Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 536
гр.
Пловдив, 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в
публичното заседание на 18.05.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА при
участието на секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от
съдия Цветкова в. гр. д. № 398 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5638/18.02.2020г. от адв.
Г.П., като пълномощник на Д.К.М., ЕГН ********** против решение №
1/02.01.2020г., постановено по гр. д. № 14936 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, 16 с., с което се осъжда Д. К. М. да заплати на Г.З.Д.-В. сумата
от 1250 лева, като частична от 22 000 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.09.2019г. до окончателното й плащане,
представляваща продажна цена на недвижим имот с адрес: гр. П., ул. ***, с
идентификатор 56784.518.386, от който ищцата като купувач е била съдебно
отстранена по силата на решение № 68/08.04.2016г. по к. гр. д. № 3860/2015г. на
ВКС.С решението се осъжда Д.К.М. да заплати на Г.З.Д.-В. направените по делото
разноски за ДТ в размер на 50 лева.Решението е постановено при участието на
„Блус скай девелопмент 2“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.
Г. Г., като трето лице – помагач на страната на ответника Д.К.М..
В жалбата се
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.Поддържат се възраженията за неоснователност на исковата претенция,
тъй като договорът за продажба на имота между страните по делото не бил
развален, жалбоподателят Д.М. освен това бил добросъвестен купувач, надлежно
заплатил на третото лице-помагач покупната цена за имота, при липса на вписани
тежести по имотната му партида, а също така бил изряден продавач, като тези
възражения не били взети предвид от районния съд.Поддържа се и възражението за
преклудиране на исковата претенция поради изтекла давност, което също не било
уважено в първата инстанция.Моли се атакуваното решение да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен.Претендират се разноски.
Въззиваемата Г.Д.-В. чрез пълномощника си адв. Г.К.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на
решението.
Третото лице-помагач „Блус скай девелопмънт 2“ ООД с
пълномощник адв. И.Н., не е подало писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.При служебната проверка не се констатираха
нарушения на императивни материално правни правила, които въззивният съд е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
В исковата
молба, предявена пред районния съд, се твърди, че на 24.08.2012г. ищцата закупила
от ответника за сумата от 22 000 лева, следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 56784.518.386, находящ се в гр. П., ул. ***, с площ 270
кв. м., при граници – имоти с идентификатор: 56784.518.385, 56784.518.387,
56784.518.1338 и 56784.518.384, подборно описан в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2012г. № 644, акт № 186, т. 54, н.
д. № 19677/2012г. по описа на АВп.Впоследствие с решение на ВКС по к. гр. д. №
3860/2015г. Г.Д.-В. била осъдена да предаде владението на имота на третото лице
„Блус кай девелопмънт 2“ ООД, ЕИК *********.Твърди се, че ответникът Д.К.М. не
е бил собственик на имота към момента на продажбата му, а ищцата била съдебно
отстранена от него.Извършен бил въвод във владение на третото лице на
23.06.2016г. по изп. дело № 275/2016г. по описа на ЧСИ с № 822.Искането към
съда е, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 1250 лева – частичен иск от общия размер от 22 000 лева,
представляващ продажната цена на имота, ведно със законната лихва върху тази
сума от подаването на иска до окончателното изплащане.
С писмения си
отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение, че
предявеният иск е преклудиран поради изтекла петгодишна погасителна давност.Възразил
е също, че решение № 6/04.02.2016г. по гр. д. № 3860/2015г. по описа на ВКС, II
г. о., е постановено в съдебно производство, в което той не е бил страна и не
може да разпростре силата си на присъдено нещо върху него, както и да засегне
неговите права и интереси, доколкото се явявал трето добросъвестно лице.
Първоинстанционният
съд е посочил в решението си на първо място, че правото на купувача да
претендира предвидените в закона последици от евикцията, се погасява с
изтичането на петгодишна давност по арг. на чл. 110 от ЗЗД, а на осн. чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.Доколкото в случая се претендират последиците от вече осъществена
съдебна евикция, началото на давностния срок съвпада с осъществяването на евикцията,
т. е. с влизането в сила на съдебното решение по предявения от третото лице
срещу купувача иск с правно основание чл. 108 от ЗС на 04.02.2016г.Исковата
молба в случая е предявена на 19.08.2019г., поради което претенцията не е
погасена по давност.Изложени са съображения, че погасителната давност е санкция
за продължителното бездействие на кредитора, а към момента на сделката ищцата
не е знаела за правата на помагача, като добросъвестността на купувача изключва
отпочването на погасителна давност за предявяване на последиците от евикцията –
предстояща или осъществена.Най-ранният момент, от който купувачът следва да се
счита за уведомен за заявените от третото лице права върху закупената вещ, е
датата на вписване на исковата молба по чл. 108 от ЗС.Със заявяването на
правата от третото лица, за купувача възникват правата да се ползва от правните
последици на предстоящата евикция или алтернативно – да се противопостави на
заявените права, като избегне съдебното отстранение.Купувачът обаче не е длъжен
да предяви претенциите си по евикцията, като може да приеме спора с третото
лице, отричайки правата му.Поради тези специфики на евикцията, в последният
случай, който е и настоящият, срокът за погасителна давност започва да тече от
влизането в сила на решението, осъществяващо съдебното отстранение.
На второ място
в обжалваното решение е посочено, че съобразно разпоредбата на чл. 188 от ЗЗД
продавачът отговоря, ако трети лица имат право на собственост или други права
по отношение на вещта, които могат да се противопоставят на купувача, освен ако
последният е знаел за това.Отбелязано е, че купувачът има правна възможност
дори да развали договора и без наличието на влязло в сила съдебно решение, с
което са установени права на трети лица върху имота, които могат да му бъдат
противопоставени, тъй като законът не прави разлика между пълно или неточно
неизпълнение на задължението на продавача валидно да прехвърли правото на
собственост.Взето е предвид, че в случая не се търси разваляне на договора,
нито се претендира обезщетение за вреди от неизпълнението, поради което
въпросът за добросъвестността на купувача няма значение.Нормата на чл. 192 от ЗЗД изрично предвижда възможност дори и недобросъвестният купувач /този, който знае
по време на сделката, че трети лица имат права върху вещта, която купува/, да
търси връщане на платената по договора цена.Прието е, че в конкретния случай
ищцата претендира само част от цената по сделката, поради което при всички
положения и без да се обсъжда въпросът за нейната добросъвестност /а в
приключилия процес за евикцията е прието, че недобросъвестен е бил само
продавачът, но не и купувачът/, тя има право да си получи обратно платеното по
договора, което тук претендира в частичен размер.При това положение според
районния съд от значение за изхода на спора са само безспорните между страните
обстоятелства – договора за продажба, платената по него цена и извършената
евикция по отношение на купувача, които са достатъчни предпоставки за уважаване
на иска.Всички останали съображения на ответника и на помагача касаят вече
приключилия съдебен процес за евикция или евентуален бъдещ такъв за регресни
права между тях двамата, поради което са счетени за ирелевантни в това
производство.
Направените изводи
от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на съда.
На първо място следва да се посочи, че
съдебната евикция на купувача /приобритателя на спорното право/, се счита
осъществена от момента, в който със сила на присъдено нещо е отречено правото
на собственост на продавача и както правилно е посочил районният съд, това е
релевантният момент, с който се свързва началото на давностния срок за
предявяване на иска за връщане на платената цена при продажбата.В случая този
момент е настъпил на 04.02.2016г., а иска за връщане на цената от продажбата е
предявен на 19.08.2019г., поради което петгодишният давностен срок не е
изтекъл.
На следващо
място доколкото в исковата си молба ищцата не се позовава на добросъвестност и
не претендира обезщетение за вреди от неизпълнението, то претендираната сума,
представляваща част от заплатената цена при продажбата, подлежи на връщане при
наличие на предпоставките на чл. 191 от ЗЗД /в този см. решение №
61/07.06.2017г. по в. т. д. № 136/2017г. на БАС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 235/17.04.2018г. на ВКС по т. д. № 2902/2017г., II
т. о./.В тази хипотеза продавачът би могъл да се освободи от отговорност при
осъществена евикция, само при наличието на двете кумулативни предпоставки по
чл. 191, ал. 2 от ЗЗД – ако продавачът не е бил привлечен в делото за евикция,
която предпоставка в случая е налице и ако докаже, че е имало достатъчно
основание за отхвърляне на иска.По отношение на втората кумулативна
предпоставка ответникът по настоящия иск не е ангажирал доказателства за зле
воден процес от приобритателя по договора по предявения срещу него иск от
третото лице, не са изложени и възражения в тази насока.Поради това продавачът не
може да бъде освободен от отговорност за съдебното отстранение.След като
решението за това е влязло в сила, договорът за продажба се счита развален,
поради настъпилата невъзможност за изпълнение от продавача – арг. от чл. 118
във вр. с чл. 192, ал. 1 от ЗЗД.Евинцираният вече купувач има същите права,
както добросъвестния купувач, който е поискал развалянето поради опасност от
предстояща евикция и допълнително правата по чл. 191, ал. 1 от ЗЗД.Добросъвестността
на купувача има значение относно обема от права, но във всички случаи дори и
при недобросъвестност купувачът може да иска връщане на цената – арг. от чл.
192, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените мотиви
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 02.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 14936 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XVI
гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване /чл. 280, ал. 3 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: