Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 19 03.04.2023 град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, с
участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 8 по описа за 2023 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с
чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на „ИКСИОН ГРУП”
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Търговище, чрез адв. Н. В. от АК – Търговище, срещу решение № 228 от 18.11.2022
год., постановено по АНД № 519/2022 год. по описа на районен съд Разград. С
него е потвърдено НП № 38-0001548 от
12.07.2022 год. на Директора на регионална дирекция „АА” Русе, с което на
касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2000 лв. на
основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП за
нарушение на чл. 91в, т. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон. Твърди се, че с
описаното в НП деяние не е извършено. На
следващо място, се твърди че процесните МПС не попадат под действието на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета, предвид разпоредбата на чл. 3 от регламента във вр. с
чл. 3, б. „е” от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета. На последно място се твърди, че
при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН, тъй като не било указано пред кой съд може да се обжалва същото, което затруднявало
наказаното лице да упражни правото си на жалба. От съда се иска да отмени
обжалваното въззивно решение и
потвърденото НП. Претендира се присъждане на разноски по делото в двете
инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” Русе, не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За
да постанови решението си, районният съд приел от фактическа страна, че служители
на РД „АА” – Русе извършили комплексна проверка
на транспортната дейност на „Иксион Груп” ООД гр. Търговище – превозвач
извършващ обществен превоз на товари на
територията на Република България с
Лиценз № 11516 от 11.02.2021 год. Проверката била по документи. Превозвачът бил
поканен да представи на 07.04.2022 год.
в 13 30 часа в Областен отдел „Автомобилна администрация” - Разград
подробно описаните в поканата документи в т.ч. пътни листи, тахографски листи,
информацията от дигиталните карти на водачите, ако ползва дигитални тахографи и
други за период от предходните 12 месеца. На посочената в покана дата и място „Иксион
Груп” ООД не е предоставило за проверка тахографските листове от аналоговите тахографи
на два броя превозни средства от категория N3
марка „МАН Ф 08” с държавен рег. № Т 8032 ХТ, и „Ман 26.240” с рег. № Т 1315 КТ
за периода от 07.04.2021 год. до 06.04.2022 год., с които са осъществявани
превози, съобразно представените пътни листи.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН, в което деянието било
квалифицирано като нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвтП. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.
Въз
основа на АУАН било издадено обжалваното пред районния съд НП, в което АНО приел изложената в АУАН фактическа
обстановка и наложил на нарушителя имуществена санкция от 2000 лв. на основание
чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП.
При
така установените факти, районният съд приел от правна страна, че НП и АУАН ,
са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване
на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, поради което
по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
По
отношение материалната законосъобразност на НП районният съд приел, че
извършването на нарушението е безспорно доказано. Счел за установено, че дружеството – жалбоподател не е предоставило
за проверка поисканите от контролните
органи тахографски листове на посочените в НП превозни средства за посочения в
писмената покана предходен период от 12 месеца, като по този начин с
бездействие е нарушил вмененото му с чл. 91в, т. 1 от ЗАвтП задължение. И доколкото в случая се касае до обективна отговорност, правилно АНО е наложил на дружеството,
предвидената в чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП в абсолютен размер имуществена санкция от 2000 лв.
Районният
съд отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че в случая процесните ППС са
изключени от обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и
на Съвета, като се е мотивирал с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗАвтП.
Отхвърлил е и възражението, че в АУАН са описани две нарушения –
„несъхраняване на тахографски листове” и
„непредставяне на контролните органи на тахографски листове”, а в нарушение на
чл. 18 от ЗАНН е наложена една санкция,
като е посочил, че в АУАН е описано само едно нарушение - непредставяне на
контролните органи на поискани за проверка тахографски листове, за което е
наложена и имуществената санкция.
Разградският
административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и
правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства. Взел
е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, подробни и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание. В хода на въззивното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348,
ал.3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, а
и касационният жалбоподател не сочи конкретни такива нарушения.
Решението на въззивния съд съответства на материалния
закон.
Деянието на касационният жалбоподател е квалифицирано
от АНО като нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвтП. Съгласно тази разпоредба
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи тахографските
листове от аналогови тахографи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП предвижда санкцията, приложима към превозвач, който
не съхранява извлечените данни от картата на водача за период 365 дни или
отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. Изпълнителните
деяния са предвидени алтернативно, като извършването на което и да е от тях е основание
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на превозвача.
Описаното в АУАН и в Наказателното постановление изпълнително деяние се състои
в непредоставяне на поисканите от контролните органи тахографски листове, което
сочи на отказ за предоставянето им, изразен чрез мълчаливото бездействие на превозвача да
предостави поисканите от контролните органи тахографски листи. Приложената
разпоредба не изисква изричен отказ. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че касаторът е осъществил
именно вмененото му с АУАН едно деяние и за него е наказан.
Ето защо твърдението на касационния жалбоподател,
че с АУАН му е повдигнато обвинение за извършени две
административни нарушения, а му е наложена само една санкция е неоснователно и недоказано.
Неоснователно е твърдението на касатора, че процесните
ППС са изключени от обхвата Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета.
Съгласно чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014
тахографите се монтират и използват в превозни средства, регистрирани в
държава-членка, които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари
и за които се прилага Регламент (ЕО) № 561/2006.
В разпоредбите на чл. 3, параграф 2 и пар. 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 е
дадена възможност на държавите членки да освободят от прилагането на регламента
някои категории превозни средства, посочени в чл. 13, пар. 1 и пар. 3 и в
изключенията по чл. 14, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
В разпоредбата на чл. 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 са посочени
категориите превозни средства, за които регламентът не се прилага. В чл. 3, т. „е”
от него, на която се позовава касаторът, е посочено, че регламентът не се
прилага към автомобилни превози с
специализирани ремонтни превозни средства, извършващи дейност в радиус от 100 км
от тяхната база;
От данните по
делото е видно, че описаните в наказателното постановление ППС са специални
автомобили - „БЕТОНОВОЗИ”, т.е. автомобили за превоз на готови бетонни смеси,
които се използват в строителството. Тези
ППС в никакъв случай не могат да бъдат
определени като специализирани ремонтни превозни средства, както твърди
касационният жалбоподател.
В разпоредбите на чл. 3, параграф 2 и пар. 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 е
дадена възможност на държавите членки да освободят от прилагането на регламента
някои категории превозни средства, посочени в чл. 13, пар. 1 и пар. 3 и в
изключенията по чл. 14, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Националният законодател е сторил това с
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗАвтП.
В действителност посочените в НП превозни средства,
попадат в изключенията по чл. 13, пар.
1, б.„с” от Регламент (ЕО) № 561/2006,
съгласно който при условие че не се засягат целите, изложени в член 1, всяка държава-членка
може да предостави изключения от членове 5—9 и да подложи такива изключения на
индивидуални условия на своята територия или със съгласието на заинтересованите
държави, на територията на друга държава-членка, приложими за превоз с превозни
средства, които се използват за доставяне на готова бетонна смес.
От разпоредбата
на чл.78, ал. 2 от ЗАвтП обаче е видно, че Република България не е включила
този вид превозни средства в изключенията за своята територия. Посочените в НП
превозни средства не попадат в нито една от приложените от българския
законодател изключения по чл. 78, ал. 2 от ЗАвтП.
Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 13 от ЗАНН при издаване на НП. В него ясно е посочено, че НП подлежи на
обжалване в 14 дневен срок пред районния съд по местоизвършване на нарушението.
В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че нарушението е извършено в
гр. Разград и нарушителят е следвало да съобрази това обстоятелство при
подаване на жалбата. Отделен е въпросът, че дори и жалбата да е адресирана до
териториално некомпетентния районен съд,
то на първо място административният орган е длъжен да я изпрати на съответния
районен съд, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, а ако той не извърши това, то по силата на
чл. 42, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН
ако районният съд, до който е
изпратена жалбата, намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд,
прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд. Така се е
процедирало и в този случай.
По изложените мотиви
настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни
основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила
като правилно.
С оглед изхода на делото
претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред двете
инстанции се явява неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК , Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228
от 18.11.2022 год., постановено по АНД № 519/2022 год. по описа на районен съд
Разград.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/