Р Е Ш Е Н И Е
№ 608
гр. Горна Оряховица, 02.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1889 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът С.З. Г. твърди, че на 22.01.2016 г. подписала с
ответника „Аркус“ АД трудов договор № 156, като практиката при работодателя
била всеки месец да се подписват допълнителни споразумения към трудовия
договор. Твърди, че последното подписано такова споразумение било №
25/01.08.2019 г. Твърди, че на 16.08.2019 г. й бил връчен Акт за прекратяване №
2344/16.08.2019 г., съгласно който трудовото правоотношение се прекратявало
поради завършване на работата, за която е нает работникът – приключване на
производството на оръжие и боеприпаси по Договор № АР-АЛ-02/12.11.2018 г. по първа
доставка, съгласно приемо-предавателен протокол от 16.08.2019 г., подписан от
работодателя и възложителя по договора. Ищцата счита уволнението за незаконно,
защото трудовото правоотношение се е превърнало от срочно в безсрочно, тъй като
е работила повече от три години при ответника без прекъсване и без промяна на
трудовата функция. Твърди още, че работата, за която е наета, не е завършена –
по посочения договор продължава да се работи. Възразява трудовото й
правоотношение да е сключено до завършване на определена работа. Твърди, че
поради уволнението е останала без работа за периода от 16.08.2019 г. до
16.02.2020 г. Моли за постановяване на решение, с което уволнението й да бъде
признато за незаконно и отменено, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „машинен оператор на металорежещи машини“ и да й бъде
присъдено обезщетение от 6 000 лв. за времето, през което е останала без
работа поради незаконното уволнение с
присъждане и на сторените в производството разноски.
Ответникът „Аркус“ АД твърди, че ищцата е работила по
множество последователни срочни трудови правоотношения, за които са сключвани
допълнителни споразумения със срок до завършване на определена работа –
приключване на производство на оръжия и боеприпаси по точно определен договор
за изпълнение, сключен между ответника и възложител. Твърди, че между страните
е било налице срочно трудово правоотношение по допълнително споразумение №
21/08.04.2019 г. до завършване на определена работа – производство на оръжие и
боеприпаси по Договор № АР-АЛ-02/12.11.2018 г., сключен между „Аркус“ АД и
възложителя до изпълнение на първа доставка. В този договор били уговорени две
доставки – до 15.08.2019 г. и до 15.09.2019 г. На 16.08.2019 г. ответникът
предал на възложителя 400 000 бр. боеприпаси, с което изпълнил задължението си
по първа доставка и с това била приключена работата, за която била наета
ищцата, поради което бил издаден и връченият й Акт за прекратяване №
2344/16.08.2019 г. Твърди, че задълженията на „Аркус“ АД по договора са
окончателно изпълнени на 30.09.2019 г. с изпълнение на втората доставка.
Твърди, че с ищцата са сключвани допълнителни споразумения за изменение на
трудовото правоотношение – преместване от едно подразделение в друго или от
една длъжност на друга, но при запазване на всички други условия по срочното
трудово правоотношение. Оспорва да е налице хипотезата за превръщане на срочния
трудов договор в безсрочен, на която ищцата се позовава. Моли за отхвърляне на
предявените искове с присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след
съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Признанието на ответника, подкрепено от показанията на
свидетеля А. установява, че ответникът осигурявал работна сила за
производството си, като сключвал с работниците и служителите срочни трудови
договори със срок до завършване на работата по конкретен договор с негов
възложител, а след изпълнението на договора правил преценка колко от
работниците или служителите ще са необходими за изпълнение на предстоящите договори
и в зависимост от това, прекратявал правоотношението или предлагал на
работниците или служителите подписване на допълнителни споразумения със срок до
завършване на работата по следващ договор. От представеното копие на трудовата
книжка на ищцата се установява, че тя е работила при ответника в периодите
24.08.2007 г. – 18.02.2009 г., 21.05.2009 г. – 09.11.2012 г. и 01.11.2013 г. –
20.03.2015 г., като правоотношенията многократно са прекратявани с вписано в
трудовата книжка основание чл.118 и чл.119 КТ, а последното за всеки от
периодите – на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ.
От приложените към трудовото досие на ищцата документи
се установява, че между страните е бил сключен трудов договор № 156/22.01.2016
г., съгласно който ищцата заемала длъжността „машинен оператор на металорежещи
машини“ при ответника за производство на оръжия и боеприпаси за експедиция по
договор № АК-13-01/11.06.2013 г., сключен между работодателя и възложителя.
Съгласно чл.10, ал.2 от договора същият се прекратявал с изпълнение на договорената
работа, установен с протокол за експедиция на работодателя или с друг негов акт
за приключване на работата. Съвпадащите по съдържание твърдения на двете страни
и документите в трудовото досие установяват, че към този трудов договор са
сключени допълнителни споразумения, с които срокът на договора е изменян
(удължаван) до завършване на определена работа по други договори, сключени
между работодателя и възложител.
Така с допълнително споразумение № 3/01.08.2016 г.
ищцата се задължила да изпълнява същата длъжност до приключване на работата по
производство на оръжия и боеприпаси за пета доставка по договор № АР-БИИМ
215-2018/24.07.2015 г., сключен между работодателя и възложителя, но не
по-късно от крайната договорена дата на пета доставка (20.09.2016 г.), като
изпълнението на работата се установявало с приемо-предавателен протокол за
доставка, подписан между работодателя и възложителя, съгласно Приложение № 4
към договора /чл.3 и чл.10 от допълнителното споразумение/. След крайния срок
на петата доставка по договор № АР-БИИМ 215-2018/24.07.2015 г. – 20.09.2016 г.,
били сключени допълнителни споразумения от 21.09.2016 г., 21.12.2016 г.,
01.04.2017 г. и 11.04.2017 г. за промяна на работното място на ищцата в
различни подразделения на производствената база на ответника.
С допълнително споразумение № 9/01.10.2017 г. ищцата
се задължила да изпълнява длъжността „машинен оператор на металорежещи машини“
до приключване на работата по производство на оръжия и боеприпаси по договор №
В-5
BG-082-DZ-01/14.09.2016 г., сключен между работодателя и възложителя, но не
по-късно от крайната дата на договора (31.01.2018 г.), като изпълнението на
работата се установявало с приемо-предавателен протокол за извършена работа,
подписан между работодателя и възложителя /чл.3 от допълнителното споразумение/,
а договорът се прекратявал с изпълнение на договорената работа, установена с
протокол на работодателя за приключена работа за експедиция на стоката или с
друг негов акт за приключване на работата по експедицията /чл.10, ал.1 от
допълнителното споразумение/. С допълнително споразумение № 11/01.02.2018 г.
ищцата се задължила да изпълнява длъжността „машинен оператор на металорежещи
машини“ до приключване на работата по производство на оръжия и боеприпаси по
същия договор № В-5 BG-082-DZ-01/14.09.2016 г., сключен между работодателя и възложителя, но не
по-късно от друга крайна дата на договора (30.06.2018 г.), като изпълнението на
работата се установявало по същия начин.
С допълнително споразумение № 15/01.07.2018 г. ищцата
се задължила да изпълнява длъжността „машинен оператор на металорежещи машини“
до приключване на работата по производство на оръжия и боеприпаси по договор №
341-02-03/26.10.2015 г., сключен между работодателя и възложителя, до
изпълнение на трета експедиция, като изпълнението на работата се установявало с
приемо-предавателен протокол за извършена работа, подписан между работодателя и
възложителя /чл.3 от допълнителното споразумение/, а договорът се прекратявал с
изпълнение на договорената работа, установена с протокол на работодателя за
приключена работа за експедиция на стоката или с друг негов акт за приключване
на работата по експедицията /чл.10.1. от допълнителното споразумение/. С
допълнително споразумение № 18/01.09.2018 г. ищцата се задължила да изпълнява
длъжността „машинен оператор на металорежещи машини“ до приключване на работата
по производство на оръжия и боеприпаси по същия договор № 341-02-03/26.10.2015
г., сключен между работодателя и възложителя, отново до изпълнение на трета
експедиция, като изпълнението на работата се установявало по същия начин.
С допълнително споразумение № 19/28.09.2018 г. ищцата
се задължила да изпълнява длъжността „машинен оператор на металорежещи машини“
до приключване на работата по производство на оръжия и боеприпаси по договор № AR-AR-001/02.08.2018 г., сключен между работодателя и възложителя, като
изпълнението на работата се установявало с приемо-предавателен протокол за
извършена работа, подписан между работодателя и възложителя /чл.3 от
допълнителното споразумение/, а договорът се прекратявал с изпълнение на
договорената работа, установена с протокол на работодателя за приключена работа
за експедиция на стоката или с друг негов акт за приключване на работата по
експедицията /чл.10.1. от допълнителното споразумение/.
С допълнително споразумение № 20/19.03.2019 г. ищцата се задължила да изпълнява длъжността
„машинен оператор на металорежещи машини“ до приключване на работата по
производство на оръжия и боеприпаси по договор № B-5BG-082-DZ-01/14.09.2016 г., сключен между работодателя и възложителя, като
изпълнението на работата се установявало с приемо-предавателен протокол за
извършена работа, подписан между работодателя и възложителя съгласно
допълнително споразумение № 2 към договора /чл.3 от допълнителното споразумение/,
а договорът се прекратявал с изпълнение на договорената работа, установена с
протокол на работодателя за приключена работа за експедиция на стоката или с
друг негов акт за приключване на работата по експедицията /чл.10.1. от
допълнителното споразумение/.
С допълнително споразумение № 21/08.04.2019 г. ищцата се
задължила да изпълнява длъжността „машинен оператор на металорежещи машини“ до
приключване на работата по производство на оръжия и боеприпаси по договор № AР-АЛ-02/12.11.2018 г., сключен
между работодателя и възложителя до изпълнение на първа доставка, като
изпълнението на работата се установявало с приемо-предавателен протокол за
извършена работа, подписан между работодателя и възложителя /чл.3 от
допълнителното споразумение/, а договорът се прекратявал с изпълнение на
договорената работа, установена с протокол на работодателя за приключена работа
за експедиция на стоката или с друг негов акт за приключване на работата по
експедицията /чл.10.1. от допълнителното споразумение/. С последователни допълнителни споразумения от
10.04.2019 г., 01.06.2019 г., 01.07.2019 г. и 01.08.2019 г., всяко със срок по
един календарен месец, била променена длъжността на ищцата на „машинен оператор
монт. кон.“ в направление: 1000, подразеление: 1360. Последното от посочените
допълнителни споразумения предвиждало срок на изменението до 31.08.2019 г.
Видно от договор № AР-АЛ-02/12.11.2018 г. и приложения
№ 1 и 2 към него, ответникът се задължил да произведе и достави на „Алгънс“
ЕООД 150 000 броя 23х152 мм БЗ изстрел за ЗУ-23 (производство 2019 г.) и
100 000 броя 23х152 мм ОФЗ изстрел за ЗУ-23 (производство 2019 г.) до
15.08.2019 г. (първа доставка) и 150 000 броя 23х152 мм БЗ изстрел за
ЗУ-23 (производство 2019 г.) и 100 000 броя 23х152 мм ОФЗ изстрел за ЗУ-23
(производство 2019 г.) до 15.09.2019 г.
(втора доставка). От приемо-предавателни протоколи от 16.08.2019 г. и
свидетелските показания се установява, че на 16.08.2019 г. ответникът предал на
„Алгънс“ ЕООД 100 000 броя 23х152 мм ОФЗ изстрел за ЗУ-23 и 300 000
броя 23х152 мм БЗ изстрел за ЗУ-23, а на 30.09.2019 г. – още 100 000 броя
23х152 мм ОФЗ изстрел за ЗУ-23.
На 16.08.2019 г. бил изготвен и връчен на ищцата Акт
за прекратяване № 2344/16.08.2019 г., съгласно който трудовото правоотношение
се прекратявало на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ – поради завършване на
работата, за която е нает работникът – приключване на производството на оръжие
и боеприпаси по Договор № АР-АЛ-02/12.11.2018 г. по първа доставка, съгласно
приемо-предавателен протокол от 16.08.2019 г., подписан от работодателя и
възложителя по договора.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове,
както следва: конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение за период до 6 месеца. По първият от
предявените искове работодателят „Аркус“ АД носи доказателствената тежест за
установяване на надлежното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата С.З.
Г. на посоченото от него правно основание – чл.325, ал.1, т.4 КТ – завършване
на определената работа, за която е бил сключен срочният трудов договор, по
доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Така в
тежест на ответника е установяването, че между страните е съществувало срочно трудово
правоотношение със срок до завършване на производството на оръжия и боеприпаси по
първа доставка по Договор № АР-АЛ-02/12.11.2018 г. и изпълнение /приключване/
на тази работа.
Между страните е сключен срочен трудов договор от
22.01.2016 г. до завършване на работата по производство на оръжия и боеприпаси
за експедиция по договор № АК-13-01/11.06.2013 г. След приключване на работата
по договора, трудовото правоотношение, макар прекратено по силата на този факт,
било многократно изменяно с допълнителни споразумения, като срокът му бил променян
/удължаван/ до приключване на работата по следващи договори, сключени между
работодателя и негов възложител, в резултат на което ищцата работила при
ответника без прекъсване в периода от 22.01.2016 г. до 16.08.2019 г. Именно
защото правоотношението е било прекратено със завършване на работата по договор
№ АК-13-01/11.06.2013 г. без да е необходим акт на работодателя или
волеизявление на коя да е от страните, липсва основание за последващите му
изменения. Действително всеки един от елементите на съдържанието на трудовото
правоотношение може да бъде изменян по съгласие между страните (чл.119 КТ), но
докато правоотношението съществува.
Не може да се приеме за основателна позицията на
ответника, че всяко следващо допълнително споразумение съставлява нов трудов
договор. На първо място това становище не е съответно на установеното от
фактическа страна полагане на труд от ищцата в период, в който трудово
правоотношение не е съществувало – след изтичане на крайния срок за завършване
на работата по пета доставка по договор № АР-БИИМ 215-2018/24.07.2015 г.,
определен и като краен срок на допълнително споразумение № 3/01.08.2016 г.,
между страните са сключени общо четири допълнителни споразумения за изменение
на работното място на ищцата. Това еднозначно сочи, че ищцата е продължила да
изпълнява трудовата си функция без прекъсване до сключване на допълнително
споразумение за изпълнение на работата по следващ договор на ответника (за
период повече от една година).
Посоченото самостоятелно изключва основателността на
обсъждания довод, но дори това да не беше така,
последователното сключване на трудови договори със срок до завършване на работата
по всеки следващ договор между ответника и негов клиент, не е съответно на
целта на този вид срочен трудов договор. Той обслужва инцидентно възникнала
временна необходимост от повече работна сила и поради това неговата
продължителност е само докато трае тази нужда. Последователното сключване на
такива договори показва, че нуждата нито е временна, нито е удовлетворена с
приключване на работата, а напротив – работодателят има нужда от същата работна
сила и за следващите си поръчки, т.е. постоянно. Избраният от ответника начин
за осигуряване на работна сила цели да избегне сключването на трудов договор за
неопределен срок и да изключи необходимостта от едностранно прекратяване на
правоотношението при евентуално намаляване на обема на работа – основание,
изискващо предизвестяване на работника или служителя, извършване на подбор и
съобразяване с изискванията и ограниченията в хипотези на закрила при уволнение,
което за работодателя би се явило икономически по-обременително. Така
работникът или служителят не само се явява лишен от посочените права, но и
отнапред не знае дали и до кога ще продължи да полага труд при работодателя –
всеки следващ трудов договор може да бъде прекратен или след него да се сключи
нов. Това положение е правно нетърпимо, с оглед ограниченията на чл.68, ал.3 и
т.4 КТ, чрез които под страх от санкцията на чл.68, ал.5 КТ, законодателят е
запретил сключването на последователни (или „верижни“) срочни трудови договори
за определен срок. Макар съгласно посочените норми тези ограничения да са
относими само за трудовия договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ, те са израз на принципното
положение, че последователното сключване на срочни трудови договори с един и
същ работник или служител за една и съща работа при еднакви условия е
недопустимо.
Извън посоченото до тук, сключеното между страните
допълнително споразумение от 08.04.2019 г. не отговаря на изискването за ясно определяне на
вида и обема на работата – условие, необходимо поради това, че срокът на
договора е определяем именно чрез времето необходимо за довършване на
уговорената работа (Решение № 634/20.11.2009 г. по гр. д. № 2071/2008 г. на II Г.О. на ВКС). Действително работата, за която е нает
работника или служителя би могло да бъде дефинирана и чрез препращане към друг
документ, но само ако този документ е бил известен на работника или служителя. Последното
е наложително поради това, че модалитетът, като част от съдържанието на
правоотношението, е определен именно в и чрез другия документ. В случая няма
данни ищцата да е била запозната с вида, количеството и качеството на
изделията, които трябва да бъдат произведени съгласно поръчката по договор № AР-АЛ-02/12.11.2018 г. за първа
доставка, нито с поръчките по кой да е от предходните договори, а
допълнителното споразумение самó не определя работата, за извършване на
която е наета ищцата. Освен посоченото, споразумението съдържа вътрешно
противоречие по отношение на начина за установяване на завършване на работата –
чл.3 предвижда, че това става с приемо-предавателен протокол между работодателя
и възложителя, а чл.10, ал.1 – с едностранен акт на работодателя. Липсата или
неяснотата на такава уговорка самостоятелно не влече порок на клаузата за срок,
но съчетана с липса на конкретизация на работата, за която се сключва договора,
води до невъзможност да се определи срокът на договора и до неяснота дали и
кога той е изтекъл. Такъв договор не може да се счете за срочен, поради което
трудовото правоотношение на ищцата е било за неопределено време (Решение № 22/31.01.2012
г. по гр. д. № 450/2011 г.на III Г.О. на
ВКС).
По посочените до тук съображения за липса на основание
за изменение на прекратено трудово правоотношение, недопустимост на сключването
на последователни срочни трудови договори между едни и същи страни с еднакво
съдържание и липса на определяне на работата, за която ищцата е наета, следва
да се приеме, че трудовото й правоотношение е било по трудов договор за
неопределено време. Трудовото правоотношение е било безсрочно и може да бъде
прекратено само на основанията, предвидени за такива трудови правоотношения, но
не и на основание чл.325, т.4 КТ, която норма е приложима само за срочни
трудови договори. Извършеното на основание посочената разпоредба прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата е незаконно и следва да бъде отменено.
Основателността на иска за възстановяване на работа е
предпоставена от наличие на трудово правоотношение, което би съществувало, ако
ищцата не беше незаконно уволнена (така мотивите на Тълкувателно решение № 2/23.10.2012
г. по тълк.д. № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС). В случая уволнението, извършено Акт
за прекратяване № 2344/16.08.2019 г., е незаконно и доколкото трудовият договор
на ищцата е бил за неопределен срок и няма данни за осъществяване на други
основания за прекратяване на правоотношението, то би съществувало, ако не беше
незаконно прекратено. С последното допълнително споразумение, сключено между
страните, заеманата от ищцата длъжност е изменена на „машинен оператор
монт.кон.“. Това споразумение е сключено за определен срок – до 30.08.2019 г.,
поради което ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „машинен оператор
на металорежещи машини“, която би заемала към момента на приключване на
съдебното дирене, ако не беше незаконно уволнена.
Чрез иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ се реализира
отговорността на работодателя за причинени на работника или служителя
имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който
би положил, ако не беше незаконно уволнен. Така основателността на претенцията
на работника или служителя е предпоставена от признаването на уволнението за
незаконно; оставане без работа за исковия период (до 6 месеца) и причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, т.е. оставането без
работа да е именно поради признатото за незаконно уволнение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи оставането
си без работа поради уволнението. Доколкото то съставлява отрицателно
фактическо твърдение, неговото установяване може да се извърши чрез съвкупност
от положителни факти /индиции/, въз основа на които да се формират
доказателствени изводи относно подлежащия на доказване факт. Така фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа
(приетото в Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК
на ВКС).
С доклада по делото в тежест на ищцата бе възложено
установяването, че е останала без работа в периода от 16.08.2019 г. до
16.02.2020 г. Ангажираното от нея доказателство – извлечение от трудова книжка,
не установява липса на вписвания след уволнението с акта от 16.08.2019 г., тъй
като от представената част от документа не е видно съдържанието му след
вписването по чл.350, ал.1 КТ. Други доказателства за обсъждания факт ищцата не
ангажира. Посоченото съставлява пречка да се направи фактически извод, че
ищцата е останала без работа след прекратяването на трудовото правоотношение с
ответника в периода от 16.08.2019 г. до датата на приключване на съдебното
дирене – 18.12.2019 г. Недоказването на една от кумулативно предвидените
предпоставки за уважаване на иска предпоставя приемането й за неосъществена и
отхвърлянето на иска. За останалата част от периода – 19.12.2019 г. –
16.02.2020 г., искът се явява преждевременно предявен и следва да бъде отхвърлен
на това основание.
В обобщение на изложеното, исковете за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването й на
заеманата преди уволнението работа, се явяват основателни и следва да бъдат
уважени, а искът за присъждане на обезщетение за оставането й без работа след
незаконното уволнение е недоказан и частично преждевременно предявен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
По
присъждане на направените разноски:
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за
разглеждане на уважените искове в размер общо 160 лв., както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист. Тъй като изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза е относима изключително към отхвърления иск,
ищецът не дължи заплащане (възстановяване) на разноските за възнаграждението на
вещото лице, платени от бюджета на съда.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ищцата има право да й се присъдят направените разноски съразмерно на
уважените искове. От нейна страна е направено такова искане и са представени
доказателства реално да са сторени разноски в размер на 100 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Представеният договор за правна помощ и съдействие
не удостоверява заплащането на разноски над тази сума до уговорените 200 лв.
Договорът съдържа уговорка за заплащане на разликата до първото съдебно
заседание, но ищцата не е ангажирала доказателства за плащането й, поради което
няма основание да се приеме, че такива разноски са сторени. От реално сторените
разноски, пропорционално на уважените искове, на ищцата й се следва заплащане
на 66,67 лв.
Тя дължи заплащане на направените от ответника
разноски пропорционално на отхвърления иск, защото съгласно чл.83, ал.1. т.1 ГПК е освободена от само от заплащане на такси и съдебни разноски, но не и от
отговорността по чл.78, ал.3 ГПК (Определение № 629/01.11.2011 г. по ч.пр.д. №
440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От страна на ответника
е направено искане за присъждане на разноски и са представени доказателства
реално да са сторени разноски от 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, от които пропорционално на отхвърления иск му се следват 200
лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК и 315, ал.2 ГПК решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня, който е съобщен на страните,
че то ще бъде обявено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението на С.З. Г., ЕГН **********,***,
извършено с Акт за прекратяване № 2344/16.08.2019 г. на Изпълнителния директор
на „АРКУС“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.З. Г., ЕГН **********,*** на заеманата преди
уволнението длъжност „машинен оператор на металорежещи машини“ при „Аркус“ АД.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.З. Г., ЕГН **********,*** срещу „АРКУС“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ********** за заплащане на сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 16.08.2019
г. до 16.02.2020 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление **********,
представлявано заедно и поотделно от Изпълнителните директори Д.Г.К. и Б. Г.Б. да заплати по сметка на Районен съд –
Горна Оряховица държавна такса за разглеждане на исковете за признаване на уволнението
за незаконно и отмяната му и за възстановяване на предишната работа в общ размер
160 лв. /сто и шестдесет лева/, както и 5,00 лв. /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление **********,
представлявано заедно и поотделно от Изпълнителните директори Д.Г.К. и Б. Г.Б. да заплати на С.З. Г., ЕГН **********,***
сумата от 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА С.З. Г., ЕГН **********,*** да
заплати на „АРКУС“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление **********,
представлявано заедно и поотделно от Изпълнителните директори Д.Г.К. и Б. Г.Б.
сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от датата, на която е
съобщено на страните, че ще бъде обявено – 02.01.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: