Р Е
Ш Е Н
И Е №
№ 2472 24.06.2011г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юни две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3200 по описа на ПРС за 2011г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Х.Х.Х., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: гр. А., пл. „А. Н. Х.” № , хотел „А.”, ет. , адв. С.Д. *** е предявил
срещу “ГОМАКС А.М.Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район “Централен”, бул.
„Пещерско шосе” № 45, представлявано от управителя М.Г.Г. обективно съединени
искове за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми: сумата
от 2023,63 евро – главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2010г. – 28.03.2010г.
включително, сумата от 148,50 евро, представляваща обезщетение за забавно плащане на главницата за
периода от 16.04.2010г. до 15.02.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на дължимите суми, както и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Ищецът твърди, че
е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен
на 28.09.2009г. трудов договор, по силата на който е бил назначен на длъжност
„строителен работник – кофражист” в ответното дружество. На основание чл. 68,
т. 2 от КТ трудовият договор бил сключен до завършване на определена работа,
като ищецът бил изпратен на работа в Република Германия, гр. Волфсбург, на
обект „Ново строителство – изчислителен център Фолксваген АГ”. Твърди, че за
процесния период - 01.03.2010г. – 28.03.2010г. е работил и му се дължи трудово възнаграждение в размер на 1400
евро, което не му е било заплатено,
като считано от 29.03.2010г. трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл. 325, т. 4 от КТ. Твърди, че поради забавеното
изплащане на трудовото му възнаграждение му се дължи обезщетение за забава в
размер на 80 евро за периода от 16.04.2010г. до 15.02.2011г.
Твърди се, че тези
суми се формират по следния начин: В раздел III, т. 4 от договора било уговорено, че нетното
трудово възнаграждение при 100 % производителност на труда се определя на 10,
92 евро на час, като съгласно т. 1 от раздел IV работникът се задължавал да работи при пълно
работно време 8 часа и 30 минути от понеделник до петък и събота до обяд. В
раздел VI, т. 3 работодателят се задължил да осигури на работника работа на обекта
за срока на действие на договора. Оттук следвало, че ищецът е работил при 100 %
производителност по време на трудовото си правоотношение с ответника.
Твърди се, че през м. март
2010г., в периода 01.03.2010г. – 28.03.2010г. включително ищецът е работил 20
пълни работни дни (посочени като конкретни дати в исковата молба) по 8 часа и
30 минути, като съгласно раздел IV от трудовия договор през всеки един ищецът е заработил по 92, 82 евро
нетно възнаграждение ( 8 ч. и 30 мин. по 10, 92 евро на час). Освен това през
този месец ищецът работил 4 съботни дни до обяд, по 4 часа на ден, като
дължимото му възнаграждение за всеки от съботните дни е в размер на 43, 68 евро
(4 ч. по 10, 92 евро на час). Общо нетното му възнаграждение за м. март 2010г.
възлизало на 2031,12 евро.
В раздел IV, т. 7 от договора било
уговорено задължението на работодателя да осигурява техническия ръководител по
българското законодателство за всички осигурителни случаи за своя сметка и да
начислява осигурителни вноски върху осигурителен доход от 2000 лева.
Ищецът твърди, че не е получил
трудовото си възнаграждение за м. март 2010г., за периода 01.03.2010г. –
28.03.2010г., като след приспадане на дължимите осигуровки и данъци чистата
сума за получаване била 2023,63 евро. Твърди, че съгласно посоченото в трудовия
договор същото е следвало да бъде изплатено на ищеца до 15-то число на месеца,
следващ този на полагане на труда. Ето защо се твърди, че ответникът дължи на
ищеца и обезщетение за забавно плащане на неплатеното трудово възнаграждение за
периода 16.04.2010г. – 15.02.2011г. в размер на 148,50 евро.
Ето защо моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 2023,63 евро –
главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
01.03.2010г. – 28.03.2010г. включително, сумата от 148,50 евро – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 16.04.2010г. до 15.02.2011г., както и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба –
15.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноските по делото, които възлизат на 800
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
ответното дружество.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От
представения трудов договор № 13 А от 28.09.2009г., сключен между страните по делото,
се установява, че ищецът е работил в
ответното дружество по трудово правоотношение на основание срочен трудов
договор – до завършване на обекта или до изтичане срока на разрешителното за
работа на длъжността “строителен работник-кофражист”. Уговорено е, че мястото
на работа на работника е в Германия, гр. Волфсбург, на обект – Ново
строителство – изчислителен център – Фолксваген АГ. В трудовия договор в раздел
III, т. 4 от същия е уговорено, че нетното възнаграждение на ищеца (т. е.
чистата сума за получаване) при 100% производителност на труда се определя на
10,92 евро на час, като същото се изплаща във валута, след изтичане на
календарния месец, до 15-то число на следващия месец. Уговорено е също така, че
за основно трудово възнаграждение се счита „нето” изплащаното месечно
възнаграждение, което се формира, като от брутното трудово възнаграждение на
работника се удържат сумите за осигуровки и данък върху заплата и аванс. Уговорено
е също така, че на работника се дължи ежемесечно сума за храна в размер на 210
евро на месец. В Раздел IV.1 е уговорено, че работното
време е 8 часа и 30 минути от понеделник до петък, а събота се работи до обяд.
В раздел VI.3 от договора е уговорено, че работодателят се
задължава да осигури работа на работника на обекта за срока на трудовия
договор. Уговорено е, че работодателят осигурява работника за своя сметка по
българското законодателство за всички осигурителни случаи върху осигурителен
доход в размер на 2000 лева. В раздел VI, т. 8 от
договора е предвидено, че когато по вина на работника извършените СМР отговарят
частично на установените изисквания за качество, размерът на трудовото
възнаграждение се намалява съгласно годността на продукцията.
Видно
от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, същото е
прекратено, считано от 29.03.2010г. на основание чл. 325,т. 4 от КТ – поради
завършване на работата.
По
делото са изслушани показанията на свидетеля И.М.М., бивш колега на ищеца,
който заедно с него е работил на същия обект в гр. Волфсбург. От показанията на
същия се установява, че през м. март 2010г. ищецът и свидетелят са работили
заедно на обекта, като се е работило от понеделник до петък всеки ден, от 7
часа сутринта, до 17-18 часа, а в случай, че разпределената им работа за денмя
не е довършена, и до 19-20 часа – до приключване на възложената за деня работа
от техническия ръководител. Всяка събота се работело до обяд, а в случай, че не
се свърши определената работа за деня, се оставало и следобед до приключването й.
За
установяване конкретния размер на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за
процесния период е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От
изслушаното по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че по данни в счетоводството на ответника
за м. март 2010г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение в размер на
3957,88 лева или 2023,63 евро – чиста сума за получаване, като начислената
брутна такава възлиза на 4639,64 лева.
Според
заключението на вещото лице в случай, че се приемат за база работните часове на
ден, посочени в трудовия договор, то дължимото на ищеца възнаграждение би било
в нетен размер 1716,65 евро.
Установено
е, че обезщетението за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за
периода 16.04.2010г. – 15.02.2011г. възлиза на сумата от 148,50 евро
Ответната
страна не е ангажирала доказателства да е заплатила каквито и да било суми за
трудово възнаграждение на ищеца.
При
така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не
се дължи на друго основание. От представените доказателства безспорно се
установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение, престирал е труд, като му е било начислявано трудово
възнаграждение. Установи се също така, че ищецът е работил и повече от
уговорения в трудовия договор брой часове на ден, до завършване на възложената
работа за деня, поради което и видно от заключението на същия е начислен
по-висок размер трудово възнаграждение, отколкото ако би работил броя часове,
посочени в трудовия договор. Следователно ответната страна, изготвяйки
съответните счетоводни документи е
признала, че ищецът е работил повече часове на ден от уговореното в трудовия
договор. За броя действително отработени часове на същия е начислено трудово
възнаграждение в размер на 2023,63 евро.
Ответникът
не е ангажирал никакви доказателства, при носена от него доказателствена тежест
да установи, че тази сума действително е била заплатена на ищеца. Ето защо
искът за заплащане на главницата от 2023,63 евро се явява изцяло основателен и
ще се уважи.
Доколкото
ответникът не установява да е платил трудовото възнаграждение на падежа –
15.04.2010г., то същият дължи обезщетение за забава върху главницата от датата,
следваща деня на падежа – 16.04.2010г. до завеждането на иска– 15.02.2011г.,
като същото възлиза на 148,50 евро. При носена от ответната страна тежест да
установи, че е изплатила тези суми или част от тях на ищеца, такива
доказателства не бяха ангажирани. Ето защо искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен. На ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху главницата от завеждането на иска
– 15.02.2011г. до окончателното й плащане.
С
оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото
разноски, като същите възлизат на 800 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение на адв. Д.. Същите следва да се възложат в тежест на ответната
страна.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 208,32
лева (двеста и осем лева и тридесет и две стотинки), от които 158,32 лева (сто петдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки) – ДТ по иска с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ и 50 лева (петдесет лева) – ДТ по иска с правно основание чл. 245,
ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД. В негова тежест следва да се възложат и
разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда,
които са в размер на 40 лева (четиридесет лева).
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ГОМАКС А.М.Г.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
“Централен”, бул. „Пещерско шосе” № 45,
представлявано от управителя М.Г.Г. да заплати на Х.Х.Х., с ЕГН **********,***,
със
съдебен адрес: гр. А., пл. „А.Н.Х.” № , хотел „А.”, ет., адв. С.Д. следните
суми: сумата от 2023,63 евро (две
хиляди двадесет и три евро и шестдесет и три евроцента) - главница,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2010г. – 28.03.2010г. включително, ведно със законната лихва
за забава върху главницата за периода от подаване на исковата молба –
15.02.2011г., до окончателното плащане на дължимите суми; сумата от 148,50 евро (сто четиридесет и осем
евро и петдесет евроцента) – обезщетение
за забавеното плащане на главницата за периода от 16.04.2010г. до
15.02.2011г., както и сумата от 800 лева
(осемстотин лева) - разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “ГОМАКС
А.М.Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
район “Централен”, бул. „Пещерско шосе”
№ 45, представлявано от управителя М.Г.Г. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 208,32 лева (двеста и осем лева и
тридесет и две стотинки) – дължима държавна
такса върху уважените искове, както и сумата от 40 лева (четиридесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от датата, на която е постановено, че ще бъде обявено –
07.07.2011г.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
Е.А.