх.№ 32-209767/27.07.2016 г.
****АД –
гр. П.*** е оспорила мълчаливото потвърждаване на мълчаливия отказ с Жалба рег.
№ 32-359975/23.12.2016 г. Същата е оставена без разглеждане от директора на
Агенция Митници с Решение №
Р-678/29.12.2016 г., като административният орган е счел, че за жалбоподателя
липсва правен интерес, тъй като не бил изтекъл срокът за произнасяне по
искането за възстановяване на акциз поради възложеното ревизионно производство.
Това решение е обжалвано пред АССГ, за което е образувано адм. дело № 604/2017
г. по описа на съда.
****АД –
гр. П.*** е оспорила пред съда и самото непроизнасяне /мълчаливото
потвърждаване/ от страна на директора на Агенция Митници по жалбата срещу
мълчаливия отказ по Искане за възстановяване/прихващане на акциз с вх. №
32-209767/27.07.2016 г. Образувано е адм.дело № 74/2017 г. по описа на АССГ, по
което е постановено Решение № 3775/06.06.2017 г., потвърдено от Върховния
административен съд на Република България с Решение № 2613/28.02.2018 г. по КАД
№ 8791/2017 г. по описа на същия съд.
С Решение
№ 3775/06.06.2017 г. по адм.дело № 74/2017 г., АССГ, Трето отделение, 13-ти
състав:
- отменил
непроизнасянето /мълчаливото потвърждаване/ на директора на Агенция Митници
/АМ/ по жалбата на ****АД срещу мълчаливия отказ по Искане за възстановяване на
акциз с вх.№ 32-209767/27.07.2016 г. по регистъра на Митница Столична, за
възстановяване на акциз за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер
на 3 026 870,56 лв., ведно с дължимите лихви;
- отменил
мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да възстанови на ****АД акциз
за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер на 3 026 870,56 лв.,
ведно с дължимите лихви, за което е подадено Искане за възстановяване на акциз
с вх.№ 32-209767/27.07.2016 г. по регистъра на Митница Столична;
- върнал
административната преписка на началника на Митница Столична за ново произнасяне
по искането за възстановяване на акциз за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015
г. по Искане за възстановяване на акциз с вх.№ 32-209767/27.07.2016 г. по
регистъра на Митница Столична, подадено от ****АД – гр. П.***, съобразно
указанията на съда по прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното
решение.
Задължението
за съобразяване на новото произнасяне с изложените в мотивите съображения е
изрично указано на административния орган.
За да
постанови съдебния си акт /Решение № 3775/06.06.2017 г./ съдът е приел, че директорът на Агенция
Митници със своето решение от 29.12.2016 г. /постановено преди изменението на
ЗАДС от 01.01.2017 г./ се е произнесъл в условията на чл.156, ал.6 от ДОПК
/ТР № 7/11.12.2008 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 3/2008 г./, въпреки че
съвместното тълкуване на чл.156, ал.4 и ал.6 от ДОПК налага извода, че
след формираното мълчаливо потвърждаване на акта от страна на горестоящия
административен орган, същият, в хипотезата на подадена жалба /от 23.12.2016
г./ единствено е имал компетентност да се произнесе по съществото на акта
/искането за възстановяване на акциз/, доколкото пред първоначалния
административен орган /началника на Митница Столична/ се е формирал вече
мълчалив отказ. Вместо да се произнесе по съществото на акта, с решението си
директорът на Агенция Митници е иззел компетентността на началника на Митница Столична
/чл.10, ал.1 от АПК във вр. чл.27, ал.2, т.5 от АПК/
и неправилно е приел, че искането на ****АД за възстановяване на акциз е
недопустимо поради липсата на правен интерес, доколкото е налице висящо
ревизионно производство /по аргумент на противното основание от чл.129, ал.3 от ДОПК/.
В съдебното решение е посочено, че тази преценка е следвало да бъде направена
от началника на Митница Столична още към дата 09.10.2016 г., когато е изтекъл
срокът за произнасяне по искането на ****АД за възстановяване на акциз, а и
самата ЗВР е издадена на 30.09.2016 г., който орган е следвало да прецени на
осн. чл.27, ал.2, т.5 от АПК
допустимостта на искането. Вместо това на посочената по-горе дата 09.10.2016 г.
от страна на началника на Митница Столична се е формирал мълчалив отказ по
съществото на искането, което е следвало да бъде проверено по изискването за
законосъобразност от страна на директора на Агенция Митници. Последният орган е
следвало да отмени формирания мълчалив отказ и да върне преписката за ново
произнасяне с указания да се прецени допустимостта на искането за
възстановяване с оглед на висящността на ревизионното производство, а не сам за
пръв път да се произнася по допустимостта на искането и наличието на правен
интерес от обжалване от страна на жалбоподателя поради това обстоятелство. С
оглед на тези данни, съдът е установил, че по същество горестоящият
административен е постановил решение извън своята компетентност, което не подлежи
на самостоятелно обжалване /по аргумент от чл.156, ал.6 от ДОПК/
и де факто мълчаливо е потвърдил мълчаливият отказ на началника на Митница
Столична по искането за възстановяване на акциз, който пък акт по правилата на
чл.27, ал.4 от ЗАДС подлежи на обжалване пред съда.
След
направен пълен, подробен и обстоен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, съдът е изложил своите съображения и следните изводи:
1. ****АД
е освободен от акциз краен потребител за целия период на искането за
възстановяване на акциз, а именно: от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. За този
времеви интервал той е разполагал с валидно действащо УОАКП /удостоверение за
освободен от акциз краен потребител/: УОАКП № BG005600E0002/30.01.2007 г., №
BG005800E0041/16.12.2009 г. и № BG005800E0148/07.08.2014 г.
2.
дружеството е и регистрирано лице по реда на чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС.
Удостоверението за регистрация по чл.57а, ал.1, т.3
от ЗАДС,
е издадено на основание чл.57б, ал.6 от ЗАДС
за регистрацията на дружеството за дейността производство на ел. енергия и в
качеството на лице, получило лиценз по Закона за енергетиката за производство на
електрическа и топлинна енергия;
3. през
процесния период основната дейност на жалбоподателя е производство на
електрическа и топлинна енергия по комбиниран метод, а основната суровина от
която се произвежда енергията са въглищата.
Съдът е
констатирал, че предвид така издадените удостоверения, качеството на
дружеството на производител на ел. енергия, с лиценз по ЗЕ, то ****АД има и
качеството на субект, по отношение на който законодателят допуска да бъде
приложено освобождаване от акциз за конкретната дейност – производство на
електрическа енергия. Към искането за възстановяване на акциз от 27.07.2015 г.
то е приложило всички изискуеми се от ППЗАДС документи и митническите органи не
оспорват това.
След
анализ и оценка на доказателствения материал /в т.ч. експертни заключения/,
събран по адм.дело № 74/2017 г. по описа на АССГ, съдът е приел, че в случая са
налице предпоставките по чл.24, ал.2, т.3 вр. чл.24а, ал.1 от ЗАДС
за освобождаване от облагане с акциз на използваните при производството на
електрическа енергия енергийни продукти – въглища, от ****АД, в качеството му
на освободен от акциз краен потребител. Респ. начисленият и платен през
процесния период акциз за количествата въглища, използвани в производството на
дружеството, е недължим съгласно чл.24, ал.2, т.3 от ЗАДС,
тъй като същите представляват освободени от облагане като енергийни продукти,
използвани за производство на електроенергия.
Съдът е
отбелязал, че „Декларираният от дружеството като дължим акциз за съответните
количества въглища, употребени в производствения процес, съответни на
произведената топлоенергия по метода на условното разделяне на разходите, не
представлява нормативно установено основание за образуване на данъчната основа
за заплащане на акциза и съответно на това не е основание за отказ за
възстановяване на недължимо платен акциз. Също ЗАДС не предвижда подаване на
коригиращи декларации като условие за възстановяване на акциз по реда на чл.27, ал.1 от ЗАДС.“
След като
по адм.дело № 74/2017 г. по описа на АССГ е установено по категоричен начин, че
цялото количество въглища през процесния период е вложено за производство на
електроенергия и не е налице количество, което да е вложено директно в
производството на топлоенергия, е направен и крайният извод, че начисленият и
внесен от дружеството акциз е недължим съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2,
т.3 от ЗАДС.
Предвид
горните съображения, АССГ, с Решение № 3775/06.06.2017 г., е счел, че
мълчаливият отказ на началника на митницата да се произнесе по искането за
възстановяване на акциз, потвърден чрез непроизнасянето на директора на Агенция
Митници, да бъде възстановен акциз по искането на дружеството за периода от
01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. в частта за начислен, деклариран и заплатен
акциз за въглища – лигнитни, общо в размер на 3 026 870,56 лв. е незаконосъобразен,
поради което и обжалваното според изискването на ЗАДС до 31.12.2016 г.
непроизнасяне /мълчаливо потвърждаване/ от директора на Агенция Митници на
мълчаливият отказ на Началника на Митница Столична да се произнесе по искането
за възстановяване на акциз е незаконосъобразно. Съдът се е произнесъл и по
въпроса за лихвите, като е приел, че същите са дължими от деня, в който е
следвало сумата да бъде възстановена от митническите органи.
В Решение
№ 3775/06.06.2017 г., постановено по адм.дело № 74/2016 г. на АССГ, ясно са
формулирани изводите, че искането на ****АД за
възстановяване на акциз за периода 01.05.2014 г. – 31.12.2015 г. в размер на
3 026 870,56 лв., ведно с дължимите лихви, е основателно и
следва да бъде уважено, а указанията на съда в тази насока са ясни и
недвусмислени.
След
изпращането на административната преписка на началника на Митница Столична за
произнасяне по искането на жалбоподателя, административният орган вместо да
съобрази новото произнасяне с указанията на съда, е издал процесното Решение №
РЗАДС-5800-447/03.04.18/32-97860, с което е оставил без разглеждане Искане вх. № 32-209767/27.07.2016 г. за възстановяване на
акциз за периода 01.05.2014 г. – 31.12.2015 г., поради висящо ревизионно
производство и наличие на отрицателната предпоставка на чл.27, ал.2, т.2 от АПК
и е прекратил административното производство, образувано по същото искане.
Срещу това решение е подадена Жалба вх. №
32-110187/17.04.2018 г. от ****АД, по която е образувано адм.дело № 4675/2018
г. по описа на АССГ. С Определение № 8336/21.12.2018 г. жалбата е оставена без
разглеждане, производството по адм. дело 4675/2018 г. по описа на АССГ –
прекратено, а делото – изпратено по подведомственост на директора на Агенция
Митници за произнасяне по жалбата срещу Решение № РЗАДС-5800-447/03.04.18/32-97860 на началника на
Митница Столична.
След поредното връщане на административната преписка
директорът на Агенция Митници се е произнесъл с Решение № Р-861/08.11.2019
г./32-322645, с което е потвърдил Решение № РЗАДС-5800-447/03.04.18/32-97860 на началника на
Митница Столична. Възползвайки се от правото си на оспорване, ****АД е подало
жалбата, по която е образувано настоящото адм.дело № 775/2019 г. по описа на
Административен съд – П.***.
От правна
страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По силата
на чл.177, ал.2 от АПК нищожни са всички актове и действия на административен
орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият
акт не поражда правни последици. Идеята, стояща зад правилото за връщане на
преписката на органа след отмяната на акта – чл.173, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, е да се обхванат
случаите, при които компетентността да реши въпроса по същество принадлежи на
административния орган, а в тях попада и процесното произнасяне. Преценката за
съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо в тази хипотеза, е
ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Това е
така, тъй като само съдържащите се в мотивите указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона се ползват със задължителна за административния орган
сила съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от АПК. Ако органът
можеше след съдебната отмяна на административния акт да ревизира и тълкува по
свободно усмотрение волята на съда, контролът за законосъобразност би се оказал
лишен от смисъл. Преклудирано е правото на административния орган да прилага
друго тълкуване на закона, различно от даденото в Решение № 3775/06.06.2017 г.,
постановено по адм.дело № 74/2016 г. на АССГ, а именно да се съобрази с извода,
че мълчаливият отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по
искането за възстановяване на акциз, потвърден чрез непроизнасяне на директора
на Агенция Митници е незаконосъобразен, както е незаконосъобразно
непроизнасянето /мълчаливото му потвърждаване/ от директора на Агенция Митници.
С Решение
№ 3775/06.06.2017 г. по адм.дело № 74/2016 г. на АССГ, съдът, от една страна: е
приел за допустимо искането за възстановяване на акциз в размер на 3 026 870,56 лв., за посочения период от 01.05.2014 г. –
31.12.2015 г., ведно с дължимите лихви, и
от друга страна: е приел същото за основателно, за което е изложил подробни
съображения. С него, освен че е отменил горните два акта /непроизнасянията на
началника на Митница Столична и на директора на Агенция Митници/, е върнал
административната преписка на началника на Митница Столична за ново произнасяне
по искането за възстановяване на акциз, заявено с Искане вх. №
32-209767/27.07.2016 г., подадено от „*** П.***“, съгласно указанията на съда
по прилагането на закона, изложени в мотивите и задължителни за
административния орган.
След
връщането на преписката за ново произнасяне, акт с различен от указания от съда
предмет би могъл да бъде законосъобразно издаден единствено при настъпване на
нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда
материалноправен порок на волеизявлението на органа. В случая факт от
посоченото естество не е осъществен.
При
издаването на новото решение административният орган не се е съобразил с
дадените от съда указания в Решение № 3775/06.06.2017 г. по адм.дело № 74/2016
г. на АССГ, поради което жалбата срещу него е основателна. Постановяването му в
противоречие с влязлото в сила съдебно решение обуславя нищожността му на
основание чл.177, ал.2 от АПК и прогласяването й предвид разпоредбата на
чл.173, ал.1 от АПК.
Когато
отмени административния акт, съгласно разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, извън случаите по
ал.1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му
не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на
съответния компетентен административен орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Ето защо, преписката следва да се изпрати
на началника на Митница Столична за издаване на ново решение по Искане за
възстановяване /прихващане на акциз вх. 32-209767/27.07.2017 г., подадено от ****АД,
за възстановяване на акциз за периода и за периода от 01.05.2014 г. до
31.12.2015 г., ведно със съответните лихви, при което да бъдат съобразени
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Решение №
3775/06.06.2017 г. по адм.дело № 74/2016 г. на АССГ. На основание чл.174 от АПК, съдът следва да
определи и срок за това.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които
са в размер на 50,00 лв. – внесена държавна такса.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение
№ РЗАДС-5800-447/03.04.18/32-97860 на началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № Р-861/08.11.2019
г./32-322645 на директора на Агенция Митници.
ИЗПРАЩА
административната преписка на началника на Митница Столична, за ново
произнасяне по Искане вх. № 32-209767/27.07.2016 г. за
възстановяване на акциз за периода 01.05.2014 г. – 31.12.2015 г., ведно със
съответните лихви, подадено от ****АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П.***, ж.к. „***“ – извън града, представлявано от
изпълнителния директор Л. В. С., при спазване на дадените в мотивите на
решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от получаване на административната преписка.
ОСЪЖДА Агенция
Митници,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 47, ДА ЗАПЛАТИ на ****АД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, ж.к. „***“ – извън
града, сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14–дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/