№ 337
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110111109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от КР. СТ. М. срещу М. СТ. М. брачен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, ведно със съединен с него небрачен иск за предоставяне на
семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”Карамфил” 11, ет.1, ап. 4а.
В исковата си молба ищецът излага, че с ответника са сключили граждански брак на
26.05.1985г. От брака си имат дете, което понастоящем е навършило пълнолетие. През
1995г. съпругът заминал да работи в Русия, а по-късно през 2001г. заминал за Гърция,
където се установил трайно. Оттогава съпрузите се намират във фактическа раздяла. В
последно време страните са прекъснали дори комуникацията по телефона. Понастоящем в
отношенията между страните липсват необходимите хармония и доверие, като брачната
връзка е дълбоко и непоправимо разстроена. Ето защо се настоява бракът да се прекрати с
развод.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Не се оспорва, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
В отговора се отправя покана за заплащане на наем за семейното жилище. Оспорва искането
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецата КР. СТ. М. лично и чрез адв. И. поддържа иска.
Ответникът М. СТ. М. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от особен
представител- адв. С., които поддържа искане за прекратяване на брака.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на
26.05.1985г., за което е издадено удостоверение за сключен граждански брак №
005264/26.05.1985 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Варненски народен
съвет. От брака няма родени непълнолетни деца.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Теодора
Климентова Тачева, кредитирани като преки и непосредствени, се установява, че поне от
2009г. съпрузите не живеят заедно и не поддържат връзка помежду си. Ищцата не разполага
с друго жилище, освен обитавания от нея апартамент, находящ се в гр.Варна,
ул.”Карамфил” 11, ет.1, ап. 4а.
Виднот от договор № 2324/28.08.1992г. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредба за държавните имоти, сключен с Община Варна КР. СТ. М. и М. СТ. М. са
придобили по време на брака си жилище № 4, ет.1, блок 11, ул.“Карамфил“, състоящо се от
две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ 56,35 кв.м., ведно с прилежащите
му избено помещение и съответните идеални части от сградата и от правото на строеж
върху дворното място.
По делото е представена справка по партида на ищцата КР. СТ. М. в Служба по
вписвания, Имотен регистър, от която не се установява същата да е придобивала имот след
1993 г.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и изявленията на
страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От събраните по делото гласни
доказателства по недвусмислен и категоричен начин се установява настъпилата между
съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължителната раздяла между съпрузите
е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е
останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона
брачна връзка. Запазването на брака не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото,
което означава, че е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49 от СК и трябва
да бъде прекратен.
С оглед изрично отправеното искане следва да се постанови, че след прекратяване на
брака съпругата ще продължи да носи брачното фамилно име М..
На осн.чл. 56,ал. 1 от СК При допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.
Не е спорно, че а и от представения договор за покупко-продажба, сключен с Община
Варна се установява, че апартаментът, находящ се гр.Варна, ул.”Карамфил” 11, ет.1, ап. 4 е
придобит по време на брака на страните в режим на СИО. Не се е спорило, че този имот
представлява семейно на страните жилище по смисъл на ППВС №12/1971г. на ВС.
В случая с оглед естеството и площта на семейното жилище, което представлява
2
апартамент с площ от 56,35 кв.м. съдът приема, че същото не би могло да се ползва
съвместно от двамата съпрузи, още повече искане в тази насока от съпруга не е направено.
Същевременно няма данни страната, поискала предоставянето на жилището да разполага с
друго жилище, съответно следва да се приеме, че има жилищна нужда. С оглед на изложено
искането за предоставяне на семейното жилище следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, като
всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 20 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака между КР. СТ. М., ЕГН ********** и М.
СТ. М., ЕГН **********, сключен на 26.05.1985 г. в гр. Варна, на осн.чл. 49 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна,
ул.”Карамфил” 11, ет.1, ап. 4а на съпругата КР. СТ. М., ЕГН **********, на осн. чл. 56, ал. 1
СК.
ОСЪЖДА КР. СТ. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата 20.00, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. СТ. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата 20.00, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3