РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Перник , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201700600160 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №23/10.03.2020 г., постановена по НОХД № 00763/2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд подсъдимият К. В. В. е признат за виновен в това, че на *** г. в***
чрез нанасяне на удар с ръка в областта на дясната лицева половина, причинил на Т. Й. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в ****************************** за период по-
голям от един месец, поради което и на основание чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.54
от НК, съдът го е осъдил, като му е наложил наказание четири месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила. С посочената присъда, съдът е осъдил подсъдимия К. В. да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР - П. сумата 137,54 /сто тридесет и
седем лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща направени разноски в хода
на досъдебното производство за експертизи, както и в полза на държавата, по сметка на РС-
Перник сумата в размер на 80,00/осемдесет/ лева, направени разноски в хода на съдебното
следствие за възнаграждение за вещо лице.
1
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от
подсъдимия чрез неговия защитник, в която се излагат доводи, че присъдата е неправилна,
необоснована, явно несправедлива и постановена в противоречие със закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е възприел обясненията на подсъдимия като
годен източник на доказателствено релевантни факти, макар и те да се подкрепят от
показанията на свидетелите М. В., Б. В. и Г. Р. и не се опровергават от останалия събран по
делото доказателствен материал. Твърди се, че по делото са спорни две основни
обстоятелства – първо, дали причинената средна телесна повреда е причинена от
подсъдимия и на второ място, дали тя е причинена умишлено от него. Сочи се, че в случая
не е налице умишлено причиняване на средна телесна повреда от страна на подсъдимия.
Искането към съда е обжалваната присъда да бъде отменена и на нейно място да се
постанови нова, с която подсъдимия К.В. да бъде признат за невиновен по предявените му
обвинения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП - Перник
оспорва въззивната жалба, като изразява становище обжалваната присъда да бъде
потвърдена.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде
уважена, като се постанови нов съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимия за
невиновен и да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение.
Подсъдимият К. В. поддържа изявлението на своя защитник, като в последната си
дума е заявил, че желае да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и
тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като, в съответствие с чл.314 от
НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че присъдата
следва да се потвърди поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при фактическа обстановка, която
изцяло се възприема и от въззивния съд, а тя е следната:
Подсъдимият К. В. В. е роден на *** г. в ***, с постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, не е женен, с *** образование, работи като *** на ***, неосъждан, с
ЕГН:**********.
На *** г. вечерта, в ***, на стадион „***“ се състояла футболна среща между
отборите на футболен клуб *** и футболен клуб ***, известен още като ***. Футболната
среща била приятелска и започнала около 19.00 часа на посочената дата при сухо, но
изключително студено време. Срещата протекла в две полувремена от по 45 минути с
2
десетминутна почивка между тях. Главен съдия бил свидетелят В. В.. Публика нямало, но от
скамейките извън терена срещата наблюдавали треньорите на двата отбора, собствениците
на клубовете и резервните играчи.
Първото полувреме протекло нормално, без сериозни нарушения. Към края на
игровото време на втората част съдията отсъдил засада за нарушение на играч на *** при
атакуване на вратата на противниковия отбор ФК ***. Заради засадата играта временно била
спряна. Веднага след това възникнала разправия между играчите на двата отбора и съдията
по повод отсъденото нарушение. В разправията се включил и частният обвинител Т.Т.,
който играел като *** във ФК ***. Същият се намирал в половината на футболното поле на
своя отбор с гръб към вратата му и с лице към противниковата врата, като разпалено
коментирал отсъдената засада и поведението на играчите от другия отбор. В този момент,
провокиран от думите му, от центъра на терена към него се приближил подсъдимият К.В.,
който играел като *** в отбра на ***. Неочаквано за Т. Т. К. В. му нанесъл силен удар с
ръка, свита в юмрук, в областта на **************************. От силата на удара Т. Т.
залитнал към терена, но успял да остане на крака. Усетил силна болка и изтръпване в
********************. Играчите от двата отбора незабавно застанали между двамата, за да
предотвратят ескалация на конфликта. Замаян от понесения удар, Т. решил да преустанови
участието си в срещата и напуснал терена, след което играта била възобновена.
Т. Т. се насочил към съблекалните, където се намирал съотборникът му - свидетелят
Г. О., който напуснал терена малко преди инцидента с Т. след смяна с друг играч. Двамата
си тръгнали заедно с автомобила на пострадалия, предвид предварителната им уговорка
последният да закара свидетеля до дома му в ***. По време на пътуването частният
обвинител споделил на свидетеля, че бил ударен от играч на противниковия отбор и го боли
*************. След като закарал Г. О. до дома му, Т. Т. се прибрал в дома си в ***.
Съпругата му - свидетелката И. Т. веднага забелязала, че *********** и след като той
споделил, че го боли*****************, тя настояла веднага да отидат до болнично
заведение. Около 21.30 часа Т.Т. бил приет в СПО при МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П.. При
извършения преглед бил констатиран оток в ***********************. След рентгеново
изследване била поставена основна диагноза - *****************.
На *** г. Т. Т. бил приет в УБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, гр. С. с изразена
*********************************. На *** г. била извършена оперативна интервенция,
при която му ********************************. Изписан бил на ***г. с окончателна
диагноза: „*********************************“.
Извършената съдебно-медицинска експертиза на Т. Т. установява, че му е причинено
******************, което травматично увреждане осъществява критериите на медико-
биологичния признак ***************************. Според вещото лице,
възстановителният период след такава травма е по-голям от един месец. Посочено е, че
увреждането е получено в резултат от действието на твърд, тъп предмет по механизма на
3
удар от или върху такъв предмет и добре отговаря да е причинено по начин и време, както е
съобщил пострадалия Т.Т., и да е получено в резултат на нанесен удар с ръка /юмрук/ в
***************** на пострадалия при инцидент, настъпил на ***г. Според експертизата,
********************* най-често се получава при директна травма, а именно
**********************, макар да не е изключена възможността то да бъде получено и при
други обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност
по делото - събраните гласни и писмени доказателства, обсъдени както поотделно, така и в
съвкупност от районния съд: показанията на разпитаните свидетели и приобщените към
доказателствената съвкупност по предвидения в закона процесуален ред, приетата съдебно-
медицинска експертиза, медицински документи, приложените и представените като
доказателство справки, справка за съдимост на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото са налице две групи свидетелски
показания, които се намират в противоречие помежду си, поради което е подложил на
задълбочен и внимателен анализ показанията на всички разпитани по делото свидетели,
като е обсъдил същите във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Изложени
са аргументи защо се кредитират показанията на едните и защо се отхвърлят показанията на
другите свидетели, като е отделено спорното от безспорното по установените факти и са
анализирани спорните моменти при установяването на фактите.
Правилно е прието от първия съд, че тезата на държавното обвинение за
целенасочен юмручен удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия се основава на
показанията на частния обвинител и на свидетелите Р. В., Н. Н., Н. О., Б. Я., С. К., Д. С., В.
В., Г. Б., чиито показания са анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка с останалите
доказателства по делото.
Анализирани са обстойно показанията и на свидетеля В. В., който е бил *** на
футболната среща, който също е възприел физическо съприкосновение между подсъдимия и
пострадалия, въпреки, че не е могъл да определи дали това е било блъскане, шамар или
удар. От показанията му се установява, че е възприел агресивно поведение от страна на
подсъдимия към *** на пострадалия, като е уточнил, че не може категорично да посочи дали
то е било проявено в удар, шамар или блъскане. Но този свидетел установява едно важно
обстоятелство, а именно – че това поведение на подсъдимия е осъществено в интервала от
време, когато играта е била спряна. Това обстоятелство е особено важно, тъй като, на първо
място, свидетелят В. В. е принципно незаинтересуван от изхода на делото, доколкото той не
принадлежи към нито един от двата футболни отбора /каквато е ситуацията при повечето
разпитани по делото свидетели/,и, на второ място, логично е именно той в качеството си на
*** на футболната среща най-добре да знае кога тази среща е била спирана, тъй като тъкмо
*** има право да спре футболната среща. Следва да се отчете и твърдяното от този свидетел
обстоятелство, че веднага след инцидента пострадалият е напуснал футболния терен.
4
Доколкото показанията на първата група свидетели /чиито показания са в полза на
обвинителната теза/ относно главния факт са еднопосочни и непротиворечиви
/обстоятелството, че те непосредствено са възприели нанесен удар от подсъдимия в *** на
пострадалия Т.Т. в момент на словесно пререкание между играчите от двата отбора при
спряна игра/, правилно първостепенният съд ги е кредитирал, като е уточнил, че
единственото разминаване в изявленията им е относно обстоятелството паднал ли е на
земята след понесения удар Т. Т. или не. Законосъобразно първоинстанционният съд е отдал
тези противоречия на факта, че от времето на инцидента до разпита на свидетелите е
изминал период от около шест месеца, което е повлияло на възможността за точно
възпроизвеждане в съобщаването на възприетите факти, при което съдът правилно е
кредитирал показанията на тези свидетели. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза
е, че всъщност според част от свидетелите пострадалият почти е докоснал земята след
нанесения му удар, като с усилие се е задържал да не падне, което, обаче, е било възприето
от част от свидетелите като падане. Освен това, това обстоятелство не е в състояние да
промени изводите при доказването на извършеното деяние, доколкото, както правилно е
подчертал първостепенният съд, евентуалното падане не е било годно да причини
инкриминираното телесно увреждане, съгласно приетия механизъм на получаването му в
експертното заключение.
