Присъда по дело №157/2010 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 18
Дата: 18 май 2010 г. (в сила от 3 юни 2010 г.)
Съдия: Иван Димитров Иванов
Дело: 20102300200157
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 58                                  18.05.2010 година                          град Ямбол

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Ямболският окръжен съд                      V-ти           наказателен състав

 

На 18 май                                                                                2010  година

В публично заседание в следния състав:

                                             

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

                                 СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Д.Д.

                                                                        2. Г.Г.

                               

 

Секретар Ив. З.

Прокурор Ж. И.

Като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ

НОХД № 157    по описа на  2010    година.

 

                               

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Б.И.С. – роден на *** ***, живущ ***, неграмотен, неженен, българин, български гражданин, безработен, осъждан, ЕГН **********

За ВИНОВЕН в това че на 03.02.2010 г. около обяд в гр. Ямбол от лек автомобил „ТОЙОТА ЯРИС” с ДК № У 49-04 АВ на паркинг пред търговски комплекс „Кауфланд” е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от естествена кожа на стойност 85 лв. , черно кожено портмоне от естествена кожа на стойност 42 лв. , очила с хелеометични стъкла за далечно виждане марка  EFOR на стойност 160 лв. и калъф за очила на тях на стойност 20 лв., очила за близко виждане марка „ANGELO FUTURO   на стойност 95 лв. и калъф за очила за тях на стойност 20 лв. , червено кафяв кожен калъф на стойност 12 лв., дамско огледало на стойност 2 лв., 2 броя класьори на стойност 2 лв. и сума в размер на 70 лв. на обща стойност 508 лв. от владението на собственика им А.Г.П. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр.с чл. 28 ал. 1  вр.с чл. 58а, вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 и чл. 2 ал. 2 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.И.С., с установена самоличност, за ВИНОВЕН в това че в периода от време от 13.01 ч. до 13.08 ч. на 03.02.2010 г. в гр. Ямбол действайки в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент кредитна карта VISA Classic, издадена от ОББ АД-София на А.Г.П. *** и данни за платежния инструмент /ПИН/ без съгласието на А.П., като от АТМ устройства намиращи се на ул. „Търговска” №58 и на ул. „Преслав” №64 изтеглил парични суми в размер на 600 лв. като деянието не съставлява по-тежко престъпление както следва:

- на 03.02.2010 г. в 13.01 ч. в гр. Ямбол е използвал платежен инструмент кредитна карта VISA Classic издадена от ОББ АД-София на А.Г.П. *** и данни за платежния инструмент          /ПИН/ без съгласието на А.П. като от АТМ устройство намираща се на ул. Търговска №58 изтеглил парична сума в размер на 400 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и

- на 03.02.2010 г. в 13.08 ч. в гр. Ямбол е използвал платежен инструмент кредитна карта VISA Classic издадена от ОББ АД-София на А.Г.П. *** и данни за платежния инструмент          /ПИН/ без съгласието на А.П. като от АТМ устройство намираща се на ул. „Преслав” №64 изтеглил парична сума в размер на 200 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление , поради което и на основание чл. 249 ал. 1 вр.с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 58а, вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 и чл. 2 ал. 2 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Б.И.С., с установена по делото самоличност, едно ОБЩО наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.И.С., с установена по делото самоличност,  да заплати направените разноски по делото в размер на 120 лв. по сметката на ОД на МВР- гр. Ямбол и 15 лв. по сметката на ЯОС Бюджет на съдебната власт.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Бургаски апелативен съд.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

09.06.2010г.

Мотиви към Присъда № 58/18.05.2010г., постановена по НОХД №         157/2010г. по описа на Ямболски окръжен съд

 

 

Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт  срещу  Б.И.С. ЕГН ********** за това , че  на 03.02.2010г. около обяд в гр.Ямбол от лек автомобил „Тойота Ярис” с ДК № У 4904 АВ на паркинг пред търговски комплекс „Кауфланд” отнел чужди движими вещи – дамска чанта от естествена кожа на стойност 85 лв. ; черно кожено портмоне от естествена кожа на стойност 42 лв.; очила с хелеометични стъкла за далечно виждане марка „EFOR” на стойност 160лв. и калъф за очила за тях на стойност 20лв. ; очила за близко виждане марка „ANGE.F FUTURO” на стойност 95 лв. и калъф за очила за тях на стойност 20 лв., червено кафяв кожен калъф на стойност 12 лв. ; дамско огледало на стойност 2лв. ; два броя класьори за документи на обща стойност 2 лв. и сума в размер на 70 лв. , всичко на обща стойност 508 лв. от владението на собственика им А.Г.П. *** с ЕГН ********** , без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор , деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК – престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК  и затова , че на  03.02.2010г. в периода от време от 13,01ч. до 13,08 ч. в гр.Ямбол ,действайки при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент – кредитна карта „VISA classic” , издадена от ОББ АД – София на А.Г.П.  с ЕГН ********** и данни за платежния инструмент /ПИН/ , без съгласието на А.П. , като от АТМ устройства , намиращи се на ул.”Търговска „ № 58 и на ул.”Преслав” № 64 изтеглил парични суми в размер на 600лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление , както следва:

- На 03.02.2010г. в 13,01 ч. в гр.Ямбол е използвал платежен инструмент – кредитна карта „VISA classic” , издадена от ОББ АД – София на А.Г.П.  с ЕГН ********** и данни за платежния инструмент /ПИН/ , без съгласието на А.П. , като от АТМ устройство , намиращо се на ул.”Търговска „ № 58 изтеглил парична сума в размер на 400лв. , като деянието не съставлява по-тежко престъпление и

- На 03.02.2010г. в 13,08 ч. в гр.Ямбол е използвал платежен инструмент - кредитна карта „VISA classic” , издадена от ОББ АД – София на А.Г.П.  с ЕГН ********** и данни за платежния инструмент /ПИН/ , без съгласието на А.П. , като от АТМ устройство , намиращо се на ул.”Преслав” № 64 изтеглил парична сума в размер на 200 лв. , като деянието не съставлява по –тежко престъпление – престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващия прокурор поддържа обвинението така както е възведено в обвинителния акт , като излага съображения за доказаност от обективна и субективна страна на  осъществяването му от  подсъдимия.Иска признаването на подсъдимия за виновен и предвид  разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определяне на наказания при условията на чл.55 от НК , като за деянието по чл.195 ал.1 т.2 и 7 от НК  да се наложи наказание от 11 месеца „лишаване от свобода” , а за деянието по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК  - около 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода и на основание чл.23 от НК да се определи едно общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода , което да се изтърпи ефективно.

Подсъдимият Б.И.С. участва в съдебно заседание лично и чрез назначен служебен защитник.Чрез защитата си  излага съображения за  установяване на фактически обстоятелства съобразно внесеното обвинение  и  направеното признание в съответствие с разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК.Пледира за определяне на наказание  при условията на чл.55 от НК  , като за деянието по чл.195 ал.1 т.2 и 7 от НК  да се наложи наказание от 9-10 месеца „лишаване от свобода” , а за деянието по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК  - около 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода и на основание чл.23 от НК се определи едно общо наказание – по – голямото от тях.

От анализа на събраните и проверени по делото  доказателства  съдът установи  следната фактическа обстановка: 

На 03.02.2010г. около обяд свидетелката А.Г.П. посетила търговски комплекс „Кауфланд” в гр.Ямбол.До него отишла с личния си лек автомобил „Тойота Ярис” с ДК № У 4904 АВ , който паркирала на паркинга пред магазина.След като излязла от търговския комплекс оставила покупките си в багажника на автомобила , а дамската си чанта от естествена кожа оставила на задната седалка зад мястото на водача.В чантата си П. държала черно кожено портмоне от естествена кожа , очила с хелеометични стъкла за далечно виждане марка „EFOR” поставени в калъф за очила , очила за близко виждане марка „ ANGELO FUTURO” , също поставени в калъф за тях, червено-кафяв кожен калъф , дамско огледало , 2 броя класьори за документи и парична сума в размер на 70 лева.В единия от двата класьора , наред със свои лични документи свидетелката П. съхранявала издадена на нейно име от ОББ АД – София кредитна карта „VISA classic” и лист на който бил изписан с цифри необходимия за ползването на картата код /ПИН/ , чрез АТМ / банкомат/ или друго устройство от вида.Без да заключи автомобила свидетелката П. се отдалечила от него с цел да върне използваната количка за покупки.

В същото време в близост до паркирания от свидетелката П. автомобил се намирал подсъдимия Б.И.С..Същият видял как свидетелката оставила в автомобила дамската си чанта , възприел отдалечаването и от автомобила , без да го заключи , оставяйки него и чантата си без постоянен надзор.В този момент подсъдимият взел решение да проникне в автомобила и да вземе от него чантата на свидетелката П..В изпълнение на същото С. се приближил до автомобила , отворил задната врата зад мястото на водача и взел чантата на П. с намиращите се в нея движими вещи.Последното подсъдимият сторил без знанието и съгласието на свидетелката П..С намерение противозаконно да присвои  отнетото , подсъдимият С. веднага след като установил свое владение върху чантата на свидетелката и намиращите се в нея движими вещи се отдалечил от паркинга на търговския комплекс.Отишъл под намиращия се недалеч мост на ул.”Граф Игнатиев”.Там отворил чантата , намерил в нея и взел сумата от 70 лв., както и издадената от ОББ АД – София на името на свидетелката П. кредитна карта  VISA classic”.Намерил и взел и листа с написан на него ПИН код, необходим за използването на кредитната карта.Всички останали вещи , подсъдимият С. захвърлил под моста.Веднага след това с такси се придвижил до блока в който живеел в ж.к.”Райна Княгиня” на града.До него подсъдимия срещнал свой познат – свидетеля В.А.В. *** , който в този ден бил на гости на сестра си , живееща в същия блок.Подсъдимият С. предложил на свидетеля В. заедно да отидат до центъра на града , за да пият кафе.Свидетелят В. се съгласил , след което с такси отишли в централната част на града , където посетили кафене в близост до кооперативния пазар на гр.Ямбол/ старата автогара/.Там подсъдимия С. решил , че има нужда от пари и решил да използва кредитната карта „VISA classic” , собственост на свидетелката П. , без нейно съгласие.Дал същата на свидетеля В. , заедно с листа на който бил изписан ПИН кода и го помолил да изтегли сума в размер на 400 лв. от намиращото се в близост на ул.”Търговска” № 58 АТМ устройство/банкомат/.Свидетелят В. също както подсъдимия бил неграмотен , но познавал цифрите и умеел да си служи с платежен инструмент от вида на картата ,тъй като сам притежавал подобна такава , издадена на негово име , посредством която получавал от отпуснатите му от държавата социални помощи.Свидетелят В. попитал на кого е картата и след като подсъдимия С. го уверил , че е лично негова отишъл до банкомата и в 13,01 ч. изтеглил сумата от 400 лв. в банкноти.Върнал се при подсъдимия , дал му обратно кредитната карта , листа с изписания на него код и изтеглената сума от 400 лв.Веднага след това двамата си тръгнали , като се отправи в посока площад „Боровец”.На автобусна спирка на площада , на ул.”Преслав” № 64 , подсъдимият С. видял , че се намира друго АТМ банкоматно устройство.Повторно помолил свидетеля В. да изтегли от него сумата от 200 лева , като за целта отново му кал картата и листа с кода за нейното използване.Свидетелят В. повторно използвал дадената му от подсъдимия кредитна карта и изписания на листа ПИН код  , като изтеглил от банкомата в 13,08 ч. на същия ден сумата от 200 лева в банкноти.Картата и листа с кода за нея свидетеля В. върнал на подсъдимия , заедно със сумата от 200лв.След това двамата взели такси и се придвижили до ж.к.”Райна Княгиня” , където се разделили.От така получените парични средства в общ размер на 670 лева , подсъдимия С. дал 10 лв.на свидетеля В. ***.Останалите пари , подсъдимия похарчил за лични нужди , а кредитната карта изхвърлил.

Дни по-късно на 19.02.2010г. свидетелят Х.Х. *** част от захвърлените от подсъдимия вещи , собственост на свидетелката П. , а именно: очила с хелеометични стъкла за далечно виждане марка „EFOR” в калъф за тях , очила за близко виждане „ ANGELO FUTURO” в калъф за тях, червено-кафяв кожен калъф, дамско огледало и един от класьорите за документи.Тях свидетеля Х. предал на органите на реда, които след установяване на принадлежността им , върнали на собственика им – свидетелката П..

Видно от заключението по назначената по делото стоково – оценъчна експертиза , стойността на вещите отнети от подсъдимия С. от владението на свидетелката А.П. , към момента на извършване на деянието възлиза на 438 лева.

Подсъдимият е осъждан с влязла в сила Определение , постановено по НОХД № 1861/2009г. по описа на РС – Ямбол , с което му е било определено на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание  от четири месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг режим „ на изтърпяване.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК.За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съда в съответствие с разпоредбата на  ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от  подсъдимия  Б.И.С. самопризнания в съответствие  с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства-гласни  , писменни и веществени ,както и заключението на  назначената експертизи – стоково-оценъчна и техническа, при изразено съгласие от подсъдимия  да не се събират доказателства относно фактите изложени  в обстоятелствената част на обвинителния акт и такова по т.1 на чл.371 от НПК от страна на всички страни в процеса и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.

Съда кредитира изцяло показанията на свидетелите В.А.В. , А.Г.П.П. и Х.Ж.Х.  относно обстоятелството на времето и мястото на отнемането на кожената чанта на П. с намиращите се в нея движими вещи и сумата от 70 лева , както и използването на платежен инструмент – кредитна карта на Св.П. без нейно съгласие при изтеглянето на два пъти съответно – 400лв и 200 лева от банкомати в гр.Ямбол.Самопризнанията на подсъдимия С. напълно се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели по делото , както и от заключенията на стоково-оценъчната и техническата експертизи.

В тази насока е налице пълно съответствие в показанията на свидетелите с всички събрани по делото доказателства –гласни , писменни и веществени визирани подробно по-горе.Съдът констатира , че депозираните от  подсъдимия обяснения  и направените от същия изявление за приемане на  фактите и обстоятелствата в  обстоятелствената част на обвинителния акт , с всички свързани с тях законови последици ,са съответни и се подкрепят от визираните по-горе  доказателства по делото.

Съдът кредитира в пълнота и заключенията на назначените стоково-оценъчна и техническа експертизи предвид обективността и професионалното им изготвяне  при изпълнение на всички законови изисквания за това.

От анализа на  установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност  съдът намира,че подсъдимия Б.И.С.  е   осъществил както от обективна , така и от субективна страна  при пряк умисъл  престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК,тъй като  на  03.02.2010г. около обяд в гр.Ямбол от лек автомобил „Тойота Ярис” с ДК № У 4904 АВ на паркинг пред търговски комплекс „Кауфланд” отнел чужди движими вещи – дамска чанта от естествена кожа на стойност 85 лв. ; черно кожено портмоне от естествена кожа на стойност 42 лв.; очила с хелеометични стъкла за далечно виждане марка „EFOR” на стойност 160лв. и калъф за очила за тях на стойност 20лв. ; очила за близко виждане марка „ANGE.F FUTURO” на стойност 95 лв. и калъф за очила за тях на стойност 20 лв., червено кафяв кожен калъф на стойност 12 лв. ; дамско огледало на стойност 2лв. ; два броя класьори за документи на обща стойност 2 лв. и сума в размер на 70 лв. , всичко на обща стойност 508 лв. от владението на собственика им А.Г.П. *** с ЕГН ********** , без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор , деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци на престъплението кражба по смисъла на чл.194 ал.1 от НК тъй като вземайки дамската кожена чанта с намиращите се в нея 70 лева и движими вещи и отнасяйки я със себе си е извършил действия по прекратяване владението на собственика – св.П. и установяване на свое такова.т.е.Безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство , която е настъпила вследствие деянието на подсъдимия , при липсата на съгласие от страна на собственика.Касае се за извършена от страна на подсъдимия кражба на вещи без постоянен надзор , тъй като към момента на извършване на деянието дамската чанта е била на задна лява седалка при незаключен автомобил.По този начин е осъществил квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.2 от НК.

Обективно подсъдимият е действал в условията на повторност и случая не е маловажен тъй като с Определение  , постановено по НОХД № 1861/2009г. по описа на РС – Ямбол , с което му е било определено на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание  от четири месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг режим „ на изтърпяване.Освен това следва да се отбележи че  деянието е с висока степен на обществена опасност и от него са настъпили значителни вредни последици.

От субективна страна подсъдимият С. е действал с пряк умисъл.Съзнавал е , че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик , предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това.Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата , предвидени в закона като квалифициращи.Разбирал е , че незаключения автомобил в който била дамската чанта на свидетелката П. ще го улесни при осъществяването на намеренията му и е целял това, а също така е знаел , че извършва деянието след като е бил осъждан на лишаване от свобода за друго такова престъпление.Действал е с намерение за своене тъй като след установяване на фактическата власт върху вещите се е разпоредил с тях като със свои , похарчвайки паричната сума за свои нужди.Разбирал е противоправния характер на извършеното и е целял облагодетелстването си.

От анализа на установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност , съдът намира , че подсъдимия Б.И.С. както от обективна , така и от субективна страна е осъществил състава на чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК , тъй като на  03.02.2010г. в периода от време от 13,01ч. до 13,08 ч. в гр.Ямбол ,действайки при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент – кредитна карта „VISA classic” , издадена от ОББ АД – София на А.Г.П.  с ЕГН ********** и данни за платежния инструмент /ПИН/ , без съгласието на А.П. , като от АТМ устройства , намиращи се на ул.”Търговска „ № 58 и на ул.”Преслав” № 64 изтеглил парични суми в размер на 600лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление , както следва:

- На 03.02.2010г. в 13,01 ч. в гр.Ямбол е използвал платежен инструмент – кредитна карта „VISA classic” , издадена от ОББ АД – София на А.Г.П.  с ЕГН ********** и данни за платежния инструмент /ПИН/ , без съгласието на А.П. , като от АТМ устройство , намиращо се на ул.”Търговска „ № 58 изтеглил парична сума в размер на 400лв. , като деянието не съставлява по-тежко престъпление и

- На 03.02.2010г. в 13,08 ч. в гр.Ямбол е използвал платежен инструмент - кредитна карта „VISA classic” , издадена от ОББ АД – София на А.Г.П.  с ЕГН ********** и данни за платежния инструмент /ПИН/ , без съгласието на А.П. , като от АТМ устройство , намиращо се на ул.”Преслав” № 64 изтеглил парична сума в размер на 200 лв. , като деянието не съставлява по –тежко престъпление – престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият С. е осъществил всички признаци на престъплението по чл.249 ал.1 от НК , тъй като след като е придобил чрез кражба платежен инструмент – кредитна карта , собственост на св.П. , използвал същата и то на два пъти , като първия път е изтеглил чрез свидетеля В. сумата от 400 лева , а втория път съответно 200лева , които похарчил за лични нужди.Подсъдимият С. е използвал платежния инструмент – кредитната карта без съгласието на собственика и – свидетелката П. и извършеното от него не съставлява по-тежко престъпление.

От субективна страна подсъдимия С. е действал с пряк умисъл.Същият е съзнавал , че използва чужд платежен инструмент – кредитна карта и без съгласието на собственика и е целял изтеглянето на паричните суми като се е разпоредил с тях в своя полза.

При определяне на наказанията на  подсъдимия Б.И.С. по вид , размер и начин на изтърпяване  съда взе предвид  степента на обществена опасност на осъществените от  него  деяния и тази на личността на подсъдимия.При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия съда  отчете като  отегчаващо отговорността обстоятелство   високата  степен на обществена опасност на  осъществените от  подсъдимия деяния по начина на осъществяване, както и предишните осъждания на подсъдимия.В  тази връзка съда от друга страна отчете  , направените самопризнание и младата му възраст както и  съдействие на органите на досъдебното производство.

Преценявайки от една страна  високата степен на обществена опасност на осъщественото  , както и високата обществена опасност на подсъдимия и от друга направените самопризнание и младата му възраст както и  съдействие на органите на досъдебното производство , съдът счете , че при задължението си да определи  наказанието в рамките на чл.58а от НК предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от  НПК определи за деянието по чл.195 ал.1 т.2 и т.7 вр. с чл.194 ал.1  вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.58а вр. с чл.55 ал.1 т.1 и чл.2 ал.2 от НК такова от 10 месеца „лишаване от свобода” , което да изтърпи в затвор при първоначален „строг режим”, съответно за деянието по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. с чл.58а вр. с чл.55 ал.1 т.1 и чл.2 ал.2 от НК – 1 година и 10 месеца „лишаване от свобода” , което да изтърпи при първоначален „строг режим „ в затвор.Съдът приложи разпоредбата на чл.58а , от преди изменението /Дв бр.26/2010г. , тъй като деянията са извършени преди това и ръководейки се от принципа заложен в разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК , че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони , прилага се законът , който е най благоприятен за дееца. На основание чл.23 ал.1 от НК , съдът определи едно общо наказание на подсъдимия С. от 1 година и 10 месеца „лишаване от свобода” , което да изтърпи при първоначален „строг режим „ в затвор.

Съдът счита , че  по отношение на подсъдимия наложеното наказание би оказало  превъзпитателно и възпиращо въздействие и би оказало възпитателно и възпиращо въздействие и по отношение на останалите членове на обществото, поради което биха се осъществили целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

На основание чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия първоначален „строг режим” на изтърпяване на наказанието, тъй като е осъждан за други престъпления от същия вид от общ характер.

По отношение на съпътстващото наказание глоба предвидено в  закона съда счете , че  в съответствие с ал.3 на чл.55 от НК не следва да налага същото по отношение и  на подсъдимия С..Както вече бе посочено касае се за   млад човек  по отношение на който определеното наказание лишаване от свобода в  пълнота осъществява целите визирани в чл.36 от НК и без прилагане на съпътстващото  предвидено такова.

При горния изход на делото  и предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия  да заплати направените по делото разноски , както следва: 120 лева по сметка на ОД на МВР-Ямбол и 15 лева по сметката на ЯОС бюджет на съдебната власт.

Причина за осъществяване на  деянието  са незачитането на установения правов ред в страната и стремежа към противоправно облагодетелстване.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: