Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Варна, 12.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав,
на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 527/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Еко
Енерджи Добрич 3“ ЕООД – гр. София, чрез адв. Ю.С., срещу решение № 487 от
17.07.2017 г., постановено по т. д. № 1566/2016 г. по описа на Окръжен съд –
гр. Варна, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател иск за осъждане
на „Енерго-Про Продажби“ АД да му заплати сумата в размер на 198 863.69
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Карапелит“, за м.
октомври и м. ноември 2015 г., за която са издадени дебитно известие №
62/27.09.2016 г. към фактура № 48/31.10.2015 г. на стойност от 94 247. 27
лв. и дебитно известие № 63/27.09.2016 г. към фактура № 50/30.11.2015 г. на
стойност от 104 616.42 лв., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със
законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата
се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Счита за неправилен извода на съда за постигане на съгласие
между страните за относимостта на договорената цена към т. 7 от Решение №
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, касаещо централи, работещи до 2250 часа. Инвокира
доводи, че съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта досежно
констатацията за достигане на 2250 пълни ефективни часа през месец декември
2015 г.. Посочва, че се касае за две ценови категории, след достигане на
горепосочените часове. Намира за неправилен извода на съда, че ищецът не твърди
и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект в ценовата
категория ВяЕЦ, работещи над 2250 часа на годишна база. Излага, че
произведената електрическа енергия до 1907 kWh и до 2250 часа се заплаща при цена от 191 лв., а
произведената електрическа енергия над посочената - по цена за излишък /чл. 31,
ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ/. Моли за отмЯ. на решението и отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД –
гр. София, чрез адв. А.Т., в който се сочат аргументи за правилността на
решението. Излага подробни хронологични данни, касаещи фактическата обстановка
по спора. Намира, че съгласно клаузите на сключения договор за изкупуване на
електрическа енергия се установява съгласие между страните за относимостта на
т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011
г. на ДКЕВР. Позовавайки се на заключението на вещото
лице счита, че нетното специфично производство е достигнато на 13.10.2015 г..
Сочи, за беспорно установено заплащането на електрическата енергия по цена за
излишък на балансиращия пазар. Намира за правилен извода на съда относно
приложимостта към спора на т. 2. 7. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Излага, че макар и между страните да е сключен договор, цената като съществен
елемент на същия подлежи на утвърждаване от КЕВР. Също претендира разноски.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Няма доказателствени искания.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от третото лице – помагач на
страната на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД - гр. София,
чрез юрк. Димитрина Петкова, в който се излагат съображения за правилността на
решението. Позовава се на измененията на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ,
съобразно които електрическата енергия се изкупува по преференциални цени до
размера на определената средногодишна продължителност на работа, съобразно
решението на КЕВР. Намира за неправилен довода във въззивната жалба за приложение
на две ценови категории в рамките на една календарна година, съответно при
работа на централата до и над 2250 часа. Счита за правилен извода на съда, че
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
1907 kWh. Моли за потвърждаване на решението.
Няма доказателствени искания.
В
проведеното о. с. з. от 20.12.2017 г., процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата. Моли за отмЯ. на първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
В о.
с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи за неоснователността
на исковете. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на
съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна
следното:
Пред Варненския окръжен съд е разгледан иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, депозиран от
страна на „Еко Енерджи Добрич
3“ ЕООД за осъждане на „Енерго - Про Продажби“ АД да заплати сумата от 198 863.69
лева с ДДС, представляваща дължима, незаплатена, префенциална цена за
изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ „Карапелит“ за м. октомври и м.
ноември, за която са издадени дебитни известия № 62 от 27.09.2016 г. към
факрура № 48 от 31.10.2015 г. на стойност от 94 247.27 лв. и дебитно
известие № 63 от 27.09.2016 г. към фактура № 50 от 30.11.2015 г. на стойност от
104 616.42 лв., ведно със законна лихва за забава от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86
от ЗЗД.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните
суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и
продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само
размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след
достигане на нетното специфично производство за съответната година. Сочи, че
ищецът е в неизпълнение на договорното си задължение да не променя продажната
цена на извършената доставка на електрическа енергия за м. октомври и м. ноември
2015 г.. Твърди, че ищецът е произвел 1 970 kWh електрическа
енергия през м. октомври 2015 г. и е фактурирал доставената електрическа
енергия над този размер за м. октомври и м. ноември по цена за излишък на
балансиращия пазар. Излага доводи, че посочените цени в дебитните известия
противоречат на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
С определение № 210 от 20.01.2017 г. по т. д. № 1566/2016 г.
по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на
страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество сочи, че дебитните
известия са издадени за разликата между фактурираната цена за излишък по
балансиращия пазар и преференциалните цени, определени от КЕВР след достигане
на 2250 годишни ефективни часове. Намира за неоснователни доводите на
насрещната страна за неправилно изчисляване на размера на претендираните цени.
Счита, че в рамките на един годишен период е възможно производителят да попадне
в два критерия на производство на електрическа енергия, съответно до и над 2250
ефективни часове.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният
представител на „Енерго – Про Прадажби“ АД посочва, че ищецът от началото на
2015 г. е демонстрирал принадлежността си към групата на производителите по т.
2. 7. от Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Намира за неоснователно
твърдението за едновременно приложение на т. 2. 7. и т. 2. 8. от Решение СП – 1
от 31.07.2015 г. на КЕВР. Посочва, че след приемане на горепосоченото решение
се определя за всяка група нетно количество електрическа енергия, което ще се
заплаща по определената преференциална цена.
В депозираното становище от страна на третото лице – помагач
„Национална електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността
на исковата претенция. По силата на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ
ответникът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата
енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на
балансиращия пазар. „Национална електрическа компания“ ЕАД като обществен доставчик е задължено по силата на чл. 94 от ЗЕ
да изкупува от „Енерго-Про Продажби“ АД същата тази енергия по цената, по която
е купена от производителя.
Безспорно в производството е сключването между
страните на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник от 19.06.2012 г., по силата на който „Е. ОН
България Продажби“ АД се задължава да изкупува произведената електрическа
енергия от “Еко Енерджи Добрич 3“ ЕООД за срок от 12 години.
В производството е спорна единствено цената на
доставената електрическа енергия за м. октомври и м. ноември 2015 г..
В чл. 16, ал. 1 – ал. 4 от Договора за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от
19.06.2012 г., страните са определили цена за изкупуване на електрическа
енергия, съответно до 2250 годишни ефективни часове при цена, определена от
Решение № Ц- 18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР в размер на 191 лв./МWh без ДДС и над 2250 годишни ефективни часове при цена от 173. 06 лв./МWh без ДДС. Уговорен е и 15 – дневен срок за плащане на задължението на
купувача след получаване на фактура, придружена с издаден протокол по чл. 14
/чл. 22 от Договора за изкупуване/.
В първоинстанционното производство е представено дебитно
известие № 62 от 27.09.2016 г. към фактура № 48 от 31.10.2015 г. от „Еко
Енерджи Добрич 3“ ЕООД за сумата в размер на 94 247.27 лв. с ДДС /л. 93/,
както и дебитно известие № 63 от 27.09.2016 г. към фактура № 50 от 30.11.2015
г. от „Еко Енерджи Добрич 3“ ЕООД за сумата в размер на 104 616.42 лв. с
ДДС /л. 95/.
От заключението по допуснатата по делото комплексна
СТЕ и ССчЕ, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена и неоспорена
от страните се установява, че: 1/. Общият размер на произведената електрическа
енергия от двата генератора на ВяЕЦ „Карапелит“ е 9 785 MWh; 2/. Нетното специфично количество електрическа енергия от 1907 kWh е достигнато през м. октомври 2015 г., а това от 2139 kWh е достигнато през м. ноември 2015 г.; 3/. Правилно е определена стойността
на произведената електрическа енергия за м. октомври 2015 г. и м. ноември 2015
г.; 4/. Стойността на произведената енергия по цена, определена на балансиращия
пазар след достигане на нетното специфично производство е в общ размер от
16 816.79 лв. или 20 180.14 лв. с ДДС; 5/. Разлика в размер на 79.17
лв. с ДДС при определяне на средната цена на фактура № 48 от 31.10.2015 г.,
получена поради закръгляне на трети и четвърти знак; 6/. Количеството
произведена електрическа енергия след достигане на 2250 ефективни часове е в
размер на 785 364 kWh; 7/. Дебитните
известия не отговарят по стойност и методика на изчисление.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда достига до следните правни
изводи:
По същество:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 198 863.69 лева, представляваща
дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Карапелит“, за м. октомври и м. ноември
2015 г., за която са издадени дебитно известие № 62/27.09.2016 г. към фактура №
48/31.10.2015 г. на стойност от 94 247. 27 лв. и дебитно известие №
63/27.09.2016 г. към фактура № 50/30.11.2015 г. на стойност от 104 616.42
лв., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на задължението.
Настоящият съдебен състав при изграждане на своите правни изводи съобрази и
определените параметри в Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Според същото решение
нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи
производители, за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-18 от 30.03.2011
г. на КЕВР, следва да бъде установено въз основа на производителността на инсталацията,
съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник, които са взети
предвид при първоначално определяне на съответната преференциална цена, а
именно чрез Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до и над
2 250 часове. С Решение Ц-13/2006 г. ДКЕВР определя преференциална цена за
продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи,
съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите
генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните
пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно
количество електрическа енергия за едногодишен период, разделено на общата
инсталирана мощност на ветровата централа. В решението се посочва също, че за България
ефективните часове на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна
гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може
условно да бъде разделена на две ветрови зони: 1/.
зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250
часове включително и 2/. зона с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часове. Въз
основа на горните показатели в решението се определят два вида преференциални
цени за електрическа енергия, произведена от ветрови генератори - за ветрови
генератори с пълни ефективни годишни часове на работа до и над 2 250 часове.
В чл. 16, ал. 3 на Договора за
изкупуване на електрическа енергия, страните са определили цена на изкупуваната
електрическа енергия от 191 лв./МWh без ДДС. Същата е идентична с тази,
определена в т. 7 от Решение № Ц-18 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР и представлява
първоначално определената цена за работа на ВяЕЦ с режим до 2250 пълни
ефективни годишни часове на работа. Следователно самият производител е определил,
че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата му по
прогнозни данни е да работи до 2 250 часове на номинална мощност. С оглед
на горното, неоснователни се явяват възраженията на въззивника, инвокирани във
въззивната жалба за недоказаност на принадлежността на енергийния източник на
производителя към тези с режим до 2250 пълни ефективни годишни часове на работа.
При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, въведен в експлоатация след
влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. и съгласно т. 2. 7. от Решение № Ц-18
от 20.06.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часове преференциалната
цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е 191 лв./МWh без ДДС
/идентична с тази по т. 2. 7. на Решение
№ СП-1
от 31.07.2015 г. на КЕВР/.
Според постигнатата в Договора за
изкупуване на електрическа енергия договореност в чл. 16, ал. 1 при промЯ. на
преференциалната цена от компетентен орган, променената цена се прилага между
страните. Следователно след влизане в
сила на изменението на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между
страните са изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на
основание пар. 17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта относно
подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това
изкупуване, посочена в чл. 16 от Договора.
След
влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г. постигнатата между страните договореност по
чл. 16, ал. 3 от Договора за изкупуване на електрическа енергия, че след
достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на електрическата централата
за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година
произведената електрическа енергия да се изкупува по втора преференциална цена,
не намира приложение, тъй като противоречи на въведеното с изменението на
закона ограничение за изкупуване по преференциална цена. В този смисъл и в
мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замЯ.та на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа енергия“
цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези
количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на
закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на
възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени
по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на
последните /така Решение № 226 от 09.11.2017
г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017 г./.
С оглед на горното, възраженията на дружеството
производител за едновременно приложение на две преференциални ценови категории
за календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и
над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с горепосочената
цел на ЗЕВИ, както и със заключението на вещите лица по назначената в
първоинстанционното производство комплексна експертиза, в частта в която е
определено в т. 4. 4., т. 4. 6. и т. 4. 8., че стойността на доставена
електрическа енергия за м. октомври и м. ноември 2015 г. по фактури № 48 от
31.10.2015 г. и фактура № 50 от 30.11.2015 г. е изчислена правилно по цени за излишък на балансирансиращия пазар. Макар и в заключението да е посочено, че е възможно приложението
на две ценови групи, съответно до и след достигане на специфично производство
от 2 250 часове, същото не противоречи на възприетото от настоящия съдебен
състав разрешение за приложение на преференциалната цена за производство на
електрическа енергия до достигане на 2 250 годишни ефективни часове – 191
лв./МWh и след този период – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Съобразно фактическата установеност и заключението на вещите лица,
въззивният съдебен състав приема за установено, че през м. октомври 2015 г.
ВяЕЦ „Карапелит“ е достигнала нетното си специфично производство от 2 250 часове
при дължима цена от 191 лв./МWh. Същата е заплатена именно като преференциална
цена, а произведеното над това количество електрическа енергия е заплатено по
цена за излишък на балансиращия пазар. С оглед на горното, настоящият съдебен
състав намира, че произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м.
октомври и м. ноември 2015 г. е надлежно заплатена, като производителят е
получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение
се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода
от спора разноски се дължат на въззиваемото дружество. Същото претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, в полза на
„Енерго- Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 6 612
лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 487 от 17.07.2017 г.,
постановено по т. д. № 1566/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „Еко Енерджи Добрич 3” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 110, бл. Б, ет. 7, представлявано заедно от всеки двама от управителите: А. М., Г. С. и Й. Т. да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Г“,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: П.С.,
Я. Д. и Г. К., сумата от 6 612 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.