Правилно е заключението на първия съд, че показанията на първата условно очертана
група свидетели напълно кореспондира с твърденията на пострадалия относно действието,
причинило ***************** и относно неговия автор, като обстоятелството, че Т. Т. е
пострадал от престъплението не би могло да обуслови изначална недостоверност на
показанията му. Първостепенният съд е аргументирал кредитирането на неговите показания
с оглед на преките му възприятия за сочените фактически данни, на неизменчивостта на
позицията му за тях в хода на производството и във връзка с доказателствата, които я
потвърждават, включително и заключението на съдебномедицинската експертиза.
Показанията на пострадалия Т. Т. се потвърждават и от показанията на свидетелите –
неочевидци на инцидента – Г. Б. и И. Т., които потвърждават фактите относно състоянието
на пострадалия непосредствено след инцидента, оплакванията на същия и действията, които
същият е предприел в рамките на около един час от настъпването на инцидента до
посещението в преглед в лечебното заведение. Правилен е направеният от първия съд извод,
че механизмът на причиняването на травмата на пострадалия напълно съответства на
разположението на тази травма, както и на останалите нейни характеристики, проявили се
във времевия интервал от настъпването на инцидента до извършването на прегледа в
лечебното заведение, като всички тези обстоятелства са в съответствие с изложеното в
показанията на пострадалия.
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че тезата на подсъдимия, че
нараняването е възможно да е получено при други обстоятелства не може да бъде възприета,
тъй като обясненията му, макар да имат своето доказателствено значение, са във висока
5
степен израз на неговата защитна теза и обосновано е приел, че интерпретацията на
инцидента в тях е изопачена и е подчинена на следваната линия на защита, но се
опровергава от множество други доказателства и доказателствени средства и поради това не
може да бъде кредитирана. В тази връзка районният съд е обсъдил задълбочено показанията
на свидетелите И. С., Г. Р. и Б. В., при което е достигнал до обоснования извод, че техните
показания не следва да бъдат кредитирани.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд относно кредитирането на
показанията на първата група свидетели, които са в подкрепа на обвинителната теза, тъй
като те са последователни, логически подредени и кореспондират помежду си, а механизмът
на получаването на телесната повреда, описан от тях е напълно в унисон и със заключението
на съдебно-медицинската експертиза, което е ясно, пълно, изчерпателно и компетентно.
Заключението на първия съд, че доказателствените източници, събрани в подкрепа на
обвинителната теза натежават не само по брой, но и по своите еднопосочност и
убедителност също е правилно и съобразено с доказателствата по делото.
Обоснован е изводът, направено от първият съд, че в съдебната практика, както и в
правната доктрина трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на
нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други обстоятелства,
каквито в настоящия случай са налице – нанасяне на удар с юмрук в областта на ***
половина на Т. Т. по време на спряна игра и приближавайки се целенасочено към
пострадалия като играч на противниковия футболен отбор. Именно с оглед на тези
критерии, които първият съд е съотнесъл към особеностите на настоящия случай, е направен
изводът, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за причиняване на средна телесна
повреда, което се възприема напълно и от настоящия въззивен съдебен състав и съответства
напълно на начина на нанасяне на удара, на неговата сила, на насочеността му към *** на
пострадалия, на неочакваността на нападението и на липсата на всякаква защитна реакция
от страна на частния обвинител.
Правилни са изводите на първия съд относно липсата на противозаконно действие от
страна на пострадалия Т. Т., което пряко да е засегнало подсъдимия или негов ближен по
начин да са настъпили или да е било възможно от него да настъпят тежки последици, при
което не се установява у подсъдимия да е настъпило силно раздразнение и афектен умисъл,
а в процесния случай се установява загуба на самоконтрол над емоциите и волята и
внезапен изблик на агресия под въздействието на футболни страсти.
В крайна сметка, въз основа на извършения задълбочен доказателствен анализ,
обосновано районният съд е приел, че са събрани достатъчно доказателства и
доказателствени средства, които позволяват да се направи категоричен и несъмнен извод, че
фактическият състав на престъплението по чл.129, ал.1, във вр. ал.2 от НК е осъществен.
6
Ето защо, правилно подсъдимият К. В. В. е бил признат за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че тезата на подсъдимия, че
нараняването е възможно да е получено при други обстоятелства не може да бъде възприета,
тъй като обясненията му, макар да имат своята доказателствена стойност, са във висока
степен защитни, каквато е и основната им функция в процеса и правилно е приел, че
интерпретацията на инцидента в тях е изопачена и е подчинена на следваната линия на
защита, но се опровергава от множество други доказателства и доказателствени средства и
поради това не може да бъде кредитирана. Направеният от първия съд анализ на
обясненията на подсъдимия във връзка и с останалите доказателства и доказателствени
средства, е задълбочен, прецизен и убедителен. Подсъдимият не отрича осъщественото
физическо съприкосновение между него и пострадалия, но отрича то да е било осъществено
умишлено от негова страна.
Не би могло да се възприемат изложените във въззивната жалба съображения, че
само когато няма събрани противоречиви доказателства по делото, само тогава би могло да
се приеме, че подсъдимият е извършил обвинението, което му е предявено. В настоящия
случай, направеният извод за виновността на подсъдимия е изведен след детайлен анализ на
всички събрани доказателства и доказателствени средства, при което е направен убедителен
извод защо се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за което
му е предявено обвинение. Задълбочено е обсъдено от първоинстанционния съд защо се
приема, че деянието е доказано от субективна страна и защо защитаваната от подсъдимия
теза представлява негова защитна позиция, която се опровергава от събраните по делото
доказателства, подложени на цялостен анализ в мотивите на първоинстанционната присъда.
В заключение, първостепенният съд е изпълнил процесуалните си задължения за
всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства и факти по делото,
които са относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Кредитираните от
съда доказателства се допълват и подкрепят взаимно. Направен е анализ на същите в
мотивите, като е даден отговор защо едни от тях се възприемат и кредитират, а други се
отхвърлят. Така събраните доказателства са ценени съобразно правилата на формалната
логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не
престъплението, предмет на обвинение с обвинителния акт, както и по отношение на
авторството на деянието, е анализирана доказателствената съвкупност от гласните и
писмените доказателствени средства, при спазване на изискванията на чл.303, ал.2 от НПК,
а тя води до извода, до който е достигнал първоинстанционният съд, в която насока са
всички правни и фактически доводи, посочени в мотивите на първоинстанционния съд,
които въззивният съд възприема и не намира за необходимо да ги преповтаря. Следва да се
отбележи, че вътрешното убеждение на проверявания съд не се основава на произволно
възприети фактически положения и косвени доказателства, а на целия доказателствен
материал.
7
С оглед на така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е
приел, че подсъдимият К. В. В. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен,
както от обективна, така и от субективна страна, като от обективна страна са налице
елементите на състава на престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно, че
подсъдимият К. В. с действие – нанасяне на юмручен удар с ръка в областта на **********
на Т. Т. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в ******************, при
което се затруднява ***********************, а от субективна страна подсъдимият е
извършил деянието, действайки при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Същевременно не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила в досъдебното производство и по време на съдебната фаза, които да са нарушили
правото на защита на подсъдимия, които да съставляват основание за отмяна на
постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият е
участвал лично в провеждането на съдебните заседания в районния съд и при събирането и
проверката на доказателствата в хода на съдебното следствие, като същевременно е бил
представляван от защитник, който е охранявал неговите интереси. По време на досъдебното
производство и в съдебната фаза са били събирани както доказателства по искане на
прокурора в подкрепа на обвинението, така и такива по искане на подсъдимия и неговия
защитник в полза на поддържаната защитна теза, а също и доказателства по инициатива на
съда. Липсват законови основания за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново
разглеждане.
Подсъдимият не е лице с висока обществена опасност, предвид обстоятелството, че е
неосъждан, че е трудово ангажиран и за него са налице положителни характеристични
данни, а от извършването на деянието до постановяването на присъдата е изминал
сравнително дълъг период, което също представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство. Същевременно, първият съд правилно е отчел липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства. При тези обстоятелства, районният съд обосновано е наложил
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца и законосъобразно е
преценил, че са налице предпоставките на чл.66, ал. 1 от НК и е отложил изпълнението на
така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, като е приел, че този срок е достатъчен
за да въздейства предупредително и възпиращо спрямо дееца и да го мотивира занапред да
не извършва противоправни деяния.
Също така, макар и да липсва обсъждане на този въпрос в мотивите на присъдата,
настоящият състав на въззивния съд намира за правилна преценката на
първоинстанционният съд да не прилага предвидените в чл. 67, ал.1-4 от НК възпитателни
мерки, с оглед изцяло положителните характеристични данни за подсъдимия.
Законосъобразно подсъдимият К. В. В. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
8
да заплати в полза на държавата разноските, направени по време на досъдебното
производство в размер на 137,54 (сто тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки)
лева за изготвяне на експертиза по сметка на ОД на МВР гр. П., както и 80,00 (осемдесет)
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд - Перник,
представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице, сторени в хода на съдебното
следствие.
Ето защо, настоящият състав на въззивния съд намира, че анализът на цялостния
доказателствен материал по делото категорично установява наличието на всички обективни
и субективни елементи на престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и
неговото авторство, поради което, на основание чл. 338 от НПК обжалваната
първоинстанционна присъда следва да се потвърди.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 23 от 10.03.2020 г., постановена по НОХД № 00763/2019 г.
по описа на Районен съд гр. Перник.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9