Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 300

24.06.2020 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                               2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №97 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.С.К. ***, срещу Решение №343/21.11.2019 г., постановено по АНД №1042 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка, установени по делото, постановено в нарушение на материалния закон – ЗАДС и ЗАНН, и при съществено нарушение на процесуалните правила по НПК.

Твърди се, че от решението не ставало видно какви са правните изводи и мотивите на съда, и въз основа на какви факти и обстоятелства той ги е извел, какво е приел за безспорно установено и въз основа на кои съдържащи се по делото доказателства.

Излага се съображението, че първоинстанционният съд постановил решението си върху недопустими доказателства, като не станало ясно как и по какъв начин се били придвижили веществените доказателства от ОДМВР Хасково до отдел МРР Тракийска, кой и по какъв начин ги бил предал на митническите органи, и кой и по какъв начин ги бил приел там. При начина на вземане на пробите от свидетеля Аргиров, се считала за опорочена процедурата по вземането на пробите. Наказващият орган не доказал с допустими и годни доказателства пред съда, че на посочените в НП място и време именно касаторът е извършил описаното нарушение. Липсвали мотиви как и върху какви доказателства съдът приел, че акцизът е правилно определен. Неправилно било определено количеството и вида на течността, като имало разминаване между иззетите на 07.02.2019 г. количества и тези, за които бил наказан касаторът. Касаторът твърди, че не обитавал частен дом на ул.“***, както било записано в личната му карта. Решението било постановено при спорна и неизяснена обстановка, като съдът допуснал груби нарушения на реда, разписан в НПК в производството по обжалване на НП.

Претендира се обжалваното Решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, в подадено чрез пълномощника му юрк.Б. А. писмено становище, моли обжалваното Решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, обосновано и подкрепено с доказателствата по делото.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №2765/2019 г. от 02.09.2019 г., издадено от Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийски“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление към Агенция „Митници“, с т.1 от което, на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на Н.С.К. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 876,26 лева, представляващо двойния размер на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението, за това, че на 07.02.2019 г. държи в помещение на първия етаж в имота, който обитава, находящ се в гр.Хасково, ул.***:

 - акцизни стоки – 57,600 литра етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем над 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С – 95,52% vol, и

- акцизни стоки – 126,000 литра етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем над 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С – 96,17% vol,

без данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а с т.2 от НП, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.126 от ЗАДС, стоките, предмет на нарушението, са отнети от Н.С.К. в полза на Държавата.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е констатирал, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят до отмяна на последното. С оглед събраните по делото доказателства е приел за установено, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Посочил е, че наложеното наказание е правилно определено, като дължимият акциз за намерените общо 183,60 литра етилов алкохол е определен съобразно действителното алкохолно съдържание на отделните количества, с представен в административно-наказателната преписка документ за изчисляването му, а двойният размер на акциза е коректно изчислен.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че обжалваното решение е постановено при спорна и неизяснена обстановка. Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи. Споделя се извода му, че при провеждането на административно-наказателната процедура не се установява да има допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Правилен и съответен на установените по делото факти е и изводът на районния съд, че именно наказаното лице Н.С.К. е извършил описаното в НП административно нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Не се конкретизират бланкетно наведените от касатора възражения за недопустимост на съдебното решение, както и за постановяването му при груби нарушения на съдопроизводствените правила. Решението на районния съд е постановено по подадена в срок и от легитимирано лице жалба и е процесуално допустимо. Не се констатират и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване на процесуални права на касатора и да представляват основание за отмяна на решението.

Обжалваното решение е мотивирано, като районният съд е изложил в него установената фактическа обстановка и достигнатите въз основа на нея правни изводи. Съдът не е пропуснал да обсъди релевантните за спора обстоятелства, каквито не са заявените като неизяснени в касационната жалба – относно начина на предаване и  приемане на веществените доказателства между полицейските и митническите органи.

Възраженията в касационната жалба за опорочена процедура по вземане на пробите също са неоснователни, тъй като проверяваното лице лично е присъствало при вземането на пробите и е подписало Протоколи с рег.№331 и рег.№332 от 11.06.2019 г. без възражения относно начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. Не се констатира и разминаване между количеството спирт, предаден от Н.К. с Протокол за доброволно предаване от 07.02.2019 г. – (60 л. + 66 л. + 57.6 л.) и количеството от общо 183.6 литра (= 57,600 л. + 126,000 л.), за държането на които същият е наказан.

Не кореспондира със събраните по делото доказателства и възражението за неизясненост на мястото на извършване на нарушението. Без съмнение са установени обстоятелствата, че описаните бутилки с течност с мирис на спирт, за която след лабораторен анализ се установява, че представлява етилов алкохол, отговарящ на дефиницията на чл.9, ал.1 от ЗАДС, са открити в помещение на адрес ул.„Генерал К.“***, в държане на касатора Н.С.К.. Ирелевантно е обстоятелството дали същият е „обитавал“ това помещение, след като е осъществявал фактическата власт върху стоката, намираща се в него. Без значение е и обстоятелството, че касаторът е адресно регистриран на друг адрес, а именно гр.Хасково, ул.*** Дължимият акциз за стоката, предмет на нарушението, е изчислен на основание чл.41, във връзка с чл.28, ал.1, т.5 и с чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, в размер на общо 1 938,13 лв., съгласно писмо №32-228963/06.08.2019 г. на отдел „Акцизна дейност“ при Териториална дирекция Тракийска. В решението са изложени съображения относно този документ е посочен чрез номера на страницата от административно наказателната преписка Липсвали мотиви как и върху какви доказателства съдът приел че акцизът е правилно определен.

Правилно въззивният съд е достигнал до заключение, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установяват както изпълнителното деяние на нарушението, включително мястото на извършването му, така и извършителят му. 

Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС, в приложимата редакция (ДВ бр.97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: т.1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица.

 От събраните по делото доказателства е безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в държане на акцизни стоки без изискуемите документи, като съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са правилно установени от въззивния съд. При санкциониране на лицето АНО законосъобразно е определил размера на глобата, съобразно изчисления двоен размер на дължимия акциз.

С оглед безспорно установеното и доказано нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, следва да намери приложение и чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвиждащ отнемане на процесните стоки в полза на Държавата.

Не са налице основания за обезсилване, отмяна или изменение на обжалваното решение. Като е потвърдил изцяло Наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С приемането на тази изрична разпоредба следва да се счита отпаднало приложението на Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009 г., постановено по т.д. №7/2008 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касацията, което съдът намира за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №343/21.11.2019 г., постановено по АНД №1042 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.                                    

                                                                                        

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                   2.