Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№………… 2010год.
Днес, 15.02.2010 година ,Уляна Савакова, съдия-докладчик по НОХД № 149/2010
година по описа на ВОС, като се запознах
с материалите по делото, намирам че, не са налице законовите предпоставки за
разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като при разглеждане на
въпросите по чл. 248 и чл. 250 от НПК установих следното :
Варненският окръжен прокурор е внесъл във Варненския окръжен съд обвинителен
акт – на 09.02.2010година срещу :У.М.М. - роден на *** ***, Северна Ирландия, гражданин на Кралство Великобритания, женен, неосъждан,
ЗА ТОВА ЧЕ:
На 25.09.2005 год. в гр.Варна, на ГКПП Летище - Варна, направил
опит без надлежно разрешително да изнесе извън границите на страната паметници на културата - пушка-карабина, система „Пободи-Мартини",
произведена през втората половина на
XIX
век; пушка, ловна, произведена в края на XIX век; револвер - двуцевен,
хоризонтален система „Нок", произведен
през втората половина на XIX век; щик система „Манлихер"
от 30.40 год. на XX в. с
метална кания, като престъплението останало
недовършено, поради независещи от волята
на дееца причини /установен и задържан от служители на гранична полиция на ГКПП
Летище - Варна/ престъпление по чл.278, ал.З, пр.1 вр. чл. 18,ал. 1 от НК.
За да внесе посочения обвинителен
акт прокурорът е приел следното : Обвинямият У.М.М.
***, Северна Ирландия.
В Република България пристигнал за две седмици, като организиран турист. Влязъл през ГКПП - Летище Варна на 11.09.2005 г. и бил настанен в хотел „Лилия" в КК
„Златни пясъци".
На 25.09.2005 год., при напускане пределите на страната с полет № ВСН5585 за Белфаст през ГКПП - Летище Варна, при рутинна техническа проверка с рентгеново устройство, било констатирано оръжие в багажа на обв.У.М.М.. Със съответния протокол за изземване /л.8/ служители от ГКПП-Варна иззели от
обв.Маклури две пушки, един двуцевен пистолет
и метален щик.
За намерените вещи обвиняемият заявил, че
лично ги закупил от антикварен магазин, при организирана
екскурзия в гр.Несебър, като описал магазина като антикварен, продавача в същия
магазин около 40- годишен мъж ,както и че изрично е запитал налагало ли се
издаването на специални документи за тези вещи при пренасянето им зад граница. Обяснява
,че му било отговорено ,че това са сувенири и не се налага документ за
преминаването им през границата. Съответно заплатил цена за вещите от 750
лева,а закупените вещи сложил в багажа си, със знанието, че минават през
ренген.Отделно от това запитал представител на туроператора дали би имало
проблем с тях и му било отговорено ,че след като са сувенири – такъв не
съществува .
В хода на проведеното разследване, първоначално бързо полицейско производство, а впоследствие митническо дознание, било установено, че пътникът не декларирал нито пред митническите, нито пред граничните власти, пренасяните от него вещи и не притежавал разрешителни за изнасяне. Обв.У. Маркис М. бил разпитан и му било предявено обвинение и взета мярка за неотклонение
„Подписка".
От извършената балистична експертиза се установява, че пренасяните през държавната граница пушки и пистолет представляват огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВОБ, но
със същите поради липса на годни боеприпаси за първите две не могат да се
произведат изстрели, а по отношение на пушката поради липса на ударна игла – не
може да се произведе изстрел .
Съдебно-оценителната експертиза е посочила, че общата
стойност на иззетите от обв.М. оръжия е в размер
на 1800 лв.
По делото е била
назначената научно-техническа експертиза/л.33-34/
,от която е безспорно установено ,че
вещите са движими паметници на културата по смисъла на Закона за паметниците
на културата и музеите /вече отменен / и за
изнасянето им извън пределите на Република България са необходими специални разрешителни документи, каквито обв. не
притежавал .В тази насока е и допълнителната –научно – техническа експертиза
/л.72 ,73/,установяваща ,че посочените вещи са движими паметници на културата
,по отменения вече Закон за паметниците на културата и музеите ,че възрастта им е между 50 и 100 години и
независимо, че по същия закон стойността им е под 60хиляди лева ,подлежат на
разрешителен режим на изнасяне.
Окончателното обвинение ,повдигнато на обв. в негово
отсъствие е било е по чл. 278 ал. 3 пр. 1 вр. с чл. 18ал. 1 от НК, за
посочените обекти представляващи движими паметници на културата съгласно
посочения по – горе ЗПКМ /вече отменен/.
Установено е, че обв.У.М.М. е променил адреса си за призоваване - гр.Варна, хотел „Одеса" ст.
127, без да уведоми съответните органи, като на
01.10.2005 год. напуснал пределите на
Република България през ГКТТП -Аерогара София.
С оглед гарантиране на правата на обвиняемия Маклури, същият е бил надлежно призован в качеството му на обвиняем
да се яви пред органа на разследването в Р
България по реда на чл.6 от Конвенцията за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси между
държавите-членки на Европейския съюз от 29.05.2000 г.
При връчването обв.Маклури е заявил, че няма да се яви пред разследващия орган в Р България за повдигане на новото –
окончателно обвинение ,предмет на разпореждането ,поради което делото е
приключено с участието на защитник.
По така приетата за установена фактическа обстановка,
прокурорът неправилно е приел,че обв. при пряк
умисъл и с предвидената от закона цел, с деянието си обв. У.М.М. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление
по чл.278, ал.З, пр.1 вр. чл. 18, ал. 1 от
НК, затова че, на 25.09.2005 год. в гр.Варна, на ГКПП Летище-Варна, направил опит без надлежно разрешително да изнесе извън границите на страната паметници на културата -пушка-карабина, система „Пободи-Мартини", произведена
през втората половина на XIX век; пушка, ловна, произведена в края на XIX век; револвер - двуцевен,
хоризонтален система „Нок", произведен през
втората половина на XIX век; щик система „Манлихер" от
30-40-те години на XX в. с метална кания, като престъплението
останало недовършено, поради независещи от
волята на дееца причини /установен и задържан
от служители на гранична полиция на ГКПП Летище -Варна/.
Съдът направи анализ на нормативната уредба и нейната
промяна от момента на извършване на деянието до настоящето произнасяне и
установи следното :
По време на извършване на деянието е действувал Закона за
паметниците на културата ,в редакцията на 33а, от който посочените вещи
представляват движими паметници на културата,но със стойност под 60000лева
–вещи с антикварна стойност ,поставени под разрешителен режим .На нарушението
по този закон е съответно престъплението по чл. 278 ал.3 от Наказателния кодекс
в редакцията от бр.26/2004година,когато е извършено.
След влизането на България като страна членка на Европейския
съюз е променен и Закона за паметниците на културата и музеите като е променен
и текста на чл. 278 ал.3 от НК през 2007
година .
Понастоящем нормативната база е отново отменена като
действува- Закона за културното наследство-вл. в сила от 09.04.2009 година,с
който се отменя специалния Закон за паметниците на културата и музеите.С
посочения закон понятията „паметници на културата” се заменят с понятията
„Културни ценности” . Следователно в случая вече се касае за обекти –движими
културни ценности, които са били неидентифицирани .
С изменението на
специалния закон са последвали и изменения и в
Наказателния кодекс –чл. 278а ал.1-4 ,който е по тежко наказуем, ако е
осъществен състава на престъплението.
Посочените изменения в законодателството на РБ са след
влизането й в Европейския съюз- в резултат на Регламент /ЕО
№116/10.02.2009година относно износа на паметниците на културата извън
територията на ЕО.
В конкретния случай това има значение ,тъй като в рамките на
ЕО са предвидени по- облекчени мерки за движение на движимите културните
ценности, и след като обв. не е знаел че за да изнесе вещите се изисква
надлежно разрешение за това ,положил е усилия още при закупуването да се
информира ,то не е налице и пряк умисъл
за извършване на престъплението, за което е привлечен като обвиняем /в старата
редакция на чл. 278 от НК /.
Съдът установи ,че извършеното, осъществява признаците на нарушението по чл.
217 от Закона за културното наследство ,наказуемо е с глоба ,тъй като се касае
за гражданин на ЕО,с оглед посочения регламент, като на основание чл. 229ал.1 и
2 от Закона на културното наследство
материалите следва да се изпратят на Агенция Митници -ГКПП-Летище Варна
за съставяне на акт за нарушение ,като на осн. чл. 217 ал. 2, вещите предмет на
нарушението/л.62/-намиращи се в ОСС Варна - следва да отнемат в полза на Държавата.
С оглед изложеното и последващите законодателни
изменения,съдът намира ,че извършеното макар и да е осъществявало елементите на
обективната страна на престъплението ,поради липса на субективна страна на
същото следва да се прекрати, като на основание чл. 250ал. 1 т.2 от НПК вр. с
чл. 24 ал.1 т.1 НПК ,тъй като деянието
,което е описано в обвинителния акт не съставлява престъпление, поради което и
с оглед изложеното :
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ
наказателното производство срещу
У.М.М. –гражданин на Кралство Великобритания гр.Нортстюарт, Северна Ирландия, за престъпление по чл. 278 ал. 3 от НК вр. с чл. 18 ал. 1
от НК ,като отменям мярката за
неотклонение „Подписка”.
Препис от разпореждането да се връчи на обв. М. –чрез
адв.Станко Станев , и на прокурора, които имат правото да обжалват
разпореждането по реда на глава 21 от
НПК в 14-дневен от получаването му .
След влизане в сила на разпореждането същото да се изпрати
на Митница Варна по реда на чл.217 от Закона за културното наследство
,съответно по реда на чл. 229 от същия.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК :